Публикувана: 10 март 2009, 19:19 ч.
Последно мнение: 31 май 2009, 19:55 ч.

Работохолизъм и агресия

9 429
131
1

Гост

# 30 10 март 2009, 23:55 ч.

Искам само да допълня, че при него тактики с изнудване не вървят.
Ако започна да го "заплашвам", ще има обратен ефект, аз съм същата между другото. Само с добро трябва.
Не знам как да започна.

# 31 11 март 2009, 00:09 ч.

Мнения: 419

Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 23:18

Танцуваща с вълци, добре, хвана ме, това с "принцесата" е малко дебилно.

Въпросът ми беше сериозен.

Цитат на: сама в вт, 10 мар 2009, 23:40

Всъщност имам нужда от съвет как да подхода сега.
Винаги прехвърля нещата върху мен.
Например той ме напада по някакъв начин. Обикновено грозно и непредизвикано. Аз се вбесявам и отвръщам. И той се хваща за нещо обидно което аз съм казала и вече е смъртно обиден.

Бих те посъветвала отново да опиташ с разговор. Ако отново започне да те обвинява и там другото, което си описала, не се вбесявай и не му отвръщай на агресията с агресия Peace

. Вече знаеш какво става по стария начин, опитай с нов подход и виж реакцията му Thinking

.
Това ми хрумна на първо четене.
На второ ти препоръчвам консултация с психолог, но пък вие не сте в България newsm78

.
Успех

# 32 11 март 2009, 00:40 ч.

Мнения: 52

Мила и аз мисля, че трябва консултация с психолог, на първо време теб да посъветва за подход да го убедиш, че той трябва да потърси помощ.
Явно работата при него наистина е като някаква силна зависимост, струва ми се много трудно ти да го убедиш да се откаже. добър вариант е това да се изнесеш за малко, но явно трудно осъществим, помисли все пак по въпроса.
Успех ти желая!

# 33 11 март 2009, 00:41 ч.

Мнения: 59

Нищо не очаквай от него, ако се изнесеш за 10-20-30 дни. От това, което разбирам той е от този тип мъже, които са интровертни, не очаквай това да го накара да ти се обяснява, да те моли, да ти обещава. Сама казваш, че дори не ти проговаря първи, а какво остава да те търси, да започне да участва в играта ти. Да заминаването ти ще му повлияе по някакъв начин, но едва ли сам ще стигне до същността на проблема си и ще намери начин да го реши. Не мога да ти кажа какво точно да направиш и затова препоръчвам съвет от специалист.

# 34 11 март 2009, 00:49 ч.

София
Мнения: 175

Сама, много съжалявам, ако ще те засегна с думите си, но аз живея с подобен на твоя "гений", с тази разлика, че вкъщи е различен. Няма никакво оправдание, качил ти се е на главата и те изнудва емоционално. Не виждаш ли, че ти плащаш за успеха му? Какво е той без вас? Къде щеше да е, ако не беше ти толкова разбрана? Бил постигнал нещо, ми да не е първият? Дано знае, че няма да е и последният. Слушай бе жена, каква любов, когато сама жена с две деца спи на хотел, а той си дреме самодоволно вкъщи?! Сложил ти е една каишка и много добре знае докъде да ти отпуска края. Усети ли, че малко е притегнал примката, ти играе сценката "болен съм". И знаеш ли защо? Защото ти всеки път забравяш себе си и започваш да го мажеш по главата с любовта си уверенията си, че ще си винаги там. Добре го е замислил, отработено е.
Според мен в конкретната ситуация имаш само един шанс: не му проговаряй, докато не започне да те моли. Ще го направи, повярвай ми. Ще го направи, и това е твоят момент, възползвай се. Нека си знае - обичаш го, но се обичаш дотолкова, че да не търпиш повече такова отношение. А и може би не е лошо да му напомниш: в тези фирми има здравни и психо тестове всяка година, така както го е подкарал, ще си навреди на кариерата с тези болежки и начин на живот, а ако не промени отношението си към теб и децата - ще загуби единственото нещо, което ще остане след него след време, независимо от кариерата и парите.

П.П. Извинявай, ако съм била груба, но ми е познато и ме заболя за теб bouquet

П.П.П. Каквото и да си говорим, винаги единият отстъпва на изнудването. Твой ред е да не го правиш!

# 35 11 март 2009, 01:03 ч.

Мнения: 52

Ами, ако се прибереш в България за 1-2 седмици? Вярно, че пак са си разходи, но той дали няма да ти даде пари за път, пък можеш и повод да си измислиш. В БГ и на хотел да си пак няма да е толкова скъп като при вас. Вярно че децата ще се откъснат от средата си и че това не е решение, но поне ти ще можеш от разтояние да обмислиш ситуацията. А също и тук да се консултираш с някой специалист, таксите им също са по-ниски, отколкото при вас.

# 36 11 март 2009, 02:02 ч.

Мнения: 10

"Въпросът за мен...Въпросът на който трябва да си отговоря е "Може ли да има промяна?"
Да, може. И ти си длъжна да повярваш в това и да работиш за реализирането на промяната.
А защо може - защото той вече го иска, просто не може сам да се измъкне от капана, в който е попаднал. Сам те е помолил за помощ.
Подай му ръка, и го измъкнете ЗАЕДНО.
Точно сега не се дистанцирай, а измисли как да покажеш любовта си, подкрепата си, заяви му невербално - аз съм с теб.
Ако заминеш сега за няколко дни това той може да почувства като изоставяне, сякаш даже ти, май-близкият му човек се е отдръпнал и избягал. Това може само да подсили агресията и отчуждението му.
И овладей собствената си агресивност, дай му пример, покажи му как може да се общува на друго ниво, изключващо агресията. Бъди търпелива, и пак търпелива.
Да обичаш означава да подкрепиш собственото си израстване и това на любимия, и никой не казва, че това е лесна работа.

# 37 11 март 2009, 02:29 ч.

Мнения: X

На мен ми звучи ужасно...винаги съм ненавиждала хора,които се държат така пасивно-агресивно.
.Само ще кажа ,че подкрепям
petmil .Толкова пъти си прощавала,толкова пъти си отстъпвала,толкова пъти си се примирявала, толкова пъти си угаждала,не е ли време да помислиш първо за себе си?
Може би най-удачно е в случая да спреш да му говориш изобщо...когато те заговори или те попита нещо,просто му кажи"Не желая да говоря повече с теб защото ефект няма." И толкова.Само мълчание,все едно той не е в стаята ,изобщо не съществува.Повярвай,почти никой не е в състояние да издържи дълго на такъв игнор.А ако той все пак успее ,значи че нещата са непоправими.Не за работата му,а за вашите отношения.
А с проблема му с работата няма да можеш сама да се справиш.Ако той не отиде сам на психиатър или някакъв специалист по зависимостите,проблема само ще се задълбочава.

# 38 11 март 2009, 04:22 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Цитат на: Бърди в вт, 10 мар 2009, 20:58

Цитат на: kookai в вт, 10 мар 2009, 20:33

Сигурна ли си, че наистина става дума за работохолизъм? Знаеш ли какво точно прави на компютъра си по цели нощи?

Не мога да си представя коя професия предполага такова нещо.

Моята

(това като опит за разведряване на темата, но пък съвсем не е далеч от истината, особено в определени периоди).
Сега сериозно, ако съпругът на авторката е програмист, талантлив и амбициозен (което ми е най-близко до ума по дадените жокери) и то в мултинационална, огромна компания (в която да си име, което се помни е рядкост, а изгорелите 'брънки от веригата' ежедневие) напълно съм в състояние да разбера 'лудостта на гения', àко и повечето тук да ме разпнете заради това.
Имала съм късмета (поне за мен това е късмет) от ранна възраст да съм заобиколена с амбициозни и талантливи хора, така израснах, така продължих и го приемам за естествено.
Също така знам, че за тази амбиция се плаща съответната цена и в случай, че освен нея искаш да имаш и личен живот, а и да си щастлив - или трябва да се събереш със себеподобен (който да не ти е конкуренция) Wink

, или да не влагаш особени емоции (да не казвам директно да търсиш сметка) в съвместното съжителство или брака. А ако го направиш точно това последното - никога да не заблуждаваш отсрещната страна за характера на връзката ви.

# 39 11 март 2009, 10:52 ч.

Напиши му имейл,така както тук написа всичко.Може и да помогне,ти знаеш какво да му напишеш.
Успех Hug

# 40 11 март 2009, 11:21 ч.

Мнения: 7

Тъпотия. Бих го направила,но все пак милионери не сме още..

Ето това е проблемът ви....Мъжът ти е поставил цел №1,на всяка цена да постигне американската мечта.Според мен това винаги го е искал,а сега когато вижда ,че върви по пътя на славата е готов да стъпче всичко друго.Мисля ,че на теб също ти харесва такъв живот и няма да направиш компромис и да промениш нещо.Правиш всичко възможно да го оправдаеш с работата му,искаш да имаш и милионер и нормален весел партньор.Това е нещо което виждаме по филмите,но в живота "такова животно" е едно на милион сигурно.....На мъжа ти семейството му е нужно,това в неговите очи е идилия,без която не може,но той не цени човека като човек-/теб и децата/,а вие сте просто част от неговото ВЕЛИЧИЕ!

# 41 11 март 2009, 11:47 ч.

Мнения: 17 546

Трябват му 15 часа сън. Здрав, непробуден лечебен сън. Този човек не е спал от години като хората. Аз работя на смени и знам какво е като изкарам тежка нощна, а на следващия ден имам неотложни задачи и нямам време за сън. Събират ми се по 30 и повече часа безсъние. Тогава ставам ужасна и го знам, но не мога да го превъзмогна. Безсънието разболява всичко у човека.
Няма ли начин да го убедиш, че трябва да спи? Само веднъж да вземе хапче за сън, то ще го приспи бързо, защото и без това е изтощен и физически и емоционално. Като се събуди, ще е различен. Приеми го като вид терапия. Единственото добро във всичко, което си написала за него е, че той осъзнава проблема си. Ако започне да смята, че няма проблем, тогава вече каузата е загубена. Действай, докато не е станало късно. И не ходи никъде. Така смятам аз.

# 42 11 март 2009, 19:34 ч.

Момичета,
съжалявам,че изчезнах. Изведнъж вчера нещо стана и изобщо не можех да отворя форумът. Все още не си говорим.

Една от причините да се влюбя в него, беше интелектът му. Толкова различен от всеки друг който съм познавала.
Той беше съчетание на купонджия (ВИНАГИ център на компанията), невероятно грижовен и внимателен мъж и интелектът му който поне мен ме опияняваше.
Семейство направихме, защото за нас беше ясно, че това е единствената и голяма любов. Бебето беше факт още преди сватбата.
Той беше никой (не казвам, че сега е кой знае какво), едно умно, чаровно 23 момче.

Още от началото си пролича, че не знае как да се държи с детето. Не помагаше изобщо в къщи, аз никога не съм работила. Това е лично моя грешка. Аз толкова исках да се покажа като перфектната домакиня, майка, жена...
Имаше намеци за агресивен характер от както го познавам. Защо го търпях? Може би защото идвам от семейство което ме е мачкало винаги. Имала съм доста драматично детство и съм емоционално наранена. Свикнала съм да търпя някой да ме тъпче.
Той идва от семейство в което баща му е "Цар", напълно изперкал, упорит инат и селянин (знаете в какъв смисъл, да не обидя някой), властен до мозъкът на костите си. Той не говори а крещи. Мъжът ми го ненавижда, а малко по малко постепенно се превръща в баща си. Отвратителен, заядлив, нацупен, мразещ всички невротик, който смята че всички са му длъжни, амбициозен като никой друг който съм виждала. Майката същата.

Когато се появи възможността да излезем от БГ, той не беше толкова сигурен, че го иска(това беше преди 10г). Мисълта, че детето може да има повече възможности, по-добро детство, а и щяхме да се махнем от неговата рода, от която меко казано ни се драйфаше (живеехме в апартамент на родителите му).

Разказвам всичко това, за да знаете, как започна семейството. Беше искано както и детето.

С дъщеря ми съм забременяла случайно. Той дори в родилното беше с компютър и работеше. Но беше в залата и ми държа ръката докато раждах. И гледа как ме отварят на две с нож и вадят малката. И това не го разтърси, тогава като че ли започна най-лошият период. И не е спирал.
В интерес на истината, имахме един доста продължителен период без разправии. Не че е обръщал повече внимание на децата или мен. Поне нямаше постоянни скандали. След спирането на цигарите и поркането направо стана ад.

# 43 11 март 2009, 20:24 ч.

Танцуваща с вълци, когато казах принцеса имах в предвид следното: никога не ме е напъвал да работя (не ме е задържал и вкъщи), имам удоволствието да правя каквото си искам, да се наслаждавам на децата си, да ходя където искам, нямам "задължения".Аз работя по малко и с това си докарвам малък доход, но го правя, защото това е нещо което обичам. На него не му пука дали ще изчистя аз или ще платим на някой да изчисти. Не се дразни от факта че мога по цял ден да си клатя краката и да отида на разходка и кафе след обяд....и т.н да не ставам досадна.

Yoghurt , имам възможност да направя консултация със специалист, но в момента се опитвам да реша какъв точно. Може би ще го направя.

raqraq , и аз мисля че нищо няма да постигна ако се махна. Само ще го озлобя. Аз отидох на хотел само защото синът ми се уплаши много.

petmil, ни най-малко не си ме обидила. Напротив, удар в десетката е всичко което казваш и аз го знам и той го знае. Аз съм поела товара на семейството, децата, благодарение на това, че съм била все прощаваща и търпелива. Разбираща и склонна да прекарам години в самота, за да може той да върви нагоре. Но съм го правила сама, никой не ме е карал да съм такава. Аз се жертвах и все още го правя. Той ми е казвал многократно."Ако не си щастлива така, дай детето на градина и си намери работа" , аз не та не...Искам да си работя моето от вкъщи и да прекарвам времето си с тях. Та изолацията си е чисто мое творение.
Да, този път съм решила да не му проговоря докато той не направи първата крачка.

CTramell, аз приемам, че неговата "дарба" иска жертви. Каквото и да си говоря това е част от него от която се възхищавам. Той не може да я загърби, това е нещо което го ръчка непрекъснато. Жертва винаги има в името на това да си до такъв човек. Лошото е, че той направо е изперкал.

aззз, точно това се чудех вчера, дали да не напиша писмо. Може и да го направя.

jarface, далеч по-болен е от колкото си представяш. Не би седял с мен ако не ме обичаше. Супер непретенциозен е във всяко отношение. Може да носи два различни чорапа, да яде евтина, кофти храна...Не му пука кой какво мисли за него. Не седи с нас, заради мнението на другите.
В никакъв случай не го оправдавам, опитвам се само да ви предам максимално точно ситуацията. Аз съм се борила с него 10год за да имаме по-висок стандарт. Живяла съм в квартира с два стари матраци, години наред не сме ходили на почивка, не съм знаела какво е да си купиш дрехи на себе си и детето от нормален магазин. Така ли лесно се зарязва такова нещо? Аз го изстрадах,и сега като най-накрая можем да му се радваме аз да си тръгна? НЕ, аз също имам дял в цялата тази работа и ще трябва да се боря още явно.
С него сме минали през огън и вода заедно.

Балу, точно това му трябва. Повтарям го като латерна всеки ден. Трябва да спи поне по 8 часа всяка нощ, а той много често спи по 3-4. Кой не би изперкал.

# 44 11 март 2009, 20:45 ч.

софия
Мнения: 3 425

Сама,

разтърси ме този твой разказ.Опита ли да му кажеш,че започва да прилича на баща си.Казваш,че го мрази за това,което му е причинил.Защо тогава иска да направи същото с децата си?Моят съпруг беше тръгнал по същата наклонена плоскост.За зло или добро направи тотален срив на нервната система.Това беше повратния момент.Преосмисли целият си живот и преоткри малките радости в живота.Децата не го познаваха,след принудителната почивка той им стана и майка и татко.Силни прегръдки и много кураж.Трудно е ,но не е невъзможно..Дано се справите заедно.

Препоръчани теми

Организация на дома с Икеа

89
Нашият дом

Бихте ли изтърпяли мъж работохолик ?

Нарекох те Фериха ~ 88 ~"Ако можех да ти кажа колко много те обичам......."

Специалност Медицинска козметика

Причина:

Причина: