magi33,съпругът ти прави голяма грешка според мен...
бори се за правилно възпитание-с любов и добро!!!
стискам ти палци!!!
Благодаря ти. Това и правя.
бори се за правилно възпитание-с любов и добро!!!
стискам ти палци!!!
Благодаря ти. Това и правя.
- Публикувана: 14 март 2009, 09:18 ч.
- Последно мнение: 21 март 2009, 19:45 ч.
как налагате дисциплина?
да го кажа по-точно:ако детето направи нещо гадно,ако се държи непоносимо:лишавате го от тв,от компютър,от друго любимо занимание...той е вече голям и така е по-добре.само не го наказвайте в ъгъла и не го бийте...много присърце взех темата ти,защото аз съм твърд защитник на децата и борец да има по-малко наранени детски души.... 
успех още веднъж!!!
успех още веднъж!!!
Здравейте майчета,
аз мисля, че дисциплина се постига с изграждане на много близки отношения на доверие и приятелство между деца и родители. Също друг много ефективен метод, с дълготрайни последици е когато наказанието на детето води до заобичване на нещо полезно добро или до изграждане на полезни навици и на още по-близки отношения между деца и родители. Примерно ако лишиш детото заради провинение от това да вечеря заедно с родителите, или ако го лишиш от приказка, или ако му кажеш, че ако не си пази книжките (примерно) няма да бъде записано на библиотека или ако бъде лишено от игра на шах с тати или мама, или от др.подобни неща.. Но за да имат ефект тези наказания трябва децата вече да са свикнали с тези неща, да са любими за тях, да са изградени навици от най-ранно детство.
аз мисля, че дисциплина се постига с изграждане на много близки отношения на доверие и приятелство между деца и родители. Също друг много ефективен метод, с дълготрайни последици е когато наказанието на детето води до заобичване на нещо полезно добро или до изграждане на полезни навици и на още по-близки отношения между деца и родители. Примерно ако лишиш детото заради провинение от това да вечеря заедно с родителите, или ако го лишиш от приказка, или ако му кажеш, че ако не си пази книжките (примерно) няма да бъде записано на библиотека или ако бъде лишено от игра на шах с тати или мама, или от др.подобни неща.. Но за да имат ефект тези наказания трябва децата вече да са свикнали с тези неща, да са любими за тях, да са изградени навици от най-ранно детство.
съгласна съм! 
моето дете е на3,5г. аз от самото начало се държа така с него и той започва да се държи все по-добре.моментите,в които едва се издържаме са все по-редки,има и такива,той все пак е дете,а и много послушните деца за мен са повод за притеснение.
безкрайно съм щастлива,че съм приятел с детето си(доколкото това е възможно в тази крехка възраст) и го отглеждам в атмосфера на доброта и любов.
желая го и на вас!
моето дете е на3,5г. аз от самото начало се държа така с него и той започва да се държи все по-добре.моментите,в които едва се издържаме са все по-редки,има и такива,той все пак е дете,а и много послушните деца за мен са повод за притеснение.
безкрайно съм щастлива,че съм приятел с детето си(доколкото това е възможно в тази крехка възраст) и го отглеждам в атмосфера на доброта и любов.
желая го и на вас!
Аз горе долу си възпитавам детето, като куче. Ако си изпълняваш задачите има любов и награда, ако не играеш по- правилата има изолация и лишение. При всички случай слушам инстинктите си и се опитвам да анализирам сигналите, които ми дава с едно или друго поведение.
Когато не желае да направи нещо или се е провинил, се обръщам и напускам стаята или го пращам в стаята му, докато минат 3-5 минути или се извини. Давам му време да обмисли постъпката си или да му доскучее. Обикновено до третата минута му се е сменило настроението и отново е ангелче. Често ми е правил бели, защото иска любов или не се чувства добре, а не го осъзнава или не иска да си каже, тогава го прегръщам, но не му говоря. Опитвам се да го наказвам със собствената му съвест.
Преди се пених, но забелязах че умишлено ме провокира, явно му бях забавна, като крещях. Още се опитва умишлено, да ме изкара от релси, но вече му знам номерата и го наказвам с 1000 целувки.
Никога не казвам да, когато съм казала не и обратното.
Когато не желае да направи нещо или се е провинил, се обръщам и напускам стаята или го пращам в стаята му, докато минат 3-5 минути или се извини. Давам му време да обмисли постъпката си или да му доскучее. Обикновено до третата минута му се е сменило настроението и отново е ангелче. Често ми е правил бели, защото иска любов или не се чувства добре, а не го осъзнава или не иска да си каже, тогава го прегръщам, но не му говоря. Опитвам се да го наказвам със собствената му съвест.
Преди се пених, но забелязах че умишлено ме провокира, явно му бях забавна, като крещях. Още се опитва умишлено, да ме изкара от релси, но вече му знам номерата и го наказвам с 1000 целувки.
Никога не казвам да, когато съм казала не и обратното.
Искам да споделя една случка от тази седмица: понеделник и вторник вечер синът ми /5г./беше невъзможен-превъзбуден, тряска, блъска, реве и той не знае защо горе-долу по един час. Не се включих в истерията му, а стоически я издържах. След това надълго му обясних, че се е държал грозно и най-вероятно съм казала, че трябва да си вземе поука. В сряда дяволчето ме питаше много смирено "днес поука ли ще има или може да гледа филмче 
" Сега има мир вкъщи.
" Сега има мир вкъщи.
знаете ли какво се сетих още по темата:бях чела някъде,че всъщност думата "дисциплинирам" има латински произход и означава "уча".което ще рече ,че първоначално тя не имала нищо общо с наказания,бой,причиняване на болка и страдание.
в България по мои наблюдения извън форума,много родители свързват дисциплинирането точно с по-горе изброените неприятни неща.
а детето просто трябва да бъде научено да прави разлика между добро и лошо,между правилно и погрешно,да му помогнем да си изгради самоконтрол,да уважава правата и чувствата на другите,овен своите собствени.
всяко дете е различно и всяко семейство е различно,но според мен това което важи в по-голямата част от случаите е следното:
1.лишаването от любов и причиняването на болка не са приемлив начин за дисциплиниране!те заплашват самоуважението на детето и създават предпоставки за много проблеми и трудности по-късно.
2.най-добре е златната среда:да не сме прекалено строги,но и да не сме прекалено либерални.браво на малкото,които успяват да го постигнат!
3.индивидуален подход към всяко дете,следвайки най-важните общи съвети от книги или от други мислещи родители с по-голям опит.
4.децата имат нужда от ограничения в рамките на разумното.най-хубавото е те да равият чувство за самоконтрол,а не да слушат само от страх от бой или други наказания.
5.децата,които още от много малки създават проблеми не са лоши.те още не знаят кое е добро и кое лошо,а на това трябва да ги начим ние родителите.и трябва да казваме :"държиш се лошо,неправилно", а не:"ти си лош и аз не те обичам",чувала съм и такива изказвания...
6.самите родители да са дисциплинирани и да спазват правилата.личният пример е от огромно значение.
7.понякога можем да оставим децата да побеждават в спора,стига да е възможно.. не винаги,разбира се.
8.и още нещо важно според мен:когато обстоятелствата го позволяват,да оставяме децата да се учат от собствените си грешки.понякога това помага повече от всичко останало.
9.да ги даряваме с любов,разумни,но редовни похвали и възнаграждения под най-различни форми,не само материални.
10.да контролираме доколкото е възможно собствения си гняв.всеки както може.неконтролираният гняв е опасен.дава лош пример.може да стресира и уплаши детето прекалено много...и унищожава и без друго крехкото детско самоуважение.
11.не е едно и също дали детето е направило нещо лошо без да иска или нарочно.следователно и нашата реакция на нарочни и случайни бели не трябва да е една и съща.нека все пак ако изобщо ще наказваме,то наказанието да отговаря на детската постъпка.
12.никой е е идеален и съвършен и от никое дете не бива да се очаква подобно нещо.виждала съм майки,които уж го знаят ,а правят точно това.
13.и родителите са хора,и родителите грешат.но когато сгрешим и е видно,че сме постъпили неправилно с детето,трябва да имаме силата ,доблестта и мъжеството да клекнем на неговото ниво,да го погледнем в очите и да му се извиним най-искрено.много е трудно,но от личен опит мога да кажа,че има невероятен ефект!
14.да можем да прощаваме и на децата ,и на самите себе си!
15. без бой! и нека все пак нашите родителски очаквания да отговарят на възрастта на детето!
ако съм отегчила някой,моля да ми прости.
ако не ви харесва написаното,не го четете и не го спазвайте.
ако искате вашето дете да израстне добър,силен,можещ и уверен в себе си човек,се придържайте към тези и други добри родителски правила.отделен е въпросът,че всичко това се постига адски трудно.нужна е много любов,вяра и усилия...
успех на всички!
в България по мои наблюдения извън форума,много родители свързват дисциплинирането точно с по-горе изброените неприятни неща.
а детето просто трябва да бъде научено да прави разлика между добро и лошо,между правилно и погрешно,да му помогнем да си изгради самоконтрол,да уважава правата и чувствата на другите,овен своите собствени.
всяко дете е различно и всяко семейство е различно,но според мен това което важи в по-голямата част от случаите е следното:
1.лишаването от любов и причиняването на болка не са приемлив начин за дисциплиниране!те заплашват самоуважението на детето и създават предпоставки за много проблеми и трудности по-късно.
2.най-добре е златната среда:да не сме прекалено строги,но и да не сме прекалено либерални.браво на малкото,които успяват да го постигнат!
3.индивидуален подход към всяко дете,следвайки най-важните общи съвети от книги или от други мислещи родители с по-голям опит.
4.децата имат нужда от ограничения в рамките на разумното.най-хубавото е те да равият чувство за самоконтрол,а не да слушат само от страх от бой или други наказания.
5.децата,които още от много малки създават проблеми не са лоши.те още не знаят кое е добро и кое лошо,а на това трябва да ги начим ние родителите.и трябва да казваме :"държиш се лошо,неправилно", а не:"ти си лош и аз не те обичам",чувала съм и такива изказвания...
6.самите родители да са дисциплинирани и да спазват правилата.личният пример е от огромно значение.
7.понякога можем да оставим децата да побеждават в спора,стига да е възможно.. не винаги,разбира се.
8.и още нещо важно според мен:когато обстоятелствата го позволяват,да оставяме децата да се учат от собствените си грешки.понякога това помага повече от всичко останало.
9.да ги даряваме с любов,разумни,но редовни похвали и възнаграждения под най-различни форми,не само материални.
10.да контролираме доколкото е възможно собствения си гняв.всеки както може.неконтролираният гняв е опасен.дава лош пример.може да стресира и уплаши детето прекалено много...и унищожава и без друго крехкото детско самоуважение.
11.не е едно и също дали детето е направило нещо лошо без да иска или нарочно.следователно и нашата реакция на нарочни и случайни бели не трябва да е една и съща.нека все пак ако изобщо ще наказваме,то наказанието да отговаря на детската постъпка.
12.никой е е идеален и съвършен и от никое дете не бива да се очаква подобно нещо.виждала съм майки,които уж го знаят ,а правят точно това.
13.и родителите са хора,и родителите грешат.но когато сгрешим и е видно,че сме постъпили неправилно с детето,трябва да имаме силата ,доблестта и мъжеството да клекнем на неговото ниво,да го погледнем в очите и да му се извиним най-искрено.много е трудно,но от личен опит мога да кажа,че има невероятен ефект!
14.да можем да прощаваме и на децата ,и на самите себе си!
15. без бой! и нека все пак нашите родителски очаквания да отговарят на възрастта на детето!
ако съм отегчила някой,моля да ми прости.
ако не ви харесва написаното,не го четете и не го спазвайте.
ако искате вашето дете да израстне добър,силен,можещ и уверен в себе си човек,се придържайте към тези и други добри родителски правила.отделен е въпросът,че всичко това се постига адски трудно.нужна е много любов,вяра и усилия...
успех на всички!
Повечето от вас споделят опита си с децата си 3 до 7 годишни,но всичко се променя когато влязат в пубертета...
Аз усещам че съм се провалила някъде като родител,защото съм много толерантна/и винаги съм била/ с моя вече 13год. син и се питам мога ли да променя нещата или вече е късно.
Безотговорен е към всичките си задачи,когато съм много вбесена от нещо и го наказвам-понася стоически наказанията си,без хленчене и мрънкане,но след това"пак старата песен на нов глас".Вече е голям и прави разлика между добро и лошо,правилно и неправилно...но неправилното е много по-сладко от правилното!!!В никакъв случай не казвам,че сина ми е лош,напротив,но тази безотговорност много ме тревожи!
Аз усещам че съм се провалила някъде като родител,защото съм много толерантна/и винаги съм била/ с моя вече 13год. син и се питам мога ли да променя нещата или вече е късно.
Безотговорен е към всичките си задачи,когато съм много вбесена от нещо и го наказвам-понася стоически наказанията си,без хленчене и мрънкане,но след това"пак старата песен на нов глас".Вече е голям и прави разлика между добро и лошо,правилно и неправилно...но неправилното е много по-сладко от правилното!!!В никакъв случай не казвам,че сина ми е лош,напротив,но тази безотговорност много ме тревожи!
Не зная защо написаното в тазии тема има връзка с темата "Амбициозна майка ли сте?". Като тръгнем от "дисциплиниранет" на детето много лесно стигаме до майчините амбиции. Очаквате дете на яслена или градинска възраст да разсъждава като възрастен или в другата крайност - детето е някакъв полуидиот, който не е способен да взема някакви елементарни решения.
Повечето от вас споделят опита си с децата си 3 до 7 годишни,но всичко се променя когато влязат в пубертета...
Аз усещам че съм се провалила някъде като родител,защото съм много толерантна/и винаги съм била/ с моя вече 13год. син и се питам мога ли да променя нещата или вече е късно.
Аз усещам че съм се провалила някъде като родител,защото съм много толерантна/и винаги съм била/ с моя вече 13год. син и се питам мога ли да променя нещата или вече е късно.
аз говоря за малките деца,защото моето е малко и нямам опит с големите...
много бих искала да ти помогна,но не знам как.против съм дървените философии,в смисъл че : аз смятам,че за да даваш съвети за нещо,трябва то да ти е минало през главата...
близките отношения между родител и дете според мен се изграждат в най-ранно детство.не знам при вас как е.няма начин да не сте се разбирали 13 години и после всичко изведнъж да се нареди.отделен въпрос е,че пубертетът е може би най-деликатната и трудна възраст и за децата и а родителите...
ако позволиш да ти дам съвет:на пазара има някои добри книги за този период и общуването с децата,може там да намериш някои отговори и решения.
другият вариант е някаква специализирана помощ,каквато практика има в западните страни.тук в БГ,много хора още смятат,че ако се обърнеш към психолог си луд...
аз все си мисля,че нещата са поправими при правилен подход!
успех от мен ,каквото и решение да намериш!