Убеждаване на дете?!

Според вас кое кара едно дете да изпада в истерия? Странно ми е да чета за такива ситуации, и също непознато. Склонна съм да го отдавам на неправилен родителски подход, в случаите, в които не става въпрос за евентуални неврологични или други проблеми на детето. И все пак, водена от най-искрен интерес, искам да чуя и други гледни точки - какво точно принуждава едно дете да се тръшка и вика, и само генетичните заложби ли карат едни деца да приемат истерично отказ, например, а други - без ексцесии?


pasinet, синът ти има ли време, отредено само и единствено за неговите желания?

Ми много неща може да са причината да се стига до истерии на едно дете(общо казано), зависи също от годините му, има ли брат/сестра, които биха били причина за ревност (и по този начин да изявява недоволстовто си, че има и друг член на семейството, за който трябва също да се полагат грижи внимание....)Генетични заложености, темперамент, ако щете и характер, а когато детето има спънки в общуването, като по-късно проговаряне, неразбиране на това какво му се говори нещата съвсем сложни стават.
Предполагам, ще хвърлите цялата вина в/у родителите и възпитанието, но това е доста повърхностен поглед и който няма такова дете трудно би разбрал, че не идва всичко от възпитанието....

Писах в другата тема за тръшкането, но тъй като засегнахте този въпрос тук не мога да се стърпя. От няколко години оставам с впечатлението, че тръшкането и истериите са като епидемия. Много хора казват, че било заради бебешкия пубертет. Хубаво, пубертет, но дали само това е обяснението. Склонна съм да приема, че е до характер, но не мога и да отрека родителската отговорност. Дори наблягам на нея. Не може всички често тръшкащи се и изпадащи в истерия деца да са все с такива характери или да са все в този пубертет (то май се оказва, че скачаме от пубертет в пубертет цял живот). И не може всички такива деца да имат неврологични проблеми или някакви определени заболявания или сериозни проблеми в развитието. Според мен има и нещо друго. И както и да го гледам някак все опира до родителите. Може би начинът на родителстване се е променил, може би родителите са много изнервени и тръшкащи се по техен си начин... не зная какво е, но има нещо. Дали преди 20 години много деца са се тръшкали и изпадали в истерия? Не съм дълбала в този проблем, но вече започвам да проявявам сериозен интерес.

Разбира се, че има. Ето сега сме си свършили писането за днес и току що слезе да играе на двора.
Да вмъкна, че неговите желания са само спортни, и ако бъде оставен да прави само , което иска, никога няма да се научи да чете и пише, а само да рита топка.  Докато за едно дете, четене на приказка за лека нощ е приятно, за моето книгите и приказките са училище.

Различен тип нервна система при децата. Докато детето на брат ми примерно, когато се натъжи съм го виждала да легне и за се завие през глава и да плаче тихо, в същата ситуация, моето ще се разреве пред мен и ще се сърди.
Истерии казах, че сега рядко се случват. Но реагира много бурно на всеки отказ или несъгласие с него. Това ще се овладява с порастването, но невролога ми е казал, че ще стане много по късно, отколкото при децата в норма. Освен това и е в пъти по чувствителен от повечето деца, както в положителни така и в отрицателни емоции.
Престани да мислиш, че всички деца са по калъп в развитие и способности и да се чудиш постоянно по темите за неща, с които не си се сблъсквала и да упрекваш родителите за това.

Имам две деца, а са много различни. Синът ми има известан хиперактивност и доста слаб контрол над импулсите си, а дъщеря ми, въпреки, че понякога също бурно изявява желанията си е по-спокойна, отдели се от мен много по-лесно, ходи с желания на градина, слуша повече.....

Причините са толкова комплексни - унаследени гени, различна бременност, ние сме различни с различните си деца, зависи кое е първо, кое се е появило след това, взаимоотношенията между родителите, ......каквото и да е като родители ще се учим непрекъснато, ще се променяме, ще си поправяме грешките ако има такива, ще се учим да обичаме и когато е много трудно........

Вината и непрекъснатото навиране в очите, че не възпитаваме достатъчно - няма полза от това....

pasinet, на тази възраст спред мен 1 час дневно (разхвърлян през деня) идва в повече и ефектът е обратен.
За телевизора - ако нещо влия зле на детето ми - просто ще го махна, оставяш един телевизор и спираш кабелната. Иначе е все едно да сложиш храна, която обича на масата и да му кажеш да не пипа.

Чакай сега, нека да се разберем. Първо, не знаеш с какво съм се сблъсквала. Второ, по-горе точно това съм написала - че всяко дете Е различно. И трето, не упреквам никого конкретно, но пък все някой се разпознава в думите ми.

Наистина ми омръзна във всяка тема за възпитание да разказваш надлъж и нашир личната си история. Светът не е концентриран в персоналния ти хабитат. Не искам да съм груба, но човек просто няма шанс да се изкаже, без да изкочиш и размахаш пръст, щото при вас незнамсикакво. Никого не съм тръгнала да обременявам с детайли около отглеждането на някое от моите деца, обсъждаме разни теми обобщено и се изказвам от гледна точка на целия си синтезиран житейски опит.

Прави ми силно впечатление, че в този подфорум останаха шепа списващи... Каквато и тема да се постави, все се стига до това, че едничката причина за проблемите деца-родители е някаква специфична физиологична особеност на детето. Злоядо е, защото има медицински проблем; палаво е, защото е хиперактивно; истерично е, защото е генетично обременено... къде може да се обсъждат проблеми от немедицински, а морално-възпитателен характер?

Ох, Никол, нека не подлагаме на съмнение неща, които са коментирани и препоръчани от специалист конкретно за моето дете. Не съм седнала да ги препоръчвам на други деца.Ефекта от работата е поразителен. А и темата изобщо не съм я пуснала с тази цел. А да се допитам ако някой има подобни проблеми какви начини за обяснение и излизане от конфликтните ситуации с детето намира.
Дала съм телевизора за пример. Това е в зимния сезон. Лятото естествено няма да е туй проблема, а как да го прибера , за да седне и да се занимава с нещо друго освен тичане и физически игри.
Аз съм наясно, че спорта е в кръвта му и явно за в бъдеще ще наблегна на такива специализирани занимания и няма да го правя професор , но все пак не искам да е неграмотен или сочен с пръст като мързелив и тъп. Още повече, че той изостава от връстниците си в определени области и без целенасочена работа нищо не става.


Тази тема съм я пуснала аз с конкретно питане и ако нямаш какво да кажеш по въпроса просто не пишеш. 


Ти например обикаляш по темите и се чудиш защо децата и хората реагират различно на едно и също нещо и отказващ да приемеш, че това е така, защото е така. Хора различни, различен начин на реакция.
Като ти е толкова наболял въпрос пусни си отделна тема за това , но подчертай в нея да пишат само хора, които не смятат, че с това човек се ражда и с порастването само се учи да подтиска първичното, което обаче при децата не става. Колкото повече растат, толкова повече се контролират, но ако едно на 3 години може нещо, друго го постига да речем на 5 - 6 - 7.
п.п. И на мен ми е чудно, че на теб гледането на порно не ти доставя удоволствие, ама не съм седнала да обвинявам за това майка ти, че те е възпитала така, а го отдавам на твоя начин на реагиране на организма ти.

Естествено, че ще се дърпа, всяко дете на тази възраст би се дърпало, това им е "работата" - да играят, като станат на 30 г. няма да тичат.

Не знам, щом според лакарите няма друг начин, значи ще търпиш, те познават детето, знаят какъв е проблема, предполага, че най-добре от тях да получиш съвет по въпроса за убеждаването.

Аз пък не мога да разбера, защо като не можете да помогнете в дадена тема, трябва винаги да я измествате и да подхвашате други въпроси.Забелязала съм, че всички теми от този род, стават едни и същи и се дискутира въпроса -Дали родителите сме причината за това децата ни да са по темпераментни и по емоционални.....Ми не всички деца са по калъп послушни, смирени и изълняващи всичко каквото им кажат родителите им.Не отричам, че  при някои случаи има разбира се и родителски грешки и вина, ама тук въпроса, в тази тема не е това.

Това е вечният спор и в научните среди и няма изгледи скоро да приключи.

Не само че всички деца са различни, но и всяко дете е различно всеки изминал ден. Затова си мисля, че не съществува един единствен правилен начин за разрешаване на подобни ситуации. Когато трябва да убедя в нещо детето си понякога му заповядвам, понякога преговарям с него, а се случва и да му отстъпя, както и да му повиша тон. Гледам да следвам интуицията си на майка, понякога греша. Понякога той недоволства, сърди ми се, случва се и да ме разбере. Смятам, че всички съвети, дадени по-горе могат да бъдат приложени в различни ситуации. Най-важното е да се запази достойнството на детето какъвто и подход да избере към него майката.

crazy chick - мисля, че думите ти за "навирането на личната история" бяха доста груби.......бих се извинила.....още повече, че темата е пусната от pasinet, за да получи съвети и помощ.

Но само родител, който е минал или минава през предизвикателството да отглежда дете с някакви проблеми може да разбере какво чувства той в сърцето си и през какво минава. И ако нямаме с какво да помогнем нека замълчим. Ако виждаш някаква грешка в подхода на някоя майка към детето си, това може да бъде казано деликатно, зачитайки достойнството на всеки, който стои срещу теб, макар и виртуално.

И този бум на деца с нарушения в говора и активността през последните години - надали само във възпитанието е проблема........

А наистина ли има бум или е преувеличено?
Някой тук каза за околната среда, за храните и това е също някакво обяснение за проблемите. Като си помисля само с колко захар се тъпчат децата още току-що излезли от кърмаческата възраст свят ми се завива. То не са близалки, то не са бонбони, зрънчовци, всякакви сокчета. И кой знае колко консерванти поемат още от първото пюре.

От доста време не съм чела и нямам последните данни, но се увеличават.

Освен средата, химията, с която не само се храним, но и мажем......и ваксините се спрягат като предполагаем фактор.......Захарта също, консервантите, все по-малката възможност за игри на открито. Всички спомени от детството ми са от игра на открито. Пред блока, зад блока, в близкото дере. Компютрите също - тези динамично движещи се картини...Натрупват се нещата. И като към това прибавиш невротизираните родители, оцеляването, засилената тревожност.....и картината някак си се изяснява повече.