Не винаги изневяра или липса на обич е повод за развод

не мисля, че съм му съсипала живота. Когато навремето преди той да дойде при мен говорихме къде да живееме, аз също имах опасения , много ме беше страх да не си зареже всичко в бг и да дойде при мен, а после да съжалява и разбира се му казах моите опасения.
Той в България живееше при родителите си, защото заплатата му беше малка , не можеше да си позволи наем, работеше при вуйчо си във фирмата, заплатата му беше малка, там е работил около 5 години, но за тези години никакво развитие, все на същата длъжност, все същата работа. Даже и да се бях прибрала в България пак нямаше той да може да ни издържа мен и детето, а в България една майка трябва да си гледа детето поне до 6 месеца, мисля че яслите бяха от 6 месеца, но може и да се лъжа.
Той все ми казваше, че като дойде при мен ще се мотивира, че в Бг живота не му харесва и затова стои на едно място, нямал желание, завършил е техникум и това е.
Сега като се раздехме го попитах какво мисли да прави, аз никога няма да го изоставя, както морално така и финансово, не бягам от отговорности. Той ми каза, че не иска да се прибира в Бг, с там нищо не го свързва, няма приятели там, само няколко познати, с родителите е изпокаран, там също не може да се върне. Те се скараха с него, защото те искаха той да вземе заем за да купят апартамент за сестра му, мислеха си че ние тук големите пари изкарваме, и като видяха че няма да стане, даже и на сватбата ни не дойдоха. Ама както и да е това е друга история. Той не иска и да чува за връщане в Бг.

Penkailieva , _tonitta_ , raqraq ,arrows   благодаря ви за съветите

   
     


задължително ще се регистрирам

не съм съгласна с теб, никога не съм го използвала като безплатна домашна прислужница,
наистина той се занимава с домакинството, но аз готвя всеки ден и помагам при всеки удобен случай. През седмицата работя извънредно, за да мога петък да работя само до обяд, тогава аз поемам детето и така до понеделник, плюс това ставам всеки ден в 5 часа, за да мога да започна работа още в седем и вав 16 вече свършам, веднага се прибирам и пак поемам детето.
Ние имаме късмет, че детенцето ни е много добричко, играе си самичко когато сме вкъщи, навън не се отделя от нас, а и от сутринта 9 часа до 14 часа е на ясла, за да може таткото малко да си почине, плащаме за целия месец, но той си решава кога да води детето, така сме се разбрали с учителките. От мъничко беше много добричко, като бебче почти никога не е ревало, само спинкаше почти през цялото време или като беше будно се смееше, много спокоино бебче беше.
 Нямам претенции, че аз работя, а той е вкъщи, няма проблем това, но ме дразни когато прави тъпи грешки, или като го помоля да направи нещо го отлага с дни, под нещо имам предвид само административни, бюрократични действия, още не може да свикне, че тук всичко трябва да се прави възможно най-бързо и стриктно. То ако и аз отлагах да ходя на работа, то щяхме да умреме гладни. За домакинската работа никога не съм правила проблеми и няма да направя, ще я свърша аз ако трябва, няма никакъв проблем.
Да ви дам пример, миналата пролет трябваше да ходиме в Бг на почивка, аз казах че ще резервирам самолетните билети, а той да се поразтърси из сайтовете и да намери хотел и да се обади в Бг да резервира стая, той избра хубав хотел, обадил се резервирал стая за една седмица, аз го питам колко струваше стаята, той ми вика ами забравих да питам 
после платихме със около 100 евро повече отколкото е на сайта, защото точно тази стая я нямало в каталога.

Специалността ми е такава, че в България нямам. Занимавам се със архитектура намамографи, нямам как да си намеря такава работа в Бг, там още не се произвеждат. Рентгенови мамографи над които в момента работим още ги няма на пазара в бг, те откриват толкова леко изменени клетки, от които се очакват да се обърнат в ракови след най/малко една година, може и повече, а може и да не станат, такива уреди се използват повече в диагностиката отколкото з а лечение. Работя от студентка, от около 10 години вече в тази фирма, 5 години като студентка, и 5 вече съм назначена тук, не искам да си губя работата. Имам отговорност към детето, трябва да е подсигурено, искам да израстне в една спокойна държава, искам да има много по-големи възможности от моите, искам да му подсигуря солидно образование, не искам да се мъчи като мен. Искам ако може във милиони пъти да ме надмине. Искам когато остарея да имам хубав живот, защо иначе съм се трепала цял живот, искам да имам подсигурени старини, не искам да му тежа на джоба като остарея или  детето да се чувства за нещо длъжно към мен.

         

краси.мира

 много ти благодаря за съвета,
 много серизно ще се замисля над това дали да му дам един последен шанс,
 понякога си мисля че си заслужава, а понякога се страхувам да не прекаля със шансовете.
 Мисля обаче засега да си остана отделно от него фокато не видя поне малко промяна.
Преди малко се чухме по телефона и той ми каза, знам че ще се върнеш , ти много ме обичаш, сигурен съм че умираш за мен. Точно в това аз не искам да е сигурен, защото не искам да ме възприема като даденост, а не като жена за която той трябва да се бори, иначе може да ме загуби безвъзвратно.

             

краси.мира
aз мисля да се вслушам в думите ти и да послушам съвета ти, мисля че това засега ще е най-добрия вариант за нас двамата. 

   

БилянаБ наистина не съм перфекционистка, положението ми нaистина е малко по-различно, имам отговорности, трябва всеки месец независимо болна или здрава да осигуря необходимите доходи на семейството, не го ли направя аз няма кой, на родители не можеме да разчитаме, помощ нямам от никой, аз на моите родители гледам да помагам когато мога. Преди живеехме на квартира, миналата година си купихме жилище, вноските трябва да се плащат всеки месец, иначе ще стане лошо, излитаме на улицата независимо бг или тук.
Аз никога не съм го карала да стои вкъщи, той си има свободата да избира, говорили сме си, в момента в който той иска да тръгне на работа, аз имам уредена ясла и след това детска градина във фирмата където работя има ясла и детска градина за децата на служителите.
Той си избра да гледа детенце, аз съм съгласна на всичко което и той реши.
Ама то и в бг да живеехме, то и там трябва да се плащат месечните сметки, и там трябва определена дисциплина за работата, и все някой трябва да работи да ги плаща.