За агресията между децата в детските градини!?!

Мъжът ми много си играе с децата , дори на двора освен нашия син около него винаги е пълно с деца , но дори и той имаше случка , която го разтрепера - качил детето на клатушкащите люлки . Веднага дошло и друго дете и се качило - ОК , няма проблем . Да , ама другото започнало да щипе и да блъска Мартин , а нашия - нищо . Мъжът ми не издържал , хванал детето и го свалил .
При което веднага дотърчала една майка и му се разкрещяла , че нямал право да и пипа детето 
Е , питам какво да направи - да остави онова да малтретира нашето ли ? И браво да му каже .
А онази майка има ли право да си оставя детето без надзор тогава ?
Просто е имала късмет , че е бил мъжът ми , а не аз , че ... не знам какво щеше да и се случи .

да,наистина,права си...
в такива ситуации и аз много се ядосвам...
отстранявам агресора (не грубо,но му казвам да спре,че така не се прави и да се махне),понеже обаче има деца (наистина съм виждала такива неведнъж),които и след това не се махат,просто го хващам за ръката и го отдалечавам от моето дете.
понякога съм се чудела това ли е правилният начин,дали няма и по-добър,но не мога да гледам безучастно как някакво нахално и грубо дете,удря моето,блъска го ,щипе го и т.н. и нищо да не правя...то е и инстинкт най-малкото...дори и животните защитават малките си.
а за майката на удрящото дете,която не реагира...просто я оставям без коментар,защото думите са излишни за такива...

Аз пък си прибирам детето или го насочвам да играе на друго место. На агресора мога да направя забележка ако майка му не взима отношение.

Да прави сте естествено,че всеки трябва да защити детето си,но въпроса е как го прави.Аз никога няма да крещя на майки и деца ами обяснявам на другото детенце ,че така не се прави и го обръшам на игра,започвам да се правя на палячо за да се размине скандала ,наистина не винаги става номера,но ако не се получи пращам малката на друго място да играе .Не мога  аз да си обясня само поведенито на безразличните родители,които си пафкат спокойно цигарките на пейката докато детето им прави поразийки в градинката,ама всеки си знае как да си гледа децата и ако много се дразня ставам и се местя на друго място.
Ето снощи например малката ме разби като се прибрахме от яслата,започна да ми разказва за Анди,който много плачкал за майка си и дошъл Лъчко и го набил,а тя набила Лъчко,защото Анди и е приятелче.Слушах внимателно и накрая без да се осъзная и казах,че не е хубаво да се бият децата и ако има някакви проблеми да отиде при госпожата да и каже да помогне на приятелчето и. дадох този съвет и си дадох сметка,че възпитанието на децата ни идва от нашето възпитание ,а то от това на нашите баби и така нататък.То си е до самосъзнание .

на мен рядко ми се налага да отстранявам агресора,като го хвана за ръка и го отдалеча.
става дума и за малки деца около 3-4 г.
при по-големите е по-различно.

но ви давам примерна ситуация от оня ден:моето дете се люлее.идва едно дете и ми казва:"свали го от люлката" .питам защо.то ми отговаря :"ами защото искам аз да се люлея".отговорих,че ще се наложи да почака.майката на детето стоеше зад него,не каза нищо и дори направи физиономия,че ще трябва да чака.а синът ми се беше качил преди няколко минути,не се е люлял с часове.когато се е люлял дълго аз сама му казвам да направи място,защото и другите искат да се люлеят.но такива нахалитети изключително много ме дразнят.грозно е такова поведение.

друг пример:идва дете и почва без причина да бута моето доста грубо от стълбите на пързалката.в такава ситуация не бих казала на детето си да отстъпи и да си тръгне...поне не в повечето случаи.
казвам на детето да спре и да си чака реда,че това не е хубаво и така не се прави.майката седи на пейката,усмихва се и явно се гордее колко е "борбено" детето й.понеже обаче синковецът й продължи пред мен да блъска сина ми,хванах го за ръката и го дръпнах от моето дете.не знам колко е правилно,но не мога да отстъпвам пред всяка брутална проява...ако всеки път отстранявам моето дете от агресора,това би значело да си тръгваме от всяка детска площадка.ужасена съм колко нагли и агресивни деца има...

това не значи,че дебна хорските деца и редовно ги държа за ръцете .много съм далеч от подобни идеи...
говоря само за много неприятни и брутални ситуации.

практикувала съм и това да си взема детето без да се разправям с другото и да се отдалечим от агресивното дете.обаче не винаги това е най-добрият подход.така се възпитава една плахост и отстъпчивост,които на мен не ми допадат особено.в никакъв случай не казвам,че трябва децата да си пробиват път със зъби и нокти,с бутане и с  лакти .
обаче пък и да си тръгваме от детската площадка при всяка агресивна проява не може.

Затова след 4 година реших да оствям дъщеря ми да се опитва сама да се справя с агреорите. Разбира се, че наблюдавам какво се случва и ако се наложи се намесвам. Но мисля, че детето ми разбра, че само трябва да се справя с проблемите на площадката за игра. Понякога след игра разговаряме- давам и съвети, показвам и грешките.

Е ,аз пак не мисля ,че е редно да се занимаваме с детето проявило агресия ,докато майката се радва на ,,борбеното''си дете.С какво е прегрешило ,след като е насърчавано към това си поведение И коя съм аз ,че да го свалям от пързалката ,нали майката е там .Или е по-лесно да се справим с децата ,а се срамуваме да не обидим майките им ,а после ги пишем по форумите,колко са били лоши

   Зуки, а какво да направим? Представи си ситуация: Едно почти 2-годишно, дето едва се крепи, се катери на пързалката. Друго-към 4, доста по-силно и бързо, започва да го дърпа. Ти какво ще направиш-ще ги зарежеш и ще тръгнеш да търсиш майката ли? Нали докато се обърнеш , малкото ще е на земята! И не става въпрос да му изплющеш 2 шамара, а да предотвратиш нещастен случай.
   И съвсем искрено заявявам, ако моето детете е в тази роля-на бабаит  - и аз съм се запиляла нанякъде, бих искала друга майка да се намеси и да предотврати евентуален сериозен проблем. Аз си представям ситуация, в която майката гони малкото, а по-голямото за момент е изпуснато от поглед. Е, случва се, не е задължително да се радва майката на проявите на агресия. 

Точно затова, aunt Ogg , съм до моето три годишно хлапе, щото ако го оставя "да се оправя само", от 5-6 годишни нито до пързалка, нито до люлка ще припари, ще му бъдат взети колите, без връщане обратно, ще бъде порядъчно "опесъчено" и т.н.- ясна на всеки картинка. Стоя си до детето, правя забележки за недопустимо поведение от страна и на него и на други деца, с които е в досег и които няма кой да възпитава, щото е по- лесно да ги остави да се оправят именно сами /ама ако тези 5-6 годишни се "оправят сами" с 9-10 годишни или по- скоро последните се "оправят" с тях, дали ще пеят същата песен тези същите родители, мен лично ме съмнява/.
По- миналата вечер сме на площадка с много люлки и пързалки и всичко, както там си следва. Ако не стоях до хлапето, пред него имаше две- три деца по- големи, които се качваха по пързалката не по стълбите, а от към мястото за спускане и веднага се спускаха обратно. Познайте кога точно ще дойде ред на малките? Докато моето хлапе крета по стълбичките, друго пред него, на неговата възраст, което е без значение особено, казва "Ще ти стъпя на ръката!" ей- така, без нищо и протяга крак. Нямам време да му говоря любезни приказки и да чакам запилени майки- просто му дръпнах крака и му казах, че така боли, не се прави така и че ако някой стъпи на неговата ръка определено няма да му е добре. Когато видя как хлапе с пълни с пясък шепи тръгва към моето с очевдни намерения и е в бойна готовност да хвърли пясъкът в очите имам време да му хвана ръката, като майката /бабата или каквото би следвало да има там/ си чеше зъбите със семки. Докаго я открия моето дете ще е вече с пълни с пясък очи.
Такива мити работи, като оставим общите философии за идеални ситуации и преминем към реалността се получават доста заплетени казуси с различни допустими решения.

Абсолютно те подкрпям, Джуди! И смятам,че излишно се драматизира с това, че никой няма право да направи забележка или да пипне чуждо дете. Не става въпрос да го набиеш или да му се разкрещиш, а просто да го спреш. Щом аз съм се запиляла нанякъде, независимо дали пия бира и си говоря с приятелка или се е наложило да промивам раната на другото дете, примерно, и не мога да се намеся адекватно, тогава е редно да се намеси друг възрастен. 
Е, не говоря за всяка глупост, а за сериозни неща. Както и не приемам, аз да се карам на детето, че нещо е направил или се е опитал да направи, и друга майка/баба да дудне и тя. Както и аз не си позволявам да го правя.
А ако започна да оттеглям детето при всеки конфликт, няма смисъл изобщо да излизаме. 

Изобщо не съм изненадана от почина "оправи се сам". При положение, че възрастните са оставени да се оправят сами, то е напълно нормално да възпитават по същия начин и децата си. Ами, така де, който оцелее! Да се учат от малки.

И което "малко" оживее- оживее. 
Тъй ами!

точно това имам предвид и аз
ако чакам детето да се оправя само или другата майка да дойде да дръпне своето дете,моят син ще е на земята.особено когато другото дете е по-голямо ,по-силно и по-бързо.
само в такива критични ситуации дръпвам другото дете,пак казвам,не грубо,не го бия,а просто го хващам за ръката и го дръпвам малко встрани.като казвам защо го правя,без да обиждам чуждото дете и без да му крещя.

Може за това на някой майки да им се струва,че стоим безучастни на пейката,а ние просто да сме решили,че децата е време да се оправят сами с проблемите