Какво прави бракът ви щастлив?

  • 2 784
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 593
Кое прави брака ми щастлив...

-Взаимната любов и уважение;

-Грижата един за друг;

-Любовта и грижите за детето;

-Спокойствието и търпението
пример 1: Снощи залях монитора с бира и за известно време отказа да работи. Мъжът ми нито ми се скара, нито ми повиши тон - разглобихме монитора, почистихме го и тръгна. Естествено ако не беше тръгнал, пак нямаше да ми се скара.
пример 2: Една вечер отидохме на ресторант. Тъкмо спряхме на паркинга и мъжа ми установи, че е забравил портфейла си вкъщи - трябваше да се върнем за него. Единствената ми реплика беше: "Е, дано да са ни такива проблемите"

Тези малки жестове означават много за нас.

Дано и занапред да сме така...

# 31
  • Мнения: 301
- Доверието - някак и двамата сме приели, че живота ни започва от момента, в който се срещнахме.
- Спокойствието вкъщи - и да се караме, не си крещим, отстрани изглеждаме като двама спорещи за нещо дребно ( а за нас е драма Laughing). Домакинстването е изцяло моя територия (за добро или зло така съм го свикнала и рядко помага), но това, че не помага ми го компенсира с факта и че не очаква задължително вкъщи всичко да блести. Отминава го с "голяма работа, ела да си починеш".
Опора сме си един за друг - подкрепяме се винаги. Той може да издържи моето мрънкане, аз - на неговото мълчание.
Обичаме се вече 13 години - когато го срещнах бях на 19, така че порастнах до него. Целите ни са общи и очакванията също. Минахме през много трудности заедно и вместо да се разделим се сплотихме още повече - "ние срещу света".  Crazy И света стана наш.  Crazy
Той знае как да премахва главоболието ми само с целувка. Аз му нося усмивка след напрегнатия му ден.
Най-голямата усмивка - сина ни. Смисъла на "аз и той" в бъдещето - детето ни - компилация от неговото спокойствие, моето любопитство, неговата усмивка, мойте очи....
Болезненото усещане за липса на другия до теб - звъним си по 10 пъти на ден - без причина, само, за да си чуем гласовете. Без значение къде сме и защо - винаги сме един до друг, винаги имаме телесен контакт - за ръка, прегърнати. Почти няма снимка, на която да е само единия.

# 32
  • Мнения: 317
компромиса и прошката Peace

# 33
  • Мнения: 627
В момента нищо, н-и-щ-и-ч-к-о... Sad

# 34
  • Мнения: 2 153
Малките жестове, които си правим взаимно и мисълта и устремеността към общото ни благополучие!!!

# 35
  • Мнения: 46
Кое прави брака ми щастлив...

-Взаимната любов и уважение;

-Грижата един за друг;

-Любовта и грижите за детето;

-Спокойствието и търпението
пример 1: Снощи залях монитора с бира и за известно време отказа да работи. Мъжът ми нито ми се скара, нито ми повиши тон - разглобихме монитора, почистихме го и тръгна. Естествено ако не беше тръгнал, пак нямаше да ми се скара.
пример 2: Една вечер отидохме на ресторант. Тъкмо спряхме на паркинга и мъжа ми установи, че е забравил портфейла си вкъщи - трябваше да се върнем за него. Единствената ми реплика беше: "Е, дано да са ни такива проблемите"

Тези малки жестове означават много за нас.

Дано и занапред да сме така...
Много ми хареса поста ти Simple Smile
Истински се радвам за всички намерили щастието  Hug
Аз имам партньор до себе си,който обичам,но за беда характерите и на двама ни са много остри и сложни-караме се за дреболии,изпадаме до такива детайли,че не мога да опиша.Искам да кажа,че тези неща толкова натовариха отношенията ни,че просто не знам до кога ще продължи връзката ни въпреки чувствата. А сме заедно само от година и половина.
При нас го няма търпението и спокойствието.Доста сме нервни и двамата... Cry
Толкова ми е тъжно,че пиша всичко това.Така ми се иска всичко да върви по вода,защото сами по себе си и двамата сме добри хора.
Искрено се надявам да успеем да се променим,но ако трябва да съм честна се съмнявам...

# 36
  • Мнения: 293
Според мен...всичко е въпрос на възпитание и очаквания.
Щастието в семейството зависи от това,което очакваш да бъде то.
Ако очакваш нещо и то не се случва при вас се категоризираш като нещастна.Ако не го очакваш обаче,няма да ти направи впечатление,че го няма .
Щастието както и щастлив брак са твърде разтегливи понятия и не константни величини.
А това какво да очакваш мисля,че се изгражда още в собственото ти семейство.

На този етап очаквам мило и топло отношение,уважение и грижа.Имам ги.Значи съм щастлива?! Heart Eyes

# 37
  • Ловеч
  • Мнения: 145
Всичко, дори и малките спречквания. Той е спокоен, уравновесен и любвеобилен, а аз "бързачка" и сприхава /в момента заради хормоните/. 

# 38
  • Мнения: 2 908
Истински се радвам за всички намерили щастието  Hug
Аз имам партньор до себе си,който обичам,но за беда характерите и на двама ни са много остри и сложни-караме се за дреболии,изпадаме до такива детайли,че не мога да опиша.Искам да кажа,че тези неща толкова натовариха отношенията ни,че просто не знам до кога ще продължи връзката ни въпреки чувствата. А сме заедно само от година и половина.
При нас го няма търпението и спокойствието.Доста сме нервни и двамата... Cry
Толкова ми е тъжно,че пиша всичко това.Така ми се иска всичко да върви по вода,защото сами по себе си и двамата сме добри хора.
Искрено се надявам да успеем да се променим,но ако трябва да съм честна се съмнявам...
Същото  Tired С разлика,че сме заедно от 5 години,но от около 2 не мелим заедно както трябва....Чудя се до кога...
Колкото до това, че си изграждаш разбиранията още в собственото си семейство-и до някъде е вярно и не е -защото аз израстнах в много нервно,вечно каращо се семейство и не съм питала дали искам и аз да стана такава...Но пък исках спокойно семейство,в което да няма караници,точно заради това....

# 39
  • Мнения: 293
Истински се радвам за всички намерили щастието  Hug
Аз имам партньор до себе си,който обичам,но за беда характерите и на двама ни са много остри и сложни-караме се за дреболии,изпадаме до такива детайли,че не мога да опиша.Искам да кажа,че тези неща толкова натовариха отношенията ни,че просто не знам до кога ще продължи връзката ни въпреки чувствата. А сме заедно само от година и половина.
При нас го няма търпението и спокойствието.Доста сме нервни и двамата... Cry
Толкова ми е тъжно,че пиша всичко това.Така ми се иска всичко да върви по вода,защото сами по себе си и двамата сме добри хора.
Искрено се надявам да успеем да се променим,но ако трябва да съм честна се съмнявам...
Същото  Tired С разлика,че сме заедно от 5 години,но от около 2 не мелим заедно както трябва....Чудя се до кога...
Колкото до това, че си изграждаш разбиранията още в собственото си семейство-и до някъде е вярно и не е -защото аз израстнах в много нервно,вечно каращо се семейство и не съм питала дали искам и аз да стана такава...Но пък исках спокойно семейство,в което да няма караници,точно заради това....

Огън момиче, Grinning точно това имах в предвид.Виждаш твоето семейство и извличаш нещата от него,които искаш и които не искаш за своето бъдещо семейство.Аз също съм дете на разведени родители и също съм осмислила грешките на моите родители както и хубавите неща. Не само хубавите неща са поучителни,нали? Peace

# 40
  • Мнения: 2 908
Ами напълно си права тук...но понякога колкото и поука да си си взел,което наистина е така,не успяваш да победиш получената от семейството си природа....която не си искал въобще. Аз затова и още съм с мъжа си-защото осъзнавам грешките на родителите ми...но правя други мои грешки така...които за съжаление моите деца трябва да осмислят.
Сори за ОФФ-а-радвам се за толкова щастливи семейства- чак ми звучи като мираж прочетеното,нещо недостижимо май.

# 41
  • Мнения: 593
Темата е "Кое прави брака ви щастлив?", затова тук сме описалите хубавите неща във връзките си.  Но всеки знае, че 100% щастие не съществува. Всеки понякога преживява трудни моменти, съмнения, болка. А малките спречквания са неизбежни. Често има моменти, в които единия не разбира другия. Но когато си се събрал с някого за цял живот, трябва да приемеш и това. Трябва и двамата да търсите начини за решаване на проблемите, за да не ги задълбочите. А то винаги ще има проблеми за решаване, просто животът е такъв.
Впрочем, огън момиче, доколкото съм запозната с твои постове по други теми, стигам до извода че има доста разбирателство между теб и твоята половинка.  Simple Smile
Просто погледни малко по-философски на нещата. Животът е толкова кратък, а вие сте се събрали, за да си правите живота по-хубав, нали? Успех!  Hug

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 22:38 от cybercat

# 42
  • Мнения: 462
Их, че хубава темичка Simple Smile
  • Това, че и двамата не сме дребнави, даже напротив - ларж, бохеми, "широкопръсти";
    Рядко се впечатлявам от някоя глупост, която сме направили (за последно купувахме една игра през интернет и месец по-късно, от извлечението на кредитната карта, установихме, че през някакъв мирър са му дръпнали над 400 лв.) - най-честият ми коментар е "Е, нищо, де" Simple Smile на което той много се забавлява ...
    Обичаме да си устройваме изненади, когато ни е най-изнервено - така поне не мислим за глупаците, които ни заобикалят и Simple Smile Така или иначе, след няколко дни няма да ни прави впечатление - по-добре да изкараме една приятна вечер, обсъждайки дадена ситуация, отколкото да се караме ... Simple Smile
    И какво ли още не ... Simple Smile То при нас всичко е спонтанно и май тва е най-хубавото ... Simple Smile

# 43
  • Мнения: 301
Мисля, че всичко опира до очакванията ти и доколко той ще ги покрие. Ако очакваш, че мъжа ти може да разреши всеки проблем, той няма как да покрие подобно очакване. Например, когато имам проблем в работата и се прибера изтощена и изнервена, очаквам от него единствено да ме изслуша, но не и да реши проблема. Изслушва ме, прегръща ме и сладко ми казва, че ще се нареди всичко и че мога да се справя и с това. Не ми решава проблема, просто го превръща в дребен проблем за мен  Laughing Та, това аз очаквам от моя мъж - да е винаги до мен. Според него по-удобно му е зад мен Crazy, да ме подпира, но пък и той влага допълнителен смисъл.
Странно ми е и състезанието в семейството кой е по-мъченик, кой върши повече домакинска работа и колко е претоварен от това. Нашата логика е, ако ти идва в повече да изпереш (примерно) днес, остави го за утре.  По-добре да се гушнем, да поиграем с детето и да се посмеем, отколкото да ходим с трагични и измъчени физиономии, но в лъсната къща и с перфектно пране.  Laughing
Ежедневието убива бавно, но сигурно хубавите ни моменти с еднообразие и забързаност - живота е един и трябва да го изживееш пълноцено.

Общи условия

Активация на акаунт