Това ли сте, което искахте да бъдете (в професионален аспект)?

  • 2 688
  • 52
  •   1
Отговори
# 30 25 март 2009, 09:03 ч.
  • Мнения: 1 470
Аз исках да стана писателка...На приключенски романи...Като по-голяма реших да се развия и да стана кинорежисьор...Кандидатствах 2 години във ВИТИЗ,но не ме приеха и станах мама...Все пак още не е късно да стана писателка,но нямам време на този етап...Може би когато децата порастнат,ако взимам добра пенсия... Crazy

# 31 25 март 2009, 09:17 ч.
Винаги съм учила много и съм се стремяла да имам добри отценки. Да знам езици и т.н. защото си мечтаех да работя в някой хубав офис да бъда нахакана бизнес дама  Sunglasses Но живота ти поднася изненади  Rolling Eyes Докато завършвах висшето си искарах курс за фризьори поработих около година и половина и се оказа че ми хареса страшно много и допада. Нооо нали си имах мечта упорито реших , че ще работя в офис. Успях точно каквото исках страхотен офис много работа добро заплащане нооо  #Crazy ставаш луд нямаш време за децата, шефовете са просто луди и толкова си вярват че са велики. Не можах просто не мога да лижа задници и да лицемернича. За моя радост ме уволниха  newsm78 и бях много нещастна в началото. Наревах се избърсах сълзите  си и реших хобито ми да ми стане професия. Много по важно е да работиш нещо което ти носи удоволствие и го правиш с желание отколкото упорито да гониш някаква детска мечта. на мен ми отне една година да го разбера!
А според вас какво мислите за "великите" бизнес дами  bowuuи лускозните офиси където всичко е толкова фалшиво най-вече отношенията?

# 32 25 март 2009, 09:48 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 336
 Аз пък като дете бях неориентирана - никога не съм имала ясна представя каква искам да стана.
Ориентирах се след 25-тата година - започнах работа, в която се влюбих и никога не съм съжалявала за избора си!
Не е важно какво работиш и дали си осъществил мечтите си, а сутрин като се събудиш да тръгваш с удоволствие към работното си място.

# 33 25 март 2009, 10:11 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Моята детска мечта изглеждаше абсолютно недостижима. Затова много бързо се отказах (още повече, че няма такова "средно", нито "висше", което да гарантира успех в тази област). Обаче мечтата чоплеше ли, чоплеше. Бях вече на преклонните двадесет и пет, когато мечтата се взриви. Laughing И се започна. Имаше, разбира се, много мили хора, които ми казваха, че съм луда и че нямало начин. Имаше икономически кризи, застъпващи се, които убиваха делото още в зародиш. Имаше още много препятствия.
Но мечтата си е мечта, тя беше родена, за да се сбъдне.
П.П. Най-хубавото е, че макар и сбъдната, остава още страшно много работа, усилия и късмет, за да се реализира както си трябва.  Laughing

# 34 25 март 2009, 10:30 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 270
Като малка исках да съм артистка,после играх в драмсъстав,започнах да си вярвам,докато не открих,че не съм фотогенична и се отказах.Кой би взел в киното човек,който не се познава на снимките си?
Омъжих се и забравих да се питам каква искам да стана.
След като децата поотраснаха този въпрос застана отново пред мен-видях обява,че в библиотекарския институт има прием и се запалих,и без това обичах от дете да седя в библиотеката в града ни.Но...съпруга се изказа-къде ще ходиш по София,кой ще ти гледа децата тук.Избери си нещо от нашия университет.И си избрах-социални дейности.Завърших с голямо желание,но не съм работила освен в неравителствени организации.
Една от преподавателките ми даде покана за конференция по приложна психология във Варна,отидах,слушах,мислих и на есен кандидатствах.
Работя като психолог,обичам си работата и съм щастлива от това.не мога да си представя да правя всеки ден нещо,което не обичам.

# 35 25 март 2009, 10:33 ч.
  • Мнения: 1 517
Конкретно по въпроса: горе-долу ДА. Моят проблем не е че не знам какво искам. Напротив. Лошото е, че искам няколко неща едновременно...пък не става. Като цяло съм доволна от това, което съм. Но винаги може и по-добре.

# 36 25 март 2009, 13:20 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 244
Цитат на: Sananda в ср, 25 мар 2009, 01:57
Цитат на: ahasver в вт, 24 мар 2009, 13:13
Цитат на: Силви_ в вт, 24 мар 2009, 13:04
Исках да стана зоолог, като Бернхард Гжимек. Или поне ветеринарен лекар.

Все още се интересувам от всякакви теми, свързани с поведението на животните, но това ми влечение си остана само едно хоби.
Още една,на която детската ѝ мечта бе да стане вет лекар в мое лице...това,което съм сега е определено сбъдната мечта,но не спирам да се интересувам от животни и най- вече от фелинология и вет медицина,няма да се очудя от себе си ако в един момент не запиша и това... Grinning

Станахме 3 Hug

Вече сме 4  Joy Допълвам, че голямата ми мечта в това отношение е всичките ми пациенти да
оздравяват напълно  animal037

Цитат на: ayli-me в ср, 25 мар 2009, 09:17
Наревах се избърсах сълзите  си и реших хобито ми да ми стане професия. Много по важно е да работиш нещо което ти носи удоволствие и го правиш с желание отколкото упорито да гониш някаква детска мечта. на мен ми отне една година да го разбера!

В момента правя точно това.  Но на мен отне много, много години.
И все пак не съжалявам.
 baloni

Последна редакция: ср, 25 мар 2009, 13:29 от Иванка Тръмп

# 37 25 март 2009, 13:46 ч.
  • Мнения: 3 405
Не, но ще стана Simple Smile

# 38 25 март 2009, 13:53 ч.
  • Мнения: 2 811
Като дете мечтаех да съм известна актриса/модел, станах програмист  Laughing Но гледам да театралнича повечко в живота, за компенсация. Сега си мечтая да стана слаба, много богата и майка. Ако може в този ред.

# 39 25 март 2009, 13:53 ч.
  • Мнения: 301
Най-детските ми мечти бяха да съм космонавт или принцеса. Космонавт не станах по обективни причини - няма достатъчно космически кораби все още  Laughing. Принцеса реално не съм, но на усещане го докaрвам понякога.  Laughing
По-сериозните ми мечти бяхa археолог или лекар. От първото се отказах бързо, след като се запознах с един действащ археолог. Не се виждах с принцесинска  Laughing походка да катеря камънаци. Лекар не станах, заради непоносимостта ми към кръв и болка.
Това, което работя сега ме задоволява и като мечта, и като осъществяването й. Харесва ми, защото моментите, в които ми писва от рабoтата ми са много малко. Покрай детето имах и период, в които си мечтаех да съм просто домакиня - да си гледам детето и къщата като по филмите. Изтрезнях бързо.

# 40 25 март 2009, 13:55 ч.
  • Мнения: 2 811
Цитат на: Василиса Умница в ср, 25 мар 2009, 10:11
Моята детска мечта изглеждаше абсолютно недостижима. Затова много бързо се отказах (още повече, че няма такова "средно", нито "висше", което да гарантира успех в тази област). Обаче мечтата чоплеше ли, чоплеше. Бях вече на преклонните двадесет и пет, когато мечтата се взриви. Laughing И се започна. Имаше, разбира се, много мили хора, които ми казваха, че съм луда и че нямало начин. Имаше икономически кризи, застъпващи се, които убиваха делото още в зародиш. Имаше още много препятствия.
Но мечтата си е мечта, тя беше родена, за да се сбъдне.
П.П. Най-хубавото е, че макар и сбъдната, остава още страшно много работа, усилия и късмет, за да се реализира както си трябва.  Laughing
  bouquet  bouquet винаги съм се възхищавала на такъв тип хора.
А с какво се занимаваш?

# 41 25 март 2009, 14:48 ч.
  • Мнения: 924
Постигнах детската си мечта и завърших това което исках, НО сега не  работя по професията си.
 Имам друга работа която много харесвам и която ми позволява да се грижа за децата си.
Доволна съм Grinning

# 42 25 март 2009, 19:00 ч.
  • Мнения: 0
Даже не се бях осмелила да мечтая за това!
Щастлива съм, че отивам всеки ден с удоволствие в офиса (думата работа не ми пасва), защото имам работата, която обичам, най-страхотните колеги и невероятен екип! Позволява ми да пътувам много, а това е другото, което обожавам да правя! Какво повече да мечтая?

# 43 25 март 2009, 19:44 ч.
  • София
  • Мнения: 958
Винаги желанията ми са били свързани с виждането ми за самата мен като съпруга основно, после като майка. Професията ми е свързана с грижа за душевното здраве и затова всичко някак си се подкрепя и допълва. Мечтата ми е да работя благотворително.

Като малка исках да стана учителка като майка ми, но сега анализирайки детските си желания осъзнавам, че това е било едно силно желание да имам власт и контрол - явно във фантазиите ми учителката е била всесилна...... Simple Smile
Радвам се, че не се случи и че Бог ми даде професия в която потребността да контролираш другите няма място.
Така принудително терапевтирам и себе си.... Simple Smile

На този етап от живота ми съм удовлетворена.

# 44 26 март 2009, 11:27 ч.
  • Мнения: 3 929
Когато бях дете, исках да стана учителка. После исках да стана акушер-гинеколог, но изпитвам ужас от морги и мъртъвци. А вече бях тръгнала в тази насока - исках да уча в паралелка "Биология", но учителят ми по география в основното училище ми каза, че съм "факир" по география и трябва да се развия в тази насока. Кандидатствах м математическа гемназия и ме приеха в "География". Така продължих и висшето си образование, но някякси встрани от географията.
В крайна сметка, работя това, което искам, и това, за което съм следвала. Много обичам и харесвам работата си.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата