Аз нищо не разбрах от поставянето на спиналната упойка. Може би, защото се опитвах да упражня тормоз над екипа, като ги разпитвах защо са си избрали тоя професия. 
Мънкаха и се споглеждаха насмешливо, аз се чувствах много смешно. Все прикязвам глюпости като легна на операция. Много мъй срам.
По време на ситуацията двамата опериращи или единия и помагачът си бъбреха за някаква софра, дето нам си каво дали да пият и ядат, обаче от обясненията ми стана ясно, че не е билокочествено обсужването и им дали кофти вино. Плата имало, сирена имало... Викам тия бъзикат ли се с мен. От време на време питат анестезиолога ко правя, а аз питам ще си ходя ли, много ми еше смешно... Абе чудесен спомен имам. Дано втория път да е пак така.
Мънкаха и се споглеждаха насмешливо, аз се чувствах много смешно. Все прикязвам глюпости като легна на операция. Много мъй срам.По време на ситуацията двамата опериращи или единия и помагачът си бъбреха за някаква софра, дето нам си каво дали да пият и ядат, обаче от обясненията ми стана ясно, че не е билокочествено обсужването и им дали кофти вино. Плата имало, сирена имало... Викам тия бъзикат ли се с мен. От време на време питат анестезиолога ко правя, а аз питам ще си ходя ли, много ми еше смешно... Абе чудесен спомен имам. Дано втория път да е пак така.
,когато ме шиеха...та чух.Говореха си за това децата им как са си изкатрали на морето 
,а междувременно аз си усещах някави боцкания,но нали не бях с всичкия си,чак после се усетих какво е било 
и лежах на системи/
, после сланинките по моя корем ,като им си молех да ги поизрежат, че да е с един коршум 2 заека 
чак се чудех какво да кажа. Абе забавно е да ти кажа. Очаквах доста по-голям стрес, като цяло и то по-специално от операцията, но мина доста добре. Поставянето на спиналната упойка е по-безболезнено от нормална инжекция, гадното е, че си свит с тоя огромен корем, та чак ти иде да повърнеш, но гадното е за малко и то гадно е силно казано, по-скоро некомфортно. Другото, което за мен беше най-кофти, е че ти се повръща по едно време ама мноооого. Незнам дали, защото ти натискат стомаха, що ли, ама си представях как обливам екипа и после ме е срам да ги погледна.
За това едната сестра ми хвана краката и главата и ми помагаше да не мърдам. Горе-долу 10мин. се опитваха да ми сложат упойката и ме набодаха здраво. Обаче нямам спомен да ме е боляло 
по-скоро като неприятно усещане...
