Винаги в приказките е имало насилие.
Но и винаги са били четени от възрастен, който е отговарял на детските въпроси и е обяснявал неясните моменти.
И с филмите, и с игрите е същото. Ако родителят е до детето си и му обяснява какво и защо се случва, за разликата между действителност и илюзия, не виждам с какво могат да навредят. Но когато се използват за детегледачи, тогава и най-безобидното филмче може да доведе до проблеми в поведението.
Спомням си като дете колко се бях изплашила от един филм. Правен по някакво класическо руско произведение, в една сцена главният герой лежеше на леглото и в един момент с яд хвърли възглавницата на земята. Нищо и никаква безобидна сцена. Да, но аз кой знае защо реших, че възглавницата го е ухапала и той затова я запрати в ъгъла. Явно в момента е нямало възрастен до мен, за да го попитам и това така се е загнездило в главата ми, че вечерта отказах да си легна, пищях и умирах от ужас при мисълта, че възглавницата ми може да ме ухапе. Наложи се баща ми да ме приспи на спалнята, сложил ръка под главата ми...
Като родител най-голям проблем имах с анимационните филмчета - голям зор да убедя сина си, че ако скочи от високо, ще се пребие, а няма просто да стане и да се изтупа от праха, че ако през него мине кола, ще умре, а няма просто да стане плосък и т. н. Години по-късно "борбата" с кеча беше цвете в сравнение с "борбата" с анимационните филми.
Съвършено вярно.
Вярно е, както каза и Пасинет, че го подтиква да стои с главата надолу по цял ден и да подрипва постоянно (сега мечтае да се научи да ходи на ръце). Не от детските и приказките идва агресията, а от начина, по които ние я приемаме. От обяснението, което им даваме, когато са свидетели на агресия. Синът ми е още на 3,5 години и (това с гордост) моето мнение или обяснение все още е най-правилното за него. Така че, ако той е агресивен, себе си бих обвинила, а не детските. Както и, че е прекалено не-агресивен и обяснителен - и друг път съм писала, че той на детето, което току-що го е издрало не посяга, а обяснява колко лошо е това, което прави, че го е заболяло много, и че майка му (на детето), ако разбере много ще се натъжи. 