Avichka, искрено ви желая и на двете да забравите някой ден всичко това.
- Публикувана: 5 апр. 2009, 02:09 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2009, 23:53 ч.
Опит за самоубийство на приятелката ми. Търся помощ как да се държа с нея.
Avichka, не обръщай внимание на прасетата.
Ако искаш, мога да заключа темата.
Не ми се иска да я трия, защото все пак и нормални мнения, които биха могли да са полезни на някой друг.
Надявам се и двете да сте добре по-натам.
Надявам се приятелката ти да превъзмогне това, което я е накарало да посегне на живота си, а ти да се успокоиш.
Ако искаш, мога да заключа темата.
Не ми се иска да я трия, защото все пак и нормални мнения, които биха могли да са полезни на някой друг.
Надявам се и двете да сте добре по-натам.
Надявам се приятелката ти да превъзмогне това, което я е накарало да посегне на живота си, а ти да се успокоиш.
Не си разбрала правилно "забележката" за глаголните времена.
Няма значение.
Ако беше пуснала темата в "Дом и семейство" или "здравния" реакцията щеше да е различна.
В този тук форум е имало вече теми за самоубийства, включително за "малко помощ" във връзка с това, излишно е да се изясняваме дали са оставили повод за сериозно отношение към тях.
От друга страна, в твоята ситуация, имаш нужда от помощ не само заради чувствата си към твоята приятелка - заради разочарованието, че не ти се е доверила така, както мислиш, че заслужаваш.
Трябва ти и самообладание и заради това, че случаят тепърва ще бъде проверяван и криминалистите са длъжни да проверяват не само външно очевидната версия "опит за самоубийство". Особено, ако приятелката ти не е контактна, ако е намерена в безпомощно състояние и наистина е с опасност за живота.
От думите ти излиза, че за щастие нещата не са така.
Дали познавам самоубийци. Да. Едно момиче от по-горен клас. Обеси се в деня преди бала.
Не стана ясно дали е искала точно това.
Със сигурност обаче искаше да привлече вниманието на едно момче и да покаже на родителите си, че е "вече голяма", че не може да се отнасят към нея като с дете.
За първото успя - момчето дойде на погребението й и после тръгна по неговия си път - отдавна има семейство, деца, може би има и нейна снимка даже...
За второто не успя - родителите й никога няма да я помнят по друг начин, освен като свое дете.
Познавам и друга самоубийца - тя беше зряла жена. Шеметна, скандализираща, жизнена. Катастрофира веднъж, пострада гръбнакът й и животът й стана обратното на това, което винаги е живяла...
Знам и за още една. Не я познавам лично, но четох веднъж личната й изповед.
Младо момиче от малък град, красиво и умно и страшно талантливо - с прекрасен глас.
С рядко заболяване на щитовидната жлеза - изискващо лечение до живот, но незастрашаващо живота с години, ако се лекува медикаментозно.
Половината град събира пари за скъпа операция в чужбина. Но операцията е неуспешна. След нея трябва да остане на животоподдържащ апарат дълго време в болницата. Оказва се, че ще трябва да диша цял живот през дупка в гърлото, че няма да може да говори..., научава и другите вероятни неща. Докато е във болницата, сама изключва апаратите...
Ако те бяха оцелели, мислиш ли, че най-близките им хора щяха да им говорят еднакви неща, да се държат по еднакъв начин...?
На теб и приятелката ти пожелавам успех.
Няма значение.
Ако беше пуснала темата в "Дом и семейство" или "здравния" реакцията щеше да е различна.
В този тук форум е имало вече теми за самоубийства, включително за "малко помощ" във връзка с това, излишно е да се изясняваме дали са оставили повод за сериозно отношение към тях.
От друга страна, в твоята ситуация, имаш нужда от помощ не само заради чувствата си към твоята приятелка - заради разочарованието, че не ти се е доверила така, както мислиш, че заслужаваш.
Трябва ти и самообладание и заради това, че случаят тепърва ще бъде проверяван и криминалистите са длъжни да проверяват не само външно очевидната версия "опит за самоубийство". Особено, ако приятелката ти не е контактна, ако е намерена в безпомощно състояние и наистина е с опасност за живота.
От думите ти излиза, че за щастие нещата не са така.
Дали познавам самоубийци. Да. Едно момиче от по-горен клас. Обеси се в деня преди бала.
Не стана ясно дали е искала точно това.
Със сигурност обаче искаше да привлече вниманието на едно момче и да покаже на родителите си, че е "вече голяма", че не може да се отнасят към нея като с дете.
За първото успя - момчето дойде на погребението й и после тръгна по неговия си път - отдавна има семейство, деца, може би има и нейна снимка даже...
За второто не успя - родителите й никога няма да я помнят по друг начин, освен като свое дете.
Познавам и друга самоубийца - тя беше зряла жена. Шеметна, скандализираща, жизнена. Катастрофира веднъж, пострада гръбнакът й и животът й стана обратното на това, което винаги е живяла...
Знам и за още една. Не я познавам лично, но четох веднъж личната й изповед.
Младо момиче от малък град, красиво и умно и страшно талантливо - с прекрасен глас.
С рядко заболяване на щитовидната жлеза - изискващо лечение до живот, но незастрашаващо живота с години, ако се лекува медикаментозно.
Половината град събира пари за скъпа операция в чужбина. Но операцията е неуспешна. След нея трябва да остане на животоподдържащ апарат дълго време в болницата. Оказва се, че ще трябва да диша цял живот през дупка в гърлото, че няма да може да говори..., научава и другите вероятни неща. Докато е във болницата, сама изключва апаратите...
Ако те бяха оцелели, мислиш ли, че най-близките им хора щяха да им говорят еднакви неща, да се държат по еднакъв начин...?
На теб и приятелката ти пожелавам успех.
Avichka Радвам се, че приятелката ти е по- добре. Ти много точно си казала още в първия си пост, че търсиш помощ за себе си, но е нормално всички да се вълнуват повече от състоянието на приятелката. Това е и най- трудното за теб и за близките на хора в такова състояние, защото те страдат, изпитват вина и много други чувства, ужасни мисли завземат съзнанието, но "трябва да бъдат силни" заради човека посегнал на живота си. И ти имаш нужда от подкрепа, и ти изживяваш огромен стрес, и ти си травмирана. Няма да навреди да се срещнеш с добър терапевт, който да ти помогне да разбереш случилото се и да преодолееш травмата. Няма как от тук да ти дам съвет, защото не съм специалист, а дори и да бях, пак нямаше да съм наясно със случая. Не се сърди, че те посъветвах да търсиш реална помощ извън форума, защото съвети от дистанция, от неспециалисти могат много повече да навредят отколкото да помогнат.
Ако можеш не приемай "закачките" тук за насочени лично срещу теб. Много от темите в Клюкарника за провокативни и настроенията на някои от участниците също. Виж линка в предишното ми мнение и при нужда се свържи с двете дами списващи темата. Убедена съм, че ще направят каквото могат, за да помогнат.
Ако можеш не приемай "закачките" тук за насочени лично срещу теб. Много от темите в Клюкарника за провокативни и настроенията на някои от участниците също. Виж линка в предишното ми мнение и при нужда се свържи с двете дами списващи темата. Убедена съм, че ще направят каквото могат, за да помогнат.
Внимателно - дръж се с приятелката си внимателно. Не различно, нито истерично - бъди себе си, но много внимателно. Остави я да говори, този път не й давай акъл. За нея ще е важно да говори, да оправдава, да обвинява, да анализира. Или да говори за дреболии. Важното е да ви тръгне приказката. Ти не си виновна и не можеш да заместиш лекарите. Това мислех да го напиша с големи букви, но ще е много тъпо. Понеже търсиш съвет за себе си ... Това си ти и това е твоята приятелка. Никой от вас не се е променил, нито сте се разминали. Щом сте близки, значи сте си нужни такива, каквито сте. Не съм психолог, не се правя на интересна и ти стискам палци. И на двете.
Когато си привлякъл по такъв начин вниманието към себе си, идва моментът на проглеждането и си даваш сметка, че не знаеш какво да правиш с това внимание. Днес не бих имала смелост, но преди 20-тина години...
Съвет не мога, а и не искам да давам. Знам само едно, че винаги всичко започва от липсата на внимание. Може би най-добрият подход е да покажеш своята обич към приятелката си. Успех и на двете ви!
Съвет не мога, а и не искам да давам. Знам само едно, че винаги всичко започва от липсата на внимание. Може би най-добрият подход е да покажеш своята обич към приятелката си. Успех и на двете ви!
Това, което можеш да направиш, е да я убедиш да потърси помощ. Но не на нечие рамо, а при специалист. Това, което излиза "на повърхността", като реакции има дълбоки корени, за които много често не подозираме. Не трябва да си луд, за да потърсиш помощ. ОК, ще бъдеш до нея, ще я успокояваш, тя ще даде вид, че е преодоляла проблема. А, ако опита отново след половин година?
Като за начало не я разпитвай, защо го е направила, защо не ти се е обадила и т.н. Когато тя се почуства готова сама ще ти разкаже. Грижи се за приятелката си и я накарай да почувства, че наистина те е грижа за нея. Не прекалявай и с обгрижването, за да не постигнеш обратния ефект. В момента тя е много ранима и уязвима и наистина подходът ти трябва да е внимателен. Успех!
Виж, от позицията на била от другата страна, тоест от страната на твоята приятелка... Това, което след това исках от приятелката си, беше да помълчи до мен - за да мога да си събера мислите и да си изкажа наболялото. Моята най-добра приятелка тогава каза: "Няма да те питам нищо, няма да ти казвам нищо - когато решиш, започвай да говориш. Ако не искаш - дай да си помълчим заедно." Не се дръж, сякаш нищо не е станало, но и не прекалявай с обгрижването, както вече са написали. Остави я да дойде на себе си.
опитът за самоубийство е присъщен на страдащите от депресия.
есента се наложи лично да помагам на близък с депресия. не говоря за тая депреся, дето ние си я прилагаме за всяко наше по-тъжно състояние. говоря за истинска клинична депресия.
моят познат беше със средан, в последствие тежка депресия. лекува се на 5ти километър, мога да препоръчам д-р Петър Маринов -завеждащ отделение. помощта е безплатна, минава по касата, ако лицето е здравоосигурено. лошото е, че отделението е малко - около 20 легла, като приемът е разделен на мъже/жени, което намалява броя пациенти от един пол. Маринов е много добър диагностик и още по-прецизен в назначаване на медикаментозно лечение.
депресията се лекува дълго - около 9-12 месеца, като минава през няколко етапа - първите 2 седмици са ужасни, на 3та-4та вече си вижда просветване и подобрение, след това положението привидно се нормализира. важно е да не се спират лекарствата точно в тоя момент, защото на около 3-4ти месец има оново връщане назад. ако човекът не е сглупил да спре екарствата, това назадване се преодолява за няколко дни. като цяло - важно е да има подкрепящ човек, който да следи и за приема на лекарствата. едното от назначените лекарства е немско, няма го в бг., но в македония има заместиел, струващ 4-5 лева. лесно може да се набави. използва се за повечето заболявания на психиката, така че вероятно няма да мине бе знего.
ако мислиш 'не може ли тая депресия да мине от само-себе си' - да, може. доказано е, че за около 7-8 месеца депресията се преживява самостоятелно. ако се преживее всъщност, защото страдащите от тежка депресия често опитват самоубийства. понякога успяват.
най-честото време за проява на депресиите са есента и пролетта - имаше нещо свързано със слънцето, светлината и ензим ли беше, що ли - не помня. при моя човек проявата беше есента, при твоя - пролетта. явно поведението е класическо в това отношение.
не мога друго да кажа по въпроса, освен че искрено желая жената да се стабилизира. ако можеш, повлияй й за търсенето и намирането на специализирана помощ. това е важно. пък нека тя те се опъва заради майчинското покровителстване - аз лично бих предпочела да завлека депресивен в клиника дори с риск да го загубя като приятел, отколкото с бездействието си да позволя изпадането в друга лудост. лошото е, че е важно човекът да ИСКА да бъде лекуван. защото ако той не съдейства, нищо не може да се направи. насила в клиника няма как да се заключи човекът, освен ако няма съдебна заповд.
и пак аз да кажа - тоя форум не е мястото за реална помощ. дано жената поиска среща с лекар - маринов или друг, и дано преодолее кризата
...
а, още нещо се сетих - маринов каза, че най-вредно е да кажеш на депресивен 'я се стегни, имаш деца/родители/работа/нещо си там дето ти е важно' или подобни реплики. това напрягало. важно било обратното - човекът да се отпусне, т.е. трябва нон-стоп да се мели 'отпусни се, няма нищо страшно, не са важни децата/родителите/работата и т.н., ти си болен, важно е сега ТИ да се оправиш, пък после тях ще мислиш' и т.н. важно е и да се обясни, че това е болест - не е драма, не е срамно, не е необичайно - просто болест, сполитаща интелигентните хора /все пак фермер не се пъне да се самоубива/, тези които си задават въпроси, имат мисъл за незначителни уж неща. и когато човек се успокои и не мисли за състоянието си като за нещо срамно, тогава вече започва истинското лечение и може да се включи и психолог или психоаналитик. лошото е, че тия последните 2 породи хич ги няма тук...
айде пак - успех!
пп - ако имаш нужда или желание, пиши лс - ще помагам с каквото мога.
есента се наложи лично да помагам на близък с депресия. не говоря за тая депреся, дето ние си я прилагаме за всяко наше по-тъжно състояние. говоря за истинска клинична депресия.
моят познат беше със средан, в последствие тежка депресия. лекува се на 5ти километър, мога да препоръчам д-р Петър Маринов -завеждащ отделение. помощта е безплатна, минава по касата, ако лицето е здравоосигурено. лошото е, че отделението е малко - около 20 легла, като приемът е разделен на мъже/жени, което намалява броя пациенти от един пол. Маринов е много добър диагностик и още по-прецизен в назначаване на медикаментозно лечение.
депресията се лекува дълго - около 9-12 месеца, като минава през няколко етапа - първите 2 седмици са ужасни, на 3та-4та вече си вижда просветване и подобрение, след това положението привидно се нормализира. важно е да не се спират лекарствата точно в тоя момент, защото на около 3-4ти месец има оново връщане назад. ако човекът не е сглупил да спре екарствата, това назадване се преодолява за няколко дни. като цяло - важно е да има подкрепящ човек, който да следи и за приема на лекарствата. едното от назначените лекарства е немско, няма го в бг., но в македония има заместиел, струващ 4-5 лева. лесно може да се набави. използва се за повечето заболявания на психиката, така че вероятно няма да мине бе знего.
ако мислиш 'не може ли тая депресия да мине от само-себе си' - да, може. доказано е, че за около 7-8 месеца депресията се преживява самостоятелно. ако се преживее всъщност, защото страдащите от тежка депресия често опитват самоубийства. понякога успяват.
най-честото време за проява на депресиите са есента и пролетта - имаше нещо свързано със слънцето, светлината и ензим ли беше, що ли - не помня. при моя човек проявата беше есента, при твоя - пролетта. явно поведението е класическо в това отношение.
не мога друго да кажа по въпроса, освен че искрено желая жената да се стабилизира. ако можеш, повлияй й за търсенето и намирането на специализирана помощ. това е важно. пък нека тя те се опъва заради майчинското покровителстване - аз лично бих предпочела да завлека депресивен в клиника дори с риск да го загубя като приятел, отколкото с бездействието си да позволя изпадането в друга лудост. лошото е, че е важно човекът да ИСКА да бъде лекуван. защото ако той не съдейства, нищо не може да се направи. насила в клиника няма как да се заключи човекът, освен ако няма съдебна заповд.
и пак аз да кажа - тоя форум не е мястото за реална помощ. дано жената поиска среща с лекар - маринов или друг, и дано преодолее кризата
...
а, още нещо се сетих - маринов каза, че най-вредно е да кажеш на депресивен 'я се стегни, имаш деца/родители/работа/нещо си там дето ти е важно' или подобни реплики. това напрягало. важно било обратното - човекът да се отпусне, т.е. трябва нон-стоп да се мели 'отпусни се, няма нищо страшно, не са важни децата/родителите/работата и т.н., ти си болен, важно е сега ТИ да се оправиш, пък после тях ще мислиш' и т.н. важно е и да се обясни, че това е болест - не е драма, не е срамно, не е необичайно - просто болест, сполитаща интелигентните хора /все пак фермер не се пъне да се самоубива/, тези които си задават въпроси, имат мисъл за незначителни уж неща. и когато човек се успокои и не мисли за състоянието си като за нещо срамно, тогава вече започва истинското лечение и може да се включи и психолог или психоаналитик. лошото е, че тия последните 2 породи хич ги няма тук...
айде пак - успех!
пп - ако имаш нужда или желание, пиши лс - ще помагам с каквото мога.
Не е ли 4-ти км? Както и да е, няма значение.
http://www.svnaum.com/sbalnp.html ето ги телефони и контакти.
Аз бих препоръчал проф. Вихра Миланова, има частен прием в сряда сл.о.
В момента тече ремонт в отделенията в Св. Наум и Александровска и е хъп.
http://www.svnaum.com/sbalnp.html ето ги телефони и контакти.
Аз бих препоръчал проф. Вихра Миланова, има частен прием в сряда сл.о.
В момента тече ремонт в отделенията в Св. Наум и Александровска и е хъп.
Лично аз не мога да те идентифицирам с кризата на това момиче.
Може би тя не споделя чувствата ти напълно, щом забавя информацията до теб и е предпочела да се обади на друг в критичния момент. Тя просто не те чувства толкова близка или има някакъв дразнител, но това не си ти.
Аз бих се дистанцирала от нея, защото рано или късно тя самата ще постъпи така, без да го очакваш и ще те заболи. Просто ще се окаже, че не е човекът, за когото си я мислила.
Не знаех, че глаголното наклонение е първа грижа на списващите в Клюкарника.
Може би тя не споделя чувствата ти напълно, щом забавя информацията до теб и е предпочела да се обади на друг в критичния момент. Тя просто не те чувства толкова близка или има някакъв дразнител, но това не си ти.
Аз бих се дистанцирала от нея, защото рано или късно тя самата ще постъпи така, без да го очакваш и ще те заболи. Просто ще се окаже, че не е човекът, за когото си я мислила.
Не знаех, че глаголното наклонение е първа грижа на списващите в Клюкарника.
Била съм на твоето място като студентка.Адски гадно се почуствах.Още го помня.Дори се случи в моята квартира.Мога само да кажа ,че иска да привлече внимание към себе си поради разни причини.Съвета ми е да действаш и да се държиш към нея както ти подсказва вътрешното чувство.Без да разберат всички около вас какво се е случило .