Та дискусията беше следната...за или против постоянното ходене при родителите на гаджетата. Моя все още ми е само гадже и нямаме деца, но живеем заедно. За сега уж имаме някакви планове за съвместно бъдеще, но ще поживеем и ще видим. Та толкова ли е ненормално, че не изпитвам особено желание да ходя при майка му и баща му, да не кажа хич? Срещала съм се с тях, но предпочитам, когато той ходи при тях аз да се видя с моите родители. Още от студентските си години съм свикнала, да си ходя в моя си дом и това си ми е навик. Обичам си семейството и гледам поне събота да съм си при тях. То и той много не иска да идва у нас, понеже се притеснява. Аз също се притеснявам от неговите.
Та наистина ли е толкова странно подобен вид отношения? Според колежки това било ненормално, трябвало това време да съм с приятеля си, какво сме правели на празниците, и др. такива? Според мен отношенията между двама души си е строго индивидуално и това, че сме свикнали така още от преди, не означава, че не се обичаме .... Да ама ме заклеймиха, че сме едва ли не сме пред раздяла. Ужас, само аз ли съм тази дето нямам ни най-малко желание да се редуваме, сега при твоите следващия път при моите родители. Според мен за сега, докато все още не сме женени и с деца, е много по-рационално всеки да използва момента да се види със семейството си. Един ден раздяла даже е и ползотворна мисля. Някой, който е живял с гаджето да сподели толкова ли е ненормално това ми отношение Хвана ме страх да не би наистина да е леко ненормално това ми отношение и да влоши взаимоотношенията ми с гаджето. Да се поправям и да проявявам интерес към родителското му тяло докато е не е късно.