Какво му е толкова странното?

           За мен ,брак и съвместно съжителство са с еднаква тежест.Прави ми впечетление, че ти разграничаваш обаче  , и смяташ, че едва ли не ,като сключите брак положението следва да се промени.Във всъщност,не ми стана ясно от кога си с приятеля си , но все пак живеете заедно.Сключването на брак няма да промени навиците ви.
          По темата, не смятам ,че е чак толкова странно , кой както го разбира , не мисля, че повредата е в твоя телевизор 

Колежките ти да си гледат работата.
И аз винаги съм предпочитала да си ида в родния дом, отколкото да стоя като малоумна в чуждата къща и да се чудя, какво да правя цял ден. И не знам защо пък трябва да си все лепната за него?!... нека се види той с родителите си, а ти с твоите.

Аз не виждам нищо ненормално в това.
Щом и на двамата не ви е приятно да ходите при родителите на другият, тогава не го правите. За какъв дявол да се чувствате кофти, когато това може да се избегне.
И естествено, че има разлика между съвместно съжителство и брак...

       И в какво се сътои тя

Много ясно, че всеки ще ходи да си види родителите, особено ако не сте в един град.
Колежките да си крякат.

Разликата е само в документа...
Щом сте се събрали да живеете заедно,май не сте вече гаджета,дори и без брак...А ако решите въобще да не сключвате такъв?Цял живот ли ще си играете на гаджета?
За съжаление в живота има и неприятни задължения...

Аз съм в пълна твоя подкрепа... С моя събота и неделя много рядко се виждаме и обикновено е след като аз съм минала през нашите той се е видял с неговите родители... И накрая след дългия ден   примерно излизаме някъде и накрая вкъщи. Даже се е случвало само да излезе ме заедно сутринта, той се отплесва с приятели, а аз обикновено решавам да се прибера и да си имам малко време за мен. Но пък майка ми ми мрънка че било много странно това всеки да си прави каквото си иска и в повечето случай аз да си седя сама /нейни думи/ и не може да разбере че понякога на мен само ми се мързелува или ми се чете книга.... А пък според кандидат свекърите ние трябвало да минем първо през едните после през другите... как така сме ходели поотделно?   Е аз затова обикновено минавам и през тях за малко... не че не ми е приятно просто предпочитам да се видя с майка, баща ми и сестра ми...  

краси.мира, и какви са като не са гаджета дори и да живеят заедно?
Че това пък на мен винаги ми е било много странно.

   Mirama , не ми отговори на въпроса ....

Аз също смятам че има.... Пример аз и приятеля ми ... винаги мога да кажа че излизам с приятели, съответно и той без другия да каже нещо. Друг пример една колежка, която е сгодена и живее със бъдещото свеки, което непрекъснато и прави намеци, че вече не е подходящо да излиза толкова често сама. А когато вече има и брак се предполага, че в блиско бъдеще ще има и деца. Демек хората носят повече отговорности.

Разбира се,че не са с еднаква тежест! Защото ти не си обвързан законно с този човек,съответно ангажиментите ви един към друг не са със същата тежест. Плюс това за да стигнеш до брак първо живееш с половинката си,при малко двойки се случва да заживеят заедно след брака. Та нали точно за това живееш първо с този човек,за да решите дали имате съвместно бъдеще и дали ще узаконите връзката си!
Мацко,споко на твойто мнение съм. Не се чувствам задължена да ходя с него при родителите му. Когато ме поканят те винаги отивам,защото пък ми е гузно да отказвам,но иначе не,както и аз не го карам да идва с мен когато съм по семейно с моите родители!

         Аз живея с мъж от 16 години без брак , да не искате да кажете, че ми е гадже 
               Интересно ,каква ли би била разликата в ангажиментите ми, ако се омъжа?Уф, разсмяхте ме   

       Нама разлика ,разбрира се!

Абе хора, днес младите живят заедно и по- доста по практични причини. Имах колеги гаджета, които живеха в една и съща квартира, тоест живееха в стая от апартамент с още една двойка гаджета в другата стая. И не бяха единичен случай. Това не може просто да се сравни със семейство, което просто живее без брак. Както искайте го наричайте. Ама не е нужно да имате брак, за да сте семейство и не сте семейство, само защото сте заживели заедно.

Винаги ми е било приятно да идем на гости на родителите на гаджето ми, но винаги бих предпочела да ида и да видя своите родители. Съвсем нормално е.

И аз съм живяла в една квартира с гадже,но и дума не можеше да става за семейство...Ооо неее...

 Ние също сме гаджета живеещи заедно и също като вас с тенденция да ставаме семейство ама това времето ще покаже.Та...моите родители - единия не е в града,а другия не е в държавата.Неговите родители са в нашия град.Той ходи често през седмицата да ги вижда,аз ходя събота и неделя.Приятно ми е.Даже ми липсват ако пропусна събота и не се видим.Но според мен това е до хората,а не до задължения предбрачни или следбрачни.На мен хората са ми приятни и дори и родителите ми да бяха тук щях да намирам начин да се виждам и с едните и с другите - просто , защото го искам. Не мисля,че имаш задължения към родителите му.Ако ти е приятно отиваш,ако не не отиваш.Било то сега или след брака.

А празниците как процедирате? За останалото време не виждам нищо ненормално и аз го практикувам.

Дива-не, ако нямаше никаква разлика едното нямаше да се нарича брак, а другото съвместно съжителство.
Който както иска да си съжителства, със, или без брак, мен това лично не ме интересува. И темата не е за и против брака, за да се дискутира в случая.

Когато ние бяхме гаджета с настоящият ми съпруг, хич не ми беше зор да ходя у тях и да се срещам с родителите му. Той идваше в къщи, защото му беше приятно.
След като се оженихме, естествено нещата придобиват малко по-различен смисъл. След като се роди детето пък съвсем.

Оххх благодаря ви момичета, бях се побъркала, че даже и на приятеля ми се обяснявах, че явно нещо ни куца във връзката. Просто според мен, нещата са вече съвсем различни и сериозни, когато има дете - със или без брак. Сега така и така сме все заедно. Излизаме навсякъде заедно. Той е от по-далечен град, а аз съм от малко по-близък до града , където живеем. Просто не мога да не виждам моите родители 2-3 седмици, за да отида с него до неговите. Гадно ми е. Обичам си ги. И той е така с неговите и не искам да го карам да не се вижда с тях. Много ясно, че ще ходи. Ако и двамата си останем в квартирата почивните дни, аз пак не издържам и отивам да видя как е семейството ми и имат ли нужда от нещо. По време на празниците пак е така. Не мисля, че ще ми е приятно да зарежа майка ми на именния й ден на Коледа, за да съм с него и неговото семейство. Някой ден като имаме деца със сигурност ще е по-различно, но сега сме двама, които живеят заедно в обща квартира и се обичат. Предполагам, че дори момента, когато си вземем общо жилище, както плануваме, ще направи отношенията ни "семейни", но знам ли....ще поживеем, ще видим
Пропуснах да спомена, че и родителите му не са ме канили у тях особено. .....

Ооооо при нас беше сложно около празниците... защото нали не върви да не отидеме пък и на двете места ни бяха поканили.. и затова ранна вечера с нашите и късна с техните... направо се чувствахме като балони накрая... 

Ако бяхме от един и същи град сигурно и ние щяхме да сме така, но при положение, че ни делят към 200км, честно предпочитам 2-3 дни всеки при семейството си, вместо да се изпокарваме, чии родители да уважим. 

Да определено. Но ние живеехме в един квартал и съответно родителите ни са съседи кажи речи.... Не ни пречи да ходи ме и заедно но все още не мисля че мога да го заставя /а и не искам/ да идва с мене. Когато, живот и здраве, един ден стане ме семейство ще ходи ме заедно разбира се. Тогава ще имаме задължения като снаха и зет. Докато не стане ясно ще го бъде или не... 

          Mirama, виждаш ли, освен в наименованието ,друга разлика не измисли, но права си, това не е по темата 


       И да, естествено, ако става въпрос за съквартиранти, не са семейство, разбира се!

ами и аз не изпитвам желание много често да ходя и свеки.разбира се,виждаме се,ходим си на гости,на кафе,ама не всеки ден или през ден. мъжа ми като ходи да ги вижда,аз си оставам у нас или и аз отивам до моите родители..
не ми се вижда странно..

Добре де защо да е странно двама души да живеят заедно не като съквартиранти, а като гаджета? Защото не може да се каже че това са точно съквартиранти.. Че тогава как се нарича с...а между двамата?

Изобщо не е странно според мен, все пак тези хора допреди известно време не си ги познавала, имаш връзка със сина им а не с тях. Като се обвържете по-сериозно (деца имам пред вид  ) ще се виждате по- често, че и повече теми за разговор ще имате. И мисля, че оттам идва разликата между съжителство и брак/на семейни начала. Иначе дори да сте женени, никой не е създал още правило гласящо "ще се виждаш със свекърите еди колко си пъти..." На кой колкото му харесва...

Нищо ви няма, спокойно. Ако аз можех да избирам, също щях да ходя при моето семейство, но просто са мнооого далеч. Нямам нищо против неговите родители, дори напротив - обичам ги и ги уважавам. Но е съвсем естествено да искаш да прекарваш повече време с твоите.

А що се отнася до това дали едно съвместно съжителство е равносилно на брак: всичко зависи единствено и само от възприемането на партньорите в тази връзка. Чувстват ли се семейство или гаджета, това е въпрос на тяхно светоусещане. Лошото е, когато единият усеща едно, а другия друго.

Повредата не е в теб. Никой не е задължен да ходи против волята му.
Щом сте гаджета и само живеете заедно е едно, а съжителство на семейни начала и брак за мен е друго и последните две за мен са едно и също.
Сега разбирам, че и двамата ви вее вятър на бял кон, когато заживеете на семейни начала, като едно семейство, то тогава би ми било странно да карате празниците поотделно при мама и тате, тогава вие двамата сте едно отделно семейство със или без брак!

Иначе в ежедневието всеки го изкарва както му харесва. и при нас е така с брак, дете и второ на път. Но на нас ни харесва да прекрарваме повече време заедно и с приятели.

А каква е разликата да живеят заедно  и да живеят заедно на семейни начала?Нали все заедно живеят?Или в един момент си казват "От днес спираме да живеем заедно,ще живеем на семейни начала."Малко е тъпо,поне според мен.
В една друга тема много се защитаваше темата ,че семейното съжителство и брака са едно и също.
Всъщност когато двама души заживяват заедно,то не е ли съжителство?!

Май трябва отделна тема за това...

А иначе и при брак ,ако не искаш,и с пет деца никой не може да те задължи да ходиш където и да било.   

Ами колкото и тъпо да звучи всичко е до усещане. Нали като заживееш с този човек не се впускаш веднага в съжителството като в брак, или семейни начала. Отначало се опознавате, нагласяте характери и т.н. Ако не се получи всеки по пътя си. А ако си паснат вече отношенията и усещането на тази двойка става на съвсем друго ниво, сиреч семейно.

По думите на авторката разбирам, че тя не го усеща като нейна половинка с която е готова да изкара остатъка от живота си било с подпис или не, а като гаджето с което  се е събрала да опита да живеят заедно. Малко странно, но аз така ги разбрах нещата.

Иначе да, съгласна съм, че с брак или не, с 5 деца никой не е длъжен да ходи където и да било.

ПП. да уточня, че имам брак, и не съм против него.

Извинявам се, че толкова се измести темата.

И в какво се изразява разликата?  Питането ми е съвсем сериозно.

Ох, чудили сте явно какво да си говорите с колежките Като пък имате и деца - тогава въобще няма да ви пука чии родители ще ги вземат за събота и неделя, само ще гледате да разкарате малките плашила, за да си останете самички за ден-два, като младоженци.

Ние с моята половинка сме едно семейство, което няма никакво намерение да сключва граждански брак засега. Казвам засега, понеже планираме да изживеем живота си заедно и няма как да знам какво ще решим след 10-15-20 години. За момента никой от нас не смята за нужно да си усложнява живота с граждански церемонии и административни формалности, за да се сдобие с документ, който в очите и на двама ни няма никаква тежест.
Моето семейство живее на 500км, което прави по-трудни честите посещения. Но аз съм силно привързана към тях и използвам всяка възможност да ги видя. Старая се да прекарам поне 1 уикенд с тях месечно, през който обаче обикновено само аз съм там. Заедно ходим обикновено за няколко дни лятото и задължително за Коледа. Той знае колко много значи за мен този празник и колко нещастна бих била, ако не съм с цялото ми семейство. И тъй като за него не е толкова важно като усещане да е точно тогава с неговите родители, никога не ми отказва това удоволствие. Слава Богу, неговите родители не се сърдят и не настояват да редуваме коледите, за което съм им много благодарна.
Доколкото съм усетила, той се чувства доста комфортно при тях и не му тежи. Аз съм по-трудно приспособим темерут и никога не съм се чувствала у дома си при неговоте родители. И се раздвам, че не се налага да им гостуваме с преспиване. Но заради него, заради това че са му семейство и имаме едно много голямо общо нещо с тях - всички го обичаме - не ми тежи да им гостуваме за вечеря понякога... не много често . Те работят заедно и тези вечери за мен се превръщат в досадни разговори за хора, с които работят и аз не познавам, но ги изтърпявам, защото знам, че той има нужда да е с тях.
Някак, хем сме едно семейство, хем не сме. Усещам го като роднинска сбирка, на която обръщаш внимание на хора, с които си свързан, но не са ти близки.
Това е нашия начин да живеем в мир с роднините си. За момента сработва.
Никой никога не си е позволявал да коментира отношенията ни, но ако го направи, дори ако ще да е майка ми, която реши да си каже мнението как ТРЯБВА да се отнасям към хората, дошли в живота ми без да съм ги избирала (което тя никога не би направила), ще и кажа в очите, че това не е нейна работа. Така ги чувствам аз нещата.  

Според мен си права за това, че е строго индивидуално. Всяка двойка сама трябва да определя как се чувства най-добре и да не робува на чужди представи за щастие и приличие. С моя мъж няколко години живяхме без брак. Отскоро сме женени, но това не е променило нищо.През това време винаги, когато съм посещавала родителите си/те живеят в друг град/, той идваше с мен. Той се чувства добре при родителите ми, те също много го харесват и това положение ни устройваше. С неговите родители той самият не се разбира, съответно самият той избягва да ги посещава, още по-малко-заедно.

Както го чувстваш....
зависи и как възприемаш мъжът до теб...ако един ден смяташ да сте семейство, а не просто гаджета - независимо с брак или без..... трябва да има равновесие - т.е. да се виждате заедно с родителите и на единият и на другият - да празнувате някой празници заедно, други сами.... нормално  е да искаш понякога и насаме да се видиш с вашите....но ако сте наистина двойка, то  би следвало да се държите като такава....ако просто сте гаджета без особено сериозна обвързаност и намерения - правете каквото си искате....
Въпроса е, че ако се обвържете сериозно, неговите родители ще ти станат роднини и понеже те са важни за него, редно и нормално е и ти да създадеш едни нормални отношения с тях...а не събота и неделя - кой от къде е....това е доста инфантилно...но може би просто са ви в такъв етап отношенията все още...

Не ме разбирайте погрешно. Аз си го чувствам близък и живеем заедно не от 2 месеца, а от по-дълго време. Тоест за мен той е по-скоро приятелят ми, а не точно гадже(аз просто така си се изразих, защото нямаме брак и деца). Имаме някакви неясни планове за общо бъдеще дори. Просто той е единствено дете и е нормално да ходи да види родителите си и да види имат ли нужда от нещо. Аз не мога да го задължа и да му кажа, тези почивни дни си с мен при моето семейство. Въпреки, че родителите ми са близо до мен, нямам възможност през работните дни да ги навестявам и за това се възползвам от всяка свободна минута, в която приятелят ми не е до мен, тоест когато е при своите родители. Като прибавим и това, че по принцип нито един от двама ни не е близък с родителите на другия, изобщо не считам за нужно да се самопоканвам там или да го насилвам той да дойде у нас. А за празниците какво да ви кажа. Ако той дойде с мен и остави родителите си сами, ще му е свръх гадно, а аз не мога да му причиня това. Обратния вариант не съм се замисляла. Може би бих отишла след празниците при тях ако ме поканят, но не и да се самопоканя, но обикновенно веднага след празниците си се събираме заедно с него в общото ни жилище.

ами чесно казано аз за нищо на света не бих се разделила с мъжът ми, дори когато само живеехме заедно за някой празник, по-точно остава подробност според както се разберем дали ще сме си само ние, при техните или при майка ми.... но никога не бих отишла аз при майка ми, той при техните.....

ест не е нужно всеки път почивните дни да ходиш у тях или той у вас...но ако го правите понякога е повече от нормално, естествено и нужно според мен.....
не казвам да сте ваденки.....

но наистина май просто не сте още на такъв етап от връзката си....

Колежките ти завиждат, защото не е нужно непрекъснато да се срещаш със свекървата и после да пишеш във форума колко е гадна.

чудя се да се смея или да те съжалявам....

Напълно нормално ми се струва, щом и двамата се чувствате комфортно така.
Ние например не ходим отделно, винаги сме заедно. А пък за празниците - винаги сме двамата. Ако искаме да сме с още някого, ще го поканим. Не ходим при роднини, дори за Бъдни Вечер (но пък ги обикаляма по Коледа  ).
И ние не сме подписали, но ако някой ми каже че след повече от 7 години съвместен живот този човек не ми е мъж щом не сме подписали, незнам за колко нормален ще го приема...

Съвсем нормално е да искаш да видиш твоите родители ,а не неговите.
По-скоро колежките ти разсъждават странно.
Разликата  със и без брак е ,че някой двойки без брак се възприемат като семейство ,а други за гаджета.

Ами аз наптимер като заживях със съпруга ми в началот всичко ми беше някак като на шега. След като се опознахме като двойка и свикнахме с навиците си нещата някак си се промениха. Тогава вече разбрахме, че сме един за друг и след известно време решихме да узаконим връзката си.

Явно по-горе не съм се изразила точно, мисълта ми беше, че усещането в началото е съвсем различно докато се опознаем.

Де да те знам. Чувство за хумор явно нямаш.

Ами как да ходя като тя не ме кани?   То и това е повод да кажа, че е гадна   

Нормата  в човешките отношения е относително понятие. Има общоприети правила, но не са измислени още такива, които уреждат взаимоотношенията между снахата и свекърите и между зетя и тъстовете. Така, че дали е нормално или не вие двамата ще си решите. За мен е много ненормално да ходя на сила у свекърите, както и да принуждавам мъжа ми да се вижда с моите роднини, без той да желае това. Не е нормално някой друг да прави избор вместо теб, защото ти отнема свободата. А човек е свободен, тогава, когато може сам да избира.

Еми чудесно, значи да очаквам да се разделим.....и сега какво да правя?

Само едно се чудя, бъдеща свекърво, ако си права, как може сина ти да е лъгал 6 години момичето и да му е изгубил времето?

Иначе, аз сега се замислих над това нещо. Ти сигурна ли си, че проблема не е бил на сина ти, а не на бившата му приятелка? Може тя да не е искала да идва и да не е искала да се жени, знам ли 
В първия момент ме стресна, но после се сетих и за тази вероятност.

За 6 години - не е бил само в единият проблема...лъгали са се взаимно...или са се самозалъгвали, вялвалиса си колбко се обичат сигурно, навика и страха от непознатото ако щеш ги е държало заедно....надежда някаква...докато единият не е решил, че това не е за него и не е потърсил щастието си извън връзката.......проблема им е бил общ...просто не са били един за друг и са си губели времето взаимно.....много черно и бяло гледаш на нещата...сори за въпроса - ти на колко си години????

Просто все още сте само гаджета, в което няма нищо лошо.
Когато станете семейство тогава нещата ще стоят по различен начин. Пак ще е трудно да съчетавате двете роди, но вашето семейство ще е на първо място.

Angel_Dust,права си разбира се. Много ясно, че проблема е бил и в двамата. Моя отговор се опитах да бъде леко специфичен към отделни фрагменти от написаното от бъдещата свекърва. Какво значи, че ако има сериозни намерения, действа към сериозни неща за половин-една година иначе било проблем? Може и аз да не съм я разбрала разбира се. Просто хората могат да са заедно и 5, че и 10 години и тогава да се решат да действат. И защо тя решава, че са се разделили, защото сина й не е могъл да даде сериозните взаимоотношения, които е искала приятелката му? Ами ако е било обратното? То е ясно, че причината е била и в двамата. Все пак и двамата участват в тази връзка. Както и да е, всяка двойка си знае нейните си проблеми и не ни е работа ние да ги разискаваме.
Иначе и за друго си права! По принцип това си ми е bug в системата да съм в крайностите. Не си единствената, която го казва, но какво да направя? Просто този ми дефект за сега не успявам да го отстраня. Все гледам или от прекалено бялата страна на нещата, или от най-черната (даже в повечето случаи от черната)
Годините ми са между 20 и 30. Почти по средата

Аз си мислех, че така сте се разбрали. А ти като си ходиш, каниш ли го?
Иначе по въпроса за гаджетата съм точно като бъдеща свекърва - никого не съм канила, когато децата преценят ги водят. 

Мирама, съпрузи са  Съпруг означава "впрегнат заедно". Така че дали с подпис или без са впрегнати заедно и теглят семейната каруца. 

По темата.. аз смятам, че е права авторката. Нищо ненормално няма в това всеки да предпочете да види родителите си. Явно още сте на етапа да се притеснявате от майката и таткото на другия. Ще дойде време, в което ще ходите и заедно.

Ако са още на този етап-гаджета-да,няма нищо ненормално,но до колкото разбрах живеят не от скоро заедно-та чуденката ми е-кога ще станете ,Bibonka, на етапа-съвместно съжителство?Защото вече на този етап тук наистина много оспорвано беше защитавана тезата,че то било едно и също с брака....а нещо тук в тази тема някои се опитват да обърнат сега нещата...Аз съм от бързите-не обичам да си губя времето-да гаджествам с някой по много дълго време-или става за семейство-или не... На тази възраст-между 20 и 30,по средата... бях омъжена и родих детето си...та не разбирам много от дълго гаджестване,без да знаеш ще го бъде ли ,няма ли...Angel_Dust  е казала много точно според моите разбирания.

Живей живота си както на теб ти е приятно, а не както колежките смятат за правилно!!!
Същото се отнася и за брака.....

За мен от това изречение е видно, че си живеят хората просто като гаджета, а не на семейни начала. Според моите възприятия, когато хората живеят на семейни начала, значи имат твърди планове за бъдещето си заедно и не карат на принципа "ще поживеем, ще видим". Също, според моите разбирания, щом не се възприемате като семейство, то не е задължително да имате ангажимент към семейството на половинката.

Кафе с Канела като цяло си права, но само да допълня, че аз се изразих така, защото като цяло никога не смея да твърдя нещо със сигурност. Винаги допускам, че плановете могат да се променят.  Иначе мисля, че мога да определя връзката ни за момента като полу гаджета, полу на семейни начала.

Bibonka не се притеснявай - всяка връзка си е строго индивидуална, така че кардинални изводи не могат да се правят! Аз съм на мнение, че повредата НЕ е в твоя телевизор - така ги чувствате нещата, така ви харесва - така ги правите. Живеенето заедно определено не е равносилно на брак! Ние с моя съпруг бяхме гаджета 5 години през което време аз ходех у тях само когато техните ги нямаше. Той у нас не беше идвал, защото нашите са в друг град. След това 1 година живяхме заедно, тогава ходех у тях само ако техните изрично са ни поканили. Оженихме се и чак тогава вече започнахме да празнуваме празниците заедно - ту в едните родители, ту в другите. Така че това, че не сте заедно на празниците нищо не означава. Проста на всеки от вас му е некомфортно и притеснително да е при родителите на половинката и предпочита на този етап да изкара празниците спокойно. Само когато задълбочите отношенията си към посока брак, и то официално, според мен тогава чак ще промените и навиците си относно семейните празници.Късмет!