Какво му е толкова странното?

И в какво се изразява разликата?  Питането ми е съвсем сериозно.

Ох, чудили сте явно какво да си говорите с колежките Като пък имате и деца - тогава въобще няма да ви пука чии родители ще ги вземат за събота и неделя, само ще гледате да разкарате малките плашила, за да си останете самички за ден-два, като младоженци.

Ние с моята половинка сме едно семейство, което няма никакво намерение да сключва граждански брак засега. Казвам засега, понеже планираме да изживеем живота си заедно и няма как да знам какво ще решим след 10-15-20 години. За момента никой от нас не смята за нужно да си усложнява живота с граждански церемонии и административни формалности, за да се сдобие с документ, който в очите и на двама ни няма никаква тежест.
Моето семейство живее на 500км, което прави по-трудни честите посещения. Но аз съм силно привързана към тях и използвам всяка възможност да ги видя. Старая се да прекарам поне 1 уикенд с тях месечно, през който обаче обикновено само аз съм там. Заедно ходим обикновено за няколко дни лятото и задължително за Коледа. Той знае колко много значи за мен този празник и колко нещастна бих била, ако не съм с цялото ми семейство. И тъй като за него не е толкова важно като усещане да е точно тогава с неговите родители, никога не ми отказва това удоволствие. Слава Богу, неговите родители не се сърдят и не настояват да редуваме коледите, за което съм им много благодарна.
Доколкото съм усетила, той се чувства доста комфортно при тях и не му тежи. Аз съм по-трудно приспособим темерут и никога не съм се чувствала у дома си при неговоте родители. И се раздвам, че не се налага да им гостуваме с преспиване. Но заради него, заради това че са му семейство и имаме едно много голямо общо нещо с тях - всички го обичаме - не ми тежи да им гостуваме за вечеря понякога... не много често . Те работят заедно и тези вечери за мен се превръщат в досадни разговори за хора, с които работят и аз не познавам, но ги изтърпявам, защото знам, че той има нужда да е с тях.
Някак, хем сме едно семейство, хем не сме. Усещам го като роднинска сбирка, на която обръщаш внимание на хора, с които си свързан, но не са ти близки.
Това е нашия начин да живеем в мир с роднините си. За момента сработва.
Никой никога не си е позволявал да коментира отношенията ни, но ако го направи, дори ако ще да е майка ми, която реши да си каже мнението как ТРЯБВА да се отнасям към хората, дошли в живота ми без да съм ги избирала (което тя никога не би направила), ще и кажа в очите, че това не е нейна работа. Така ги чувствам аз нещата.  

Според мен си права за това, че е строго индивидуално. Всяка двойка сама трябва да определя как се чувства най-добре и да не робува на чужди представи за щастие и приличие. С моя мъж няколко години живяхме без брак. Отскоро сме женени, но това не е променило нищо.През това време винаги, когато съм посещавала родителите си/те живеят в друг град/, той идваше с мен. Той се чувства добре при родителите ми, те също много го харесват и това положение ни устройваше. С неговите родители той самият не се разбира, съответно самият той избягва да ги посещава, още по-малко-заедно.

Както го чувстваш....
зависи и как възприемаш мъжът до теб...ако един ден смяташ да сте семейство, а не просто гаджета - независимо с брак или без..... трябва да има равновесие - т.е. да се виждате заедно с родителите и на единият и на другият - да празнувате някой празници заедно, други сами.... нормално  е да искаш понякога и насаме да се видиш с вашите....но ако сте наистина двойка, то  би следвало да се държите като такава....ако просто сте гаджета без особено сериозна обвързаност и намерения - правете каквото си искате....
Въпроса е, че ако се обвържете сериозно, неговите родители ще ти станат роднини и понеже те са важни за него, редно и нормално е и ти да създадеш едни нормални отношения с тях...а не събота и неделя - кой от къде е....това е доста инфантилно...но може би просто са ви в такъв етап отношенията все още...

Не ме разбирайте погрешно. Аз си го чувствам близък и живеем заедно не от 2 месеца, а от по-дълго време. Тоест за мен той е по-скоро приятелят ми, а не точно гадже(аз просто така си се изразих, защото нямаме брак и деца). Имаме някакви неясни планове за общо бъдеще дори. Просто той е единствено дете и е нормално да ходи да види родителите си и да види имат ли нужда от нещо. Аз не мога да го задължа и да му кажа, тези почивни дни си с мен при моето семейство. Въпреки, че родителите ми са близо до мен, нямам възможност през работните дни да ги навестявам и за това се възползвам от всяка свободна минута, в която приятелят ми не е до мен, тоест когато е при своите родители. Като прибавим и това, че по принцип нито един от двама ни не е близък с родителите на другия, изобщо не считам за нужно да се самопоканвам там или да го насилвам той да дойде у нас. А за празниците какво да ви кажа. Ако той дойде с мен и остави родителите си сами, ще му е свръх гадно, а аз не мога да му причиня това. Обратния вариант не съм се замисляла. Може би бих отишла след празниците при тях ако ме поканят, но не и да се самопоканя, но обикновенно веднага след празниците си се събираме заедно с него в общото ни жилище.

ами чесно казано аз за нищо на света не бих се разделила с мъжът ми, дори когато само живеехме заедно за някой празник, по-точно остава подробност според както се разберем дали ще сме си само ние, при техните или при майка ми.... но никога не бих отишла аз при майка ми, той при техните.....

ест не е нужно всеки път почивните дни да ходиш у тях или той у вас...но ако го правите понякога е повече от нормално, естествено и нужно според мен.....
не казвам да сте ваденки.....

но наистина май просто не сте още на такъв етап от връзката си....

Колежките ти завиждат, защото не е нужно непрекъснато да се срещаш със свекървата и после да пишеш във форума колко е гадна.

чудя се да се смея или да те съжалявам....

Напълно нормално ми се струва, щом и двамата се чувствате комфортно така.
Ние например не ходим отделно, винаги сме заедно. А пък за празниците - винаги сме двамата. Ако искаме да сме с още някого, ще го поканим. Не ходим при роднини, дори за Бъдни Вечер (но пък ги обикаляма по Коледа  ).
И ние не сме подписали, но ако някой ми каже че след повече от 7 години съвместен живот този човек не ми е мъж щом не сме подписали, незнам за колко нормален ще го приема...

Съвсем нормално е да искаш да видиш твоите родители ,а не неговите.
По-скоро колежките ти разсъждават странно.
Разликата  със и без брак е ,че някой двойки без брак се възприемат като семейство ,а други за гаджета.

Ами аз наптимер като заживях със съпруга ми в началот всичко ми беше някак като на шега. След като се опознахме като двойка и свикнахме с навиците си нещата някак си се промениха. Тогава вече разбрахме, че сме един за друг и след известно време решихме да узаконим връзката си.

Явно по-горе не съм се изразила точно, мисълта ми беше, че усещането в началото е съвсем различно докато се опознаем.

Де да те знам. Чувство за хумор явно нямаш.

Ами как да ходя като тя не ме кани?   То и това е повод да кажа, че е гадна   

Нормата  в човешките отношения е относително понятие. Има общоприети правила, но не са измислени още такива, които уреждат взаимоотношенията между снахата и свекърите и между зетя и тъстовете. Така, че дали е нормално или не вие двамата ще си решите. За мен е много ненормално да ходя на сила у свекърите, както и да принуждавам мъжа ми да се вижда с моите роднини, без той да желае това. Не е нормално някой друг да прави избор вместо теб, защото ти отнема свободата. А човек е свободен, тогава, когато може сам да избира.