Иска ли ви се да оставите нещо след себе си ?

Агаф,
това са красиви младежки блянове.. 

Но не се "самоизмъчвай", че не си дала още нищо на света..
Тези, които са останали по някакъв в историята - не са го правили умишлено..
Просто се е случило..

Нищо не става ей така случайно. Най-малко пък наистина големите неща.  Ти зарежи приказките за  случайностите с ваната на Ахримед, ябълката на Нютон и пр.  Дали аз и ти бихме открили закона за гравитацията, ако си бъркахме в носа, докато лежим под ябълкото дръвче преди повече от три века?
На въпроса - от ранна детска възраст съм  направила своя  извод за смисъла на живота.  И той е точно този - да оставиш нещо след себе си.  Работя по въпроса.

Пп. Сега попрочетох другите мнения и съм доста изненадана.
За първи път разбирам AGAPH , а почти никой  друг не я разбира.
И да добавя, не съм на двайсе, имам деца, реализирана съм професионално и житейски, но просто чувствам, че има още нещо, което трябва да направя.

Смисълът на живота бил в това да оставиш нещо след себе си, чета тук?! |Което ме подсеща на един брачен ритуал по нашия край, където се казва на родителите на младоженците: "Който дърво не е посадил, който къща не е построил, който дете не е отгледал - той нищо на този свят не е направил!"
Обръщате нещата така, сякаш човек трябва да бъде оценяван от обществото! Да се "себеактуализира" В името на какво да оставям нещо след себе си? На два карамфила повече върху ковчега ли?
Нямам нужда  да оставям следи някъде, че хората да си спомнят за мене.
Не ми е нужно да сея две праскови и две череши.
Един пееше - "ако си дал на гладния частица хляб от твоя хляб...", ама и това не ми е нужно.
Предпочитам да си живея живота и да съм щастлива. Няма нужда да давам каквото и да е.
Ето кое го осмисля.

Хубаво е, че ти е смешно, но не ставай смешна.
Няма човек, който да не изпитва необходимост в някаква степен от одобрението на околните. За едни е достатъчно едно "благодаря", за други - от много "благодаря".
Колкото до въпроса в името на какво, ще ти постна пирамидата на Маслоу за човешките потребности, ако не я разбираш, намери и прочети какво обяснява.

Защо да не я разбираме, аз например я разбирам, но нямам такава потребност? Трябва ли? 
След като тя се чувства по този начин, нека прави нещо по въпроса, дали има и други с подобни щения , за нея има ли значение?
Ти се чувстваш по същия начин, но реално с какво и помагаш в момента, с нищо. То и никой не може да помогне на друг в подобно начинание, освен ако не искат да направят някакъв общ проект, който да оставят на света.

Не, не разбираш. Вервай ми.  Ако разбираше, непременно щеше да я имаш, тая потребност.
А тя ще го направи, след като я има. Защо да не попита дали има и други "луди"?

Ех, Минзухар, Минзухар, пропусна да направиш едно тъжно заключение - повечето хора стигат до ниво Сигурност и не еволюират нагоре.
Погледни хората около себе си - женят се, осигуряват си работа, колкото да оцеляват, или пък повече - колкото да могат да си позволят да живеят в изобилието на Митьо Пищова, и дотам. Забъркват се в нещастни любови и плитки интриги, интересите им се изчерпват със сериала и новата дрешка, която не могат да си позволят и толкова. Те са посвоему щастливи, не е моя работа да ги обсъждам.
Това, че ти не познаваш "човек, който да не изпитва необходимост в някаква степен от одобрението на околните", не означава автоматично, че не съществува. Пробвай някога да живееш без очаквания за оценяване. Огромна лекота е да живееш без чувство за собствена важност.
А нещото, което ти убягва в психически план, след като твърдиш, че вече имаш деца, кариера и т.н., е може би собственото ти израстване в друг един аспект, където повечето сме непроходили даже.

Ти бъзикаш ли се?


Това е така, пробвала съм го абсолютно целенасочено, като вид терапия.  Но не е за мен тоя живот. Някои хора винаги търсим трудния път, дори да знаем, че можем да си изпотрошим краката и главите..
Хората са много различни, ни най-малко не очаквам и другите да мислят като мен и авторката, макар да бях изненадана, честно казано от броя на неразбиращите.. Но ти виждам, не приемаш това, че има много хора, различни от тези, които си описала по-горе, или погрешно съм разбрала хилежа и поста ти въобще. 

Задавам си го, и знам, че няма нищо да оставя, освен двете си деца. Но това не ме тормози, нямам особен талант, не мога да творя. Утешавам се с мисълта, че мъжът ми ще остави, а аз допринасям за творческото му вдъхвовение ( все единият трябва да се жертва за общото благо).

Много интересни мнения.Честно казано аз очаквах да има такива , които нямат такава потребност.Даже се изненадвам приятно,че все пак има и други като мен и ,които ме разбират. Макар,че смятам като Паси - може би някои хора ме разбират по някакъв начин но не ги тормози тази мисъл...,знам ли.

Не искам да откривам втори закон на Нютон, просто искам да осмисля живота си - повече от това,което си представям.Да създам семейство,кариера,деца- за мен не е достатъчно като,че ли за да кажа,че живота ми се е изпълнил със смисъл.Просто нуждата ми и идеализацията ми за смисъла на живота явно е в повече...И както казва Минзухар наистина има хора , които се цялят устремено в трудните неща и високите духовни върхове...,просто ако едно нещо може да стане по няколко начина- някои хора избират най-трудния и дълъг път- който им дава не само покорен връх /защото и по кратък път можеш да стигнеш до него / но някакво по-различно удовлетворение,по-голямо изпитание,повече мъдрост , от която явно имат нужда.Точно такъв човек съм.Мога да се лиша от много неща по сълбичката на сигурността и физиологичните нужди но не мога да се лиша от духовното усъвършенстване и все ми идва малко....Може би затова и идеализирам живота......И вярвам,че живота ни има някакъв по-друг смисъл....

А за това,че възрастта ми е тинейджърска и затова ме връхлуват такива мисли...не знам.Не мисля,че е така...и не мисля,че изобщо възрастта изиграва роля при мен.Просто,защото трудните неща и размислите винаги са ми били по-интересни ....от ежедневните,от битовите,от прагматизма .....Даже смятам,че ако говорим за тинейджъри - то точно когато са тинейджъри не си дават сметка за подобни мисли....

Удовлетвореността за мен идва от простичките неща, които върша и с които се обграждам.
За себе си това съм разбрала. И въобще нямам предвид стълбичката.  Влагам всичко в отношенията с другите.
Не знам, лесен ли е пътят, труден ли е. Не се замислям даже. Следвам усещанията и разбиранията си за важното и значимото в живота.
Всеки различно си представя дирите, които би желал да остави след себе си.

Това е различно от да оставя нещо на света.

Относно смисъла на живота, аз имам своето откритие, но определено не бих го споделила тук.И то по причина на убеденост, нямам нужда от дискусия по този въпрос.


Лошо няма да попита други "луди", но това с  нуждата от одобрението на околните ... не бих го нарекла лудост. "Лудост" е точно обратното. Тогава идеята е тази, която те грабва и не те интересува има ли други като мен.

Напротив...повечето открития наистина са направени случайно..в научния смисъл..
Нали не смяташ, че Архимед или Нютон са израстнали с мисълта да оставят нещо на света?
Просто са наблягали на учението..В онези времена не е имало много алтернативи..както и екстри или развлечения, с които да се разсейваш..
В един доста по-късен етап, близък до наши дни, се е повил и елементът на съревнование..поради което са и направени повечето съществени  съвременни открития..

Както и да е - мечтата на Агаф е красива..
Искрено й пожелавам да успее.. 

Няма как да го чуя в момента за съжаление но скоро ще го чуя. 
Благодаря !