лошо настроение

С позитивно мислене и повече странични занимания.

Не мога да говоря от собствен опит за справяне с тези чувства,но нещото което знам е,че когато се успокоиш и най-малко го чакаш,се получава!И аз откакто забременях,имам чувството че всичките ми познати са бременни,но в каквото положение си,това и виждаш около теб!Ако няма никакви притеснителни факти от лекарски прегледи,просто трябва да се наслаждаваш на това,което правите с партньора ти и несъмнено ще видиш накрая  От мен имаш  и късмет!!!

 И аз се чувствам така понякога. Разбира се, радвам се на всички близки и приятели, които очакват или вече имат своите рожби. Та аз обожавам децата! Страдам заради себе си, за това че аз нямам деца и не зная дали ще ги имам някой ден. Страдам заради съпруга ми, който обикновено търпи лошото ми настроение и сълзите. И колкото и да ми е трудно всеки път намирам сили да се настроя позитивно, да видя нещичко хубаво, колкото и да е малко, да погледна напред. Заравям се в работа, понякога е толкова динамична, че и да искам нямам време да мисля за нищо друго. В къщи също измислям с какво да се занимавам- или са цветята или някое позабравено ръкоделие. Кураж, и ти ще успееш да пребориш лошото настроение! Открий нещо което ти доставя удоволтвие! А тук имаш приятели с които можеш да споделиш и тъгата и радостите си. Успех! 

Мисли за красиви неща и се радвай на живота! Ще видиш ,че скоро ще се получи!!!

Вчера бях в отвратително настроение. Опасявам се, че и аз не съм открила начина за справяне в него. Май единственото, което ми помага е да остана сама, за да не дразня околните, да се посъжалявам известно време на воля и като ми омръзне малко по малко да изплувам.

Недей така, не позволявай на тези чувства да те обземат. Мислите на човек влияят на живото му. Трябва да си позитивно настроена. На тъжният човек и физиономията му се изкривява.
Имах една приятелка ,която живееше при свекърва си и тя много я тормозеше. В началото те искаха да си поживеят преди да имат дете. Свекървата реши ,че не могат да имат и почна да я дразни, обижда и унижава. Моята приятелка така се скапа, че когато започнаха да правят опити за дете наистина не можаха ,въпреки отлично здраве и на двамата. Съпруга и се ядоса, излязоха на квартира и още първият месец вече беше бременна с две радости !
Желая ти успех ! И искам да се успокоиш !

Аз също преди бях в страшно лошо настроение, да забременея ми стана като фикс идея. Постепенно реших да започна да го карам по-спокойно, занимавам се с разни неща, ходих на профилактичен преглед, за да се уверя че всичко е наред. Мисля да пратя и мъжа ми на спермограма скоро. Той е доста спокоен и за сега се наслаждаваме на всяко време прекарано заедно, използваме свободните дни, за да пътуваме. Сако ксана, за да се успокоиш на първо време, ти препоръчвам да отидеш на профилактичен преглед при гинеколог, пий си редовно фолиевата киселина и се радвай на хубавото време и пролетта!   

На профилактичен ходих, всичко е наред и не ми се задълбочава за да не внасям стрес в семейството .
Но непрестанно ме притесняват годинките ми 34 .. .все си мисля ,че позакъсняхме и това е 

 И аз съм на толкова и отгоре малко и какво ?! Погледни го от хубавата страна ,казват ,че бебетата родени от такива майки са по-спокойни,по-умни ,по-красиви.....
Ти го желаеш ,което е много важно и ще си страхотна и подготвена майка !

четох из форума, че след 30 години забременяването става по трудно и не е сигурно. Оттогава все времето ми е в главата. Все си мисля ...остават още максимум 6 х 12 опита ... еди колко си неуспешни ... и това така ми влияе на настроението 

Ако прочетеш още из форума, ще видиш, че и момичета под 30 имат проблеми, така че възрастта не е чак толкова определяща.
Знам, че е трудно. И аз съм горе-долу на същия хал, и на мен все такива неща ми минават през главата. Е, не мога да върна времето назад, нали така? Гледай по-оптимистично на нещата, не си слагай такива срокове с обратно броене. Като ти стане тъжно, потъгувай си, нормално е, но не се предавай на лошото настроение. Тук сме се събрали, за да си даваме подкрепа, ще я намериш и ти!
Успех! 

Мисля че възрастта не е толкова определяща, аз забременях на 31 и на толкова родих.Получи се на третия месец  след следене на овулация.И аз се бях скапала преди това, мислех че заради годинките няма да стане.Имах безпроблемна бременност, ако можеш вземи половинката си и бягай по празниците на почивчица.При нас така стана съпруга ми ме взе на една командировка и не мислех ме толкова дали ще се получи.Късмет. 

Много ми е познато всичко това!!! При мен даже всичките ми приятелки без изключение са бременни или родили и напрово е подтискащо чувството когато ти напомнят всеки път"Айде, до кога ще чакате" и че си "останал последен в спъсъка на чакащите". Отначало ми беше трудно, но някак си свикнах и се премирих с мисълта, че и моят ред ще дойде. А и тук във форума времето ми минава страшно бързо, споделяш, помагаш и имаш голямата подкрепата на момичетата. Така, че повече позитивизъм и да знаеш, че винаги сме насреща!

Здравей,

Искам и аз да ти дам своята подкрепа 
Аз също съм на 34 години и вече една година правим опити без успех. През 2008 моята етърва забременя , а нямаха и една година заедно с братът на моя мъж. Няма да ти казвам как аз се чувствам , двете семейства живеем в една къща, миналата година мислех че адът е  на земята, нон стоп ревях, да не говорим че всички жени на приятелите на мъжа ми са бременни коя с първо, коя с второ вече и почти всеки ден са у нас в градината.
Не се предавай миличка, не е важно на колко сме, а как се чувстваме
Когато ми е мъчно просто се скривам наревавам се и после стискам зъби и тръгвам пак напред.
Добре че приятелките ми са супер и ме подкрепят, както и тук във форума
През май ме чака преглед в клиника по  - доктор Владимиров. Искам да разбера защо не се получава. Направо съм умряла от страх, дано не излезе нещо лошо, но пък в крайна сметка ще се боря до край, пък каквото сабя покаже

Знай че всички тук ти стискаме палци да стане по скоро
  

Хм, точно това сънувах предната нощ - някой ми каза, че часовникът си тиктака, да взема да се забързам, че ми е крайно време, нещо в този дух. Много гадно ми подейства. Не се предавай на лошите мисли обаче, ще видиш, ще се наредят нещата. Не сме престарели, изобщо. Само за пример - моята братовчедка роди първия си син на 36, вече има двама, да са живи и здрави Сестра ми е на 35, чака първото си детенце Спокойно 

Как мислите би повлияла една диета? на настроението и на бебеправенето? Аз съм около +7 кг. Все се каня да и все вкуснотийки наоколо 

И аз да се запиша в списъка на лошото настроение.Скоро ще ме навести,защото знам че и този месец нищо не се е получило,въпреки че до последно се надявам.Вчера бяхме на гости.Бяхме три семейства.Другите бяха с децата си.Само ние си нямаме Стана ми тъжно!!!Гледам ги как целуват децата си,как ги утешават ако някъде се ударят и заплачат,как се гушкат,колко са щастливи...Говорят за детски работи ,а аз няма какво да кажа...И аз като всички вас,си мисля че само ние няма да имаме такова щастие.Въпреки проблемите ни,все си мисля че ще се получи.Но изминаха дълги и мъчителни 22 месеца на надежда.Явно няма да стане без лечение,но за сега нямаме финансовата възможност...
Съветват ме да се успокоя,да не мисля за това,че ще стане.Но аз не вярвам че има жена,която иска бебе(а то не става)и да не мисли за това.А ако има такава,нека пише и каже рецептата за спокойствие.
Е,сега след тази тема,лошото настроение наистина си подаде ръцете и ме прегърна

Ох, миличката  Една сиииилна прегръдка дали ще помогне поне мъничко

никакъв ли шанс няма да се направи поне някое от изследванията с направление , поне да се установи има ли или няма нещо същевтено и има ли нужда от по нанатъшни изследвания ?

Правили сме си изследвания,писала съм за тях.Просто вече не ми се занимава с доктори,омръзна ми,само надеждата ми остана,че все пак сме ок и ще се получи.На всички които се надяват като мен пожелавам 

И аз ти пожелавам успех 

Пускам една статия за всички, които не срещат разбиране от страна на близките си или семейни приятели с деца. Просто им разпечатайте копие. Хората, които държат на вас, ще се постараят да вникнат в нещата. Онези, които не го направят - не си струва да се нарекат близки.

http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=vi … 484&Itemid=27

Благодаря ,Норе!!!Съгласна съм с всичко което пише в статията.С близките си не говоря на тази тема,но работата ми е такава,че всеки ден виждам много хора и понеже знаят от кога съм омъжена,много от тях ме питат дали съм бременна.А от това ми се къса сърцето!!!
Месечинка виторога,благодаря за прегръдката,когато споделя чувствам облекчение!

Ох мила, незнам какво да ти кажа, много е гадно знам. Едно гуш и от мен  . Само да попитам след изследванията всичко наред ли е, в смисъл няма някакви сериозни проблеми, така ли???Много странно, тогава защо не се получава, а ову тестове правиш ли, засичала ли си овулация???

И аз се записвам в лошото настроение и мисля че то е нормално при положение че не се получава.
Сега по време на празника всички тези срещи с роднини, от които повечете имат деца, действа наистина депресиращо, но тъй като раядко се събираме родата гледам през това време да се порадвам на техните деца и да намачкам бебетата в родата и всеки път когато прегърна някое от тях се моля на господ да ме дари с едно такова чудо и вярвам че някой ден ще го получа.
Надявам се и всички да го получим и да бъдем щастливи  

Hope, статията е чудесна. Защо ли много хора не си дават сметка колко ни нараняват с глупавите си въпроси и неуместните забележки!? Каквото и да говорят, аз няма да се предам и ще се боря. Момичета, ето че тук всички се подкрепяме. Я по-малко да обръщаме внимание на хората, които не ни разбират. И само напред! Лошото настроение не може да е по-силно от желанието ни за дечица!

не си единствена Всеки месец около МЦ изпадам в депресия. Почти никой не ме разбира, защото правим опити от около 2 години и всички ми казват, че е рано още да се отчайвам. Да ама не. Тялото ми, душата ми мечтае за това и колкото повече време минава толкова повече влизам в разни схеми , на температури, фоликули, хормони и тем подобни. С никой от приятелите ми не мога да споделя , защото когато съм го правила те всякаш не ме разбират . Махват с ръка и казват "Абе не се притеснявай ще стане" А при вси всеки цикъл пропадам в бездънната яма на отчаянието. Тук е единственото място където хората ме разбират  . Днес отново съм на изследвания...писна ми. Всеки път във ОВУ надеждата идва със страшна сила. След което по същия начин си отива. Не съм загубила разбира се надежда. Но лошото ми настроение вече е константа. Знам, че това влияе зле и че трябва да сме силни и търпеливи. Но понякога ми идва да се гръмна  ...

Понеже някой препоръча отпуска, почивка, ваканция ... се замислих, дали натовареното ежедневие в работата не пречи също    и на жените, а и на мъжете?
И сериозно съм решила да направя малка диетка, просто заради промяната, защото може всяка промяна да задвижи някакви хормони ... не е зле да се опита. Има ли препоръки за някои храни, които влияят ползотворно?

И аз съм в списъка на лошото настроение 
Понякога имам чувството, че просто нямам сили да продължа, а при всяка М първата мисъл е на отчаяние 
Изведнъж всичко губи смисъл в живота, ако единственото нещо, което желаеш, не идва, и следват вечните въпроси "защо на мен се случва"  Даже понякога се опитвам да се самоубедя, че и без деца мога да живея, дотолкова имам нужда от някаква спасителна сламка...

Около мен всички са перманентно бременни и раждащи вече 4 години и аз всеки път се шегувам (със съпруга си) "ааа, ама аз първа казах, че искам деца"... но хич не ми е смешно...


  точно това чувствам и аз...


Ако имаше точна рецепта, всички в този подфорум щяхме да сме бременни вече   

Навреме открих тази тема и аз ще се включа тук.
Лошо настроение е даже меко казано.Направо вече се отчайвам, до последния момент тая надежда ,че този месец няма да ми дойде, но днес като се появи МЦ направо ми идеше да ревна с глас.
А и това за биологичния часовник преди време се смеех на Али Макбийл , но сега като се гледам май на нея мязам вече...тик-так тик-так сякаш в главата ми кънти...Вече желанието за дете е толкова силно ,че всички други неща около мен ми се струват маловажни живея като на сън..а като не стане се чувствам непълноценна и излишна ...
и ДА на всякъде виждам бременни жени и като че ли всички са се наговорили да съобщават един през друг че чакат бебе ... искрено се радвам и същевременно ми иде да се гръмна
Единствено тук мога да напиша как се чувствам и да прочета това което мисля в думите на други ...иначе разбиране няма ,всеки  си мисли че това не е никакъв проблем..."Спокойно...Много го мислиш...Ще стане..."
Понякога си мисля ,че това сигурно е някакво наказание Свише ...Вече не знам

 момичетааааааа,немога повече да го тая в себе си,да се преструвам че всичко е под контрол.С никого не споделям че ме боли и се чуствам отвратително,дори мъжо незнае каква болка се таи в душата ми,защото никога не съм се облегнала на рамото му и да си поплача или да се хварля в обятията на мама и да излея душата си,та как аз сам силната,вечно усмихващата се,борбената с чуство за хумор момиче.Но кой подозира че гледам все да остана сама за да се нарева на воля,не смея да изляза в града,накадето и да погледнеш все бременни,жени с колички,парка е пълен с малчугани,а аз се чуствам толкова самотно и отвратително,затварям се в себе си и даже и мъжо ме дразни често не ми се иска да го виждам,дразня се без повод и все му крещя.Знате ли как ме боли за него,брат му е по малак от него с 4 години и се ожени година след него а вече има дете.Аз нека страдам,да умра ако ще,но немога да понеса това че го боли и него,когато види някое дете и ме попита "ние кога ще си имаме"аз само се обръщам настрани за да не види сълзите в очите ми,защото нямам одговор на тоз въпрос или когато започне да измисля имена за детето ни едвам скривам мокрите си очи. Това са 4 години,все си мисля че до сега трябваше да имам дете на 3 годинки и това толкова ме измъчва всички познати които неможеха да забременяват,вече са бременни а някои имат вече  бебета,само аз все още съм с празни ръце.

На мен често ми е минавало през ума, дали тази настройка да сме борбени и "мъжествени"  един вид не ни пречи? Защото вече е доказано , че мисловно и духовно ние влияем на собственото си състояние и ... дали не трябва да бъдем по слаби, женствени , плачливи и просто да поотпуснем малко контрола и напрежението 
Една приятелка докато работеше много имаше проблеми и се разболя за 2 седмици остана в къщи ... спане , глезене , почивки и ... теста беше положителен та трябваше да отменят една насрочена операция за полипи в матката. Голяма чуденка падна как е станало. А след като роди нямаше и помен от полипите без операции 

оффф момичета...и мен хубавото слънчево време ме хвърля в страшна депресия. Всички са навън, грее слънчице, ухае на пролет , а аз се затварям в себе си  ... проблема си е в мен Не мога да седна едно кафе да изпия, защото пак мисли ме връхлитат и пак се чувствам нещастна. Предпочитам да се затворя вкъщи и да бъда като къртица... и с какво си помогам така. Знам, че е страшно тъпо и въпреки всичко ...въпреки всичко... Чудя се как човек може да се пребори с това. Давайте съвети... мислих си да тръгна на йога...дали това ще помогне да възвърна поне малко душевния си мир

От всичко написано и казано до тук мога да кажа само, НИЕ СМЕ ИЗПАДНАЛИ В УЖАСНА ДЕПРЕСИЯ!!!!
Да, всичко това, което мислим и чувстваме се нарича Депресия. И еднственият начин да се справим с нея е да споделяме, да говорим повече с нашите половинки, да не задържаме отчаянието, гнева и самосъжалението в себе си...От това само ние страдаме и си довличаме всички тези симптоми на вина и чувството за непълноценен човек!

Депресията е състояние, което повлиява едновременно тялото, настроението и мислите на човека. Тя се отразява на начина, по който се храним и спим, на начина, по който гледаме на себе си и на начина, по който възприемаме нещата около нас. Депресията е нещо повече от лошото настроение, което "ще ни мине" ако спрем да мислим за него. Страдащите от депресия не могат просто да "се вземат в ръце” и да се разведрят, напротив, без подходяща помощ, техните симптоми могат да траят седмици, месеци или дори години. И все пак, в болшинството от случаите, на тях може да им се помогне - факт, който твърде често бива пренебрегнат.

Повечето от симптомите на депресията са лесни за разпознаване и може би заради това често остават неразпознати. В общия случай се срещат едно или няколко от следните оплаквания:


- Трайно понижение на настроението, изразяващо се в тъга, безпокойство или "празнота"
- Чувство на безнадеждност и песимизъм; песимистично или равнодушно отношение към бъдещето
- Чувство на вина, безполезност и безпомощност
- Понижена самооценка, неувереност
- Загуба на интерес към или удоволствие от дейности, които преди това са били приятни – като хобита, социални контакти, развлечения, секс
- Понижена енергия, повишена уморяемост, състояние на "забавеност" (често се наблюдава силна умора след минимално усилие)
- Проблеми с концентрацията, запомнянето, вземането на решения
- Безсъние (инсомния), ранно събуждане или склонност към преспиване
- Загуба на апетит и на тегло или обратното – преяждане и бързо напълняване
- Мисли за смърт и самоубийство, опити за самоубийство
- Необяснима неудовлетвореност, нетърпимост, раздразнителност
- Упорити физически симптоми, които не се поддават на лечение – напр. главоболие, храносмилателни проблеми и хронични болки.[/li][/list]

Повечето хора, страдащи от депресия, не търсят помощ. За съжаление, много хора отказват да признаят дори и пред себе си, че се борят с депресивно състояние или пък предпочитат да си го обясняват изцяло с обективни фактори.

Ето няколко начина за да се справим донякъде със депресията!!!

- съобразете се със състоянието си – не очаквайте да правите всичко както преди. Направете си реалистична програма.
- не вярвайте на отрицателните си мисли, които Ви карат да се самообвинявате или да се чувствате несигурни в начинанията си. Това помага за облекчаването на депресията. Тези мисли ще изчезнат когато депресията се премахна.
- занимавайте се с дейности, които Ви карат да се чувствате добре или в които сте постигали успехи.
- избягвайте вземането на важни решения за живота докато сте в депресия. Ако все пак се налага, консултирайте се с някого, на когото имате доверие.
- избягвайте алкохола и медикаменти - и двете могат да влошат депресията, както и предизвикват странични ефекти при комбинацията с антидепресанти
- физическата активност помага за подобрение на настроението. Добра цел е упражнения с
продължителност 30 минути 4-6 пъти на седмица, но дори и по-разредената активност е полезна.
- не се обезкуражавате - лечението на депресията отнема време.

Малко ми е трудно да го кажа, понеже знам колко е лесно да се дават съвети, но ако не си помогнем сами, няма кой друг да ни изкара от това състояние!!! Затова, дайте да вземем в ръце и да продължим напред. Повече позитивизъм и никакви самосъжаления. 

Разсейвам лоши мисли като чета интересни книги. Не каквото и да е , важно е да е интересно. Ако имаш тераса сложи си 2 стола на терасата и си подпри краката на единия и си чети книжка 
Спорта също е начин, но аз съм мързел и не върви. Йогата е организирана и това не ми е по вкуса ... я ми се ходи я не , а ако трябва да ида  Пробвай сауна и масаж, добре влияе.
За депресията съм съгласна, че трябва да си обърнем внимание навреме, за да не изпадаме в депресия 

Мен напоследък от лоши мисли ме разсейва градинарстването - по точно пресаждане и подреждане на цветя. Всеки път като садя нова китка ми е едно хубаво. Сега е точно моментът за озеленяване на терасата. Само че не ми достигат финанси да се развихря както трябва

Хайде и аз в темата за лошото настроение...И на мен ми е писнало повече от 2год. да се правя че всичко е под контрол
На мен много ми тежи това че когато сме се събрали  в компания и някой ме попита :"Хайде няма ли да си имате бебе ?" аз мълча а мъжо отговаря "Не ставало така лесно,питаш ли ме какво ми е...едвам държа вече....(малко шеговито)".Много тъжно ми става като чуя това от него  сърцето ми се къса,той обожава децата.Когато ми е тъжно понякога споделям с мъжо,но не винаги за да не го натоварвам излишно.
Не мога да кажа че съм изпаднала чак пък в депресия 
На последък ме разсейва шиенето на гоблени или ученето(уча за изпити).А като се замисля напоследък не го и мисля чак толкова много,по спокойна съм.
Според мен трябва да си измислите някакво хоби или нещо друго с което да заместите отрицателното мислене 
Лошото настроение или депресията не ни помагат особено,напротив - вреди ни.

....редактирах

_Hope_ , от една страна си права, от друга ... все пак живота на човек са и неговите слабости и неговите желания, надежди, мъки и тъга, неговите очаквания и мечти ... не ми се струва пълноценен живота в който загърбваш и не обръщаш внимание на тъгата и в който не живееш поне малко в мечтите си.
Има красива пролет, близки и роднини ... но ние сме си ние и не живеем само за тях , а и за себе си. Пропускаш едно, имаш друго ... всички усещания са си в нас и за нас и не можем да ги игнорираме . шаблон за идеален живот няма.

 

_Hope_ абсолютно си права. това го знаеш и ти и аз и всички, които са на този хал. Мислиш ли, че не осъзнавам, че животът ми изтича между пръстите ми ,  че съм сляпа за всико и всички около мен, че съм   като навита пружинка... Всичко това го осъзнаваме предполагам всички ...и въпросът тук е как да се преборим с тази човешка слабост , как да си затворим очите и да продължим с ясното съзнание , че живеем пълноценно и че един ден чудото ще се случи. Защото е лесно да се каже , и аз непрекъснато си го повтарям , но сърцето продължава да ме боли. Това ми беше идеята. Не искам да се самосъжалявам, не искам да отблъсквам и хората, които обичам.  Искам да живея нормално...но незнам как,  като само за това мисля. Мен лично хобитата ми не ми помагат, или поне не за повече от 1-2 часа. Сутрин се събуждам с една мисъл , вечер си лягам със същата.

Искренно вярвам , че всички можем Незнам какъв е метода обаче. Именно с това си блъскам главата . Може би , за всеки човек е различен и всеки трябва сам да намери пътя ....незнам .  Тази крачка е най-трудна, прекрачи ли я човек ще може да диша с пълни гърди. Това,  разбира се,  е лично мнение

......редактирах

_Hope_ според мен твърде лично го взимаш .
Всеки пише и тълкува нещата от своята гледна точка. Това, което ти предлагаш аз го интерпретирам, като да се откажеш от мислите и старанието си да постигнеш дадена мечта. Няма лошо, стига да искаш да го направиш. Понякога на човек му иде твърде много и се отказва, но за мен това не означава , че си е пропилял годините по гонене на вятърни мелници. Всичко в нашия живот в крайна сметка са си вятърни мелници. Дали твоята ще е желание да имаш дете или да живееш на карибите или да се харесаш на родителите си, на шефа си, да постигнеш кариера, да имаш много нещо си , да си най красива, най умна ... хм всичко това са идеали , желания и цели. Няма човек без цели. А колко са смислени? Ами те представляват нашия живот ден след ден и година след година, а не загуба на време  Аз лично предпочитам да гледам позитивно на всяко свое усещане, отколкото да нарочвам тъгата като загуба. Всяко нещо ни учи и без всяко преживяване нямаше да сме това, което сме сега 

.......редактирах

_Hope_ в същност ти правиш генералните обобщения. Други генерални обобщения не виждам. Но няма значение в същност , спора е безсмислен   

sako_ksana всеки изказва свое мнение и гледна точка.А от прочетеното виждам че малко или много се опитваш да наложош твоето мнение върху _Hope_.Спора ви наистина е безсмислен.

Сори, ако така изглежда. В същност не съм се опитвала да си наложа мнението, по скоро ми се стори, че тя се опитва да го направи. Как да е.

Я...  депресарска тема в подфорум "Искам бебе"...

Не че има нещо страшно  Човек не може да премине  през целия живот ухилен, като идиот и олигавен, като куче, което всеки чеше зад ухото...

Няма лошо и да се пооплаквате  и поосополивите тук...

Но е добре да тъсите и отговори. А те за един труден въпрос никога не са еднозначни. Още пък по-малко са написани, като правила в някоя "умна" книга или глава.

Знаете ли кое е най-трудното в такива моменти?!? Аз ще ви кажа - може би е добре да започнете от там.
Най-трудното е истински да пожелаете да излезете от това състояние Това желание се тренира трудно, но се тренира...
Постигнете ли това, ужасът от разрухата в душата ви вече е зад гърба ви. Тогава ще гледате на всички съвети дадени от хората или от сърцето ви много по-благосклонно...и ще успеете 

Успех  И не се засягайте една друга - няма никакъв смисъл от конфронтации по тези въпроси 

Момичета, не се карайте. Мисля, че просто не успяхте да се разберете, не че сте на толкова различни мнения. В този подфорум всички би трябвало да сме си близки, а не да се нападаме. Успокойте се.
А, ARGHT... вече поуспокоил духовете, докато се натуткам

Всъщност темата е озаглавена "лошо настроение". Постовете ми точно в тази тема бяха очевидно неуместни, клонящи към спам, затова редактирах. Стига толкова безсмислици. 

На вън времето е прекрасно,
няма облаци и е ясно.
Излезли са майки с колички,
Чуруликат си веселите птички.
Само моето сърце е празно,
дано не стане за вас заразно.
Да се боря вече нямам сили,
песимистични мисли са ми ги изпили!!!

 

dunda_n1, мила, не се впрягай
и от слънцето не бягай
Бързо ти се усмихни
Лоши мисли премахни
Вярвай, знай, че скоро всички
Ще разхождаме колички
В тях дечица ще се смеят
И със птичките ще пеят 

Тази тема от "Лошо настроение" май ще се прекръсти на добро настроение!    страхотни сте момичета!

Я, тук имало и поетични натури! Супер сте , момичета! Браво! Много се кефя, но само с оптимизъм, нали така! 

И аз така се борих

Наистина е много важно да мислим позитивно. Няма да сме някакви криви сърдити майки 

Е, никак не е лесно, когато на връщане от работа минавам покрай детската градина, точно когато майки, татковци, баби и дядовци прибират хлапетата. Представям си за миг как и аз бутам количката с моето сладурче. Усмихвам се малко тъжно и се замечтавам.

Много пъти в дните преди мензиса си обещавах да не се вглеждам в симптоми и да не се надявам, но сега в крайна сметка реших нещо коренно различно. Защо пък да не се отддам в тези няколко дни на неизвестност на сладките мечти, че съм забременяла. Ако ми дойде мензиса и да не съм мечтала пак ще ми е криво, така че за мен си е по-добре да си помечтая!   

ах и на мен ми е така криво всеки месец ... и все надежди, надежди... Започнах да се измъчвам като чуя за забременяла позната. Познато на всички ви чувство. Мразя и да ме питат защо не побързам, че съм вече на 31. Мразя и всички да ме гледат въпросително ако случайно наддам с някое килце ...
 Ама какво ви разправям, вие всички тук - много точно сте описали всичко, случващо се и в мен. Въпросите идващи и от мен самата и опитите да се самозаблудя, че ще стане .. а на следващия миг се успокоявам, че ако не стане -- уж "какво толкова" ...абе ... каквото и да кажа - вече е ясно - Моля се, чакам , посещавам лекари - кръг !!!

Според мен човек трябва да се радва на чуждото щастие, а не да завижда.
Неестествено е да виня приятелки и познати, че са бременни или имат деца, а аз не.
Единствено се дразня, че съседи се бъркат в нашите работи и питат какво още чакаме или дали съм бременна.
Всички това ми пожелават вече 3 години, опитвам се да говоря за това с усмивка и да не мисля за разочарованията всеки месец.

gitadam, така е! И все пак понякога чуждото щастие подчертава това, че ти го нямаш.
Ако някой се бърка, просто го отрязваш и му казваш, че не е негова работа.
Аз за себе си съм стигнала до извода, че когато желая нещо на всяка цена, или не го получавам, или, като го получа, не му се радвам напълно. Сега остава да измисля как точно да приложа този номер в конкретната ситуация. 

Е, никой не твърди, че трябва да обвиняваме познатите си, че имат деца, а ние не. Но да завиждаш, макар и добронамерено, е съвсем естествено. caritas е абсолютно права - щастието на другите подчертава болката ти, че ти го нямаш. Радваш им се, разбира се, но и малко съжаляваш, мъчно ти е, че на теб все още не се е случило. Аз чистосърдечно си признавам, че завиждам. За всички онези емоции, които мога само да предполагам, но не и да изпитам. Поне засега.

Момичета, може и да прозвучи тъпо но .. винаги може да е по-зле.  Самосъжалението още не е помогнало на никого. Завистта също, но все пак сме хора и нищо човешко не и не чуждо. Велико е когато успееш искрено да се зарадваш на чуждото щастие ,при условие ,че ти нямаш такова. Аз не винаги успявам - признавам си,но съзнавам ,че има неща и хора /най вече/  ,които са ми ценни и на които държа. Да, нямам деца ,но имам човек до себе си ,имам страхотни родители и приятели, чувствам се добре и се радвам на това ,защото има хора ,които са страдат ужасно и умират млади,които имат болни деца и нямат пари да ги лекуват.. Помислете за тях. И се радвайте на малките неща,а когато и ако е писано всички ще станем майки. Горе главите ! 

Лошото настроение за съжаление е неизбежна част от безуспешните дълги и мъчителни опити за бебче.... но наистина трябва да бъде победено, защото не води до нищо хубаво... Просто трябва да вярваме в добрия край на всичко, да искаме доброто, а не да се предаваме пред лошото... Голяма част от успеха в каквото и да е направление се основава на оптимизма и вярата, че целта ще бъде достигната... И аз чаках дълго и все още чакам... Само ще ви кажа, че точно лошото настроение и отчаянието преди да забременея направиха, така че сега да не мога да се радвам пълноценно на своето чудо... тъй като ми дойдоха в повече тогава.
Усмихвайте се момичета, това е моят съвет, опитайте се да се усмихвате дори когато ви се плаче, трудно е, понякога даже непосилно, но това е правилният път към успеха!!!

   Добър вечер на всички. От известно време съм в лошо настроение и търсейки отговор на въпроса ЗАЩО се озовах при вас...Не съм майка, дори не съм семейна, е поне съм една щастлива леля...Изчетох почти всичко и ще изкажа и моето мнение.
  Преживяла съм неща, които не пожелавам на никой но няма да разказвам за тях... Убедила съм се в това, че човек и в хубаво и в лошо не трябва да е сам, когато има проблем трябва да се говори за него, дори да се поспори е здравословно. А и нали казват, че в спора се ражда истината. Трябва да ни правят впечатление малките неща, защото малките камъни обръщат колата. Това е моята проста философия. И днес  прочитайки какво мислите и чувствате искам да знаете, че вие ми помагате!
 На всички настоящи и бъдещи майки, защото съм сигурна, че ще станете такива пожелавам МНОГО ЗДРАВЕ, КЪСМЕТ,ЩАСТИЕ И ДА НЕ ГУБИТЕ НАДЕЖДА,защтото това е най-хубавото нещо а нищо хубаво не умира.
 

Pepsi09,
добре дошла и нека пожеланията ти се връщат тройно

Какво показа лапароскопията?
Ако няма доказана причина, съвета ми е спрете с бебеправенето и го правете само,когато ви е кеф. Психиката е най- силния контрацепт. Последно трябваше да направя 2 цикъла с пурегон и при неуспех да правя инвитро. Ама след 2 години бъхтене и терапии, на мен ми беше писнало от всичко, отказах терапията и инвитрото, дори месец и половина секс не правихме. И тогава стана

Не позволявай на тези чувства да те обземат . Мисли позитивно , усмихвай се , наслаждавай се на живота, правете любов без натрапните мисли " този път дали ще стане" и чудото ще стане  Пожелавам ви го от сърце   

Мен пак ме хвана лошото настроение  
1 месец надежди  ... сега правихме секс точно навреме , по всички таблици и пр. и... цикъл , а наоколо майки с бебчета, колички , бременни жени и като си представи човек, че може да си лежи в леглото и да си гушка едно 50 сантиметрово малко сладко същесвто и да му се радва ...  му става мъчно , че не е реалност  

Това което Цве е казала е много вярно.Имам една приятелка,която на скоро ми каза "мен пък ме е страх да не остана сама-ето ти си имаш мъж,искате детенце и рано или късно ще се получи,а аз искам да имам семеиство,но не съм намерила подходящия човек..."Затова понякога в мечтите си и от толкова силно желание да постигнем това,което искаме,забравяме за това,което имаме,а то не е малко Имаме си някой до нас,с който да споделим,да спорим и да се борим заедно с трудностите И аз се заглейдам в чуждите колички и в коремчетата на бременните жени и ми се иска и с мен да се случи това чудо най-накрая ,както и с всички вас и това ще се случи един ден-силно вярвам в това и не по едно а по две-три ще станат  стига да вярваме и да се борим за мечтите си!Е малко се поолях този път с размищляванто на глас Много късмет на всички и съм сигурна че скоро и в нашите домове ще се чува бебешки плач  

напомняш ми за една поговорка или цитат беше :
"Щастлив не е този който има това което иска , а този който се радва на това което има"

или нещо такова беше