казвали на всичко "не" малкото ви 2г. дете?

Нямам подобен проблем за сега.Когато се опита да проявява инат се правя на глуха и сляпа, действа 

Синът ми е на 2г.1м.Много е послушен-макар и буен.
Вслушва се в това ,което му говоря и при нас го няма онова "вечно не",приписвано на децата от пубертетската 2 год.възраст.

Още няма 2г (на година и 10 месеца е), но от седмица-две влезе в тази фаза. На всичко казва "ни". Не се стига до инатене засега. Примерно, питам я "искаш ли да ядеш супичка?", тя ми казва "ни", аз казвам ОК тогава, няма да те карам. След 30 секунди е качена на стола с лъжица в ръка и тогава й давам супата.

Според мен й харесва да експериментира с тази нова власт, която и дава възможността за отказ и се старая да й покажа, че се вслушвам в нейните "ни"-та. Не се тръшка особено, а и да се тръшка я оставям да лежи по земята докато й мине. Надявам се да премине бързо и безболезнено тази фаза и тогава ще мога да докладвам дали тактиката е била успешна.

Дъщеря ми е на 1,8 години и вече мина тази фаза.....
Около годинка и 3-4 месеца обаче всичко което я накарах ми отвръщаше с НЕ!!!
Сега вече не е така.

Периодът на "не-то" започна точно малко след 2 г. В началото беше доста по-досадно, но сега започна да отшумява. Всичко беше не и няма, най-вече за обличането. Важното е да си изработиш стратегия и да не се връзваш на приказките на дъщеря ти. Не й показвай, че се ядосваш, защото те усещат и още повече се възпламеняват от това. Аз оставяй сина ми и не му обръщах внимание. Накрая той сам идваше и правеше това, което трябва.

Ние все още сме на "не", не знам до кога ще продължи  .

До преди 3 месеца и моето момченце на всичко казваше НЕ . Дори като искаше нещо и го попиташ "Искаш ли го ?" пак казваше НЕ. Сега  е на фаза ДА. 

при нас също има проява на характер,не може да я накараме да направи нищо ако тя не иска!"не" не казва,защото още не говори!но доста пъти се тръшка като не стане на нейната!

благодаря на всички за съветите. днес опитах да не й обръщам внимание на капризите и стана още по-лошо. Давам ви пример:Пътувайки с колата след 10 мин. й писна седи на столчето и взе да се дърпа, да реве и да крещи "не" непрестанно, не й  обръщах внимание и в продължение на близо 45 мин. не млъкна, направо истеряса, дърпаше се и крещеше "не", дори не даваше да я пипна. след като пристигнахме и я освободих от столчето15-20 мин не можа да се успокои. Държанието й ми наподобяваше силен протест и инат, и някак си на всяка цена тя да се наложи. направо се плаша, ако това ще продължава. Тя не говори още и си мисля, да не би и оттам да идват проблемите.... като й говоря всияко разбира, но си прави нейното. имам чувството, че на моменти й прищраква нещо... може ли да е на психическа основа и дали не трябва да се консултирам с някой лекар? мерси на всички.

Ние сега сме на етап " нАма па " ! С най-милия поглед пита : " Може ли, мамо? " и при отрицателен отговор започва все по-упорито да повтаря въпроса и да повишава децибелите. Надявам се, че ще го надрасне, но и не и отстъпвам, колкото и да се тръшка.

и ние до скоро биахме само на не сега сме ве4е на да явно пове4ето деца са така

Ти и обяснявай защо трябва да седи в стола, а да не и обръщаш внимание значи да не се вълнуваш. Ако стоиш и мълчиш в колата, сърцето ти е свито е ясно, че ще истеряса още повече. Кажи и, че в колата се пътува само в стол с колан за децата, а възрастните с колан. Стола за деца е измислен, защото седалката на възрастните е прекалено голяма и няма да и е удобно, а и няма да е така безопасно, защото коланите няма да я обхващат достатъчно плътно. Мама и татко също пътуват с колан, а и има неща, които може и да не ни харесват, но се налагат, заради нашата безопасност.Кажи и, че може и да мисли, че целият свят се управлява от нейните желания, но това е било така, когато е била бебе и не е можела да прави нищо сама. Сега е голяма и може да се справи с това да седи в стола, а и да понесе факта, че в света на хората понякога се изпълняват нейните желания, а понякога желанията на мама, например. А и докато е малка мама и татко са отговорни за нейното здраве и безопасност, натоварени са с тази отговорност заради своите знания, но с времето и тя ще може да взима все повече решения.
След тази напоителна тирада, произнесена съвсем спокойно и кажи "Разбрахме се, нали? Тръгваме и нека  всички да изкараме пътуването приятно!" 
Децата разбират всичко, а и това което не разбират също се запечатва в  главите им. С такива подробни, спокойни и ясни обяснения, мисля, че ще имаш успех. И не, не мисля, че детето е за специалист. Децата успяват да се налагат именно, защото те могат да плачат и по 10 часа, но ние не можем да издържим толкова. На нас само страха от подобна вероятност може да ни накара да изпълним всяко детско желание. Не се страхувай, не я оставяй да истеряса, а се опитай да и отвлечеш вниманието към влакчето, музиката по радиото, някоя играчка. Ако истеряса ще плаче до безкрай, защото се самонавива. Подготви я още преди да влезете в колата, че ще си стои в стола с една лекция, в колата пак и и намери някакво забавление.
Нещата ще се оправят само не се страхувай и не се вълнувай. Ти си родителя, можеш да проявиш твърдост без агресия или студенина. Можеш мило да обясниш и мило да кажеш Не. След това разсейваш и готово. Успех!

Бояна Ламбер , съгласна съм напълно с теб. Игнорирането не е начин за справяне със ситуацията, даже напротив - така децата се настървяват още повече да стане на тяхното. Отвличане на вниманието и изборът между няколко допустими неща е най-добрият метод. Техният избор... Тогава ще се почувстват значими, а нещата ще бъдат наред. Пример: Какво предпочиташ - плод или мляко - все полезни неща, но изборът е техен. Аз така възпитавам, досега успявам, занапред как ще е не мога да гадая, децата се променят...

От 1 месец вече не съм чувала ДА,всичко е Не,Не...Понякога се опитва да се тръшка по земята,първо много и говоря и обяснявам,после започвам да се правя на глуха,ако премине в истерия,направо ми е ужасно.Понякога нервите ми не издържат и повишавам тон и мн. ми е мъчно.