Опасна ли е амниоцентезата?

Моето мнение е, че е опасна.
Мога да ти дам линкове, но не мисля, че от това се нуждаеш сега.
По-добре да се включат момичета, които вече са минали по този път и да ти разкажат по-подробно.
Късмет и дано не се налага амниоцентеза.

Дай ми линковете, не ме е страх.Аз така или иначе по-скоро по желание ще я правя.

И при двете си бременности правих амнио и не съм имала абсолютно никакви проблеми. И трето дете да речем да имаме, пак ще правя амнио. Това наистина е най-достоверното изследване. Между другото не съм правила преди това нито БХС, нито ФМ. Просто директно към амнио се насочих. И не съжалявам.

По собствено желание ли я прави и къде?Аз съм се насочила към доц. Димитрова.Само се притеснявам понеже не съм от София на не решат да ме задържат 3 дни там.

Щом искаш, ето ти нещичко набързо:

Ето.


И ето.

Момичета току що прочетох че амниото не се прави под постоянен ехографски контрол...т.е. прави се такъв преди и след процедурата, но по време, когато иглата ти е в корема няма.Има ли такова нещо защото се стъписах?

Зависи как се прави- знам, че може да се изполва и ендоскопска камера- така, че се вижда точно къде се влиза в корема
За съжаление вероятността за спонтанен аборт при амниоцентеза е около 1%. Дано нямаш проблеми и всичко да е наред!

Който процент не е никак малък
Няма да забравя думите на професорът, когато ми съобщи за "диагнозата" на детенцето ми.
Каза ми: "Такова нещо се случва.... някъде в порядъка на.... ами, на около 300,000 случаи има само един такъв.
Знам, че това не ви успокоява, при положение, че се е случило точно на вашето детенце, но...." 

Мисля, че ме разбра какво имам предвид.

   По време амниоцентезата  бях под непрестанен ехографски контрол.Самата процедура не е болезнена, по-скоро е неприятна и малкооо стресираща,но чакането на резултата е много натоваварващо .Аз също отидох направо на амниоцентеза,без предхождащи изследвания,не съжалявам и пак бих постъпила по същия начин.Ако имаш въпроси питай.

Не бих си причинила амнио, освен ако не е наложително! Крие рискове и още как. След глупашкото БХС, което в много случаи дава напълно погрешни резултати, това за мен е най-ужасната процедура по време на бременността. Определено съм ЗА феталната морфология - възможно най-щадящото изследване, което ако е направено при добър специалист дава доста точни данни за бебето.

Ами ти сама си си отговорила, да опасно е, дори и процента да е минимален, риск винаги има. Аз това изследване не го направих, защото толкова много си го исках това бебе, че бях готова на всичко, каквото и да се роди  . Не си пълни главата с глупости, ако си решила твърдо да го правиш, то единствения съвет който мога да ти дам е това, да изчетеш всичко изписано по отношение на лекарите извършващи процедурата, за да избереш най подходящия, защото колкото и вече рутинна да е тази манипулация, не може всеки го направи. Важно е специалиста на когото ще позволиш да направи амниото, да му имаш пълно доверие, за себе си да си сигурна, че това е правилния специалист и грешки няма да има. 


Бях гледала някакъв филм и показаха цялата процедура. През цялото време се следеше с ехограф. Не ми се вярва тук да го правят без, ако е така, то това ще си е чиста игра на тото  Цяло безумие, ами ако наранят бебето? Нееее ..... не ми се вярва 

Това е единият от рисковете при амниото - увреждане на бебето  Лудост и безумие да отидеш със здраво бебе и да се случи подобно нещо (казвам го принципно, не към авторката на темата )

Благодаря на всички ви за отговорите.Изчела съм всичко де що има за амниото.Но до сега просто не бях чувала за действителни случаи на инфекция или аборт /дано не съм първата/.Та за това разпитвам.Всеки казва, че е опасна и рискована, но всички момичета тук са я направили и са без проблеми...което мен ме успокоява страшно много.
Усмивка, ти при кой я прави и защо?Разкажи, всяко инфо би ми било полезно.Аз съм се насочила към доц. Димитрова в майчин дом.

Една приятелка искаше да си прави амнио. И аз я попитах, ако покаже, че бебето е носител на генетични увреждания, за което тя се съмняваше, какво ще прави. Тя каза, че ще си го задържи и ще си го гледа. Отговорих й, че тогава няма смисъл да се подалага на този риск. Тя се съгласи и не си направи. За щастие и двете й деца са здрави.
И ти си отговори на този въпрос и ако нямаш наистина основания за притеснения, не си ги създавай сама! Лека и безпроблемна бременност! 

Наистина, отговорила ли си си на този въпрос? 

Ако искаш първо можеш да отидеш на ФМ и да решиш за амниото наистина след като си отговориш на въпроса "Какво правим ако ..?"
Дали ще има проблем с амниото зависи до голяма степен от това кой ти го прави.

Нито годините, нито наследствеността имат отношение към малформациите на бебето. За съжаление. Сред моите приятели имам два ужасяващи примера, които ще ми бъдат обица на ухото. Затова съветвам всички бъдещи майки да си направят всички възможни изследвания. АЦ крие риск, наистина. Уж е минимален, но....  Аз лично познавам две жени, които си загубиха децата след тази интервенция. Както виждаш сред моите познати съотношението е 2:2 /две с увреждания поради ненаправени изследвания, тъй като не са били в рискова възраст или нещо друго, и две осиротели майки след АЦ/
Все пак какво си правила досега? Направи си всички възможни изследвания и пристъпи към АЦ само в краен случай.

Да отговаряла съм си.Имам 2момченца, да са ми живи и здрави, та равдането на едно такова дете предразполага към пълно себеотдаване и изоставяне на другите на заден план / имам пример пред очите си/.Та това не мога да им го причиня.Също така и не мога да си представя да дам живот на същество, което ще се мъчи цял живот.
Биби, какво се е случило на твоите познати, които са загубили бебетата си след амнио.Инфекция ли, аборт ли, къде са я правили...всяка информация ще ми е от полза.Правила съм БХС , рискът е 1:1100.Но ме притеснява НТ, която е 3мм.Пък и не знам защо не вярвам много на тези изследвания.На ФМ ще ходя задължително, със или без амнио.Но за съжаление Даун, пък и други аномалии не винаги се откриват на ехограф.

Благодаря ти за отговорите, а и щом така си решила, може би ще е по-добре.
Успех! 

Здравей Monnn,

Аз лично си правих амниоцентеза средата на март. В Майчин дом специално ( а и за Шейново доколкото знам) задължително се прави под наблюдение с ултразвук... все пак следят къде отива иглата. При мен нямаше усложнения и всичко мина като по вода. Прави ми я доц.Карагьозова в МД и съм много доволна. Доста подробно огледа бебето преди да започне процедурата, каза ми размерите на бебето и т.н. Бе в общи линии ти правят една хубава Фетална морфология След това източват две колбички с течност и ги пращат за анализ. По преценка на доктора може и да те пуснат да си ходиш може и да останеш... задължително те водят хоспитализиран обаче ако си по здравна каса. Ти тъй като ще го правиш по собствено желание (поне до колкото разбрах) нямаш задължителна хоспитализация (иначе е 3 дни), така че изписването ти зависи единствено от лекаря. Тъй като преди успешната амниоцентеза в средата на март ходих веднъж и края на февруари, но се оказа, че е рано и ме върнаха.Та тогава щеше да ми я прави доц. Димитрова (аз не си плащах за избор на лекар) - малко е неприветлива, но съм чувала, че е страхотен специалист. Обаче останах с впечатление, че иска задължително да се остава в болницата поне аз една нощ. Която и от двете докторки да избереш няма да сбъркаш

Айде сега Карагьозова или Димитрова.Нова дилема.А за това с преспиването май няма да се разберем.Абсолютно няма кой да ми гледа децата месец напред.

В единия ми форум вече чух няколко отрицателни мнения за Димитрова. Ставаше въпрос за пълно претупване на ФМ. Нямаше как да не запомня името, доста станаха недоволните.
Относно амниото - скромното ми мнение е категорично не  .  Човешкото съзнание може да брои само до едно. За лекарите 1% е статистика, за майчиното сърце нейното дете влизащо в този 1% е всичко. Какво значение има, че с другите всичко е било наред? Не го разбирам това с АЦ при положение, че  ФМ показва всичко на момента и не крие риск. Нужен е само добър специалист.
Ти казваш, Monn, че с желанието си за трето дете се чувстваш сякаш предизвикваш съдбата. Замислих се над това и ми стана мъчно. Дълбоко в днешната ни народопсихология се крие схващането, че всяко дете след второто е едва ли не грешка, безумие .... Не се давай на тези мисли дори за кратко, защото е явно, че си над тях  .Няма нищо по-красиво от желанието ти да станеш пак майка. Поздравявам те за това и ти желая с Божията помощ да изпиташ  всички радости на майчинството отново и отново, с още едно здраво детенце  .

Аз на твое място никога не бих направила, нямаш причина. Правила съм амнио, защото имах висок риск на БХС. Рискът не е голям, но го има.

Знам, че амниоцентезата не е опасна, но съща така съм чувала , че ако  няма основателна причина за нея , не се прави.АКо не е наложително, не бих се подложила на нея-прекалено много искам бебето си.

monnnn , за съжаление не мога да ти цитирам имена на лекари, нито на здравни заведения. Едното момиче е приятелка на моя приятелка /т.е. познавам я, но не ми е близка/ и това е станало преди около 8 г. Другата жена не мога да я питам, прекалено е болезнена тази тема и никога не повдигаме въпроса пред нея и мъжа й.
Моят съвет е да си направиш БХС и с резултатите да посетиш д-р Томова. Вече съм й загубила координатите, но със сигурност тук има майки, които ще те насочат към нея.

Аз си правих амниоцентеза при д-р Димитрова в Майчин дом,наистина не е приветлива,не обича да говори..но и аз съм чувала,че е мн добър специалист,а това май е най-важното,нали? Амниоцентезата дава 100% отговор на въпроса здраво ли е бебчето,или не.Нито ФМ,нито каквато и да е ехография не могат да дадат точен отговор.Аз бях с риск от БХС 1 от 45...На 23 год. съм,в семейството ми няма такива аномалии,нито в това на мъжа ми.Просто тъпа статистика   
Самата процедура беше ужасна,поне за мен,много гадно чувство,така ми забиха иглата в корема,че имах чувството,че сънувам..По време на процедурата ме гледаше на ехограф,след като свърши,преслуша тоновете на бебето и това беше.Аз като станах и ми стана лошо,явно от притеснение,защото,нали ви казвам,чувството ,че изсмукват течността около бебчо направо ме съсипа...дорева ми се.Те не,че я изсмукват цялата,но всичко се усеща и е неприятно много.После като излезнаха резултатите и като видях ,че всичко е ОК,бях на седмото небе,нямаше по-щастлива от мен! И тогава разбрах,че очаквам момче! Така,че всичко завърши добре.
Та така,ако имаш съмнения,по-добре я направи,отколкото 9 месеца да се тровиш с негативни мисли. 

Колко хубаво си го казала.Истинските ми приятелки се радват искрено за мен.Но също така и чувам коментари за това как съм луда в тия времена и криза да раждам, как това са пълни глезотии /представете си да се грижиш за дете е глезотия, а не отговорност/, включително и директният въпрос ''Е за кво ти е още едно дете?''.Ето това ме довършва... да не му трябва дете на някой.Та от там ти се насажда едно чувство на вина, че искаш да дадеш живот!!!Спряла съм да контактувам с такива хорица, които си нямат друга работа, освен обсъждането на другите...и червен конец ще си вържа даже.
Повелавам си най-здравото бебе и деца на света, на вас също!

Познато до болка! 
Докато се връзваш, така ще е .
Я ги прати всички на.... някъде. 
Който ти е приятел, не задава такива въпроси.
На останалите не дължиш обяснения.
Аз им казвах - "Защото АЗ така искам. А и когато някой дойде да ми ги гледа, тогава ще ми казва колко деца да имам. Докато си ги гледам аз, никой не може да ми казва."
И приключваш въпроса.
Желая ти здраво и пухкаво бебче! 

А - точно!Ма ти си мислиш, че давам обяснения ли?!На въпросната, която ме попита само отговорих "Да ти го дам да го гледаш ти!".Еми замлъкна.Бая съм устата и повечето коментари ги чувам зад гърба си за което.Хората, на които държа се радват с мен, виждам им го в очите, просто се чудя от къде толкова злоба...и то към нещо толкоз благородно.

monnn, зная, че вече си взела решението си и едва ли ще съм ти от полза, но аз за моето дете не посмях да рискувам... този 1 процент през цялото време не ми излизаше от акъла, та затова реших и БХС да не правя, за да не се стигне до амнио. Направихме ФМ, там всичко беше наред, и се успокоихме. Слава Богу, детенце се роди здравичко.

Пожелавам ти и при теб да стане същото, независимо какво решиш!  И дано и моята мечта за три дечица успее да се сбъдне, че заедно да им затваряме устите на многознайковците! 

Божкееееее не мога да повярам че има такива хора... как така ще те питат за какво ти е още едно Чак не ми го проумява акъла.... ма да се спасяват... като не искат да не раждат ама откъде се мсят в на другите хора живота. Такива "приятели" верно не ти трябват. Аз съм бременна с първото си дете но отсега мечтая за поне още 2. Винаги съм искала голямо семейство. Знам че не е лесно да се гледат много деца, ама всеки си прави своя избор. Не се искат толкова пари колкото желание за да гледаш децата си, това е моето мнение

Ей, народът севсем изпростя и озверя! Изроди! Пази си нервите миличка и си гледай слънцата.
Вчера видях една майка с четири дечица, толкова ми стана драго. И ние искаме поне трички, ама да видим докъде ще я докараме  

Момичета, хора всякакви.Най- страшното е че тези въпроси идват на фона на изчезването ни като нация.И аз така като вас се чудя и се мая как може та чак по едно време взех да си мисля, че аз не съм наред та да разсъждавам по начин по-различен от техния, но за радост засега много повече са тези, които се радват на всеки порастнал сантиметър от корема ми.Така, че засега ги бием по точки
Домовете са пълни с деца, така че явно не са единици тези, които мислят по различен от нас начин.
Пожелавам на всички толкова дечица, колкото има сили да гледа.

Аз също съм си правила амнио. Резултатът е най - красивото бебе като на всяка майка.Най-страшен е самият страх. Аз така и не се успокоих цяля бременност, но толкова я обичам, че всяка мисъл ,че нещо може да и се случи не ми даваше покой.Аз съм пример , че и без лекарска намеса / амнио/ пак може да се изгуби бебе.
Всичко добро  

А за децата в домовете не ми се говори... В началото в чужбина ми равеше впечатление, че много деца са с увреждания. И си виках, явно у нас по-рядко се раждат увредени деца  , смесени гени ... и после осъзнах, че при нас тези деца не са в семействата, а някаде далеч от погледите ...  

Може ли някой да ми каже дали трябва да се спира приемът на аспирин протект преди амниото?

monnn, понеже два пъти съм минала вече през амнио, ще ти разкажа как протекоха при мен. Да уточня най-напред, че в София, във всичките болници, в които се прави амнио, то е под постоянен ехографски контрол. Няма такова нещо като гледане в началото и в края!  Следи се толкова внимателно, че просто няма накъде. Лекарят наистина трябва да е супер неопитен в тази процедура или пълен безхаберник, който да бърза да претупа нещата, за да сгреши и да закачи с иглата бебето.
Самото убождане при вкарване на иглата в корема изобщо не се усеща - по-слабо е от ухапването на комар. Ако се усеща, то значи докторът не е добър - това е показателно. Тегленето на течността е малко неприятно като усещане, но не и болезнено. Обаче минава толкова бързо, че докато се усетиш, е свършило. След процедурата обикновено бият един папаверин, ако се налага, и си тръгваш по живо по здраво. Някои дори пътуват за другия край на България още същия ден. Най-добре обаче е да останеш за всеки случай един ден на легло и да пийваш но-шпа. Най-големият ужас е очакването след това на резултата от амниото. Както каза някой по-нагоре, по-голям страх от страха няма. За съжаление. А най-кошмарен е денят, когато звъниш на доктора си, за да научиш резултата.
Аз лично и двата пъти правих амнио в "Шейново" при д-р Велев, който сега е зам.директор на болницата. Но просто това ми е на мен докторът, който си ми следи от години състоянието, следи ми и двете бременности, изражда (той, а не акушерка) и двете ми деца (родени по естествен път) и т.н. В Шейново по принцип само той прави амнио (може вече да има и друг обучен, но до скоро само той се занимаваше с това). Опитен доктор е и е наистина специалист в амниото. Много внимателен, не съм чула за проблеми. Което не значи, че няма разбира се. Просто аз не съм чула някой да е минал през амнио при него и да се е случило нещо лошо.
Конкретно моите два случая. Със сина ми беше супер леко - стана за 1 или 2 минути и даже не разбрах, че е свършило. Още същия ден си ходех назад-напред, не съм имала никаква болка или оплакване. Дъщеря ми беше по-сложен случай - даже за нея се разказват легенди. Аз вече съм го описвала тук неведнъж, но пак ще поспамя, защото може би за теб е важно да научиш максималното от хора, които вече са минали през тази процедура.
Та дъщеря ми - диване голямо още от корема ми, като започна процедурата и веднага се придвижи към иглата. Явно, за да проучи какво е това нещо, знам ли. Докторът издърпа иглата, за да не я засегне. Тя си се върна на старото място и кротна. Той пак леко вкара иглата и опита са изтегли течност, но неее, бебето пак при иглата тръгна. И така 40 минути. Този човек се препоти сигурно 100 пъти, докато успее да извади минималното количество амниотична течност, нужна за изследването. Когато най-после всичко свърши и извади окончателно иглата от корема ми, дъщеря ми си се върна в старата позиция, седна "по турски" и си лапна палеца, готова за сън явно. Всичко това го гледахме на огромен монитор, на който става следенето. После се шегуваха, че толкова любопитно бебе надали има. Е, удариха ми един папаверин за всеки случай. Аз за всеки случай пък си полежах до вечерта на дивана. И това беше. На другия ден си ходех по разходки все едно нищо не е било. Между другото въпреки 40-минутната колосално дълга процедура (вероятно единствената такава у нас засега) не съм изпитвала никакви болки - нито по време, нито след това. Не съм имала нито кървене, нито пък някакъв сериозен дискомфорт. Та това е в общи линии.
Пожелавам ти успех, леко амнио и прекрасен резултат, след което едно сладко и пухкаво бебче!

Здравейте, мен пък ме увещаваха да направя амниоцинтеза ,но аз не се съгласих , браво на твойта педиатърка че ти е казала истината ,защото това бъркане в околоплодните води може да предизвика хиляди инфекций, които могат да се прояват дори чак при раждането ще има да се чудиш от къде ти е дошло ,а те лекарите няма и да ти кажат ,те много крият знам от личен опит , а да не говорим ,че може да предизвика и аборт. Да казват че резултатите са на сто процента ама не е така (при амниоцинтезата).Така че, прецени си кой риск би избрала. И още не е късно да си пиеш фолиевата киселина. Извинявай ,ако те плаша но трябва да знаеш истината. Дано всичко е наред не мисли лоши работи знам, че е лесно да се каже но опитай.

Правих амнио при доц. Виолета Димитрова в Майчин дом, към която и ти май и се насочила. Наистина не е най-усмихнатата и приветлива жена, но съм много доволна от професионализма й. Аз не съм правила БХС, правих нохална транслуценция при Карагьозова във Фемина и после като една проста гражданка си отидох в Майчин дом на 14 ет. и казах: Добър ден, аз съм на 40 г и искам  да си направя амнио. Заради годините никой не ми направи проблем кой ме праща и т.н.,  директно си ме взеха. Личната ми гинеколожка, която следеше бременността ми, считаше това за излишен каприз  и дори не ми беше споменала за такава възможност (което само по себе си за мен е престъпно).
 АЦ наистина правят под пълно ехографско наблюдение, не мога и да си представя друго. Първо Димитрова ме прегледа (както вика Лулумба, правят ти една ФМ набързо) и после ми определиха дата. Болка нямаше, реално взимането на кръв от вената предния ден ми беше причинило по-голям дискомфорт. Но да гледаш една огромна ига, забиваща се в корема, е стрякащо наистина. Аз надигах глава като любопитна гарга и докторката ми се скара да мирувам, че бебето се разшавало.
В крайна сметка изтеглената течност беше малко и се наложи да изчакаме в напрежение седмица, докато стане ясно дали пробата ще свърши работа за анализ или ще трябва да се взима отново течност. Аз (въодушевена от леката процедура, 1 час след която шофирах към дома), бях готова отново да ме дупчат. Димитрова беше уклончива и все казваше: нека изчакаме още малко. Е, накрая стана ясно, че течността е достатъчно и годна за анализ. Тогава лаборантката ми обясни, че втора процедура Димитрова не иска да допуска, прекалено рисково става вече за бебето.

И аз като теб имах вече дете и си давах (и давам) сметка какъв ангажимент е гледането на дете с увреждане - не мога да го поема на този етап от живота си.  Бях категорична, че при достатъчно индикации за проблеми ще направя аборт. Дори и да се беше случило нещо с бебето заради амниото - щях да го приема с фатализъм, че така е трябвало да стане и че ако не амниото - все нещо друго е щяло да попречи на развиването на бременността. Слава богу, нищо не се случи и сега се радвам на палав наследник. Но ако пак ми се наложи да избирам - пак бих избрала да се подложа на процедурата.
Съветът, който са ти дали е добър - ако ще го родиш на всяка цена - не прави АЦ, безсмислено е.

lulumba, твоят случай  е наистина легендарен, представям си какво ти е било 40 мин.!  То и моят синковец щъкаше из корема, но твоята щерка бие всички рекорди 

Когато правих за втори път амнио (бременна вече със сина) и една от жените с блеснали очи ни разказваше как доктора й описал един невероятен случай на супер любопитно бебе, заради което процедурата продължила 40 мин.  Та имаше щастието да се запознае на живо освен с доктора, но и с единия участник в случая. Майтапа настрана, но минутите честно казано не ги усетих, защото изцяло се бях съсредоточила в екрана и движението на него. Честно казано по едно време ми писна, имаше период, в който се ядосах, имаше момент, когато се притесних, абе минах през най-различни емоционални състояния. И на края онова бебе да си кръстоса краката и да си лапне пръста. Само дето не ни се изплези. Ако трябва да съм честна - от тогава кой знае какво не се е променило с дъщеря ми. Такова енергично и вечно движещо се дете е, че е страшна работа направо. Лошото е, че синът ми и той същото шило се оказа от петия си месец натам. Абе зверилник...
Sorry за спама. 

На мен искаха да ми правят само заради кръвно 140/80-90, което според мен е нормално за жена с 15-20 кила отгоре- бях в 7-ия месеца в най-големите жеги. Отказах категорично и бях права в случая.

Нещо бъркаш. Вероятно са искали да ти правят нещо друго. Амниоцентеза се прави в 16 г.с., тоест в четвъртия месец, тъй като ако има някакъв проблем с плода, се предизвиква раждане и то трябва да стане до петия месец. В седмия месец никой никъде по света не е правил такова нещо!  Освен това амниоцентезата е генетично изследване, което се прави не заради високо кръвно, а по ред други далеч по-сериозни причини: наследственост, предишна бременност със случай на Даун или нещо такова, възраст над 35 години, лош резултат от БХС и т.н. Кръвното изобщо няма нищо общо. Просто не си разбрала какво са искали да ти правят.