приказваме, как плачът е слабост
Имам предвид плач, който е в отговор на отрицателно поведение на друго дете. А не плачът по принцип. Има разлика
- Публикувана: 1 май 2009, 08:27 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2009, 16:55 ч.
как възпитавате децата си
Добър пример за субективността във възпитанието,у дома плач не е слабост и не го избягваме като такъв.
Имам предвид плач, който е в отговор на отрицателно поведение на друго дете. А не плачът по принцип. Има разлика
Всеки- според разбиранията си. Не знам да има тотално общи правила, а и границите на допустимо- недопустимо са доста различни и размити.
Едно е сигурно- всеки родител вече се счита за дипломиран възпитателен експерт, минимум с докторат.
Не е достатъчен атестат за добро възпитание едно любезно и редовно поздравяващо дете. Нито атестат за обратното едно срамежливо и гледащо в земята такова, криещо се зад мама на 2-3 години. В очите на редица родители е супер, ако детето е пробивно, а под пробивно се разбира често отракано, нахално, блъскащо се. За други пък е чудесно, ако детето е добро, отстъпва играчки, не се кара, което в очите на някои околни е доста зловредно нещо.
Та зададеният въпрос е толкова общ, че точен отговор няма как да се даде. Какво по- конкретно те интересува от възпитанието на децата? Възпитание в какво, на какво?
Едно е сигурно- всеки родител вече се счита за дипломиран възпитателен експерт, минимум с докторат.
Не е достатъчен атестат за добро възпитание едно любезно и редовно поздравяващо дете. Нито атестат за обратното едно срамежливо и гледащо в земята такова, криещо се зад мама на 2-3 години. В очите на редица родители е супер, ако детето е пробивно, а под пробивно се разбира често отракано, нахално, блъскащо се. За други пък е чудесно, ако детето е добро, отстъпва играчки, не се кара, което в очите на някои околни е доста зловредно нещо.
Та зададеният въпрос е толкова общ, че точен отговор няма как да се даде. Какво по- конкретно те интересува от възпитанието на децата? Възпитание в какво, на какво?
За плачът и въобще изливането на емоцията- мога да споделя от личен опит и от опита, натрупан с големия ми син, че децата се нахвърлят с още по- голямо ожесточение върху хлапенце, което изглежда слабо, уязвимо и чувствително. Поради тази причина и ние целенасочено учим и двата броя, че емоцията е добре да си я проявяват у нас, защото агресивните се развихрят още повече, когато видят, че обектът им на агресия реагира пасивно, със страх, с плач, срам, обида.
С течение на времето децата все по- рядко комуникират по между си в присъствие на възрастен и когато отидат в училище, там, щете- не щете, има междучасия, игри, отиване и връщане от училище, когато хлапетата са вече овладели техники за справяне с различни ситуации /колкото по- навреме- толкова по- добре/ и наистина са принудени да се справят сами. Затова писах, до около 6-7 години следва да се научат на такива техники и правила, но какви ще са те, конкретно, зависи от вижданията на всеки отделен родител.
С течение на времето децата все по- рядко комуникират по между си в присъствие на възрастен и когато отидат в училище, там, щете- не щете, има междучасия, игри, отиване и връщане от училище, когато хлапетата са вече овладели техники за справяне с различни ситуации /колкото по- навреме- толкова по- добре/ и наистина са принудени да се справят сами. Затова писах, до около 6-7 години следва да се научат на такива техники и правила, но какви ще са те, конкретно, зависи от вижданията на всеки отделен родител.
И аз напоследък си мисля за справянето.
И се опитвам да се овладявам - т.е. да не ходя да ги разтървавам.
Те и не се бият де. Само спорят. А аз скачам да оправям работата.
И по едно време си викам на акъла - я си стой на пейката, големи са вече, трябва да се оправят сами.
Става дума за деца на 4,5 - 5.
И се опитвам да се овладявам - т.е. да не ходя да ги разтървавам.
Те и не се бият де. Само спорят. А аз скачам да оправям работата.
И по едно време си викам на акъла - я си стой на пейката, големи са вече, трябва да се оправят сами.
Става дума за деца на 4,5 - 5.
anette1104, няма как да ме разбереш, защото синът ти е още на 3. Когато стане на 5 и случайно попаднеш в същата ситуация - в отговор на бутане да реагира с плач, пак ще си поговорим.
Ботилирането на емоции по 10 часа на ден обаче не ми се струва много редно. Нашите деца плачат много рядко и съм се научила да уважавам тези моменти защото явно много им идва,не знам как би било ако врънкаха постоянно.
За бутането и агресията тук имат строги правила в у-ще и е недопустимо.
Има обаче феномен "псих. тормоз"(уж строго контролиран), наскоро 2 11год деца се обесиха защото ги наричали "гей", та в този контекст бих искала да чуя рев до небето за да знам какво става.
Има обаче феномен "псих. тормоз"(уж строго контролиран), наскоро 2 11год деца се обесиха защото ги наричали "гей", та в този контекст бих искала да чуя рев до небето за да знам какво става.
Едно дете, с чиято майка от бебета сме ги гледали, есента започна да дразни сина ми с "ти повече не си ми приятел", "ние няма да играем повече с теб", казано с подходящ тон. Сина ми го прие много тежко, сигурно месец след това ми споменаваше за случката. Зимата не са виждали децата. Сега като почнахме да излизаме повече, сина ми започна целенасочено да дразни и тормози това дете. Направо го удря. А то го стимулира, показвайки че го е страх от него, но въпреки това го предизвиква с думи. Сина ми пак му налита, то почва да пищи без да е докоснат и т.н.
На тормоза с думи, сина ми отвърна с физически.
Цялата история си беше и урок за мен....честно си казвам, че на моменти незнаех как да реагирам и какво да обяснявам. Може би проблемът е в мен. Като цяло много рядко (по изключение) съм се вкарвала в някакви спорове и битки и направо съм като в небрано лозе...
Мъжа ми се опитва да ми обясни позицията, че да се сбият не е толкова фатално и страшно, но аз нещо не вярвам. Може би за тази възраст действително е по-добре физическа битка и изясняване на позициите (макар и грубо).
Въобще умението да разрешаваш конфликти и да излезеш достойно от такъв, е нещо което се учи дълго.
Най-добре да накараш детето да изговори чувствата си.
Като покажеш, че зачиташ емоциите му това ще го успокои. Самото изговаряне също разтоварва, стига да не е прекалено травмиращ момента, но пък тогава може да поплаче в прегръдките ти. После заедно ще намерите решението.
Аз не поощрявам удрянето. След 1-2 годишна възраст не им е мястото в повечето ситуации според мен.
Като покажеш, че зачиташ емоциите му това ще го успокои. Самото изговаряне също разтоварва, стига да не е прекалено травмиращ момента, но пък тогава може да поплаче в прегръдките ти. После заедно ще намерите решението.
Аз не поощрявам удрянето. След 1-2 годишна възраст не им е мястото в повечето ситуации според мен.
Дъщеря ми понякога изглежда невъзпитана, въпреки, че й отделяме доста внимание в това отношение, а и не мисля, че й даваме лош пример. Мисля, че подражава по този начин, защото такова поведение явно й изглежда силно 
Повечето пъти си говорим за това, но понякога я оставям и не правя големи драми.
Не съм привърженик на "пречупването" на детето пред родителския авторитет. Още повече, че имам много добро и чувствително дете и не искам да я дресирам.
Много хубаво казано
Повечето пъти си говорим за това, но понякога я оставям и не правя големи драми.Не съм привърженик на "пречупването" на детето пред родителския авторитет. Още повече, че имам много добро и чувствително дете и не искам да я дресирам.
Ботилирането на емоции по 10 часа на ден обаче не ми се струва много редно.
Много хубаво казано
anette1104, няма как да ме разбереш, защото синът ти е още на 3. Когато стане на 5 и случайно попаднеш в същата ситуация - в отговор на бутане да реагира с плач, пак ще си поговорим.
Ботилирането на емоции по 10 часа на ден обаче не ми се струва много редно.
Въобще не става въпрос за това. Аз не уча детето си да не изразява никаква емоция, това е абсурд
Но го уча да не изразява емоция на слабост /каквато е плачът/ пред нападателни и агресивни деца. Не е нужно да обяснявам защо, надявам се.За психическия тормоз съм абсолютно съгласна с теб, много сериозно нещо е, но няма нищо общо с това. Там трябва пълно доверие родител-дете и много споделяне, а то се учи с години.
Като чета учиш детето да се владее. Предполагам това върви със споделяне в първия удобен момент, а не епросто капсуловане. И го разбирам. Може би аз по-скоро бих се интересувала защо плаче, а не че показва слабост - обида, яд, безсилие..., какво го кара да заплаче... Ако детето е на 5 не е странно да се разплаче, особено ако е чувствително и е имало тежък ден.
Mislq че говорим за едно и също-учим децата си на емоционална интелигентност ,умение да се справят с конфликт без агресия (физическа или вербална).Това е доста дълъг процес,опитвах се да кажа че има начини и начини да се постигне,зависи от детето не малко, едва ли има 100% правилна формула.
Аз лично не бих заложила на "не плачи пред нападателите",а как да се избегне ситуация с нападение и с какво друго адекватно за разбиранията ни поведение да се замести плача.
Аз лично не бих заложила на "не плачи пред нападателите",а как да се избегне ситуация с нападение и с какво друго адекватно за разбиранията ни поведение да се замести плача.
Възпитавам го, като му обяснявам отделните ситуации, в които е попаднал - защо някой е направил еди-какво си, как е редно да постъпи и т.н. И му говоря като на възрастен, с думи, които употребявам, когато говоря с голям човек. Не подминавам въпросите му, обяснявам докрай. Поощрявам го да споделя с нас, за да създам близост и усещане, чи го обичаме и че може да ни има доверие, защото по този начин по-лесно достигаме до сърцето му и той става по-"отворен" да възприема това, което му говорим.
Най-общо го възпитаваме да бъде добър човек, състрадателен, да не е егоист.
Най-общо го възпитаваме да бъде добър човек, състрадателен, да не е егоист.