как възпитавате децата си

  • 5 273
  • 99
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 817
............  Аууууу направо ми иде да ги........ удуша такива пачи като тази! А на моята сестра сина е наистина опасен,много си го обичаме ,обаче.... това дете е способно да убие друго. И е толкова силен.......направо не знам .Взема метален прът и с лека усмивка се засилва да удря право в главата на друго дете,и ако него видиш.........   Shocked

 #Crazy

# 91
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 549
Всеки родител има ценностна система .Въз основа на нея и личносните си характеристики  създаваме  в децата си критерии за добро и лошо .Ние сме модела за подражание на децата си.

# 92
  • Мнения: 4 806
Трудно възпитавам, трудно.
Основно правило - детето е със собствен характер, който не мога да променя, но мога да внеса известни корективи.
Ествествено, че всичко е съобразно моето и на ММ виждане за нещата. Как да е иначе?

# 93
  • София
  • Мнения: 233
Синът ми е на 7.
Не знам какво "поливам".
Когато е у дома е ужасно мил, послушен, добър и т.н.
Когато е при баба си я прави "рошава"...
От както се е родил спазвам два основни принципа:
1. Никога не го лъжа
2. Отнасям се с него като с равен
На последък това, което ме тревожи е, че тирадите ми за поемане на отговорност не се радват на успех и ответна реакция.
Не е лесно...

# 94
  • Мнения: 7 418
   Всеки си има свои критерии за Добро и Лошо.
   Аз уча детето си на това,която аз смятам за Добро,въпреки,че някой друг може да не се съгласява с мен.
   И напротив,това,което за някои е Лошо,за мен е просто нещо,върху което изобщо не трябва да се концентрира внимание.Дреболия,която се изпарява от само себе си,ако не бъде подхранвана с постоянни забележки и караници.
   
   

# 95
  • Мнения: 18
Здравейте, и аз да се включа много ми е трудно с възпитанието на баткото на 4 годинки е. Лошото при мене е, че съм много изнервена, гледам бебо и искам да свърша един куп неща, освен домакинските задължения, да се занимавам с нещо за себе си и естествено да ходим на разходка и да поиграем, ами няма как да стане, и така това много ме изнервя, защото компромиса е с нещото за себе си. Големия ми син е много добро дете, но като всички деца трябва да викнеш по него то не може, но аз викам доста често и го наказвам в стаята му ,но се чувствам безпомощна не искам да викам, а не мога те сами излизат крясъците някак си не мога да се контролирам помогнете кажете как се сдържате да не извикате и спокойно да обясните има ли някъква тайна или да поработя по самоконтрола защото като че ли това не е правилно, но иначе рискувам да полудея. А да винаги го наказвам с причина, но проблема ми е в крясъците ако някой може да сподели много ще съм благодарна за съвет.

# 96
  • Мнения: 7 418
  ianuda,не знам дали е правилно,но японците казват: с детето си до 5 годинки отнасяйте се,като с ГОСТ  в дома ви!От себе си бих добавила гостин-чужденец.
   На мен това ми помага(а имам страшно темпераментно дете).Просто го поглеждам,все едно е чуждо дете,на което не мога да викна или да замахна ръка ,което не разбира много добре езика,който му говоря и затова трябва да му повтарям нещата търпеливо и по много пъти,а ако отново не ме разбира,просто да му показвам,демонстрирам,какво искам от него.И всичко със спокойствие,вежливост и уважение(нали така се отнасяме с гостите си! Wink )
    Можеш да пробваш и ти,ако искаш! Simple Smile

# 97
  • Мнения: 790
На първо място - както ме е възпитавала мама. Не прилагам нещо, което не ми е прилагано на мен - бой, наказания, крясъци и най-вече - непоследователност.
Щом не може, винаги не може.
Ако е разрешено, винаги е разрешено.
Предварително се договаряме с мъжа ми за " единна политика" - няма един казал, друг рекъл. Или "питай баща си" или "ще кажа на баща ти" и т.н.
И да не помислите, че сме особено успешни възпитетели. Не, но много се стараем.  Laughing

# 98
  • Мнения: 18
Селма, благодаря звучи ми добре.

# 99
  • гр.София
  • Мнения: 147
уча ги да имат собствено мнение по всички въпроси.

Общи условия

Активация на акаунт