Склонна съм да вярвам, че децата виждат и усещат повече от нас. Още неопорочени от живота. Но за да вярваш в това трябва и да вярваш, че има нещо повече от сега и тук.
- Публикувана: 2 май 2009, 17:57 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2009, 23:04 ч.
Дали децата виждат неща невидими за нас?
Приемам децата като чудо!Сами по себе си и без да проявяват някакви свръхестествени сили и неосъзнати познания са непотворими и може много да се мисли,чувства и говори по въпроса.
Много книги съм чела преди да имам деца по въпроса.Специализирала съм философия за деца и на много интересни разговори,игри с деца съм присъствала.Но в мойте нищо подобно като преживяване не съм забелязала.Може би както има големи хора с по-силна интуиция,ясновидци така и при децата се проявява по подобен начин.
Много книги съм чела преди да имам деца по въпроса.Специализирала съм философия за деца и на много интересни разговори,игри с деца съм присъствала.Но в мойте нищо подобно като преживяване не съм забелязала.Може би както има големи хора с по-силна интуиция,ясновидци така и при децата се проявява по подобен начин.
А с това не съм много съгласна.
Защото четенето на най разнообразни книги в тази насока при хора с по развинтено въображение и слаба психика е доста натоварващо и направо може да ги побърка... 
Цитат
Но информацията може само да бъде полезна, няма да навреди.
Да, Паси, на човек със слаба психика всичко може да му навреди. Но, аз говоря за средно интелигентият човек, който е достатъчно отворен да прочете и отсее кое за него е истина и кое невъзможност.
За предишните и бъдещи животи нямам утвърдено мнение, но различните състояния на духа съм убедена, че съществуват. А само ако си сигурен в нещо, тогава е може да го допуснеш, че ти се случва. Все пак нематериалният свят е доказано жив, нали?
мързел не си получвала някога deja vu? 
А факта,че понякога сънувам неща които се случат на следващият ден брои ли се
А факта,че понякога сънувам неща които се случат на следващият ден брои ли се
Не, не се брои. Това не е deja vu, а явно нещо пророческо
Като дете съм имала въображаем приятел - Гундко. Майка ми е трябвало да внимава да не седне върху него и му е давала от моето ядене. Когато пораснах, бях при една моя леля, която се води медиум и тя ми каза, че "Гундко" иска да говори с мен... Нямаше как да знае това име... Каза, че той е моят ангел-хранител. Все още го вярвам.
Това е точно начинът, по който Майкъл Нютън описва нашите духовни водачи (т.е. ангели).
Цитат
Учудвало се, че родителите му не виждат неговия тайнствен приятел. Рисувало го като нещо подобно на снежен човек.
Това е точно начинът, по който Майкъл Нютън описва нашите духовни водачи (т.е. ангели).
Склонна съм да вярвам, че децата виждат и усещат повече от нас. Още неопорочени от живота. Но за да вярваш в това трябва и да вярваш, че има нещо повече от сега и тук.
Споделям твоето мнение
И моите деца така са се втренчвали като бяха бебета. Нормално е, всичко може да е. Техният свят е друг и всичко им е толкова ново. А сетивата им все още се развиват. Даже съм им махала с с ръка пред очите да ги разсея. /Особено големият/.
Аз вярвам и няма нищо странно. Повечето сме далеч от тези неща. Не се стархувам.
Децата са много по-близо до други 'измерения'.Поне до 1-2 години. После идва забравата и стават като нас.
Всъщност знам, че нищо не знам...само така ги чувствам нещата.
Аз вярвам и няма нищо странно. Повечето сме далеч от тези неща. Не се стархувам.
Децата са много по-близо до други 'измерения'.Поне до 1-2 години. После идва забравата и стават като нас.
Всъщност знам, че нищо не знам...само така ги чувствам нещата.
Веднъж се возих в атвобуса и се сетих за нещо приятно и весело, видях във въображението си хората, случката, нищо че сигналът от очите ми предаваше улица, коли, сгради. Тогава се усмихнах, не на колите, а на спомена си.
Невидимите неща са невидими за очите, както каза Рени, всички имаме еднакво устроени в същноста си очи и тела. Невидимите неща се виждат с въображение най-общо казано. Въображение не е равно на лъжа. С въображението си виждаме спомените си, мечтите си, някои виждат тънките нишки, ангелите, аурите на хората... ако искат да ги видят.
Невидимите неща са невидими за очите, както каза Рени, всички имаме еднакво устроени в същноста си очи и тела. Невидимите неща се виждат с въображение най-общо казано. Въображение не е равно на лъжа. С въображението си виждаме спомените си, мечтите си, някои виждат тънките нишки, ангелите, аурите на хората... ако искат да ги видят.
Ей, страхотно си го казала! Браво
Склонна съм да вярвам, че децата виждат и усещат повече от нас. Още неопорочени от живота. Но за да вярваш в това трябва и да вярваш, че има нещо повече от сега и тук.
не твърдя,че виждат непременно духове,както бе писано преди.
просто виждат и усещат повече от нас.повечето от нас също са го можели,но отдавна сме го загубили като способност.както и много от нас безвъзвратно са загубили и направо унищожили детето в себе си.но това си остава за тяхна сметка(не визирам никого конкретно,да не наскачат обидени
). 
Много интересни статии има в линка!Благодаря ти,Албена!
Не се присмивайте и не отричайте неща, които просто не разбирате. Приемете, че има и неразбираеми неща. Хубаво е човек да е земен, но не е хубаво да бъде ограничен
Аз по принцип съм чела, че децата виждали повече от нас и ми беше интересно как ще се прояви при дъщеря ми, не съм била абсолютно скептична. Но досега не съм забелязала такова нещо при нея. Тя говори много добре за възрастта си и има страшна фантазия - всяко филмче, театър или случка, които са й направили впечатление, после се разиграват, кара ни да участваме и т.н. Но нищо подобно не ми разказвала, показвала или пък е направила нещо свръхестествено.
Чувала съм и за случаи на вторачване на бебета в тавана, и за деца, които говорят на снимките на починалите си дядовци, и за деца на нерелигиозни родители, които ги карат да ходят в църква. Ами, при нас няма такова нещо.
Веднъж на около година и 8-9 месеца говореше, че има коте в коридора на блока, ама аз знам, че веднъж наистина имаше коте в коридора, макар и преди повече от 6 месеца. Ако бях забравила за случката, щях да кажа, че кой знае какво вижда, ама сега просто се впечатлих колко помни детето.
Чувала съм и за случаи на вторачване на бебета в тавана, и за деца, които говорят на снимките на починалите си дядовци, и за деца на нерелигиозни родители, които ги карат да ходят в църква. Ами, при нас няма такова нещо
.Веднъж на около година и 8-9 месеца говореше, че има коте в коридора на блока, ама аз знам, че веднъж наистина имаше коте в коридора, макар и преди повече от 6 месеца. Ако бях забравила за случката, щях да кажа, че кой знае какво вижда, ама сега просто се впечатлих колко помни детето.
За духове не знам, не ми стига познанието. Но съм убедена, че децата ни виждат вече станали невидими за нас неща от реалния свят. Част от прекрасното на майчинството е, че ни дават възможност да преоткрием видимите, но забравени неща. Винаги ми е било чудно като някой каже, че с дете се затъпява, как е възможно въобще?
И съм съгласна и с това
И съм съгласна и с това
Невидимите неща се виждат с въображение най-общо казано. Въображение не е равно на лъжа. С въображението си виждаме спомените си, мечтите си, някои виждат тънките нишки, ангелите, аурите на хората... ако искат да ги видят.