Как се обръщате към децата си?

Обръщам се към детето си най-често с малкото му име или други производни. Любими обръщения са ми : зайко, слънчице, любов...
Да, често му казвам : "хайде, мамо, дай ми еди кое си.." , а на племенникът ми :" ела, лельо". Не виждам проблем в това. Обръщението е важно за мен, показва любовта ми. А пък как го възприемат другите хора ми е все тая. По-странно ми, когато някой говори за сина си или мъжа си и използва определението "моя". пр."Моя днес пак не спа на обяд".

       Аз също се обръщам по име или "Хайде, мамо да тръгваме." Други обръщения, които използвам са: "милинка", "миличка", "сладинка", "сладката ми", а баща й най-често "пате", "патенце".

Най-често на умалително на името или "слънце".  Случва се и да използвам други обръщения - мишленце, пиленце... А когато трябва нещо да му се кажа с по-твърд тон - използвам цялото име 

Към дъ6теря ми на име или с разли4ни умалителни, към племенниците, когато бяха малки, по име, те съ6то се обръ6таха по име към мен...  и сега след 20 години продължават да го правят. не ми допада да се  мамосвам или лельосвам...Майка ми се бабосва, сестра ми не се лельосва...

На име най-често.

Обръщам се към всички деца, включително и към моето, по име.

Обръщам се към детето ми най често с името му в омалителна форма.Случва се да му кажа "миличък", "слънчице""сладкия ми"  и др. мили според мен думи.

"Хайде, Саше, майко (мамо) да идем едикъдеси.."  Ей така се обръщам. Ако трябва да я извикам ползвам умалителното Саша, Саше, Сашенка и мишок  Когато говоря за нея казвам Александра, Сашата, калпазаната. С мъжа ми я наричаме детето, мишока, мишонката... Когато искам да наблегна на нещо употребявам Александра 

По едно време тя много държеше да се обръщаме към нея с "дъще"  Така и не успях да го усвоя 

Обръщам се към детето си най-често по име- Антония, Тони, Тоничка или "мамина", "зайка", "зайчица". Даже като беше по-мъничка и тя ми викаше "мамина" и ми беше страшно сладко.

Най често по име.

Най-често се обръщам по име към децата,но и използвам най-различни умалителни и производни,като маме,мамо,чедо и т.н.

Най-често умалително име. Криси, Вили. Използвам често и маме, миличък също. Напоследък се засичам да казвам 'мамчик' : "Да мамчик", "Кажи мамчик." От къде ми е хрумнало

Най-често - по име. Понякога добавям и "мами" или  "мамин". Друг път пък съвсем разширено: "мамин сине", "мамина дъще". Когато ме ядосват - "чудовище ниедно!".
Към племенници се обръщам  единствено по име. Внуци все още нямам, но сигурно ще им казвам "баби", "бабино", "бабин".
Кое точно ти се вижда пошло и неточно?

С името му най-вече, но доста често и с "хайде/ела/дай, мамо". Доста го мамосвам, да, даже и чуждите деца отнасят по някое "мамо" по инерция.

Ако сме изпаднали в умиление ми е и мамин сладък, и слънце ясно, и душата ми, и още хиляда обичливи имена.

Обръщам се по име, често напоследък се обръщам с "ела, мамо", "хайде, мамо" и той започна да се обръща съзнателно към мен с "мамо", като ме вика за нещо.
Не ме дразнят тези обръщения "бабо", "лельо" и подобни. Съзнавам, че не са правилни, но съм свикнала да ги чувам навсякъде около мен.

 Понякога добавям и "мамо",но най-често по име или с "Кики"(преработка от Вики,първо беше "Вики-кики",после стана само "Кики").Ако е направила беля обаче я викам с цялото име.

Аз пък мамосвам на всяка дума. Иначе се обръщам към дъщеря ми с производни на името, както и спроизводни на слънце, никога с цялото име. Не зная защо 

Към децата си се обръщам по име или с разни - слънчице, мишенце и т.н.

И аз много мамосвам, в резултат малката понякога ми вика и тя маменце,маме.. Иначе я наричам с галеното на Виктория - Вики, цялото име само като й се карам използвам. Когато говоря за нея - малката, Вики или бръмбъра.  Не ми се струват странни обръщенията "мамо", "бабе" или "лельо". Когато пораснат ще има да ги наричаме по име.

Към детето си се обръщам по име. Но понякога и аз мамосвам

  И аз така правя, но не с всички деца, а само двете момиченца на братовчедка ми, защото са на възрастта на моите слънца и много си помагаме.

Най-често по име или слънчице.

Най-често по име.

Всякак. Понякога и казвам с "маме", най-често използвам най-различни умалителни от типа на слънчице, котенце и др. или използвам умалителните на името й.
Когато съм ядосана ползвам цялото име.

Нямаме никакви роднински деца, но към деца на познати или нейни приятелчета се обръщам само по име. "Ела леля" например, не ми звучи добре в този случай.

С цялото й име.

Обръщам се с него по име, или "миличък", "сладък", "сладкишко"...
Ако ме ядосва го наричам 'маймун" 

Много ми е смешно като се замисля да кажа "Ела маме тук"... все едно той е майката  Старая се да избягвам такива коминации.

Използвам имената и разни техни шантави форми, някой път така изкилифинчени, че едва ли някой би разбрал истенските им имена - примерно Бубалишъс. Мамосвам чат-пат, но по ми идва "Ела, слънце/пиле/любов моя."

 по име или по измисленото от нея в рана възраст Нана

Най-вече по име,понякога я "мамосвам",често й викам и "дзверо".Не използвам думи от сорта"слънце,зайче,коте,...и т.н."  Просто ми звучи твърде глезено за възрастен човек.Племенника ми често го "лельосвам"    Когато трябва да ги скастря,използвам целите имена.

По име,с "мамо", "маме"и "мамче". С нищо друго. Не обичам съкровища,слънчица,котенца..много са ми лигави.

По име - галено или пълното, ако им се карам, но и с наши си думички, които носят голям емоционален заряд. "Маме" също използвам често, звучи толкова топло и искрено...
Големия наричам все по-често с пълното му име, особено навън или пред съученици и приятели.

До преди месец се обръщах към дъщеря ми с цялото и име - Калина.
От както започнахме да я учим да си казва името, което обаче е трудно за нея да го каже цялото (казва Кали), започнах да и викам и на галено "Кали".
Никога обаче не съм се обръщал с мамо, маме и т.н. от сорта.
Смятам, че всеки човек за това има собствено име, за да се обръщаме към него.

Aбсолютно! И аз така Все още е малък и използвам много умалителни като зайче, слънчице,  злато мое, съкровището ми, сладкишче, нооо само вкъщи На улицата се старая да му казвам по име.

Никога не съм казвала "мамо", много ми е старовремско и не ми звучи естествено да кажа такова нещо. Казвам и по име или "мила/миличка" 

Потресена съм, че трябва да се извинявам едва ли не, че казвам "ела, мамо тук" на детето си 
И майчините чувства ли станаха старовремски    Спомням си как казвах на баба (лека й пръст), че ми е много приятно да ми казва "ела, бабе". Толкова мило ми звучеше и я карах още един и още един път да ми каже така 

Наричам детето си както ми идва отвътре на мига, "маме", "мамо", Слави. А като си вървим двамата по улицата му казвам "дробче", "сърчице" и други органи от човешкото тяло     Често е и шоши, чочи, чочко.
Винаги, когато говорим за него с таткото го наричаме "Шошката". Това нарицателно (или май вече собствено..) го получи от първия си ден и навикът така си каза думата, че не мога да го нарека по друг начин като говоря за него.

Според мен не е въпрос на модерно/остаряло, въпрос е на емоционалност, на характер, на възпитание. Аз не бих могла да не наричам сина си с всякакви странни думи, такава съм и не искам да го променям.

Синът ми често е и с различни лични имена  С дългата си руса (бяла) коса беше "Франсоас", а сега късо подстриган и с футболен екип е "Йохансон".

Абе да са ни живи и здрави децата, а как ще ги наричаме...ми както дойде   

Да, обръщам се към децата си с "Мамо". И какво от това, съвсем нормално си е. Не съм им забравила имената, тях също ги използвам. Както и разни други умалителни.
И не, не говоря в множествено число.

Понякога добавям и "мамо",но най-често по име.

Когато започна да казва "гу" и "ге", слях двете срички и й виках Гуге. Но иначе предпочитам цялото й име. От известо време и тя най-много реагира на него. Скоро започна да казва "асссс" и таткото се смее, че се опитва да каже името си.

По име или с "моето момиче"

На кратко име !

И аз много често казвам мамо,маме заедно с името му като го викам,даже почти винаги.Майка ми още понякога и към мен така се обръща,някакси струи любов от едно такова обръщение,поне аз така винаги съм усещала.А когато си го гушкам и съм се разнежила,просто не мога да се спра-На мама слънчицето,звездичката,луничката,бабалечито,зайчето,патето,слаткото от бурканче,сърцето и душата на мама,въздуха,живота на мама....и майка ми като ме чуе обикновено казва-въх мама,голямо гевезенце ще стане това нашето,но тя го гевези повече и от мен .Има хора,които държат да скрият чувствата си пред хората и пред децата си,аз със сигурност не съм от тях,а и никога не съм искала.

Ники или Тити.. също го и мамосвам и то с голям кеф... сега ми е паднал, като порасне няма да ми дава..

да, мамосвам го често....
или по име....по честото всъщност.....или миличък, сладичък, и т.н....
с роднински и познати деца - по име....

сине никога не съм му казвала....

Използвам "маме". Понякога се чудя защо, но и мама така ме е наричала и винаги излиза от устата ми, когато съм най-благоразположена към децата си  Онзи ден бяхме при родителите ми и аз викнах нещо "маме, ... (еди какво си)" и майка ми и сънът ми се обърнаха  Чували ли сте на друг език да има нещо подобно на нашето "маме", "бабе" и т.н. За мен е топло, семейно, българско
Иначе наричам децата си с цели имена в звателен падеж  , т.е. без умалителни. Избирали сме имената да ни харесват и искам да ги използвам така, като са.

Обръщам се към тях с малкото им име и галените производни на името и често добавям "мамо".
Сисе,донеси ми мамо това.....

По скоро по име-цяло или галено.

Мамосвам редовно.
На каката често и казвам например"ела,душке" .Стигнахме дотам,че малката един ден ми вика-къде са на душата обувките?

 
 Ииииихаааа! И при мен беше същото. Винаги ги наричам по малки имена,но дъщеря ми един ден се обърна и ми каза:"Мамо,защо не ме наричаш дъще" ?...
Е,хайде сега, тръгни и обясни ...Не е нещо умишлено,но не ми се чупи езика! И така от доста годинки ...

И аз така.

с галено име

Цяло име,или цялото име на ''че'' завършвам.Любов моя,слънце,коте,майче...

Или по име, или казвам"рожбо"

Мамосвам редовно. Иначе по име, слънчице, рожба мамина, моето момче

По име, обикновено умалително, само ако и се карам я наричам с цяло име 
А иначе използвам и "пиле", "Слънце", "пухче" и др.

Най-често на малки имена. Но също така използвам: мамо, маме, маменце, даже понякога мамунчо (което е нещо средно между маме и маймунчо).
Като повтарям някои неща и призиви по 20 пъти, трябва да използвам разнообразни обръщения, за да не ми е скучно 
Затова в употреба влизат и зайко, слънчице, маймунке, прасчо според ситуацията.

Обръщам се към дъщеря си с галеното й име и разни наши си думички.

И аз доста често го мамосвам "Дени,хайде мамо да отидем там".Обрьщам се и с "миличьк".но най често по име.

С галено име, производно на неговото.
Редовно прави забележки на баба си и баща си за техните "бабе" и "тате". 

Най-често по име,но понякога и се глезим/миличка,пиленце,пухче и всякакви такива  /

На цяло и галени имена предимно. Освен това си имаме един милион измишльотки, които ползваме за обръщение тримата вкъщи.

Аз също мамосвам без да се усещам. Най-често си я наричам с малкото име, галено, но и използвам мили думички като слънчице, бубче, зайо и т. н.
Като се карам е на цяло име. Не че помага

Обикновено с умалителни на имената им Тетка или Теди , а на каката Криси или Криска. Използвам за обращение и "мишле" , "Зайко" или "слънчице"

Доста често така се обръщам и даже на моменти се ядосвам на себе си, че го използвам толкова често.

Почти не мамосвам. Не, че не ми се нрави... просто не го ползвам.
Казвам им по име (не повече от 30%) и всичко друго е коте, злато, кинко, красота, зайко и т.н.

Ми със името му се обръщам към него. 
Мамосвам ако нещо му правя забележка-"Стига де мамо....или некви такиви чат пат,но не основно де.

Зависи от ситуацията,най- често използвам умалително на името, когато се карам/права забележка използвам цяло име ,а когато си играем - на мама сърчицето,слънцето,зайчето и каквото се сетя на момента 

"Веселушке- крушке" - една госпожца от детската и го беше измислила и ми допадна. Понякога и казвам само "Крушке", "слънчице", "малка птичко", ако е "нагазила лука"- това от едно стихотворение "Когато сбъркам -ти не се сърди, аз още съм немирна малка птичка, но обич има в моите гърди".

 Не знам защо, но винаги съм се втрисала от умалителни мъжки имена.Обръщам се към децата си с целите им имена, без чо, ко, ки на края.Харесвам им много целите имена без умалителни, но за сметка на това понякога мамосвам.

Говоря им на име, цяло или умалително, но често ги мамосвам и двамата.
Струва ми се много естествено, особено когато големият ме дърпа за нещо, да кажа: "Кажи сега, мамо, какво искаш".
А той, понякога ми вика "мамичко". Например сутрин, винаги пита: "мамичко, спа ли се?" - абе знае как да ме разнежи...
Иначе им викам, че са "на мама юнаците" ил "на мама момчетата"

Имаме си много обръщения и използваме основно тях. Над 30 са по последното преброяване, но в употреба са обикновено 5-6. Те се ползват далеч от чужди уши обикновено. Пред хората - по име най-често, понякога с умаляване, по-често без.
 
Мамосвам и в къщи, и на улицата. Понякога това е повод да ми се каже, че не ми е майка . Освен тази реакция, не го намирам за неестествено, защото това е краткото на "на мама детето" или каквото подобно предпочитате, и е съвсем естествено, особено за успокояване.

Не лельосвам обаче. Така се получава. Предполагам заради по-малко прекараното време заедно.

Когато аз викам сина си, му казвам "Насе, ела" или "Насе, еди - какво си....". Когато обаче той ми извика "мамо,..." аз казвам "Кажи, маме". на племенницата казвам различно. Понякога "кажи, вуйно", понякога "кажи, Зари". Като цяло гледам да им използвам имената, но нищо не пречи да ги мамосвам или вуйносвам (или както там се казва)

С умалителни им малки имена - Криси от Кристина и Любо/Любчо от Любомир.
Май доста често добавям и "мамо", когато им говоря нещо.
Племенници засега нямам и не съм се замисляла как ще се обръщам към тях.
Към другите деца на малки имена - обикновенно както са ги съкратили родителите им.

Не мамосвам.
Зайко и казвам вечер и сутрин, не знам защо.
Иначе всички варианти на Габриела - Габи, Гъби, Габриеле, Гъбиту.

По хиляди начини се обръщам към децата си  ...  и по име, и галено, и маме, и т.н. производни ... 

Към племеници - по име ... както и към чужди деца ...

Най-големият ми проблем е, че така и не се научих да мамосвам детето си.....Пробвах , ама не ми се получи  Самата аз никога не съм казвала на майка си  “ майко „ и ми е странно. Всъщност когато бяхме малки, майка ни беше на мен и на сестра ми учителка в групата.Пред децата и казвахме “маме„ но тя се ядосваше, изкарваше ни пред цялата група и ни се караше, казваше че била  “ другарко„ . Понякога ни и биеше....Така се наплашихме и веше никога не и казахме “ майко„.
НО да не се отплесвам.Към дъщеря ми се обръщам с “чеденце„ или “ муцунке„.

Обръщам се или с цяло име - Иво,или с умалителното Иви.Не мамосвам - дразни ме.

И на двете им казвам на име в повечето случаи.Умалителни рядко ползвам,защото са им кратки и звучни имената.Понякога казвам "мамчо",това е тяхното обръщение към мен.

По много начини се обръщам към децата си.Синът ми е по-малък и към него-Зайо,Пате,Бубчо,Фъстъчко,Бонбончо Карамелов Шоколадов,Лъвчо,на мама-чушката,щастието,бебИното(веднъж ми каза,че всичко му било бебИно,един вид бил още бебе) и още има.На момента както ми дойде от вътре,така се обръщам.Най-често *мамосвам*като казвам-Кажи,мамино/а.
Каката ни е голяма,към нея по име,или с умалителното,или просто Дес(казва се Десислава),така я наричат съученичките й.

Аз пък "мамосвам", когато съм строга използвам цялото му име, но по-често умалително. Почти винаги добавям "мамо" към обръщението. Твоята история наистина ме натъжи.

Иво, Иве, Иви
бръмбарче
а също мамосвам непрекъснато, в резултат на което той се обръща към мен с мамо, маме, мами /според настроението/

По име или мами,според настроението.

Нямам още деца , но майка ми ни наричаше с пълните ни имена и предполагам и аз така ще се обръщам . Тя казва , аз съм те кръстила така , защото така искам да те наричат . И аз самата харесвам когато ми казват пълното име , а не някакви производни на него . И държа така да е . Ако е Евгения да я наричат така , а не Жени .

Радвам се, че толкова много майки се обръщат с такава нежност към децата си. Независимо дали "мамоствате" ( ), дали измисляте свои думички, дали ползвате умалителни имена или не - всички отговорили дотук наричате дете си така, както ви звучи най-красиво и мило. 
Направо да завиди човек на децата, които имат толкова обичливи майки!   

Всъщност това запитване беше организирано покрай едно мое езиковедско изследване. Благодаря на всички, които ми помогнаха с него, макар и да не знаеха, че го правят! 

Сега мога да си позволя няколко бележки от гледната точка, на човек, който се занимава с езика.

Тези обръщения ("маме", "мамо", "мама", "тате", "баба" и т.н.), когато са употребени към детето, се наричат обратни обръщения. Те (според моята теория) са се получили при смяната на гледната точка - родителят се поставя на мястото на детето (тя, тази работа с гледната точка всъщност е доста сложна, но сега няма да обяснявам подробности..). Тези обратни обръщения имат много общо по значение с обръщения от типа на "маминото", "бабиното", "на мама", "на татко" и т.н. (в един от отговорите тук това беше забелязано). Не е неправилно да се употребяват такива обръщения - те не са сбъркани, а са малко по-особени от обикновените. Отличават се и със силна емоционална зареденост -  изразяват отношение на близост и гальовност. Вероятно този техен силен емоционален заряд е причината да не ги употребявате на улицата и пред други хора - интимността, изложена на показ, обикновено се превръща в маниерност или превзетост. Разбира се, когато по принцип се обръщате към детето си с "маме", то е станало рутинно и това, че се изплъзва и на улицата, в никакъв случай не бива да означава, че сте превзета майка.
Интересен проблем е това, че малките деца понякога се противят на обръщенията "мамо", "бабе", "тате". Предполагам, че вече са поотраснали и са започнали да разбират, че всеки човек има собствена гледна точка и дори и баба им за тях да е "баба", те за нея не са "баба". Това е велик момент от развитието на детското мислене! Затова трябва да се подходи много внимателно - или да се спре с употребата на тези обръщения, или да им се обясни, че "Ела, баба!" означава, че бабата иска при нея да дойте това дете, на което тя е баба. Мисля, че детето ще разбере и ще започне да приема нормално тези обръщения.
Много странно е откъде някои от дъщерите ви научават, че майките трябва да се обръщат към момиченцата си на "дъще". Предполагам, че това идва от детските филмчета, които са превеждани от други езици. Почти е невъзможно тук, в България да са намерили приятелче, чиято майка го нарича "дъще", просто това обръщение е много рядко при нас. Поговорете с детето си откъде му е хрумнала идеята. Можете да пробвате да обясните, че всяка майка се обръща по различен начин към децата си и че това е израз на нейното специално отношение. По този начин децата ще свикнат с това, че семействата са различни, и че със своето семейство са свързани по особен начин.

На мен обръщение по цяло име е ужасТ и безумие.МНого мразех някой с цяло име да ми се обърне.Особено близки, баси, да включат и фамилията, белким се знае към кое семейство принадлежа. От дете ми е насадено това недолюбване, майка ми така офиЦиателно ни наричаше.Т.к името ми е дълго се получаваше ужасно, чувствах се неловко.Разбира се, кръстена съм така и се подписвам така, но след като на света са измислени галени, производни и всякакви обръщения-чудесна идея е да ги използваме.Наричам децата си със странни обръщения-имена, които нямат общо със собствените им, не са даже производни техни.Уверявам ви, че въпреки това децата ми си знаят имената.
Относно мамосването-това ми е липсвало също като малка, та затова сега аз си ги мамосвам на воля и се размазвам от кеф като чуя да ме викат с мамеееее, а не с името ми.

Аз не наричам майка ми на име , нито баща ми . Но си харесвам името и съм свикнала на пълното име да ме наричат.Ако е искала майка ми някакво кратко име щеше така да ме кръсти. А относно мамосването, зайче , фъстъче и др.такива  на мен ми е лигаво, но на който както му харесва. Аз съм си такава - никакви  зайчета , мечета, пухчета  и т.н
Това ,че ме наричат с пълното име никога не ме е водило на мисълта , че не ме обичат и т.н Глезили са ме много .

Обръщенията към дъщеря ми  са ако  трябва да ходим някъде или да ми даде нещо "хайде пиле " да направим това или да отидем някъде  в  зависимост  от  молбата ми.Съпругът ми и  казва "пате".А когато се ядосвам с нея нещо и  казвам на име.

Обръщам се по име, с умалителни, с "миличък" - когато се е ударил най- вече, с "бебе", "Вряк Белята", "мишка" и други подобни, но никога не съм му казвала "мамо", "маме" или вариации - все пак, аз съм му майка, не той на мен.

Обръщам се по име или с миличък. Когато той ме извика отговарям  с "да, мамо(маме)" или "кажи, мамо(маме)".

Пенелопа, само ако знаеш колко точно си описала начина, по който и аз се чувствам. И аз имам майка, която винаги се е обръщала към мен с цялото ми име. Много, много редки са били случаите, когато е проявявала нежност и ме е наричала с нещо друго.
Резултата е, че и аз на днешно време ненавиждам името си и винаги връщайки се назад в годините, имам чувството за незапълнена липса.


   

Давам от сърце нещо на детето си, което на мен ми е липсвало много, тогава когато аз самата съм била дете.

По име,"миличък","слънчо"

"Маме" никога не казвам. Обръщам се на галено име или "слънчице", "пиленце", "зайко" и други подобни

Аз съм другата крайност. Майка ми постоянно ме наричаше с умалителни, дори като голяма вече. Ужасно ме дразнеше това и още ме дразни. Като й кажа да престане, се сърди. Докато децата са малки е о.к., но от един момент нататък името на галено върши доста по-добра работа.

Моето съкровище често го наричам Мишленце, Котенце, Пиленце, когато ме ядоса - Коткомишка и Маймуна  Също използвам и мамо, маминото. Обаче май прекалявам, защото той вместо името да си казва, когато го питаш: Слави ли се казваш?, казва: Не. Бебето 

 Най-често се обръщам към него по име.  Използвам също и обръщения като "миличък","зайче байче","моето момче".
 

по име

  Най-често се обръщам по име, използвам също и "слънце". Не използвам умалителни като Гошо, Жорко и тн. - наричам си го Георги.

Еми да все пак така си го кръстила , ако искаше да му викаш Жоро , щеше така да го кръстиш . Георги звучи много по -добре от Жоро .