Как се справяте с разделите?

  • 3 056
  • 38
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 293
Винаги съм държала разделите да са цивилизовани и да няма драма.
Искам да остана с приятни спомени както и отсрещния да гледа така на нещата но понякога чувствата на другия са такива,че му е трудно да проумее.....
С бившия си приятел го постигнах, до ден днешен говорим и обсъждаме много неща.Не сме близо един до друг,което е добре но за сметка на това говорим,за което също много се радвам.

Дори когато някой ти е станал непоносим пък ти на него не си и иска да продължи с теб , как ще му обясниш,че за теб раздялата е благодат като в същото време виждаш,че една мечта умира в неговите очи?

# 16
  • Мнения: 3 461
Зависи от човека.

А ти?

Зависи кое ще ме накара да се чувствам по-добре, защото понякога човекът може да не заслужава, но това да е начинът ти да го преодолееш по-бързо.

# 17
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Надявам се да не ми се случи никога. Бих била смазана.

# 18
  • София
  • Мнения: 397
 Трудно взимам решението / досега не ми се е случвал обратния вариант/, но след това лесно го преодолявам- винаги съм готова да започна нещо ново или отначало, не задълбавам в миналото.

# 19
  • Мнения: 171
Зависи с кой точно човек се разделям...,зависи от това дали съм държала на него или не..Ако не ме интересува даден човек, раздялата с него не ми влия въобще.. и си казвам "този човек за мен не съществува вече и край" smile3513

# 20
  • София
  • Мнения: 23 098
Имала съм две леки раздели и една особено тежка! Леките естествено бяха по мое желание, поревавах си 1-2 часа и толкоз. Виж третата, тежката... Няма такава болка просто! Месеци сълзи, 15 кг. отслабнах, пих успокоителни, унижавах се да го умолявам да не си тръгва, въпреки че беше необратимо... Искаше ми се да умра, нямах желание за нищо. Карах на автопилот, като някакъв робот бях. Гадна работа, не бих могла да премина отново през такъв ад  Sad

# 21
  • Мнения: 85
Зле се справям SadПоради тази причина не прекратих на време две предишни връзки.Едната продължи 5 години и приключи в тотална агония а втората продължи 3 години като даже прерастна в таен от родителите брак и също завърши в тотална агония и развод.Обаче за сегашната си връзка,която също се надявам да прерастне в брак(този път без скрито покрито Grinning)съм готова на всичко да оцелее,още по малко че и дете чакаме с таткото. Wink

# 22
  • Мнения: 6 993
Сравнително лесно  Shocked
Имайки предвид, че обикновено аз съм тази, която дава много, очаква много и обикновено те решават да си тръгнат...
Когато мъжът ми си тръгна, ревах и не ядох 7 дни. После му теглих една майна и реших, че мога да се справя и сама.
Много ми помогнаха приятелките....Пък и някак почнах да си поставям цели, които нямаше да изпълня с него - апартамент на по-хубаво място, моя лична кола, повече купони Laughing, магистратура, пътувания....Животът ми се видя по-смислен като разведена, от колкото омъжена. Поне омъжена за него
А искате ли да останете приятели с другия или предпочитате да го забравите колкото се може по-бързо?
С някои съм оставала...за бъдещия бивш съпруг ще ми трябва време да преценя дали бих могла. Rolling Eyes

# 23
  • Мнения: 17
Нова съм във форума, но темата е много актуална за мен. Предстои ми развод, иницииран от човека с когото сме женени от 20 години. Изнесе се преди 3 месеца, но в дадени моменти все още ми е трудно да преодолея самотата. Добре че са децата. Имаме две прекрасни момчета на 20 и 16 години. Разелите са нещо ужасно.

# 24
Нова съм във форума, но темата е много актуална за мен. Предстои ми развод, иницииран от човека с когото сме женени от 20 години. Изнесе се преди 3 месеца, но в дадени моменти все още ми е трудно да преодолея самотата. Добре че са децата. Имаме две прекрасни момчета на 20 и 16 години. Разелите са нещо ужасно.
     Здравей,живота сега започва...твоя живот.Децата са големи-почти,няма го и най-голямото дете.Супер!!!!!!! Party Party Party Party Party

# 25
  • Мнения: 593
Дори когато някой ти е станал непоносим пък ти на него не си и иска да продължи с теб , как ще му обясниш,че за теб раздялата е благодат като в същото време виждаш,че една мечта умира в неговите очи?

Не си попала на такъв кратун, с какъвто аз се бях забъркала (и искрено се радвам за теб)!
Някога имах едно много обсебващо гадже, с което реших да скъсам. Обясних му най-културно, че искам да прекратим тези отношения, но той не разбра. Реши, че трябва да се бори за любовта ми. Започнаха едни преследвания, молби и крокодилски сълзи. Ревеше колко много ме обичал. "Добре - казах - да си останем приятели?" Да, ама не. Ако не съм с него - не може да съм с никой друг. И пак преследвания и т.н. и не дай си Боже да проявя интерес към някой друг представител от мъжки пол - отиваше при момчето и му обясняваше най-подробно какъв боклук съм (меко казано). Омаскарил ме е дори пред настоящия ми съпруг (в началото на връзката ми с него). Добре, че попаднах на Човек, който има глава на раменете си и знае как да я използва.
Е, това любов ли е? За мен този човек не заслужава никаква милост.

Имала съм и други раздели, било ми е тежко, но времето лекува. Идва един момент, в който осъзнаваш, че не си обичал самия човек, а идеализираният образ, който сам си си изградил за него. Минава.  Peace

Последна редакция: ср, 06 май 2009, 18:00 от cybercat

# 26
  • Мнения: 202
Всеки край е ново начало,съответно всяка раздяла е ново начало.

# 27
Никак не се справям.Не мога да се разделя завинаги  с някой, който съм обичала и гледам винаги да имам една открехната врата, дори и никога да не ползвам тази пролука съм по-спокойна.
Някаква патология ще да е това Rolling Eyes

# 28
  • Мнения: 3 461
Еовин,  съжалявам че така се е получило при теб, все едно беше вчера като писа, че ще се жените. Направил ти е услуга, не съжалявай за нищо. Hug

Никак не се справям.Не мога да се разделя завинаги  с някой, който съм обичала и гледам винаги да имам една открехната врата, дори и никога да не ползвам тази пролука съм по-спокойна.
Някаква патология ще да е това Rolling Eyes

На мен ми прилича на инстинкт за самосъхранение.

# 29
  • Мнения: 2 175
Как се справям ли?.. Thinking
С бутилка водка и подходяща компания.. Embarassed Sunglasses

Темата ми е актуална дори - онзи ден си изнесох и багажа от бившето семейно огнище..(напуснах го екстремно преди 6-7 месеца, но чак сега се върнах за да си взема нещата)

Все едно откъснах, смачках и захвърлих в коша последните 15 г..
В момента чувствам единствено огромно облекчение..
Трудно и адски тежко  ми беше, когато търсех най-правилното решение..После действах бързо и целенасочено..

Общи условия

Активация на акаунт