Как се справям ли?.. 
С бутилка водка и подходяща компания..
С бутилка водка и подходяща компания..
Жалко, че хич не ми върви пиенето, иначе и аз щях да пробвам
15 години си е бая цифра откъдето и да го погледнеш
- Публикувана: 5 май 2009, 13:16 ч.
- Последно мнение: 7 май 2009, 10:27 ч.
Как се справяте с разделите?
Ех, завиждам ти
Жалко, че хич не ми върви пиенето, иначе и аз щях да пробвам
15 години си е бая цифра откъдето и да го погледнеш
Всъщност просто имах късмет..
Трябваше да отида сама до Вн и да си събера нещата..Бях се подготвила за дълга и тягостна вечер и нощ..
Сигурно ми е личало, защото приятелят ми реши да вземе нещата в свои ръце..
Дойде с мен..взе си хотел и каза, че ще ме чака..
При това положение доста бързо се справих..отне ми по-малко от 2 часа..
А след това купих бутилка водка, любим шоколад и свещи и отидох в х-ла..
Беше съвършенното "сбогуване" - от терасата - прекрасна гледка към входа на морската градина, морето и тн.. свещи, музика и рамо, на което да си порева..( за 5 мин. де)
Трябваше да отида сама до Вн и да си събера нещата..Бях се подготвила за дълга и тягостна вечер и нощ..
Сигурно ми е личало, защото приятелят ми реши да вземе нещата в свои ръце..
Дойде с мен..взе си хотел и каза, че ще ме чака..
При това положение доста бързо се справих..отне ми по-малко от 2 часа..
А след това купих бутилка водка, любим шоколад и свещи и отидох в х-ла..
Беше съвършенното "сбогуване" - от терасата - прекрасна гледка към входа на морската градина, морето и тн.. свещи, музика и рамо, на което да си порева..( за 5 мин. де)
Изключително тежко преживявам раздели. Винаги съм имала сериозни връзки ( с изключение на една,която беше кратка) и разделите са ми се отразявали коя от коя по-зле. Изпадам в депресия два-три дни,а след това в много дълга апатия...
Не искам да си мисля,ако недай си Боже се разделим с приятеля ми колко време ще го преживявам
Не искам да си мисля,ако недай си Боже се разделим с приятеля ми колко време ще го преживявам
Изключително тежко......
Когато аз съм инициатор за раздяла - обмислям дълго, понякога прекалено дълго и отлагам във времето очевадния край. Една година отлагах такъв край.... и това може би ще остави следа върху целия ми живот в последствие - разминах се с нещо много красиво....
Когато трябва да приема факта, че приятел е решил да продължи по пътя си, без мен - е още по-тежко..... Повече от половин година се опитвам да се събера след такава раздяла, но.... не успявам....
Когато аз съм инициатор за раздяла - обмислям дълго, понякога прекалено дълго и отлагам във времето очевадния край. Една година отлагах такъв край.... и това може би ще остави следа върху целия ми живот в последствие - разминах се с нещо много красиво....
Когато трябва да приема факта, че приятел е решил да продължи по пътя си, без мен - е още по-тежко..... Повече от половин година се опитвам да се събера след такава раздяла, но.... не успявам....
Ами май до сега всичките ми раздели са били с различни, само една инициирана от мен, не ми трепна окото, а той плака доста. В последствие връщайки се назад осъзнах че съм била много груба с него и съм съжелявала, но връщане назад няма. Той и сега когато и да ме види ми е ядосан и сърдит. Една беше много тежка ... ревах в продължение на месец, умолявах ... но той беше непреклонен, болката дойде от това, че даже нямаше смелоста да ми го каже в очите, а ми го написа. Но всичко се преживява, сег акато се връщам назад ми е смешно, но тогава отслабнах, косата започна да ми пада от нерви. Гадно е. И най-вече е гадно когато човека няма смелоста да ти го каже, мъчи те, тормози те. Усещаш нещо, а незнаеш какво е.
Една беше много тежка ... ревах в продължение на месецИ, умолявах ... но той беше непреклонен, болката дойде от това, че даже нямаше смелоста да ми го каже в очите, а ми го написа. Но всичко се преживява, сег акато се връщам назад ми е смешно, но тогава отслабнах, косата започна да ми пада от нерви. Гадно е. И най-вече е гадно когато човека няма смелоста да ти го каже, мъчи те, тормози те. Усещаш нещо, а незнаеш какво е.
И аз така, само дето на мен даже не ми го и написаха, сетих се сама, а той не ме спря!
След 2 дена се жени за онази, която ми го отне. То всъщност а зй го набутах в ръцете де..Както и да е, да са живи и здрави!
Той ме мисли за луда!Ми то да ви кажа от толкова сълзи, болка и унижение, бях полудяла направо!
И въпреки, че знаех че не си заслужава да се обича такъв човек, просто не можех да спра!Не можех да си тръгна от него, а той отдавна си беше тръгнала от мен!Никой не го замени, а съм била с много по-по-по-най мъже и сега съм с такъв, за което не съжалявам
Единственото, за което съжалявам е затова, че изгубих себе си, докато плачех за него и все още не мога да бъда същата като преди, а може би никога няма да съм. Най-вероятно ще мие по-добре!Но всичката тази омраза не ми понася, а немога да се спра и я прехвърлям върху хора, които не заслужават!
Гадно е да се разделяме!Не може ли всички да се обичаме, да разрешат многоженството и да си правим оргии
Много трудно се справям, особено когато инициативата е моя, а знам, че другия все още обича.
Дълго, прекалено дълго отлагах да съобщя решението, което вътре в себе си вече отдавна бях взела. Всеки ден преодолявах себе си, за да не нараня него. Стигна се до там, че изпадах в паника при обажданията му и изпитвах неприязън към присъствието му... не можех дори да се насиля да го целуна...И той усещаше всичко това по някакъв свой начин, но въпреки това неистово продължаваше да иска да сме заедно и вярваше, че това е период, който ще отмине. Това не е любов.
В крайна сметка нараних ужасно много- и себе си, и него-грешка, която никога няма да си простя.
Отлагането на едно такова решение дава фалшиви надежди на другия, върху които той крои планове си за съвместното ви бъдеще и за живота си изобщо. Жестоко е да поддържаш такава илюзия, много по-жестоко е от това просто да сложиш край.
Дълго, прекалено дълго отлагах да съобщя решението, което вътре в себе си вече отдавна бях взела. Всеки ден преодолявах себе си, за да не нараня него. Стигна се до там, че изпадах в паника при обажданията му и изпитвах неприязън към присъствието му... не можех дори да се насиля да го целуна...И той усещаше всичко това по някакъв свой начин, но въпреки това неистово продължаваше да иска да сме заедно и вярваше, че това е период, който ще отмине. Това не е любов.
В крайна сметка нараних ужасно много- и себе си, и него-грешка, която никога няма да си простя.
Отлагането на едно такова решение дава фалшиви надежди на другия, върху които той крои планове си за съвместното ви бъдеще и за живота си изобщо. Жестоко е да поддържаш такава илюзия, много по-жестоко е от това просто да сложиш край.
Много трудно се справям, особено когато инициативата е моя, а знам, че другия все още обича.
Дълго, прекалено дълго отлагах да съобщя решението, което вътре в себе си вече отдавна бях взела. Всеки ден преодолявах себе си, за да не нараня него. Стигна се до там, че изпадах в паника при обажданията му и изпитвах неприязън към присъствието му... не можех дори да се насиля да го целуна...И той усещаше всичко това по някакъв свой начин, но въпреки това неистово продължаваше да иска да сме заедно и вярваше, че това е период, който ще отмине. Това не е любов.
В крайна сметка нараних ужасно много- и себе си, и него-грешка, която никога няма да си простя.
Отлагането на едно такова решение дава фалшиви надежди на другия, върху които той крои планове си за съвместното ви бъдеще и за живота си изобщо. Жестоко е да поддържаш такава илюзия, много по-жестоко е от това просто да сложиш край.
Дълго, прекалено дълго отлагах да съобщя решението, което вътре в себе си вече отдавна бях взела. Всеки ден преодолявах себе си, за да не нараня него. Стигна се до там, че изпадах в паника при обажданията му и изпитвах неприязън към присъствието му... не можех дори да се насиля да го целуна...И той усещаше всичко това по някакъв свой начин, но въпреки това неистово продължаваше да иска да сме заедно и вярваше, че това е период, който ще отмине. Това не е любов.
В крайна сметка нараних ужасно много- и себе си, и него-грешка, която никога няма да си простя.
Отлагането на едно такова решение дава фалшиви надежди на другия, върху които той крои планове си за съвместното ви бъдеще и за живота си изобщо. Жестоко е да поддържаш такава илюзия, много по-жестоко е от това просто да сложиш край.