Бих помогнала, разбира се ! Дори ми се е случвало да кръстосваме 2 часа парка около ритуалната зала в Хиподрума с близки за да помогнем на един татко да намери дъщеричката си. Слава Богу, намери се детето, видяли го полицаи от 6 РПУ и го докараха, тъй като преди да започнем да го търсим се обадихме в полицията.
- Публикувана: 8 май 2009, 10:26 ч.
- Последно мнение: 9 май 2009, 09:27 ч.
Издирва се......
И аз не смятам, че темата е истерична или назидателна... Съветите, които е написала Джоджо, са не само закачени на стената, но са и част от програмата за обучение още в детската градина в много чужди страни. Наред с това обучават децата и как да реагират при насилие у дома, тоест не разделят заплахата, идваща отвън от тази вътре в семейството...
Подкрепям - темата е много полезна. Всички трябва да разговаряме с децата си и да ги предупреждаваме за опасностите, които могат да ги сполетят - това не значи да ги плашим, напротив, много добре си е написано - децата трябва да се възпитават да са смели, да се отбраняват, да са будни и оправни.
И на мен ми се е случвало да губя детето си - само за десет минути, но никога няма да ги забравя - целият ми свят се сгромоляса в миг! Когато най-после изскочи от близкия магазин, където се беше скрил, го стиснах и имах чувството, че никога няма да го пусна! Ревнах истерично и не можах да се спра - той още помни тази сцена. Ужасно, ужасно усещане, по-скоро бих умряла, отколкото да изгубя детето си. Затова не се отнасяйте критично към темата и не я приемайте за назидание, а се вслушайте и помислете къде бихме могли да сбъркаме и на какво да обръщаме повече внимание, как да си възпитаваме децата, за да не станат жертва на насилие. Нека просто направим каквото зависи от нас и ако можем някъде да помогнем - да помогнем, не да си затваряме очите.
И на мен ми се е случвало да губя детето си - само за десет минути, но никога няма да ги забравя - целият ми свят се сгромоляса в миг! Когато най-после изскочи от близкия магазин, където се беше скрил, го стиснах и имах чувството, че никога няма да го пусна! Ревнах истерично и не можах да се спра - той още помни тази сцена. Ужасно, ужасно усещане, по-скоро бих умряла, отколкото да изгубя детето си. Затова не се отнасяйте критично към темата и не я приемайте за назидание, а се вслушайте и помислете къде бихме могли да сбъркаме и на какво да обръщаме повече внимание, как да си възпитаваме децата, за да не станат жертва на насилие. Нека просто направим каквото зависи от нас и ако можем някъде да помогнем - да помогнем, не да си затваряме очите.
Всички трябва да разговаряме с децата си и да ги предупреждаваме за опасностите, които могат да ги сполетят - това не значи да ги плашим, напротив, много добре си е написано - децата трябва да се възпитават да са смели, да се отбраняват, да са будни и оправни.
Всяка година на 1 юни организирам празник за децата,и този път реших че вместо дежурните пасти и бонбони ,мога да разпечатам съветите , да ги привържа към балони и да ги раздам.
Така повече родители на малки деца ще се запознаят с тях.
Lilqna,извинявай ако по някакъв начин съм те накарала да се чувстваш некомфортно.
...
...
Може би грешно си ме разбрала, а може и аз нещо да съм недоразбрала. Темата принципно наистина е хубава и полезна, но началото й ме кара да се чувствам виновна за нещо, което не бих могла да направя.
Сигурно има предистория, която аз не зная, но не съм част от онези, които се включват в теми само за да кажат: съчувствам и дано се оправите, затова и не мисля, че обръщението в началния пост е подходящо за целта на темата:
...
И какво - чука ме на дърво,пази боже и дано се намери.
Да пусна темата ме провокираха тези мнения:
Съпричастна съм към Вашата трагедия!
И се надявам да бъде открито живо и здраво малкото детенце!
Лошо е, че общество ни (а това сме ние) не предприема по - радикални мерки, за да предотврати бъдещи такива!
Защото в крайна сметка, никой от нас не е застрахован от подобна трагедия, нали?!.
И жалко е, че в повечето случаи се опитваме да направим нещо, едва тогава когато сме засегнати лично!
Ядосваме се, гневим се , дори заплашваме , ридаем срещу неизвестното! И едва тогава проявяваме съпричастност, загриженост, разбиране и съпреживяваме - случилото се (когато вече сме безсилни да направим каквото и да било, освен да чакаме)!
Нещо трябва да се промени, било то начина ни на мислене ....
И какво - чука ме на дърво,пази боже и дано се намери.
Да пусна темата ме провокираха тези мнения:
Съпричастна съм към Вашата трагедия!
И се надявам да бъде открито живо и здраво малкото детенце!
Лошо е, че общество ни (а това сме ние) не предприема по - радикални мерки, за да предотврати бъдещи такива!
Защото в крайна сметка, никой от нас не е застрахован от подобна трагедия, нали?!.
И жалко е, че в повечето случаи се опитваме да направим нещо, едва тогава когато сме засегнати лично!
Ядосваме се, гневим се , дори заплашваме , ридаем срещу неизвестното! И едва тогава проявяваме съпричастност, загриженост, разбиране и съпреживяваме - случилото се (когато вече сме безсилни да направим каквото и да било, освен да чакаме)!
Нещо трябва да се промени, било то начина ни на мислене ....
Ти сигурна ли си, че всички, които отворим и прочетем тази тема, не сме направили нищо, че се държим настрана и че само, когато ни се случи, тогава действаме?
Няма и не искам да изброявам нещата, които правя по въпроса.
Да, съветите и следващите постове са много ценни, но без началото, което ме обвинява в бездействие.
Момичета, нека не превръщаме всяка тема в спор и да не търсим под вола теле. Специално по този въпрос съм убедена, че всички ние сме готови да направим каквото можем. Но е факт, че като цяло нямаме законодателство и обществото е доста бездействащо. Примерно в случая с изчезналата Ана Мария - помислих си, че след като майката се е удавила, може би и детето е някъде край реката. Трябваше да се организира обществено издирване, с доброволци и така нататък. Но ние нямаме такава практика. Има и още нещо - AMBER ALERT, това се практикува в САЩ, защо не се въведе и в Бг - когато изчезне дете и се смята, че е в непосредствена опасност се сигнализира веднага по местни радиостанции и се пускат съобщения по екраните по магистрали и пътища, по ТВ станции и изобщо по всякакъв начин се алармира обществеността. Това го няма при нас, а може да се въведе. Шансът да се спаси детето е най-голям в първите 48 часа, а при нас обикновено те се изпускат. Има какво да се направи, действително, и то с наша помощ.
Само допълнение за албума - снимките на детето трябва да се правят на 3 месеца. Така е най-добре за комп. програма за издирване. Не че в МВР разполагат с нея.
Имах близък частен дедектив - вдигаше скандал, ако точно на 90тия ден не съм направила снимки на лицето на дъщеря ми.
Имах близък частен дедектив - вдигаше скандал, ако точно на 90тия ден не съм направила снимки на лицето на дъщеря ми.
Момичета, нека не превръщаме всяка тема в спор и да не търсим под вола теле. Специално по този въпрос съм убедена, че всички ние сме готови да направим каквото можем. Но е факт, че като цяло нямаме законодателство и обществото е доста бездействащо. Примерно в случая с изчезналата Ана Мария - помислих си, че след като майката се е удавила, може би и детето е някъде край реката. Трябваше да се организира обществено издирване, с доброволци и така нататък. Но ние нямаме такава практика. Има и още нещо - AMBER ALERT, това се практикува в САЩ, защо не се въведе и в Бг - когато изчезне дете и се смята, че е в непосредствена опасност се сигнализира веднага по местни радиостанции и се пускат съобщения по екраните по магистрали и пътища, по ТВ станции и изобщо по всякакъв начин се алармира обществеността. Това го няма при нас, а може да се въведе. Шансът да се спаси детето е най-голям в първите 48 часа, а при нас обикновено те се изпускат. Има какво да се направи, действително, и то с наша помощ.
Толкова много фирми правят мащабни реклами и съм сигурна че ако подходящия човек ,по подходящия начин организира разговори с тях ,може много нещо да се направи.
Лично аз не съм най-дипломатичния човек и не винаги мога да намеря точните думи ,че да се заема с нещо подобно.
Затова ако някой с подходящите качества реши че можем да направим нещо,аз съм насреща.