Вярвате ли в прераждането?

Подкрепям Mlyna, и аз мисля така.
Човек е такъв, какъвто е. Насила промяната няма да дойде.

 И аз да спомена нещо. Много хора не вярват в прераждането и задгробният живот. Тяхната обосновка е, че не вярват в съществуването на човека като мислещо и чувстващо същество, вън и независимо от тялото. За тях валидни са всички ония средства на възприемане, които са достъпни за сетивата на тялото.  Те не отхвърлят прераждането и задгробният живот, защото смятат подобни идеи за налудничави и фанатични. Просто критериите за валидно доказуемите явления за тях, се простират изцяло в света на сетивното възприятие. Затова  отхвърлят тези неща. Те обаче много често са склонни на по- малко заблуди , от колкото хората вярващи наивно в прераждането и живота след смъртта. Вярването в нещо,само заради самата вяра и наивното желание да бъде наложена една '' искана '' от човека реалност, може да бъде източник на много големи заблуждения.Затова е важно мисловно и задълбочено проучване на фактите в дадена област,преди да се вземе лично становище.Възможно е примерно да си представяме живота след смъртта като един по фин '' физически живот''. Наивно да вярваме че там ще получим '' физическо удовлетворяване'' на някои наши жадувани мечти. Такива становища представляват една голяма заблуда.
  Ако сляпо и наивно вярваме в прераждането без да се осланяме на чистото разсъдъчно мислене, пак може да стигнем до  неточна ориентация относно положението на нещата. Ако в този живот ни сполети нещастие , можем да решим, че задължително изправяме някакво злодеяние в миналото. Но това е само едната възможност. Напълно възможно е това нещастие да няма причина в миналото. Може да тласне Душата към друг път на развитие и да се изравни в бъдеще чрез нещо градивно и ощастливяващо душата. Може душата сама без причини в миналото да реши да се роди в едно недоразвито и сакато тяло. Страдайки  затворена в едно такова тяло в една следваща инкарнация , тя може да направи много за хората под формата на мащабни  благотворителни действия.  Трябва да сме наясно, че всичко си има причина, но не трябва да изпадаме в едностранчива трактовка на фактите.
   Възможно е човек да е прозрял едностранчивото мислене на естественната наука,да е открил тук или там празните места в разбирането и за света. Това може да го подтиктне да изучава фактите от Духовната наука.Ако прилага здрав разсъдък в тази област, той ще открие, че едва сега разбира много повече света около себе си. Затова не е необходимо непременно човек да има възпрития в Духовният свят. Във всеки човек има нещо уникално, нещо вечно,но то е трудно да се открие за едно повърхностно наблюдение. Най- отчетливо това личи при гениите характерни за всека една епоха от историята.  Вземете един Питагор например и го сравнете със един представител на неговото съвремие. Последният носи белезите на своите родители ,но те изпъкват по силно на преден план за повърхностното наблюдение и скриват заложеното като същност на неговата безмъртна Душа. А сега се замислете доколко Питагор прилича на своите родители. Несъмнено той носи белези от тях, но не те са се запазили неподвластни на времето. По- логично е да приемем, че Питагор е една въплатена високо развита индивидуалност,която във въплъщението си като велик математик, поставя нова ера в развитието на науката.Това е много по- близко до правилното разсъдъчно становище от колкото да приемем, че въпросният генний просто продължава и усъвършенства качествата на своите родители.

Темата позамря. Жалко, защото много се надявах да получа отговори на някои въпроси, които зададох.

Един поздрав от мен- http://www.youtube.com/watch?v=_BnYfBajMVY&feature=related... най-вече за разбиращите английски

 

С две думи - ако има душа, представям си я като "двойна спирала", на която да се запише всичко, произлязло от съществуването на конкретен "екземпляр" от сега известната ни такава (ДНК), т.е. - от съществуването на конкретен биологичен организъм.


мисля,мисля, и пак мисля,мисля  брях мааа му.може и прави и да излезете