Абсурдите в живота ви

Е що трябва да се сърдим, абсурдизмът си е много добър жанр даже 

Абсурдна е приказката - "няма ненаказано добро", но въпреки това, е толкова вярна, че винаги съм съжалявала за всяка своя добрина 

Истинското добро не се прави, за да се получи благодарност. Наказанието е нормално, защото получаващият добро е в слабата позиция, а даващия му е отнел добрината, инициативата, способностите и ред други неща. Малко хора умеят да приемат добро, а много не могат да приемат спокойно и подарък.
Да не говорим за ненужното добро, което е справедливо да бъде наказано, защото човекът е можел да се справи и сам, а идва един "умник", който оправя нещата без нужда и кара първия да се чувства като идиот.


NikiFin Благодаря!

Факт е обаче, че тези екземпляри живеят по-лесно.
Затова пък изпитанията са за силните.
Моята откровеност стряска хората. Това няма да ме накара да съм по-малко такава. Патила съм си и вероятно пак ще си патя, но така е по удобно за мен и севестта ми.
Абсурдите в живота ми са, че съм предавана от хора, които съм смятала за особено близки и са знаели всичко за мен. А още по-голям абсурд е, че с някои от тях преодоляхме това и сме още по-близки. Е, с други се разминахме завинаги.

Всичко това, което пишеш,  е вярно, но и зло не съм търсила за ответ на моята добрина, но съм го получавала с лихвите  . Ама, аз съм си виновна! Помоли ме някой, зареве ми,аз взема, че го съжаля и после съм по-черна и от Черен Петър и десетте малки негърчета взети заедно  

Между другото, като заговорихте за откровеност, на мен ми прави впечатление, че напоследък тя се преплита с отявлена грубост. Някой, някога се държал откровено, честно и предизвикал възхищение и сега изведнъж  - всички сме честни и .....откровено груби. Достатъчно такива хора познавам, които се бият в гърдите и кряскат колко са ...невероятни, та чак ми се повдига от тяхната откровеност. Аз гледам да съм умерено директна.Не искам да съм причината за нечии сълзи.
 П.п.  Написаното по-горе не цели да уязви никого, просто изказвам мнение за хора , които познавам и които са парадирали завидна директност в отношенията.

Аз съм родена в петък - 13-ти, по време на път и съм осмаче. 

Това ми прилича на лексиконни писаници, хеле пък силните и изпитанията им. За да съм в тон с тона - Не казвай всичко,което мислиш и не харчи всичко, което имаш.
Струва ми се, че не случайно мозъкът ни е скрит в главата, адски глупаво е да бъдеш винаги откровен докрай. На кого му пука за твоята откровеност, кой ти дава право да считаш мнението си винаги за меродавно. И най важното- какво правиш, когато откровено изреченото от теб се окаже невярно в последствие? Имате ли силата да поправите последствията от думите си, можете ли да върнете нещата?

Откровеността е за предпочитане в по- близки отношения с хора, които без тази откровеност няма да са наясно с желанията и намеренията ми. С не- близки хора, предпочитам възпитанието, било то и висша форма на лицемерие. И мен не ме интересува мнението за мен, за поведението и схващанията ми на хора, с които нямам практически допирни точки по тези въпроси. Гледам да не се обременявам и с изказване на мнение по чуждите такива. И откровеността, както и лицемерието е редно да имат цел в бъдещето на общуването с въпросния човек към когото са насочени.

В това отношение сме дружки 
Все съм крива,все съм черна.Нооо,аз не мълча на никой

Rafaella Izza , да, за ненаказаното добро бях забравила. И тук НЕ става дума за добро, което си направил по свое желание и преценка, направил си го с добри намерения и мислиш че си направил добро, но отсрещната страна нич не се чувства добре от това добро. Мен такива натяквани добрини ме дразнят.
Става дума за поискано добро, услуга примерно, за която си отделил време, може и нерви да си съсипал и накрая се оказва, че пак си направил или малко, или не е точно това което са ти поискали и те изкарват лош. Вместо да погледнат от положителната страна, да оценят поне опита ти да помогнеш. Това наистина се случва много често. Не знам защо обаче. Но поради това, че ме осират заради добротата вече все по малко ми се правят услуги. Дори подаръци не обичам да подарявам, защото имам чувство, че ако не подаря по няма да направи впечатление. Но като подаря направо може да направи лошо впечатление и да разочарова отсрещния. Точно минала седмица ми се случи нещо подобно.
Бяхме на екскурзия до Лондон с мъжа ми, а снаха ми и свекърва ми гледаха тук децата. Понеже и двете много пътуват, всеки месец почти и отдавна в тази фамилия не е традиция да се носят подаръци от пътувания. Само ако се иде на някакво особено екзотично място, примерно Китай,  може да се донесе нещо символично (на мен свеки примерно ми донесе чаша за чай от там. Беше много хубаво украсена и много и се зарадвах в интерес на истината. Отделно не очаквах подарък и приятно се зарадвах). И двете отделно са били в Лондон и то не веднъж. Но аз все пак исках да им взема нещо символично. Много се чудех, много мразя да избирам подаръци щото никога нямам подходящи идеи. И накрая влязох в един от магазините за сувенири и им взех по един чайник с изгледи от Лондон и по една кутия чай. Харесах си ги за мен и си взех и реших и за тях да взема. Като им ги дадох... авно толкова неприятно бяха изненадани, особено снаха ми, на свеки не и пука хич, че даже не можа и Мерси да каже. Но не това, а самото и изражение показваше че го приема като подигравка и отбиване на номер.  Много гадно ми стана. И мъжът ми, който не забелязва такива неща по принцип този път забеляза разочарованието изписано на лицето и. Те са хора, които според мен нямат нужда от нищо  и ми е голям проблем да тръгна да им купувам подаръци. Изобщо не мога да преценя как да постъпвам в такива случаи, като ходя по почивки примерно кво да правя с подаръците, защото не обичам да подарявам подаръци за отбиване на номера, а на практика така се получи, понеже просто не видях нещо, което наистина да ме грабне и да знам че и на тях ще им хареса. Просто нищо нямаше. Обичам да подарявам неща от които знам, че човек има нужда или нещо, на което знам, че много ще се зарадва. Но в случая те нито имат нужда от нещо, нито знам на какво ще се зарадват. Та взех нещо, на което аз бих се зарадвала. Но явно не и другите. Може би трябваше да взема само нещо за детето на снаха ми и така пак да отбия номера, но да си спестя разочарованото изражение. Явно не се справям добре с преценките.


Рокси , съгласна с теб за откровеността, че често няма нужда от нея. Не става дума обаче  да си откровен до там, че да обидиш човек примерно. Това е простотия наистина. Не че не е простотия и да си откровен когато става дума за теб самия. Хората само това чакат за да обърнат думите ти срещу самата теб. Мълчанието е злато. Ама баси скуката ще настане ако всеки за да се предпази спре да си казва мнението и да си споделя проблемите. Този форум трябва да го закрият. Но от друга страна пък е безсмислено всички да говорим само това, което ще се хареса на другите или което очакват, нищо че изобщо не го мислим или дори мислим точно обратното. Това пак ще доведе до малко по друг вид скука. Нали клюкарите трябва да се хранят с нещо, за да върви приказката. Така едни се предоставят доброволно за храна на други, лешоядоподобни и има тръпка. Всъщност тук пишат предимно тези 2 вида хора, искрено споделящи мнения и проблеми и сеирджии, които нищо не казват за себе си, а само обсъждат другите, дразнят ги и т.под. Тези, които не искат да си споделят живота, но и не искат да се гаврят с хората почти не пишат тук, а само четат. Не че не изпитват най вероятно задоволство от дискусиите де. Те са най хитрите, познавам и от този тип. Само дето от толкова хитруване често се самопрецакват много гадно. Та не искам и да съм на тяхно място, по добре черната овца. Но това вече е друга тема

Е, ако някой се забавлява по цял ден да рови, помни и класифицира чуждите животи, най вероятно му хлопа нещо. Или няма по смислено занимание. Особено гарнирано с настървени коментари.
Помислих, че с еима предвид откровеност от рода на :
-"Как изглеждам?"
-"Като гъз"

И вълкът сит, и агнето цяло. Е абсурд. Винаги съм гладен.

Това с абсурдите е така,защото хората винаги се стремят да докажат,че бялото е всъщност черно,като много често нямат дори намерението да го правят,а и не го мислят наистина-то просто им идва отвътре.Дразнители са си и това е!Те може би мислят също,като теб,но това което ги кара да говорят другояче това си им е по природа и го правят ,за да се дразниш.Много "човеци" умират от кеф,ако на някой му е криво,аз пък да ти кажа...С това се хранят,щото всичко друго им е безинтересно и банално!Какво по-хубаво забавление от това.Имаше една приказка и тя е:"Аз не искам я да съм добре,я искам Вуте да е зле!"...е точно за това става въпрос.На такива хора изобщо не трябва да се обръща внимание.Не им давай "храна"!Те ще гладуват ,гладуват,докато не си намерят някой друг да очернят!...

Къде казах "винаги съм откровена до край"? Естествено, че не си длъжна да се съгласиш с мен и маш право на своето мнение. Нали знаеш колко истини има? Колкото са хората на Земята. Всеки има своя истина или избира да вярва в нечия чужда такава. Никога не съм изричала такава истина, която да има пагубни последствия върху някого. Не ми се е налагало. А и не съм толкова ненормална, колкото ти изглеждам. Считам мнението си за меродавно само и единствено когато касае нещо, свързано с мен и произтичащо от мен. Аз съм човек и правя грешки. Важното е да можеш да забелязваш грешките си, да се стремиш да не ги допускаш отново и да си признаваш когато си сгрешил.
"Лексиконни" е определение за твоята представа за това, което съм написала. Моите са писаници, а другите творби, така ли? Що се отнася до това, защо мозъкът е скрит именно в главата, науката не е намерила обяснение, струва ми се. Или ако е намерила, то едва ли е за да не казваме винаги истината!
А когато животът ти поднася изпитания и въпреки това се изправяш, и продължаваш с оптимизъм, започваш да вярваш, че има истина в клишетата, които някога пишехме в лексиконите, просто защото сме ги чули някъде, пък те се оказват неща от истинския живот впоследствие.
Нямам силата да отговарям за всички, които предизвикват последствия с думи или дела. Аз отговарям само за себе си.