животът на село - ад или рай

В случая се питаше за малко село във Видинско, а не за малко градче, намиращо се съвсем близо до голям икономически център.

                             Мечтая за село. Както каза някой всеки мечтае за това, което няма. И да, ще ми се смее Вълчо, чак сълзи ще му потекат от смях. Но ще се оправя. Много хляб ще изям, но ще ми тръгне някакси. И се надявам да не попадна на хора, които ще ми се смеят, а на такива, които биха ми помогнали. Манталитета ме притеснява.

Манталитетът, мило дете, си е е... майката.
Никога няма да забравя как наши познати от село
коментираха пред децата, че баща им си е
надвил харчовете щом им е купил сладолед

                          О, това да е - цвете е. Аз по принцип не се връзвам на някой, който не ми е близък до сърцето. Но твърде грубите обноски и селски  спорове с мотики ме притесняват. Крясъците и нецензурните думи също (и в града).

мечтая да живея в малко селце в планината, край поточе, сутрин петела да кукурига , а птичките да пеят далеч от големия град и екстрите на цивилизацията

Това за Банкя го споменах защото прочетох някъде че било село което въобще не е така 
Ако си говорим за малко селце.. изключено там само може на почивка но за живеене е много трудно 

Това е едната страна на медала. И аз искам да живея на село, но едва ли ще можем да се издържаме ( и мъжът едно време викаше, че сме за село, сега се дърпа  ) , в селата вече почти няма училища, медицинска помощ...Там се живее най- близо до естествения отбор... трябва смелост и много вяра в собствените сили, за да го направиш  

Аз и сестра ми вече не живеем на село.  Брат ми има семейство , те останаха при родителите ми. Къщата е много голяма, удобна, на 18 км. от големия град, училища, доктори. Уж би трябвало да е хубаво, обаче .... например - снаха ми изпрала 3 перални дрешки на близнаците, нейното спално бельо и куп още дрехи- Естествено прострени навън, да съхнат на слънце и да миришат на свежо. Да, ама комшийката точно в това време решава да си запали боклука от кравите. Ми що да не го запали, като си е в нейния двор. Само дето по всички закони на логиката гадния черен пушек се носи точно към прането. Еее, честито!!
Често разказвам следната случка като анекдот. Защото нали всеки вика "Ааа да си живея на село, никой да не ми хлопа по тавана, или да ми правят забележки съседите от долу. Да си знам че съм си господар в къщата си и да си правя каквото си искам". Та едно лято сме се събрали всички вкъщи. Ние със сестра ми, нейните деца и моето, Имаме стаи на 3-тия етаж. качваме се горе, но имаме толкова много да си кажем. Не бързаме да си лягаме. Излизаме на терасата, сядаме на столчета, любуваме се на небето и звездите, децата радостни, превъзбудени тичат насам натам. Божкеее колко е хубаво.... И по едно време отдолу се чува гласът на майка ми "Абе вас не ви ли е срам бе?!! Я да се прибирате и да лягате. Другите хора утре ще стават рано".   Ха де. Хубаво било да си живееш в къща, да не ти пречат съседите и ти да не пречиш на другите 
А комшийката как ли се чувства, когато сутрин в събота и неделя брат ми си пали трактора под прозореца й 
Та значи, хубаво е на село, ама само през лятото и то за уикенда. От опит го знам 

doreto, това определено не са плюсовете на селото, но не са и минусите, защото ги има и в града. Аз също често ставам потърпевша от подобни случки и в блока   Изпрала съм  на малкия дрехите, отворила съм широко прозорците и някой  идиот запалил казана за боклук, та дими цял ден и цял квартал му диша пушилката. Голямо проветряване му направих, няма и къде да избягаш, димът е проникнал навсякъде.Редовно палят и кофите за разделно сметосъбиране и даже не знаеш кого да напсуваш и с кой да се скараш   Сутрин редовно се носи миризма на Екарисаж   , съседката готви на терасата и всичките милизливи пари идват в спалнята ни, както и дима от цигарите й, а съседите отгоре редовно засипват едната тераса с пепел и фасове... За шума е аналогично. Та патилата на село, които даваш за пример са бели кахъри, даже придавът един приятен привкус на селската идилия...