Ne, не бих я завела. Не виждам какъв смисъл има да види близките си в ковчег. И аз не бих искала да ми водят деца на моето погребение.
- Публикувана: 6 юни 2009, 11:35 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2009, 21:52 ч.
За и против присъствието на деца на погребение
Била съм на 7 години когато едната ми баба ме заведе на погребението на другата.
Въпреки категоричната забрана на мама.
Тогава изобщо не съм разбрала с каква цел се прави всичко това. И защо всичките хора са тъжни и плачат. Осъзнах го едва по-нататък във времето, а сега винаги когато се сетя нещо за баба ми изплува точно този ритуал. Дядо ще остане винаги жив. Усмихнат, добър, весел...
Твърдо против съм присъствието на деца на погребения.
Ще го спестя на моето, доколкото мога...
Въпреки категоричната забрана на мама.
Тогава изобщо не съм разбрала с каква цел се прави всичко това. И защо всичките хора са тъжни и плачат. Осъзнах го едва по-нататък във времето, а сега винаги когато се сетя нещо за баба ми изплува точно този ритуал. Дядо ще остане винаги жив. Усмихнат, добър, весел...
Твърдо против съм присъствието на деца на погребения.
Ще го спестя на моето, доколкото мога...
не им е мястото на децата на погребение. това не означава, че не тряба да им се обясни какво е смъртта и че тя е естествена част от живота и че всички умират един ден и прочие факти от живота. като се замисля, на никой не му миастото на погребение. аз всячески се опитвам да избягвам такива, предпочитам да помня хората такива, каквито са били приживе. на моето собствено предпочитам да няма повече от абсолютно необходимото, един-двама-макс трима души. не виждам смисъл от повече. и в никакъв случай деца.
Твърдо против съм!
Аз даже бях на 18г когато бях за първи път на погребение - на баба си... Много беше тежко за мен и имам травма от тогава! Но помня братовчедка ми , която тогава беше на около 5-6г. тя милата не се уплаши от начало а ходеше да държи ръцете на баба за да ги стопли и тя да си отвори очите ...
Но когато спуснаха ковчега в дупката детето полудя и изпадна в истерия защото наистина разбра за какво става дума ! Травмира се 
За това и аз няма да допусна детето ми да присъства на погребение когато е малък. На помен е бил , палил е свещички , преливал е на гроб...но на погребение НЕ! 
Аз даже бях на 18г когато бях за първи път на погребение - на баба си... Много беше тежко за мен и имам травма от тогава! Но помня братовчедка ми , която тогава беше на около 5-6г. тя милата не се уплаши от начало а ходеше да държи ръцете на баба за да ги стопли и тя да си отвори очите ...
Но когато спуснаха ковчега в дупката детето полудя и изпадна в истерия защото наистина разбра за какво става дума ! Травмира се За това и аз няма да допусна детето ми да присъства на погребение когато е малък. На помен е бил , палил е свещички , преливал е на гроб...но на погребение НЕ!
Раждането, рождените дни, погребението - все едно и също е. Не виждам какво против житейския цикъл и неговите ритуали бих могла да имам. Дали ще се травмира от погребение едно дете зависи не от възрастта му, а от това, как му е представена смъртта. Моите не биха се впечатлили повече, отколкото при посещение в родилен дом. На 3 и на 5 вече знаеха, че гробищата са места за покой на хора, които вече не са сред нас и че се налага да се държат почтително.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
Раждането, рождените дни, погребението - все едно и също е. Не виждам какво против житейския цикъл и неговите ритуали бих могла да имам. Дали ще се травмира от погребение едно дете зависи не от възрастта му, а от това, как му е представена смъртта. Моите не биха се впечатлили повече, отколкото при посещение в родилен дом. На 3 и на 5 вече знаеха, че гробищата са места за покой на хора, които вече не са сред нас и че се налага да се държат почтително.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
Много хубаво написано!
Бях на 8-9 когато дядо ми получи инфаркт и почина.Цялата тази изненада, скръбта, суетенето ми направи огромно впечатление и ме стресира. Години след това, нощем, когато оставахме при баба ми през летните ваканции се страхувах да не стане същото и с нея.Нощем се ослушвах дали диша и много ме беше страх да не умре.
Мисля, обаче, че тогава не са ми обяснили за смъртта...
Преди две седмици почина чичо ми. Като знаех как съм приела първата смърт на близък човек, казах на 13 годишната ми дъщеря, че може и да не идва на погребението.Тя, обаче, пожела да дойде. Още като малка съм говорила с нея по въпроса, че хората един ден, когато изживеят живота си - умират, и това е естествено. Наблюдавах я през цялото време, дори участваше в закачането на жалейки. Не и се отрази негативно. Говорихме след това...
Мисля, че е въпрос на нагласа, затова трябва да говорим с децата си често за нещата от живота...
Мисля, обаче, че тогава не са ми обяснили за смъртта...
Преди две седмици почина чичо ми. Като знаех как съм приела първата смърт на близък човек, казах на 13 годишната ми дъщеря, че може и да не идва на погребението.Тя, обаче, пожела да дойде. Още като малка съм говорила с нея по въпроса, че хората един ден, когато изживеят живота си - умират, и това е естествено. Наблюдавах я през цялото време, дори участваше в закачането на жалейки. Не и се отрази негативно. Говорихме след това...
Мисля, че е въпрос на нагласа, затова трябва да говорим с децата си често за нещата от живота...
Раждането, рождените дни, погребението - все едно и също е. Не виждам какво против житейския цикъл и неговите ритуали бих могла да имам. Дали ще се травмира от погребение едно дете зависи не от възрастта му, а от това, как му е представена смъртта. Моите не биха се впечатлили повече, отколкото при посещение в родилен дом. На 3 и на 5 вече знаеха, че гробищата са места за покой на хора, които вече не са сред нас и че се налага да се държат почтително.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
За децата е много полезно да наблюдават метаморфозите на гъсеницата например, и да са наясно, че идва момент, в който старото ти тяло изглежда адски неудобно и грозно на фона на това, което предстои да получиш /кой не харесва пеперуди?!/. Малките нямат никакъв проблем в усвояването на есенцията на живота, стига родителите да не полагат усилия в поддържането на незнание и вменяването на излишни страхове.
Моето мнение е абсолютно същото. По нашия край казват:
и да се родиш и да умреш, всичко с хора става т.е ритуалите.
Мисля ,че всички случаи на травмиране за които разказахте са в следствие на неправилния подход от страна на родителите, които също не знаят как да реагират, защото от своя страна те не са били информирани правилно и т.н
Кой е умрял?
Моите съболезнования.
Относно темата мисля, че колкото по-рано, толкова по-добре.
Това са нещата от живота.
И е по-безболезнено когато се поднася на порции от самото начало.
Мен са ме гледали баба и дядо и от малък ме мъкнеха навсякъде.
Беше съвсем в реда на нещата да отида на погребение, да запаля свещ и след това с другите деца да поиграем.
Селави.
Моите съболезнования.
Относно темата мисля, че колкото по-рано, толкова по-добре.
Това са нещата от живота.
И е по-безболезнено когато се поднася на порции от самото начало.
Мен са ме гледали баба и дядо и от малък ме мъкнеха навсякъде.
Беше съвсем в реда на нещата да отида на погребение, да запаля свещ и след това с другите деца да поиграем.
Селави.