По принцип истинска леля ще се почуствам, когато сестра ми роди дете,а иначе аз от както родих повечето дечица ме наричат лельо,но не ми е неприятно по скоро странно може би защото още не мога да свикна.
- Публикувана: 9 юни 2009, 09:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2010, 18:16 ч.
Откога сме лели?
Не, Люсил.
Липсва ти толерантност към чуждото мнение и уважение към отсрещната страна.
Мотивацията ти в така наречения от теб спор се състои от кфалификации и определения към опонента, твърде близки до махленско-клюкарско развнище, отклолкото до цивилизована комуникация, в която страните аргументират становището си по въпроса, без да обливат опонента си в помия, защото няма какво друго да кажат, обаче имат воля за победа.
В този ред на мисли, понеже водим общ разговор, в който ти не си единствения участник, дали ти мина през ум, колкото и с ограничени възможности да е, че в крайна сметка, колкото и да не ти се иска, че останалите участници може би също са любопитни да разберат причините за едната или другата теза по даден въпрос.
Така, че, драга Люсил, мен малко ме интересува дали си отегчена или не, това, което ме вълнува е опонентите ми в даден разговор да бъдат така любезни да запазят кофите с помии за себе си, ако им се изчерпи аргументацията по въпроса, така, както постъпвам аз.
Вярвам, че ме разбра.
Липсва ти толерантност към чуждото мнение и уважение към отсрещната страна.
Мотивацията ти в така наречения от теб спор се състои от кфалификации и определения към опонента, твърде близки до махленско-клюкарско развнище, отклолкото до цивилизована комуникация, в която страните аргументират становището си по въпроса, без да обливат опонента си в помия, защото няма какво друго да кажат, обаче имат воля за победа.
В този ред на мисли, понеже водим общ разговор, в който ти не си единствения участник, дали ти мина през ум, колкото и с ограничени възможности да е, че в крайна сметка, колкото и да не ти се иска, че останалите участници може би също са любопитни да разберат причините за едната или другата теза по даден въпрос.
Така, че, драга Люсил, мен малко ме интересува дали си отегчена или не, това, което ме вълнува е опонентите ми в даден разговор да бъдат така любезни да запазят кофите с помии за себе си, ако им се изчерпи аргументацията по въпроса, така, както постъпвам аз.
Вярвам, че ме разбра.
А дали справката в "Гугъл" може да те ориентира за правописа на думата "квалификация"? За словореда, за съжаление, не може да ти бъде полезен. Жалко, че някои дупки няма начин да бъдат компенсирани от интернет.
Наскоро имахме лек спор по този въпрос у дома.
Аз съм от тези майки, които приучават детето си към уважение чрез "лельо", "како" и т.н....Както беше писал някой по-горе, намирам го за уютно и народно и...да, по този начин съм възпитавана аз, родителите ми.
Със сестра ми имаме 3г. разлика, тя е по-малката и съответно винаги ме е наричала "како". Така прави и днес, когато сме си двете, в по интимни разговори. Когато има други хора се обръща към мен по име.
Дъщеря си и един ден сина си, ще възпитавам с тези обръщения. Става дума не само за роднините, а и за приятелите на семейството ни, които са с по 30 и 40 години по-големи от нея. За мен "чичо Димо", който е също родител и е на възрастта на бащата й, е много мило обръщение...
С жените и мъжете по улиците сме на "госпожа/ица" и "господин".
Аз съм от тези майки, които приучават детето си към уважение чрез "лельо", "како" и т.н....Както беше писал някой по-горе, намирам го за уютно и народно и...да, по този начин съм възпитавана аз, родителите ми.
Със сестра ми имаме 3г. разлика, тя е по-малката и съответно винаги ме е наричала "како". Така прави и днес, когато сме си двете, в по интимни разговори. Когато има други хора се обръща към мен по име.
Дъщеря си и един ден сина си, ще възпитавам с тези обръщения. Става дума не само за роднините, а и за приятелите на семейството ни, които са с по 30 и 40 години по-големи от нея. За мен "чичо Димо", който е също родител и е на възрастта на бащата й, е много мило обръщение...
С жените и мъжете по улиците сме на "госпожа/ица" и "господин".
Едни момчета във влака казаха - "Направи път на жената да мине"- жената бях аз, аз разликата ни
според мен беше повече от 3-4 години. Много ми стана обидно, още повече, че девойките, които бяха с тях определено изглеждаха по-жени от мен / аз съм дребно спортно човече на 26
/. Може би се впрягам повече отколкото трябва, но тази тема ми е болезнена:)
Още леля не са ми казвали- само да посмеят
!
според мен беше повече от 3-4 години. Много ми стана обидно, още повече, че девойките, които бяха с тях определено изглеждаха по-жени от мен / аз съм дребно спортно човече на 26
/. Може би се впрягам повече отколкото трябва, но тази тема ми е болезнена:)Още леля не са ми казвали- само да посмеят
! 
кога станах леля? ами когато просеците пред подлеза до нас ми казаха "Лельо, дай някой лев ма, за мъжа ти, за децата ти", вместо обичайното "Ади ма како, дай някой лев, да си жива и здрава". За протокола - случи се като бях на 23.
А висшият пилотаж борави с по-сложни термини - "Красавице, ма!"
Аз съм на 21 години, единствено дете съм и няма да стана родствена леля, но мои връстници учат децата си да ми казват "леля". Преди това ме дразнеше, но все пак това, че аз съм несемейна и нямам деца не означава, че биологичният часовник не тик-така. А иначе това лято във влака една майка каза на 7-годишното си момченце да направи място на леличката, т. е. на мен. 
Леля станах на 25г, когато се роди племенника ми. Като порастна, започна да ми вика така, много ми е мило. Но ми стана малко криво, когато едни съседски деца на въпросния племенник ми казаха лельо Диде. Не точно криво, ами се замислих, че в очите на децата сме големи хора, независимо ние как се приемаме. Докато една приятелка и една съседка ме посочват пред децата си като кака.
За сестра ми съм също все още како, така и се обръща към мен, независимо че сме големи, тя си има детенце, просто винаги е било така, така и ще си остане. На мен си ми и харесва
За сестра ми съм също все още како, така и се обръща към мен, независимо че сме големи, тя си има детенце, просто винаги е било така, така и ще си остане. На мен си ми и харесва
Леля официално станах 28г и на 29г на племенницата ми. Децата на приятелките ми ми казват Сиси или лельо Сиси. Непознатите ми казват госпожо а когато говорят за мен лелята, леличката. Племенниците ми са малки и неговорят добре засега съм ейя или аuni(така ми казва дeцата на зълвата) . Но така и не научих сестра ми братята ми и братовчедите ми когато сме навън да ми казват Сиси а не како. Големи хора станаха а още по улиците ми подвикват како това како онова.
Станах "леля" ,, след като родих сина си(на 25г. ), т.е. щом имам дете значи съм "леля" . От тогава чувам другите майки да казват например" ....дай на лелята......" , " изчакай да минат леличката и бебенцето...." отначало ми беше странно , но ......
. А живот и здраве в средата на юни , ще стане истинска леля
. А живот и здраве в средата на юни , ще стане истинска леля
