"Какво ли ще ги прави тоя..." ?- питаше се Дон Диего 
Ще ги клати ли, ще ги дави ли...
Ще ги клати ли, ще ги дави ли... - Публикувана: 11 юни 2009, 13:08 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2009, 15:15 ч.
Хаванският клуб се събира
Байбиросите си спомниха , кви кръшни гимнастички бяха кога бяха млади и убави...
http://www.vbox7.com/play:80c4e980
А сега дон Диего ги нарече кукундели , сигурно имаше предвид кукундрели , но от поетото количество ром и др. течности си опетляви нещо езика и доня Маркрита му прости и това.
http://www.vbox7.com/play:80c4e980
А сега дон Диего ги нарече кукундели , сигурно имаше предвид кукундрели , но от поетото количество ром и др. течности си опетляви нещо езика и доня Маркрита му прости и това.
Инструкто& … 88;ът вече беше пристигнал.
А?! Ама тва не е ли този...как се казваше?? Губернаторчето.... Конанчо! Варварина.... Хм, че Фидел как му е дал виза???
" - чудеше се Донът и си припомни, как едно време, като деца, му биеше чембери. Бяха учили в един и същ киндергартен. Хм, че Фидел как му е дал виза??? " -
" - Дали все пак не сме на Тасос
Инструкторът никога не забрави чемберите, които му биеше дон Диего в австрийския киндергардън. Помнеше ги през всичките години на мъчителната метаморфоза от потен културист до калифорнийски губернатор. Всяка сутрин, през всичките тези години, Инструкторът се бе събуждал с мисълта: "Някой ден хубавичко ще ти го начукам между златните топки. I'll be back". И той наистина се върна. Фидел му даде виза и го изпроводи с думите "Виж там каквот таквоз ..." и го целуна три пъти по устата.
" Ако положението стане напечено" мислеше си Дон Диего " Ще ползвам джокера обади се на приятел. Старият Чък, с удоволствие би размазал този смешен Мишелинчо. И без това още не може да му прости, че единствено в Калифорния, на който е губернатор, "Ритник със завъртане, изпълнен от Чък Норис" не бе въведен като законен метод за екзекуция. Никой не може да победи Чък. Единствено смъртта е успяла да се размине на косъм с Него..." самоуспокояваше се Донът.
Някакво агне лежеше в хамака на Знатолиня. И й пипаше пурите 
А многоуважаемата също бе ползвала треньора навремето
А многоуважаемата също бе ползвала треньора навремето
"Горката объркана душа!" - изхлипа доня Анхелина и се завтече да удари едно черно русначе за негово здраве.
- Некой да ми е виждал кастанетите? - Ассинда въртеше жълтави очи наоколо. Така мило наричаше зъбките, за който за пореден път пропусна да си вземе лепило. - Кхъм, питам, дали некой не ми е виждал ка-ста-не-ти-те? Как ще си държа пурата, бе хора ...
Време мина, Ассинда май поизлезе от облака алкохолни пари. Успя да се зарадва на завръщането на доня Дона, особено с добрите вести, дет' бе донесла.
- И за агнешко ми трябват ... Ама като няма - няма. Ще ставам веган. - Никак не я радваше подобна перспектива.
Бабиейроските напъни за спортен дух в немощно тяло не я докоснаха, даже като лек повей. Дай и нещо по-горещо - горилка някоя, друго щеше да е. Мръсен ръкав си има и друго не е нужно. Ефектът на разпускане е гарантиран.
- Тия жеги не ги тача ... Не е ли временце да се оттегля на север? К'во ли чини червеният Дядо по тук време? - Огромна мисъл-размисъл тресна Ассинда по никое време у черепчето. Сигурно е прекалила със слънцето. С неуверена стъпка се насочи към залеза - там, където беше малкото прашасало летище. Някъде там се очертаваше силуетът на ретро-модернистична машина с две крила. Откачи кожената циклопска шапка от гвоздея. Едно облаче прах я последва.
-Ако не се видим, ще си пишем. Ако не си пишем - значи сме се видяли. - Това бе последната пре-премъдрост, снесена от Ассинда.
Време мина, Ассинда май поизлезе от облака алкохолни пари. Успя да се зарадва на завръщането на доня Дона, особено с добрите вести, дет' бе донесла.
- И за агнешко ми трябват ... Ама като няма - няма. Ще ставам веган. - Никак не я радваше подобна перспектива.
Бабиейроските напъни за спортен дух в немощно тяло не я докоснаха, даже като лек повей. Дай и нещо по-горещо - горилка някоя, друго щеше да е. Мръсен ръкав си има и друго не е нужно. Ефектът на разпускане е гарантиран.
- Тия жеги не ги тача ... Не е ли временце да се оттегля на север? К'во ли чини червеният Дядо по тук време? - Огромна мисъл-размисъл тресна Ассинда по никое време у черепчето. Сигурно е прекалила със слънцето. С неуверена стъпка се насочи към залеза - там, където беше малкото прашасало летище. Някъде там се очертаваше силуетът на ретро-модернистична машина с две крила. Откачи кожената циклопска шапка от гвоздея. Едно облаче прах я последва.
-Ако не се видим, ще си пишем. Ако не си пишем - значи сме се видяли. - Това бе последната пре-премъдрост, снесена от Ассинда.