Публикувана: 14 юни 2009, 22:10 ч.
Последно мнение: 9 авг. 2009, 16:12 ч.

Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

10 253
171
1

1
...
4
5
6
...
12
Всички

# 60 18 юни 2009, 00:26 ч.

Мнения: 7 418

Vache,педагогът се казва С.Соловейчик.А книгата "Педагогика для всех".Написана е още през 1987 г.,но е невероятно съвременна и написана много талантливо и убедително. thumbsup

Призовава да се уважава детето,да се отнася с него,като с бъдещ възрастен.
Да вярваш в най-добрите му качества.Да се отнасяш с него,като с добър човек.Да го приемаш такова, каквото е,даже и да е несъвършено.
Да помниш,че от собствения ти пример детето учи повече,отколкото от назиданията ти.(Колко често го забравям ooooh!

)
Говори много за сътрудничество и сътворчество със детето.
Затова,колко е важно да бъде съхранен контакта родител-дете.
За духовността във възпитанието.
За безкористието на родителя(оказа се,че често родителят без да осъзнава проявява страхотна корист.....Но.Това е отделна и много интересна тема)

# 61 18 юни 2009, 00:32 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Нужна е стабилност - емоционална и психическа от първия ден, но това не е точно самочувствие. По-скоро е да си знаеш цената дето казват хората. Пътят за мен е добър контакт, много любов, ясни правила и уважение към детето.

Колкото и да се опитваш да научиш едно дете на нещо, няма голяма вероятност да успееш ако първо сам не си го научил. Затова толерантността, надменността, лигавостта, принципността и т.н често се наследяват, а всъщност реално се попиват.

# 62 18 юни 2009, 00:37 ч.

Мнения: 7 418

Цитат на: Анда в ср, 17 юни 2009, 23:12

Самочувствието е някак си спрямо другите - по-умна ли съм, по-красива ли, каква?

Моето мнение е ,че това пък е точно липса на самочувствие...Да си градиш душевния комфорт,сравнявайки се със другите.... Confused

Човек,който наистина има добре изградено самочувствие ,гледа по принцип да дава най-доброто от себе си и абсолютно нормално и естественно приема факта,че винаги може да се намери някой по-добър ,по-красив (и т.н.) от него. Peace

# 63 18 юни 2009, 00:50 ч.

Мнения: 7 418

Цитат на: арт мама в чт, 18 юни 2009, 00:32

Колкото и да се опитваш да научиш едно дете на нещо, няма голяма вероятност да успееш ако първо сам не си го научил. Затова толерантността, надменността, лигавостта, принципността и т.н често се наследяват, а всъщност реално се попиват.

Във връзка с тези думи пак се сещам за руският педагог ,който казва,че ако искаш детето ти да е съвършено,ти самият трябва да си съвършен!Възпитавайки,трябва сам да се възпитаваш.Усъвършенствайки, да се самоусъвършенстваш.
(И понеже съвършени хора почти няма,важното е да възпитаваме в детето стремежа към съвършенството.Този стремеж винаги ще го тласка към по-добри постъпки даже и тогава,когато вече е тръгнало по самостоятелен път и се намира извън родителския контрол.)

# 64 18 юни 2009, 07:54 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: Селма в чт, 18 юни 2009, 00:37

Цитат на: Анда в ср, 17 юни 2009, 23:12

Самочувствието е някак си спрямо другите - по-умна ли съм, по-красива ли, каква?

Баш това имам предвид. Но явно имаме разминаване в терминологията.

# 65 18 юни 2009, 09:52 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Селма в чт, 18 юни 2009, 00:37

Цитат на: Анда в ср, 17 юни 2009, 23:12

Самочувствието е някак си спрямо другите - по-умна ли съм, по-красива ли, каква?

Селма, това е така и не е така... човек винаги сравнява. Това ни е в човешката природа. Нормално е децата да се сравянват. Ето щерка ми например, която е хубава и има също толкова хубава приятелка се сравнява с нея Wink

Нормално е. Истината е, че не може да кажеш коя е по-хубава. Майчиното ми сърце, разбира се избира моето гардже, но обективно погледнато и двете са много красиви, но са различни. Тук е ролята на родителят. Саша идва и казва "М. ми каза, че е по-хубава от мен!" Аз й отговорих.. "Не е вярно! И двете сте много хубави! За мен, обаче ти си по-хубавата, а за майката на М. тя е по-хубава" Wink

Така че това е началото на самооценката. Деца на 6 г. няма как да се сравнят по акъл. Те дори не се сещат за това, защото са първични. За тях е все едно дали ще се сравянт коя е по-красива или ще си сравнят блузките или играчките. Постепенно ще разберат, че има и други по-важни неща. Но през този етап трябва да минат. Всъщност всички ние живеем на база на сравнението с другите. Това е механизмът на изграждане на самооценка. Въпросът е дали ще останем на ниво "Аз ли съм по-красива" А всъщност никой не е казал, че оценката винаги е положителна Wink

Благодаря за книгата, ей сега ще я потърся из нета Wink

Последна редакция: чт, 18 юни 2009, 09:58 от Vache

# 66 18 юни 2009, 09:58 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Сравнението с другите само потвърждава или коригира собствената оценка.
Това, че са човешки същества и го осъзнават им дават много добра основа.
Реално самооценката се гради от родителя, повтаряш - "калпазанин", "диване" или "прекрасното ми дете". Естествено така се получава без да го искаме, то си се утаява. А на 6 са си големи и рафинирани достатъчно за да осъзнават кои е по-възпитан, внимателен, съобразителен, сръчен, музикален и т.н. "Умен" е малко разтегливо дори за мен на много над 6 години:)

# 67 18 юни 2009, 10:14 ч.

Мнения: 4 362

Всичко в темата ми беше много полезно,благодаря ви,но аз няма да се справя...
От няколко дни разговарям с нея,по много,излизаме заедно,обръщам и много внимание,но усещам ,че не се справям.Тя е супер много чувствителна ,прекалено,а явно моите очаквания са много и не се справям,въобще не знам как да подходя,как да и помогна,говоря и че трябва да се защитава,не трябва да плаче ,че аз я обичам страшно много ,но отговора е един и същ,"Аз съм малка,аз не мога да се защитавам и искам мама"
На нея не съм казвала,че се прибирам да гледам бебето след като я заведа на детска градина,а че съм на работа и т.нт
Отказва да ходи на градина,казва че едно момиче я бие,удря и шамари,имало момче което я хапе,друго я блъска и тя плаче,питам я учителката вижда ли,казва ли и ,тя отговоря че не вижда и не и казва.Едва ли ако помоля да и се обърне внимание,някой ще реагира,мисля си за варианта да се справя сама вкъщи,не иска да играе с децата,искала при мен.....
Може и бебето да е проблема,не знам,не знам,но усещам че въобще не вървят нещата и аз губя контрола още повече ...
ще се заема да прочета литература малко по въпроса,дано това помогне

# 68 18 юни 2009, 10:28 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Моето дете го удряха и хапеха - все едно дете го правеше, де... и то на разходка - бяха на 1-2.
Реакцията беше плач, цупене и в другата посока.
После аз си поговорих с детето и казах, че ще търпи, ще търпи, ама после може и да отвърне, пък каквато сила има... няма да се хареса на насилника.

Дъщерячката ти трябва да свикне да се пази за начало - всяка заплаха за нея, трябва да е известна на учителката. Да свикне да си казва кой я е ударил - често това е достатъчно. И по-скоро отделяй време само за нея, отколкото да я оставиш в къщи и двете ти деца да имат нервна мама.

Обясни й , че всяка вечер като я вземеш ще ти разказва как е и ако е хубаво ще се смеете, а ако не - заедно ще плачете.Когато е жална заплаквай /театрално/ преди нея /"хайде да плачем, гуш и двете заедно/, или ако нарежда, още като видиш сянката по лицето и почни с нейния репертоар. Обръщай всичко на игра и смях. Ще ти коства малко търпение, но би трябвало все нещо да проработи. Ти си познаваш детето най-добре. Аз не бих казвал, че съм на работа - гледаш детето, както си гледала нея /или както нея я е гледала баба за да... измисляш тука добър довод според детето да няма двоен стандарт/

# 69 18 юни 2009, 10:39 ч.

София
Мнения: 62 595

А непременно детето трябва ли да ходи на градина? Не можеш ли да ги гледаш и двете деца? Така голямото няма да се чувства изолирано, щом и без това е много чувствително.
Не искам да го обръщам за и против ДГ и държа да не приемате думите ми пака. Все повече се чудя на това защо много родители (а и в тази тема) смятат, че ДГ е нещо, което е суперважно за детето и че няма начин то да оцелее в живота, ако не ходи на ДГ. Ако моето дете беше по-чувствително и е плахо и т.н- не бих го оставила в онази джунгла, защото, хайде да си ги говорим нещата ясно, учителките не обръщат кой знае какво внимане на децата в свободните игри, освен ако няма жертви! А и децата не са събрани там по интереси за по 1-2 часа, а са по цял ден и си омръзват. Нека детето да играе с други деца под погледа на майка си или ако не иска, да не играе. Но да усеща защитата на възрастния, а не да го оставят на някакво място с още 30 други деца, а родителят да хлопне вратата след себе си. Аз бих си гледала и двете деца вкъщи, колкото и натоварващо да е за мен, отколкото едното ми дете да страда и да си остане плахо. Спокойно, детето няма да остане несоциализирано. Най-много да пропусне научаването на псувните, интригите и боя! Може би има нужда повече да е със семейството си, за да се почувства уверено.

# 70 18 юни 2009, 11:15 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Дея` в чт, 18 юни 2009, 10:14

Айде сега.. няма да се справиш!!!! Laughing

Чакай малко.. спри засега с всякакви действия.. изчисти си ума, премисли нещата и действай на трезва глава. Сега си прочела всичко тук и в главата ти със сигурност е хаос. Казвам ти го от собствен опит. Подреди нещата в главата си, не действай хаотично, че нещата ще се объркат съвсем Confused

Направи ми впечатление нещо.. това за работата.. Никога не я лъжи!!! Тя много добре знае, че си с бебето. Усещя го и интиутивно, и със сигурност вижда и чува повече, отколкото си мислиш. Аз нали правилно разбрах, че всъщност си вкъщи и не ходиш на работа? Rolling Eyes

Ако е така за мен си остава един от основните проблеми. Разбери какъв е проблемът и тогава действай. Ти сега поставяш каруцата пред коня. Говориш й без да си наясно какво всъщност я провокира да се държи така...

Уффф, абе това с несправянето защо ме навежда на мисълта и за следродилна депресия. Не мога да съм сигурна, обаче щото мен такава ме тресна чак към 9-10 месечна възраст на детето поради социалната и всякаква изолация през зимния период. Няколко месеца по-късно просто се върнах на работа Wink

# 71 18 юни 2009, 11:22 ч.

Мнения: 4 362

Цитат на: Andariel в чт, 18 юни 2009, 10:39

Не,няма такова нещо,не е задължително да ходи на градина,тя ми помага чудесно,въобще не ми тежи ,че ги гледам и двете,даже се чувствам по спокойна.
Не искам и аз да става за и против градината,въобще,пратила я бях на градина защото аз си мислех,че и е скучно с мен,че там ще и е добре,но уви,май сгреших.Идва ми по нагорнище някой път,но се справям,лятото определено ще остане вкъщи,за по нататък не знам,ако се оправят нещата...
Дано по този начин успея да се справя с проблемите.

Цитат на: арт мама в чт, 18 юни 2009, 10:28

Обясни й , че всяка вечер като я вземеш ще ти разказва как е и ако е хубаво ще се смеете, а ако не - заедно ще плачете.Когато е жална заплаквай /театрално/ преди нея /"хайде да плачем, гуш и двете заедно/, или ако нарежда, още като видиш сянката по лицето и почни с нейния репертоар. Обръщай всичко на игра и смях. Ще ти коства малко търпение, но би трябвало все нещо да проработи. Ти си познаваш детето най-добре.

Дори и не в ситуация взимане от детска градина,ще пробвам

Цитат на: Vache в чт, 18 юни 2009, 11:15

Айде сега.. няма да се справиш!!!! Laughing

Чакай малко.. спри засега с всякаки действия.. изчисти си ума, премисли нещата и действай на трезва глава. Сега си прочела всичко тук и в главата ти със сигурност е хаос. Казвам ти го от собствен опит. Подреди нещата в главата си, не действай хаотично, че нещата ще се объркат съвсем Confused

Ако е така за мен си остава един от основните проблеми. Разбери какъв е проблемът и тогава действай. Ти сега опставяш каруцата пред коня. Говориш й без да си наясно какво всъщност я провокира да се държи така...

Уффф, абе това с несправянето защо ме навежда на мисълта и за следродилна депресия. Не мога да съм сигурна, обаче щото мен такава ме тресна чак към 9-10 месечна възраст на детето поради социалната и всякаква изолация през зимния период. Няколко месеца по-късно просто се върнах на работа Wink

Ааа не,не я лъжа,аз съм си вкъщи,гледам и бебето и от вкъщи си работя
Определено ми е каша в главата,хич не знам за какво става дума вече
Не съм много на ясно,но за мен има проблем,проблем в детската градина,който тя не ми обяснява,защото ходи много време преди това и нямаше никакви проблеми,сега от скоро има...
Трясна ме следродилна депресия ,седмица след като се прибрах вкъщи с малката,но се справих,може би ми помогна много половинката ми,честно казано точно това си мислех днес,да не би да ме хваща пак

# 72 18 юни 2009, 11:35 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Дея` в чт, 18 юни 2009, 11:22

Определено ми е каша в главата,хич не знам за какво става дума вече Tired

Не съм много на ясно,но за мен има проблем,проблем в детската градина,който тя не ми обяснява,защото ходи много време преди това и нямаше никакви проблеми,сега от скоро има...
Трясна ме следродилна депресия ,седмица след като се прибрах вкъщи с малката,но се справих,може би ми помогна много половинката ми,честно казано точно това си мислех днес,да не би да ме хваща пак ooooh!

[/color][/b]

ОК, тогава.. дай си малко почивка на мозъка.. да смели инфото. Постепенно ще ти се изяснят нещата. Щом може да не ходи на градина значи задръж я у вас. Впрегни я да ти помага. Щом и работиш значи имаш нужда от помощ. Дребнички неща й давай, поощрявай я, че се справя добре, учи я.. ей такива неща. Отделяй време само за вас двете, без бебето. Нещо от тоя сорт. В същото време нека се чувства значима и голяма щом може да помага на мама за бебето.
Успех ти пожелавам от сърце! Ще се справиш! Това като си го повториш много пъти ще се почувстваш по-добре! Grinning

И самата ти бъди уверена в себе си и в нея.. така и тя ще е уверена.

# 73 18 юни 2009, 11:45 ч.

София
Мнения: 62 595

Мисля, че впрягането да й помага ще нанесе повече вреди. По-скоро вниманието трябва да се разделя между двете деца - когато бебето спи да се занимава с каката. На пръв поглед детето може да иска да помага, но не бива да се очаква от него. Не си мислете, че като помага за бебето ще се чувства по-добре. То по-скоро ще иска да се хареса на майка си и да й подражава. Все пак това е дете, а не детегледачка и като всяко дете има нужда от вниманието на майка си! Нека детето да се занимава с неща, които повече му прилягат - да рисува, да моделира, с две думи, да прави нещо и да усеща, че задобрява в това нещо. Нека да се чувства значимо в неща, които са негово постижение.

# 74 18 юни 2009, 11:54 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Там е хватката! Дето ще подрежда бодита на масата за гладене докато майката му сервира
Ще донесе одеялцето на бебето и после ще рисува с мама и т.н.
Номерът е да чувства, че помага, а не да поема част от грижата да бебето или домакинството. Да е заето вниманието и да се гали "голямостта" на детео .Подаването на щипки е любимо занимание - да си с мама, да помагаш и да говорите за любимите ти неща Simple Smile

Според мен не е време да се спира детето от градина - съдя по постовете на майката и това, че работи и я е грижа за детето. Но като поуспокоят нещата, защо не? Само че тогава и мъника ще иска повече грижи и мама най-добре ще реши.

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Бързи въпроси и отговори деца -6

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: