Майките на "лошите" пишат по други форуми! 
- Публикувана: 15 юни 2009, 15:37 ч.
- Последно мнение: 23 юни 2009, 23:10 ч.
Възможно ли е родителите да имат реален поглед върху децата си
Майките на "лошите" пишат по други форуми!
Имам реален поглед върху сина си си.Не съм амбициозна,приемам го такъв ,какъвто е,без да се мъча да го правя такъв,какъвто искам да е.Във всяко едно отношение.Смятам,че имам нормално дете,което с нищо не се отличава от болшинството на неговата възраст.Единственото с,което се гордея е,че засега успявам да възпитавам едно добър и културен човек.
Трудно е да прецениш реално, така е. (Оставям настрана конкурсите, подбудите, ползите и вредите от тях, говорим сега само за преценката). На наши познати майката беше убедена, че момчето й е родено само за да бъде модел на Белгия. А то едно дебело, бяло лоено топче и с език, който никога не се прибираше в устата 
Има. Камелия Тодорова. На неин концерт в НДК извика двете си близначки и заяви пред всички - ето ми едната, много е красива, ето другата, не е красива, ама пък е умничка.
Но ми е интересно дали има изобщо родители, които могат да кажат От всичките ми деца еди кое си е най хубавото
Има. Камелия Тодорова. На неин концерт в НДК извика двете си близначки и заяви пред всички - ето ми едната, много е красива, ето другата, не е красива, ама пък е умничка.
Не понасям конкурси за красота! Особено за деца! Всяко детенце трябва да расте с мисълта, че е красиво. Ако аз не го виждам красиво, как ще му създам самочувствие? Дори хора с хубави черти и тела, които са неуверени в себе си и нямат самочувствие, не изглеждат добре. И обратното - хора с далеч не толкова правилни черти и красиви тела, които имат самочувствие, се възприемат от околните като привлекателни. Вярно, може и да не спечелят конкурс за красота, но са привлекателни и желани.
По принцип имам реален поглед върху детето си и знам какво може и какво не, не говоря само за физическа красота, защото тя е само един от аспектите.
Не обичам хиперамбициозните родители и желанието им да "бутат" детето си навсякъде и на всяка цена.
Относно красотата едва ли има родител, който да каже, че детето му е грозно. Хубаво е обаче да бъдем обективни не само към физическата красота, но и към умствените възможности на децата си.
Не обичам хиперамбициозните родители и желанието им да "бутат" детето си навсякъде и на всяка цена.
Относно красотата едва ли има родител, който да каже, че детето му е грозно. Хубаво е обаче да бъдем обективни не само към физическата красота, но и към умствените възможности на децата си.
Хиперамбициозните родители са повече, отколкото можем да си представим. Например, детето трябва да ходи на пиано, за да получи музикална култура. Няма "не искам", две бири! Детето трябва да ходи на поне два езикови курса, защото щяло да му потрябва. Пак няма "не искам" - две бири! Детето трябва да общува само с децата на определени хора, защото тези хора са важни. Няма "не искам" - две бири! А същите тези родители казват, че го правят от загриженост.
Да, определено съм реалистка по отношение на сина си. И винаги съм се учудвала защо казват, че всички бебета са хубави, като това изобщо не е вярно.
Обективния поглед и преценка за сина си съм наследила от майка ми, която е "болезнено" обективна към брат ми и мене - никога не ни е надценявала и никога не ни е подценявала.
Понеже смятам, че синът ми е много чаровно дете, се замислих веднъж дали не съм "заслепена" от майчината любов към него. Обаче синът ми е "талисман" на блока, в който живеем, и където отидем, той привлича вниманието и симпатиите на хората към себе си, което не е от нищо, а защото има за какво.
Да, определено съм реалистка по отношение на сина си. И винаги съм се учудвала защо казват, че всички бебета са хубави, като това изобщо не е вярно.
Обективния поглед и преценка за сина си съм наследила от майка ми, която е "болезнено" обективна към брат ми и мене - никога не ни е надценявала и никога не ни е подценявала.
Понеже смятам, че синът ми е много чаровно дете, се замислих веднъж дали не съм "заслепена" от майчината любов към него. Обаче синът ми е "талисман" на блока, в който живеем, и където отидем, той привлича вниманието и симпатиите на хората към себе си, което не е от нищо, а защото има за какво.
А сигурна ли си, че не си внушаваш, че всички го харесват
. И че разбираш правилно поведението на др хора относно сина ти. Като баналния лаф Ти го плюеш то си мисли, че дъжд вали. Не се заяждам, изобщо не знам колко ти е чаровно детето, но вярвам, че е щом го казваш. Само те навявам на мисълта дали обективно преценяваш чуждите реакции. Никой нормален родител няма да каже на др родител, че детето му е грозно. Напротив, дори да го виждат грозно, ще се усмихнат лицемерно и ще казат Аууу, колко е сладко . И ти вземеш да си помислиш, че наистина го възприемат като сладък Иначе и ние като ходим по събирания хората много заглеждат децата ми (и мен дори). Това което чета в погледите им е любопитство, сравнения между мен и тях на кой приличат и как може толкова грозна майка да има толкова хубави деца
А може и да си внушавам де, ама така ми се струва 
Никой нормален родител няма да каже на др родител, че детето му е грозно. Напротив, дори да го виждат грозно, ще се усмихнат лицемерно и ще казат Аууу, колко е сладко . И ти вземеш да си помислиш, че наистина го възприемат като сладък
Абе има си разлика.В яслата на моят хлапак има едно детенце-талисманче(хем,че е и най-мъничкото от всички)-много чаровно,наистина.Лелки от другите групи ходят да му се порадват
Аз не съм против детските конкурси,напротив.Но изпитвам едно такова неприятно чувство,когато някой започне да се звери в дъщерите ми.Ревност ли е,безпокойство или нещо друго,незнам,но ми става много неприятно.Изобщо,дразня се от хорски погледи,но аз съм леко вманиачена на тема лично пространство и изобщо всичко лично.А що се отнася до моята обективност,да,обективна съм-освен моите деца намирам още 5-6-7-8 дечица за хубави,за изключително впечатляващи...точно колкото моите.
И аз не обичам мен да ме гледат. Ама нямам против да ми гледат децата. Даже се забалявам с това. И добре, че е така, защото иначе не трябва да излизаме от вкъщи, понеже хората много ги гледат, бих казала прекалено. До скоро го отдавах на типичната датска учтивост да се радват на деца и особено близнаци. Но вече ми се струва, че не е само това.
Не мисля, че е възможно. Още повече, че красотата е доста субективно понятие. Скоро с позната си говорехме кои деца намираме за красиви -оказа се, че много малко са тези, които и на двете ни допадат. Аз харесвам сладки, чаровни деца. Има хора, които им допадат такива, които приличат на възрастни.
Против конкурсите за красота съм.
Против конкурсите за красота съм.