Разрешавам, разбира се. Било ми е свито сърцето, признавам, но в крайна сметка синът ми се е чувствал много добре. От друга страна използвам това време да си почина и заредя малко батериите.
- Публикувана: 16 юни 2009, 07:10 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2009, 11:12 ч.
Разрешавате ли детето да отиде на почивка с БНД ?
Таткото го взима често с преспиване, за което аз нямам никакви притеснения.
Iggiberry, мисля че тук се крие отговорът на твоя въпрос. Ако нямаш притеснения, сигурна си, че за детето ще се грижат добре, знаеш че бащата познава детето си достатъчно добре, знае и се интересува от навиците му, знаеш че детето ще се чувства комфортно там, както с баща си, така и с околните...и т.н. - мисля, че отговорът е ясен.
Аз, лично отговорих с не, както и виждам dadiba, защото ситуацията при нас е съвсем различна. Не, че и аз нямам нужда от почивка, релаксация и прочие. Надали тук има майка, която да не е желала за това. Помня, имах един период, дъщеря ми беше доста по-малка, но открито казвах, че бих била благодарна, ако имах някой, който да ме отмени и за 10 минути.
Независимо, обаче какви са моите нужди, ако аз не съм на 100% сигурна, че човекът, на когото поверявам дъщеря си, няма да се грижи за нея достатъчно добре, никога не бих я поверила в тези ръце.
Извинете ме, че връщам тази тема, но ми се случи нещо, което искам да споделя с вас...
В крайна сметка пуснах без коментари сина ни с баща си на море, макар че ужасно много ми се искаше да отидем тримата. Ние не сме още разведени, но сме разделени повече от 3 месеца.
Като дойде таткото да вземе Момчо, обаче, ме покани да отида с тях... Аз останах като гръмната и не тръгнах веднага, но се присъединих към тях на 3-тия ден. Е, по ирония на съдбата, това беше най-хубавата почивка, откакто сме се оженили. Момчил, разбира се, беше на седмото небе, но и мъжът ми беше доста грижовен и внимателен и към двама ни (какъвто винаги съм искала да бъде), а аз пък не мрънках и не мърморех за щяло и нещяло както обикновено правя. Изобщо... изкарахме страхотно и дума не обелихме за отношенията си или пък нещо да се изясняваме и да се обясняваме. Все пак негласно, и неизказано, като че ли се носеше във въздуха, че това си е само за почивката и нищо не значи.
Аз бях инициатор на раздялата ни, но сега знам, че не съм постъпила правилно. Мъжът ми пък е достатъчно засегнат и обиден, за да не желае повече да бъде с мен. И сега... не знам... тази почивка заедно беше толкова хубава... дали пък не значи нещо...
В крайна сметка пуснах без коментари сина ни с баща си на море, макар че ужасно много ми се искаше да отидем тримата. Ние не сме още разведени, но сме разделени повече от 3 месеца.
Като дойде таткото да вземе Момчо, обаче, ме покани да отида с тях... Аз останах като гръмната и не тръгнах веднага, но се присъединих към тях на 3-тия ден. Е, по ирония на съдбата, това беше най-хубавата почивка, откакто сме се оженили. Момчил, разбира се, беше на седмото небе, но и мъжът ми беше доста грижовен и внимателен и към двама ни (какъвто винаги съм искала да бъде), а аз пък не мрънках и не мърморех за щяло и нещяло както обикновено правя. Изобщо... изкарахме страхотно и дума не обелихме за отношенията си или пък нещо да се изясняваме и да се обясняваме. Все пак негласно, и неизказано, като че ли се носеше във въздуха, че това си е само за почивката и нищо не значи.
Аз бях инициатор на раздялата ни, но сега знам, че не съм постъпила правилно. Мъжът ми пък е достатъчно засегнат и обиден, за да не желае повече да бъде с мен. И сега... не знам... тази почивка заедно беше толкова хубава... дали пък не значи нещо...
Iggiberry, недей така, бъди сигурна, че си постъпила правилно като си взела решението за раздялата. Такова решение всички знаем, че не се взима импулсивно, а е плод на много мислене, тръгване напред и връщане назад.
Една почивка абсолютно нищо не значи.
Имахме и ние един дълъг уикенд в началото на раздялата ни, точно както разказваш - спокойно и доволно.
Обаче това са си 4 дни, на фона на 10-те години преди това ... няма как да натежат.
Една почивка абсолютно нищо не значи.
Имахме и ние един дълъг уикенд в началото на раздялата ни, точно както разказваш - спокойно и доволно.
Обаче това са си 4 дни, на фона на 10-те години преди това ... няма как да натежат.
Стига бе мацка, как може от една почивка да си направиш грандиозния извод, че не си постъпила правилно???
Предполагам, че доста си мислила преди да вземеш решение за раздяла, то не е било случайно хрумване.
Освен това мисля, че почивката ви е била хубава точно, защото сте разделени и двамата доста сте се
постарали заради детето.
А това дали значи нещо... според мен - не, но ти си познаваш човека.
Все пак нищо не ти пречи да го питаш, нали така?
Предполагам, че доста си мислила преди да вземеш решение за раздяла, то не е било случайно хрумване.
Освен това мисля, че почивката ви е била хубава точно, защото сте разделени и двамата доста сте се
постарали заради детето.
А това дали значи нещо... според мен - не, но ти си познаваш човека.
Все пак нищо не ти пречи да го питаш, нали така?
Нещо си се размекнала явно.. 
Нормално - често става така.. Мъжете изведнъж започват да се напъват в опит да покажат, че си в грешка.. Не бих се вързала..
Иначе и при мен е нещо подобно- откакто сме се разделили, за пръв път общуваме свободно и се разбираме от раз..че и даже добре си прекарваме, когато сме заедно..Чувствам го много по-близък отколкото в последните години..
Ма не ми и минава мисъл за връщане ..
Нормално - често става така.. Мъжете изведнъж започват да се напъват в опит да покажат, че си в грешка.. Не бих се вързала..
Иначе и при мен е нещо подобно- откакто сме се разделили, за пръв път общуваме свободно и се разбираме от раз..че и даже добре си прекарваме, когато сме заедно..Чувствам го много по-близък отколкото в последните години..
Ма не ми и минава мисъл за връщане ..
Месеци, след като се разделихме, продължавах да се чудя дали съм била права.
И, честно казано, за това се провъзгласявам за абсолютно ненормална!
След като пред очите му си изнесох бохчичките, той изведнъж взе, че стана много грижовен, обаждаше се да пита как съм, добре ли съм, имам ли нужда от нещо, имам ли пари?!?! За пръв път в живота ми!!!
Не че и до ден днешен, вече 15 месеца, е дал и стотинка, не за мен, за сина си...
И всичко това, при условие, че след първата ни раздяла съжалявах горчиво, че съм се върнала още на 6-тия час?!?!
Е, ненормална съм била!!!
Iggiberry, след като те е поканил да отидеш с тях, значи за него брака ви все още не е приключил, но много добре си помисли за възродени чуства ли става на въпрос или за сантименталност и любов към...навика?
Един от принципите ми е "Там, от където си тръгнал не се връщай, защото задължително ще си припомниш защо си тръгнал!"
Наруших го един път и ... сбърках.
Успех
И, честно казано, за това се провъзгласявам за абсолютно ненормална!
След като пред очите му си изнесох бохчичките, той изведнъж взе, че стана много грижовен, обаждаше се да пита как съм, добре ли съм, имам ли нужда от нещо, имам ли пари?!?! За пръв път в живота ми!!!
Не че и до ден днешен, вече 15 месеца, е дал и стотинка, не за мен, за сина си...
И всичко това, при условие, че след първата ни раздяла съжалявах горчиво, че съм се върнала още на 6-тия час?!?!
Е, ненормална съм била!!!
Iggiberry, след като те е поканил да отидеш с тях, значи за него брака ви все още не е приключил, но много добре си помисли за възродени чуства ли става на въпрос или за сантименталност и любов към...навика?
Един от принципите ми е "Там, от където си тръгнал не се връщай, защото задължително ще си припомниш защо си тръгнал!"
Наруших го един път и ... сбърках.
Успех
Сега като си чета поста, виждам, че е малко подвеждащ.
Почивката не ме е навела на мисълта, че съм сбъркала.
По-скоро доста мислих през последните месеци и си дадох сметка за грешките, които аз съм допуснала (за неговите и да мисля, няма как да ги поправя). Затова знам, че не съм постъпила правилно - трябвало е да предприема нещо, но не това. Споделих с него тези си мисли, но той беше непреклонен, че връщане назад няма. След това дойде почивката... т.е. тя не е предизвикала у мен тези размисли, а по-скоро ми дава вяра, че и той може би е премислил някои неща. Ако е така, струва ми се, че имаме шанс.
Почивката не ме е навела на мисълта, че съм сбъркала.
По-скоро доста мислих през последните месеци и си дадох сметка за грешките, които аз съм допуснала (за неговите и да мисля, няма как да ги поправя). Затова знам, че не съм постъпила правилно - трябвало е да предприема нещо, но не това. Споделих с него тези си мисли, но той беше непреклонен, че връщане назад няма. След това дойде почивката... т.е. тя не е предизвикала у мен тези размисли, а по-скоро ми дава вяра, че и той може би е премислил някои неща. Ако е така, струва ми се, че имаме шанс.
Сега като си чета поста, виждам, че е малко подвеждащ.
Почивката не ме е навела на мисълта, че съм сбъркала.
По-скоро доста мислих през последните месеци и си дадох сметка за грешките, които аз съм допуснала (за неговите и да мисля, няма как да ги поправя). Затова знам, че не съм постъпила правилно - трябвало е да предприема нещо, но не това. Споделих с него тези си мисли, но той беше непреклонен, че връщане назад няма. След това дойде почивката... т.е. тя не е предизвикала у мен тези размисли, а по-скоро ми дава вяра, че и той може би е премислил някои неща. Ако е така, струва ми се, че имаме шанс.
Почивката не ме е навела на мисълта, че съм сбъркала.
По-скоро доста мислих през последните месеци и си дадох сметка за грешките, които аз съм допуснала (за неговите и да мисля, няма как да ги поправя). Затова знам, че не съм постъпила правилно - трябвало е да предприема нещо, но не това. Споделих с него тези си мисли, но той беше непреклонен, че връщане назад няма. След това дойде почивката... т.е. тя не е предизвикала у мен тези размисли, а по-скоро ми дава вяра, че и той може би е премислил някои неща. Ако е така, струва ми се, че имаме шанс.
Като мислиш, че имате шанс, поработи здраво по въпроса, но този път с много разум и търпение. Аз винаги съм била ЗА събиране на разделените, стига да си заслужава. И сама си намерила начина за разрешаване на голяма част от проблемите с него - споделяне и разговор. Не точно тук е мястото да се говори за това, но от сърце ти пожелавам успех.