Публикувана: 16 юни 2009, 17:53 ч.
Последно мнение: 18 юни 2009, 22:59 ч.

незаменими хора няма!

4 291
32
1

Отговори

# 15 16 юни 2009, 21:36 ч.

там нейде .............
Мнения: 647

не, немога да заменя приятелите си Rolling Eyes

и ми липсват двете приятелки които имам - едната е в Свищов, другата в Стара Загора/Бургас Sad

Всички останали са само добри познати..............

# 16 16 юни 2009, 23:27 ч.

Мнения: 171

Незаменими хора няма....по всяко време можеш да решиш, че даден човек вече не ти е приятен, нямаш му никакво доверие...и не искаш да контактуваш повече с него...дори и да сте били много добри приятели...тогава му биеш шута...спираш да контактуваш с него и толкова...След това се запознаваш с някой друг и отново се заформя приятелство и така...
Единствените хора, които не могат да се заменят....това са родителите и децата...

# 17 17 юни 2009, 08:25 ч.

Мнения: 15 619

Приемам, че с много хора пътищата ни се разделят в един момент. Причината не е от значение. Просто продължавам напред и не ми е болно никак. Всеки е играл някаква роля в живота ми и няма нужда да го заменям с друг.

# 18 17 юни 2009, 08:37 ч.

Мнения: 2 556

Какво да ти кажа. Най-добрата ми приятелка е такава от първи клас, много си я обичам. Но напоследък е в такива ситуации, такива разсъждения има за живота, че при цялата ми обич не мога да я издъжам вече. Години наред съм толерантна към нея, помагам с каквото мога, казвам си, че не мога да я съдя, защото не съм на нейното място, но тя се превърна в коренно различен човек. Скоро точно това й казах: "Толкова сме на различна вълна в момента, че и цпла нощ да говорим, ти не можеш да ме разбереш, аз теб още по-малко." Защо и как се случи така - не знам. Но не мога да проумея изобщо нейните разсъждения... Как ще останем приятелки - не знам, много е трудно. А сме супер близки от почти 30 години. Както обичам нея, не мога да обичам никоя друга приятелка (освен сестра ми, разбира се)

# 19 17 юни 2009, 10:17 ч.

Мнения: 2 803

Цитат на: bambi82 в вт, 16 юни 2009, 23:27

Същото бих казала и аз.

# 20 17 юни 2009, 10:23 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

И приятелите са заменими...
Според възрастта и мирогледа на индивидите и обкръжението им може да търпи промени.

# 21 17 юни 2009, 10:33 ч.

Пловдив
Мнения: 2 493

Всеки е незаменим по своя си начин. Уникален.

И същевременно е заменим в някакъв смисъл.

# 22 17 юни 2009, 10:43 ч.

Мнения: 2 448

Няма двама души различни, които да са провокирали абсолютно еднакви усещания в мен. Но понеже се променя човек с времето и приятелите се променят, рядко може да останеш еднакво близък с който и да е, освен ако не ви свързва прекалено лично отношение. Но такива приятели са рядкост и за съжаление понякога обстоятелствата ни разделят.
Да, имам такива които ми липсват в определени моменти, но категорията най добра приятел(ка) вече не присъства в живота ми. Не мога да товаря така някого с всичко във всяка област от живота ми. Не е като във волните години, едва ли не живеете заедно и си знаете всяка минута на деня, коя как прекарва. Simple Smile

# 23 17 юни 2009, 17:00 ч.

Мнения: 593

Изразът "Незаменими хора няма" се употрбява по-често по отношение на работа, служба и т.н.

В интерес на истината, повечето хора в живота ми са специални и незаменими по своему.

# 24 17 юни 2009, 17:41 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Незаменими хора няма. Има незабравими. Wink

# 25 17 юни 2009, 18:33 ч.

Мнения: 3

Аз си мисля, че приказката касае заменимостта на хората в работата, не толкова в личните отношения.
Най-близката ми приятелка замина в чужбина и сега се виждаме 2-3 пъти в годината. Липсва ми времето с нея. Имам нови приятелки, с които си изкарвам чудесно, не ми остава никакво време за скучаене и въпреки всичко ми липсва тя конкретно.

# 26 17 юни 2009, 19:23 ч.

Мнения: 2 134

Незаменим е само животът ти.Всеки приятел се появява в определен момент и ситуация,както и се оттегля с изчерпването и.Няма вакуум - идват новите приятелства,познанства - спиралата няма край!Незаменимо остава чувството,следата оставена в душата.

# 27 17 юни 2009, 22:55 ч.

Мнения: 9

Цитат на: Пали в вт, 16 юни 2009, 17:53

... Вече 4 години, най-близката ми приятелка ,живее в Италия,а аз така и не и намерих заместничка.Не че не съм искала,просто не открих друга, която да ме приема такава каквато съм,без преструвки ,и анализ на всяко мое изречение.Сега ми е гадно,а няма с кой да споделя.Не оставайте с грешно впечатление,повече ми липсва ,когато ми е хубаво...

Аз съм така от доста години. Отидохме да живеем в различни градове. Виждаме се рядко, макар да продълж. да се чуваме често. Контактен човек съм, пробвах с новите си познати да дам всичко от себе си за да заменя приятелката си, но не става. Даже съм давала повече, отколкото заслужават, но същото чистосърдечно приятелство не става и не става. А може би аз не мога да ги приема като приятелки, от тяхна страна не знам. Писна ми, уморих се, вече не правя никакви опити и ми е много по-добре. Разбрах /поне за себе си/, че истинското и трайно приятелство се ражда без да го усещаш, когато споделяш трудни моменти, когато с човека можеш да се забавляваш от сърце, да се смееш от сърце, да плачеш без да му мислиш, да звъннеш по тел в 23.30ч вечерта и мн.др. Е - животът ни взима по нещо, но пък ни дава друго - и така ... явно човек не може винаги да има всичко. Но е добре да знаем кое е истинското приятелството и кои хора са ни просто ... познати. От тях нито очаквам вече нещо, нито аз правя нещо особено.

Последна редакция: ср, 17 юни 2009, 23:44 от funny-girl

# 28 18 юни 2009, 01:21 ч.

Мнения: 232

Приятелките ми от детството заминаха за чужбина. Еми не можах да ги заменя. Сега си кукувам. Имах след това една приятелка, която мислех за много близка и която като забременях, ме забрави.

# 29 18 юни 2009, 16:06 ч.

Мнения: 919

Цитат на: НУКИ в вт, 16 юни 2009, 20:47

Губя приятел,когато предаде доверието ми.Изгубя ли ли го е завинаги,не съм по кръпките,личи си.
Новите приятели за мен не са заместители,просто са нови.

Имах приятелки,с които се отчуждихме постепенно.Сега като се видим,просто няма какво да си кажем.А бяхме толкова близки!В момента имам няколко,с които се разбираме много добре и се надявам да е все така.Човек винаги трябва да има рамо,на което може да се подпре при нужда .В противен случай е много трудно.Или пък да се позабавлява и посмее от сърце. Peace

Препоръчани теми

Бащата ме изостави

Защо искате деца ?

Бебеправене, но без много правене

Нормален ли съм ?

Причина:

Причина: