Аз да си призная, съвсем изгубих търпение. Остават ми броени дни до термина - 25 ти юни е заветната дата.
По същество на въпроса, аз съвсем ясно усетих кога бебето се премести по-ниско, защото изведнъж ми спряха киселините, буквално за часове се случи промяната. Визуално също се забеляза веднага. Това беше някъде първата седмица на девети месец. На прегледа док каза че бебето е към 3.400, плацентата е почнала да зрее и най-вероятно ще родя по-рано. Още преди това, на феталната морфология, също казаха че слончето се движи с две седмици напред като размери и нищо чудно да подрани.
Аз така си се настроих, че купих всичко, пришпорих разни ремонтни дейности из къщи и започна голямото чакане.
Е да, ама не! Ей на, четири дни до термин, ни помен от контракции. Водите са в норма, тоновете са ясни, нищо не подсказва че ще е скоро. Коремът ми е огромен, всеки път на тоновете се намира някой да ме пита дали не са две.
Та не мога да обвиня никоя мама, която губи търпение на края. Аз всяка сутрин като се събудя и осъзная че още съм си бременна, лудите ме хващат. Ама ще стискаме зъби, какво да се прави!
По същество на въпроса, аз съвсем ясно усетих кога бебето се премести по-ниско, защото изведнъж ми спряха киселините, буквално за часове се случи промяната. Визуално също се забеляза веднага. Това беше някъде първата седмица на девети месец. На прегледа док каза че бебето е към 3.400, плацентата е почнала да зрее и най-вероятно ще родя по-рано. Още преди това, на феталната морфология, също казаха че слончето се движи с две седмици напред като размери и нищо чудно да подрани.
Аз така си се настроих, че купих всичко, пришпорих разни ремонтни дейности из къщи и започна голямото чакане.
Е да, ама не! Ей на, четири дни до термин, ни помен от контракции. Водите са в норма, тоновете са ясни, нищо не подсказва че ще е скоро. Коремът ми е огромен, всеки път на тоновете се намира някой да ме пита дали не са две.
Та не мога да обвиня никоя мама, която губи търпение на края. Аз всяка сутрин като се събудя и осъзная че още съм си бременна, лудите ме хващат. Ама ще стискаме зъби, какво да се прави!
И при мен е така, само дето моят термин е на 30- ти юни. До такава степен вече ми писна да съм бременна, че чак се улавям, че се ядосвам на горкото бебе, дето не се ражда преди него
И в отговор на мамите, дето обясняват надълго и нашироко колко важно е детето да престои колкото е възможно по- дълго време в майчината утроба- да, така е, мили мами. И аз, и другите нетърпеливки със сигурност знаем това...обаче, предполагам , разбирате нетърпението ни
Лично на мен ми омръзнаха до смърт неразположенията, огромният търбух, това, че не разполагам със себе си, безсънните нощи и дневната сънливост и изобщо- всички благини на бременността. Имам чувството, че цял живот съм така. Еми, писна ми и искам да раждам пък! 
Жената неколкократно обясни, че не иска да вади бебето, а просто, че няма търпение...Моля ви четете преди да пишете нещо, не само да си кажете мнението ,защото ставате досадни.Леко раждане, мамче и дано всичко е наред! 
Родих предизвикано 8 дни преди термина . Моя приятелка също не усетила , че бебто е слезнало надолу , но аз ясно видях , че корема и се е смъкнал . На следвашия ден при контролен преглед и при прослушването на тоновете на бебето , нейният лекар твърдял , че раждането е започнало , а тя нищо не усещала . Казал и да се разходи и да се върне когато и започнат болките . Само че тя роди 3 дни след въпросният преглед 
