Според мен не избързвай със брака. Но е добре да поживеете отделно от родители и тогава де прецените дали да сключите брак.
- Публикувана: 23 юни 2009, 00:59 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2009, 16:30 ч.
Страх ме е !!!!!!!!!
кокетка, аз говорех за времето в което ще заживеете заедно. Далеч съм от мисълта да те убеждавам да създаваш, дом, семейство и деца.
Дано нещата ти се наредят така както ги плануваш!
Дано нещата ти се наредят така както ги плануваш!
Относно изказванията на Ксения - Не смятам,че децата трябва да се изритват на 18 - нали всеки родител иска детето му да получи добро образование, да си намери престижна работа и т.н.
Признавам,че ако ме бяха изритали рано, сега нямаше да имам възможността да съм на тази работа,нямаше и да постигна тези успехи в образованието си,защото най-вероятно щеше да се налага да работя като сервитьорка,за да се издържам, я успея да запиша и да уча я не - защото трябва пари да се изкарват и докато се усетя то времето минало.....
Идеята ми беше, че отговорност не се изразява само в 'махам се на 18'. Че не му свършва е ясно, макар че и това е условно - има такива с велика мечта да бъдат общаци на строежи. Но за тях е друга тема. Просто казвам, че според мен трябва да се изчака до завършването на гимназията и намиране на работа, която ще стига, за да си поеме наема, сметките и яденето. Както и учебниците. Защото надали някоя ученичка, работеща като сервитьорка някъде, ще успее да поеме всичко сама. Просто е според-зависи.
Ронка, и аз това казвам - ето, ти си завършила по-рано гимназия, а тези, които не са?
Ронка, и аз това казвам - ето, ти си завършила по-рано гимназия, а тези, които не са?
Всъщност, една сервитьорка печели по-прилично и от една учителка, и от още много други професии със завършен университет. Така че не съм съгласна че не би могла да си поема сметките. Дъщеря ми сметките си ги поема самостоятелно още много отдавна. Въпрос на желание и зрялост за самостоятелност. И работата и не е попречила на ученето.
Щом авторката се чувства достатъчно голяма да се ч**ка, би трябвало да и стиска и да работи и да се издържа.
На колко години си???? Аз се сещам за подобен случай на твоя, момичето е на 37 при мама и било добре, и на мен ми беше добре при мама, ама идва момент в който всеки сам поема по пътя си, мама няма да избяга, ако не ти хареса знаеш, че можеш при нея да се върнеш, но си длъжна да опиташ, най- малкото в името на тези 7 години. да разбереш ще става ли нещо, няма ли да става...
Е мила незнам на колко години си но ТРЯБВА да пораснеш някога и да станеш самостоятелна жена. Ако не си готова за такава стъпка по добре му сподели на момчето. Най-малкото за мен той не те пришпорва просто за 7г. това е естествения ход на нещата. Родителите винаги ще бъдат на среща. А ако се обичате ще видиш колко е сладко да сте заедно.
Страх от неизнестното винаги има. Никой неможе да ти гаратнира безоблачен брак/или съжителство/ времето ще си каже своето.
От мен успех в решението.
П.П И ние с моето момче сме заедно от 7г. но съжителстваме от 5г. Въпрос на усещане. Сега чакаме най-хубавото нещо в живота си с трепет, което ти пожелавам и на теб. Даже може да си кажеш колкото и невероятно да ти звучи "Ех защо чакаме толкова време"
Бъди смела и поемай рискове, пък може и да е за добро.
Страх от неизнестното винаги има. Никой неможе да ти гаратнира безоблачен брак/или съжителство/ времето ще си каже своето.
От мен успех в решението.
П.П И ние с моето момче сме заедно от 7г. но съжителстваме от 5г. Въпрос на усещане. Сега чакаме най-хубавото нещо в живота си с трепет, което ти пожелавам и на теб. Даже може да си кажеш колкото и невероятно да ти звучи "Ех защо чакаме толкова време"
Бъди смела и поемай рискове, пък може и да е за добро.
Много го мислиш, а на страха очите са големи.
Без мама и тати е мноооооого по-интересен живота, и много по-забавен, повярвай.
Сам си си шеф, а какво по-хубаво от това
Аз бях на 24, когато заживях с мъжът ми, на 20 се изнесох от нас.
Някак си всяко ново местене съм го приемала с огромно любопитство и нетърпение, дори не съм се сетила за страх.
Колкото повече го мислиш, толкова повече ще намираш причини поради които да се страхуваш.
А и винаги можеш да се върнеш в къщи, за твоите родители ти винаги ще си малкото им детенце, дори и да си на 40 примерно.
Забавлявай се
Без мама и тати е мноооооого по-интересен живота, и много по-забавен, повярвай.
Сам си си шеф, а какво по-хубаво от това
Аз бях на 24, когато заживях с мъжът ми, на 20 се изнесох от нас.
Някак си всяко ново местене съм го приемала с огромно любопитство и нетърпение, дори не съм се сетила за страх.
Колкото повече го мислиш, толкова повече ще намираш причини поради които да се страхуваш.
А и винаги можеш да се върнеш в къщи, за твоите родители ти винаги ще си малкото им детенце, дори и да си на 40 примерно.
Забавлявай се
Всъщност, една сервитьорка печели по-прилично и от една учителка, и от още много други професии със завършен университет. Така че не съм съгласна че не би могла да си поема сметките. Дъщеря ми сметките си ги поема самостоятелно още много отдавна. Въпрос на желание и зрялост за самостоятелност. И работата и не е попречила на ученето.
Щом авторката се чувства достатъчно голяма да се ч**ка, би трябвало да и стиска и да работи и да се издържа.
Щом авторката се чувства достатъчно голяма да се ч**ка, би трябвало да и стиска и да работи и да се издържа.
Но въпреки всичко аз наистина не познавам някой, който не е завършил гимназия и да е способен да се издържа абсолютно сам. Понеже все пак има някаква разлика между това да живееш при родители, да им дадеш част от парите за сметки и за храната в хладилника (и евентуално сам да си купиш учебници) и да не им искаш джобни и да живееш на квартира, на която й плащаш наема, плащаш й всичките сметки, плащаш всяка стотинка от храната, включваме и учебниците, дрехи и прочие необходими неща.
Не ми приемай думите конкретно към теб. Аз си говоря така, общо. Изключения има и винаги ще има. И ако дъщеря ти е една от тези, които без проблем ще се справят финансово с горните неща, то имаш само повод за радост
Дано сме се разбрали вече.
ДА реагирала съм по остро, но в началото на темата жени те ме нападнаха много. Това съм го искала да живея с този човек от както го познавам и изведнъж става това което аз искам. Аз съм си начертала пътя кога какво искам да работя с какво да се занимавам и винаги съм знаела че той ще е до мен. Ядосах се защото не съм казала не искам да живея с него защото няма да се справя, а тук започват да ме нападат че съм мамено детенце, че тате носи мама меси като изобщо не знаят как стоят нещата при нас. Че притесненията са ми от страна че оставям майка ми сама защото баща ми работи много и тя ще сама, защото сестра ми се ожени преди 2 години.А с нея имаме проблем. Трудно ми че отивам по далече от тях. А не че те ме гледат и аз глезлата само стоя и ходя по магазините да им харча парите. Мъчно ми е за хората а не за материалните неща. Никога не съм гледала тях. Може би има още един голям фактор които ме напряга много, които си е между нас. Затова се ядосах защото не ме познавате а ми сложихте етикет.
Пенелопа постовете в началото за на една объркана ЖЕНА. Която просто иска да сподели с някои. И все пак не мисля че трябва да пишете така защото всъщност не знаете причината и просто си обиждате без да се замислите. Според мен по добре не пиши по тема която нещо не си разбрал, от колкото да нападам човек които в момента е объркан и това си личи от постовете
Може би има още един голям фактор които ме напряга много, които си е между нас. Затова се ядосах защото не ме познавате а ми сложихте етикет.
Тука не сме ясновидци уважаема. Не сме ти комшии та да питаме кварталните клюкарки ако нещо ни убягва. Ако не си споделила нещо - недей ни се сърди, че не сме в час. Реагираме само на това, което знаем. Ако искаш наистина адекватни мнения - споделяй всичко. Иначе става като в онзи виц в който доктора изследвал един мъж за безплодие и тъй като всички изследвания били на ред го помолил да доведе жена си. " ама аз съм жената в къщата" - казал той. И те така
Пенелопа постовете в началото за на една объркана ЖЕНА. Която просто иска да сподели с някои. И все пак не мисля че трябва да пишете така защото всъщност не знаете причината и просто си обиждате без да се замислите. Според мен по добре не пиши по тема която нещо не си разбрал, от колкото да нападам човек които в момента е объркан и това си личи от постовете
Взимаме те на подбив, майтапим се, умеем да иронизираме.Не обиждаме ние, а истината...тя често боли.Ако истината те обижда-вземи си поука.