galana_s, ами защото първо нямаме баба на която да ги "връчим" и второ си мислех, че и за децата е добре да сменят малко климата. Все пак отидохме на море главно заради тях. А се мъчим да пътуваме, защото 1,5 год не съм мръднала от къщи, а и аз съм човек все пак.
- Публикувана: 26 юни 2009, 12:45 ч.
- Последно мнение: 30 юни 2009, 02:37 ч.
Кошмарен опит за море
Съжалявам за провалената ви почивка. И аз се поизплаших малко,че и на нас ни предстои пътуване до морето.
Аз мисля,че си е до дете дали ще се приспособи бързо или не.Сина ми е на 10 години и всяка година досега е бил с нас на море,като първия път беше на 1 год. и 2 месеца. Но той си е много кротичко дете,никога не сме имали такива проблеми с него.Нооо бебата е на 7 месеца сега и много реве като не си е у дома. Та незнам и нас какво ни чака.Всъщност, ще издържа на реването,ама това с хората от съседните стаи...много тъпо. Дано следващия път да нямате такъв проблем.Пробвайте само с една нощувка някъде наблизо като за начало,пък като свикнат да пътешестват,хайде на море!
Аз мисля,че си е до дете дали ще се приспособи бързо или не.Сина ми е на 10 години и всяка година досега е бил с нас на море,като първия път беше на 1 год. и 2 месеца. Но той си е много кротичко дете,никога не сме имали такива проблеми с него.Нооо бебата е на 7 месеца сега и много реве като не си е у дома. Та незнам и нас какво ни чака.Всъщност, ще издържа на реването,ама това с хората от съседните стаи...много тъпо. Дано следващия път да нямате такъв проблем.Пробвайте само с една нощувка някъде наблизо като за начало,пък като свикнат да пътешестват,хайде на море!
Е точно хората в съседните стаи бяха проблема. Иначе то ясно че за 2-3 дни ще свикнат ама мога ли да държа целия хотел буден 3 дни? А като бяха на 6-7 мес между другото сме пътували и нямахме никакъм проблем. Явно сега вече повече разбират и не им е все едно къде спят. Решението може би е самостоятелна къща или поне бунгало, да не се притеснявам че тормозим хората.
То не само съседните стай тормозим ,ами най-много нас и децата.Моя син пищеше истерично ,като влезе в стаята,оглеждаше се стреснат не можех да го успокоя по никакъв начин и само викаше -не искам тука.Как мога да седя и да чакам да минат два дни за да свикне, може би някой със силна психика и нерви би издържал ,но не и аз ,а то егати и почивката би било.Направо се дигнахме и в къщи.И на мен тогава много хора ми казаха -"ти си луда да се прибереш", луда, луда , ама да не ти се случва на тебе...На чужд гръб и 100 тояги са малко 
Пак да питам, ако сте на гости на родителите си , не сте ги виждали си половин година, на 2100 км от дома, със самолет, къде си отивате?
Това лято тръгваме от тук с колата, 4 дни път, 3 нощувки по хотели в Германия, Австрия и Унгария... Много е приятно да пътуваме, стига нагласата да е положителна и организацията да е на ниво
Човекът е човек, когато е на път!
А децата нямаме нито желание, нито възможности да ги оставяме! 
Това лято тръгваме от тук с колата, 4 дни път, 3 нощувки по хотели в Германия, Австрия и Унгария... Много е приятно да пътуваме, стига нагласата да е положителна и организацията да е на ниво
Човекът е човек, когато е на път!
А децата нямаме нито желание, нито възможности да ги оставяме!
Ако си на толкова много километри наистина няма как да се прибереш.Но все си мисля ,че е различно да си при родителите си, на спокойствие и всички удобства и да си в тясна хотелска стая и от всичките ти страни непознати хора дошли да си почиват ,а не да слушат бебешки рев с дни.Според мен в такъв случай ,ако не си много далече от дома е по -добре за всички да се прибереш.Не натрапвам мнението си,просто казвам ,че за мен това е ненужен стрес.Всеки сам си решава ,разбира се. 
Сега вече и ние пътуваме много ,на малкия му харесва и никога не го оставям на бабите ,въпреки ,че слава богу ги има.
Сега вече и ние пътуваме много ,на малкия му харесва и никога не го оставям на бабите ,въпреки ,че слава богу ги има.
А ако освен любимата играчка, с която да заспи, му застелите и неговите чаршафчета и си спи на неговата възглавничка, няма ли обстановката да е по-приятелска и приемлива ? 
Лично аз предпочитам да не съм на море с дете на 2 години , на колкото е моето сега. Избрах Хисаря - защото мога да се върна за 2 часа в София, а отделно на това за цената на хотелска стая си наех апартамент. За мен да разполагам със собствена кухня с толкова малко дете и малко повече пространство, плюс самостоятелен санитарен възел е първостепенно.
Не одобрявам почивка за средностатистически българин в чужбина с дете. По-добре го оставете на някоя баба.
Савина, съжалявам че така е приключил опита за почивка 
Още повече ме хваща страх за това, че и ние сме намислили да ходим на море.
Моите и двамата ревят много когато сменяме обстановката. Понеже сравнително често си ходим в провинцията и първите една две нощи са шок и ужас, особено ако не сме си ходили отдавна. Понякога една доза панадол помага, но съм съвсем сигурна дали просто не се уморяват от рев и така заспиват.
Разбирам те и ти съчувствам за стреса и неудобството, което сте преживели.
Още повече ме хваща страх за това, че и ние сме намислили да ходим на море.
Моите и двамата ревят много когато сменяме обстановката. Понеже сравнително често си ходим в провинцията и първите една две нощи са шок и ужас, особено ако не сме си ходили отдавна. Понякога една доза панадол помага, но съм съвсем сигурна дали просто не се уморяват от рев и така заспиват.
Разбирам те и ти съчувствам за стреса и неудобството, което сте преживели
. А ако освен любимата играчка, с която да заспи, му застелите и неговите чаршафчета и си спи на неговата възглавничка, няма ли обстановката да е по-приятелска и приемлива ?
Не одобрявам почивка за средностатистически българин в чужбина с дете. По-добре го оставете на някоя баба.
а защо не одобряваш?
сестра ми и мъжът и си пътуват с детето поне 3-4 пъти годишно и досега детето е било спокойно(е, да, ходят на места като Дубай, Италия, все му намират цаката). По-добре така щом има условия да го оправят отколкото да го оставят всеки път като тръгнат нанякъде. Освен това морето му се отразява добр ена детето, зимата имаше проблеми с дробовете и от морския климат се оправи, само че те имат къща на морето, че и бавачка, която си водеха в началото като ходеха в чужбина
не е въпрос само на какво е 'добро', ами и на ситуация, и на възможности
другата ми сестра пък си заведе 10 месечния син в началото на месеца на Слънчев бряг за 2 седмици и не са имали особени проблеми, започвам даже да си мисля че колкото по-отрано свикнат да пътуват, толкова по-голяма е комфортната им среда
И аз имах подобни кошмари с каката, рев, разтройство, повръщане- така докато не стана на 5 г. Малката да си призная не съм я мъкнала, заради тези кошмарни спомени. Като стана на 3 г., тогава и беше сефтето. И установихме че каката няма никакви спомени, язък за мъките ми. Имаме баби, така че определено предпочетохме миналата година без малката. Освен това така имах време да обърна внимание на кака и, което ако малката е с нас е направо невъзможно. Така че всеки преценява сам за себе си.
Не сме имали проблем, винаги вземах антуража от леглото му с нас- спално бельо, чувалче, пижами, играчки, музикален часовник, един куфар с всичко което смятах, че за заспиването, дневния режим и ритуалите е важно. Все още ги нося, без значение къде и за колко време отиваме, старая се за него нищо да не се променя. Понякога дори от къщи тичам до детската градина, ако там си е забравил агнето с което заспива.
Направо съм изумена колко много от вас предпочитат да почиват без детето/децата си 
По темата - винаги носим любимата играчка с нас и да чукна на дърво проблем с баткото не сме имали. Бебока ще го тестваме след 1 месец
По темата - винаги носим любимата играчка с нас и да чукна на дърво проблем с баткото не сме имали. Бебока ще го тестваме след 1 месец
Ааааа не, за мен почивката е свещено нещо, цяла година си скъсваме гъза от работа и да ми я провали един рев? Не!
Децата почнахме да ги взимаме с нас след като навършиха 2 години и проблеми не сме имали, ама никакви!
Какъв е смисъла вместо да си починем да се изтормозим? Те да реват, щото искат вкъщи, аз да рева, щото искам да си почина....
Ми, както писах ние за сега проблеми с баткото не сме имали, може би защото си го водим от бебе с нас и е свикнал и той и ние. Забавляваме си се много добре . На мен пък почивка на която през половината време тъгувам за него не ми се нрави. За 4-5 дни "да", но да идем за 10 дни на море без него не искаме и двамата с мъжа ми.
. На мен пък почивка на която през половината време тъгувам за него не ми се нрави. За 4-5 дни "да", но да идем за 10 дни на море без него не искаме и двамата с мъжа ми.
Аз също не си представям почивка без деца, независимо дали са малки или големи. Както не разбирам жените, които ходят без мъжете си на почивка или обратното. За мен почивката е семейно мероприятие и трябва цялото семейство да е заедно. Така съм научена. Не стига че през цялата година се виждаме за по 1-2 часа вечер ми ако и на почивка отидем отделно... Не че имам на кого да ги оставя, но и да имах не би ми минало през ума такова решение на проблема. А за любимите неща - всичко носих - и одеалца, и играчки, и възглавнички... нямаше ефект.
В общи линии ми е ясно, че е нормално и че малките деца трудно понасят промени (поне повечето от тях). Идеята на темата беше да разбера до каква възраст го има този проблем. Но явно няма правило, доколкото разбирам май при всяко дете е различно.
В общи линии ми е ясно, че е нормално и че малките деца трудно понасят промени (поне повечето от тях). Идеята на темата беше да разбера до каква възраст го има този проблем. Но явно няма правило, доколкото разбирам май при всяко дете е различно.