Симеон от 2 седмици ходи на ясла, първата седмица усмихнат, спокоен, не е плакал, всички бяха учудени колко леко се адаптира. Обаче вчера и днес малчо се къса от рев, иска да влизам с него, не ме пуска, сутринта даже повърна от рев.
Чудя се дали детето късно се усети, че го оставям някъде или пък нещо се е случило и е травмиран? Всичко ми минава през главата вече , представям си как лелите се държат лошо с него или други дечица го бият... В този ред на мисли вече се питам защо изобщо го водя на ясла, вместо да си го гледам вкъщи.
Не ходя на работа, но всеки ден по 4 часа ме няма вкъщи- водя Ивко на рехабилитация. Първоначално мислех, че за Симеон ще е по-приятно и полезна да играе с други деца, а не да стои у дома с бабата (гледачка), а сега се чувствам жестока майка, която оставя детето си да страда.