момичета, никак не е хубаво така да се коментира и измерва болката на хората
много е грозно
всеки по различен начин изразява скръбта си
много е грозно
всеки по различен начин изразява скръбта си
- Публикувана: 4 юли 2009, 20:39 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2009, 07:41 ч.
Почитатели на Майкъл Джаксън
Надявам се никога да не изпитате парализиращата скръб, която е толкова ужасна, че те кара да се смееш вместо да плачеш. Най- трагичните събития се преживяват трудно и емоциите идват много по- късно, понякога случайно. Съзнанието се пази от неща, които са прекалени. Нима наистина и в такъв момент е възможно клюкарското да надделява над човечността? 
Нима има светски начин да се скърби?
Радвам се, че бях съвременник на Майкъл и можах да се докосна, макар и отдалеч, до една личност създаваща изкуство, което достига до всички хора. Поклон! Почивай в мир, Майкъл! Благодаря за всичко, което ни остави!
Нима има светски начин да се скърби?Радвам се, че бях съвременник на Майкъл и можах да се докосна, макар и отдалеч, до една личност създаваща изкуство, което достига до всички хора. Поклон! Почивай в мир, Майкъл! Благодаря за всичко, което ни остави!
Хората навсякъде са различни. Ние, българите, сме доста емоционални, на други места са по-сдържани, но не значи, че не скърбят.
Страхотни са дечицата на Майкъл Джексън!
Поклон пред паметта му!
Страхотни са дечицата на Майкъл Джексън!
Поклон пред паметта му!
Надявам се никога да не изпитате парализиращата скръб, която е толкова ужасна, че те кара да се смееш вместо да плачеш. Най- трагичните събития се преживяват трудно и емоциите идват много по- късно, понякога случайно. Съзнанието се пази от неща, които са прекалени. Нима наистина и в такъв момент е възможно клюкарското да надделява над човечността? Нима има светски начин да се скърби?
Радвам се, че бях съвременник на Майкъл и можах да се докосна, макар и отдалеч, до една личност създаваща изкуство, което достига до всички хора. Поклон! Почивай в мир, Майкъл! Благодаря за всичко, което ни остави!
Нима има светски начин да се скърби?Радвам се, че бях съвременник на Майкъл и можах да се докосна, макар и отдалеч, до една личност създаваща изкуство, което достига до всички хора. Поклон! Почивай в мир, Майкъл! Благодаря за всичко, което ни остави!
Абсолютно подкрепям, и е много грозно наистина да се коментира нечия скръб
Децата са прекрасни, церемонията беше прекрасна... Само защо им трябваше да изкарват ковчега...Ще тръгнат пак слухове като за Елвис. Стига са го дъвкали човека вече...
Ето от Джеймс Браун мемориал
за тези, които по-горе питаха
http://www.youtube.com/watch?v=cRCmDvX50S4&feature=related
Ето от Джеймс Браун мемориал
за тези, които по-горе питаха
http://www.youtube.com/watch?v=cRCmDvX50S4&feature=related
А zащо трябваше да карат Парис да говори. Беше много тьжно....
Ами може и сама да е искала,децата не са толкова малки всъщност
Бояна,като ми се поуталожиха страстите считам ,че си права и лично от мен едно сори
момичета, никак не е хубаво така да се коментира и измерва болката на хората
много е грозно
всеки по различен начин изразява скръбта си
много е грозно
всеки по различен начин изразява скръбта си
Може да изглежда наистина грозно отстрани,аз не смятам,че някой клюкарства,просто ми е много тъжно,защото все си мисля,че Майкъл си отиде нещастен и неразбран,самотен и ми се иска чрез изразените емоции от страна на всички тези хора,да повярвам,че не е така,иска ми се да знам,че е бил обичан и го е знаел
Историята на музикалния шоубизнес е имала трима крале. И тримата доказаха, че не е нужно да съществуват физически, за да продължат да пишат по празните петолиния.
Краля на рокендрола, Краля на попа и един крал без корона, а с трънен венец от любовта на хората. Елвис Пресли, Майкъл Джексън и Фреди Меркюри - три живота като на филм, живени от и чрез и само за музиката. Отдадени до болка и буквално до смърт.
Три живота, които и до ден днешен продължават да носят индустрията на плещите си. Индустрия, която се самоизяде и е неспособна да създаде икони. Индустрия, за която милионни тиражи от дискове вече са невъзможни, която изкарва еднодневки, които като мухи, докосвайки се до светлината, изгарят. Неспособни да спечелят и глътка от вниманието и обичта на феновете. Няма истерични женски сълзи, няма припаднали девойки при вида на идола си, бълнувания и неизживени сънища. Неочакваната загуба на последния Крал сложи край на една ера, в която нотите можеха да променят съдби, в която музикантите бяха посланици и политици - най-добрите международни оръжия.
Поклон!
Краля на рокендрола, Краля на попа и един крал без корона, а с трънен венец от любовта на хората. Елвис Пресли, Майкъл Джексън и Фреди Меркюри - три живота като на филм, живени от и чрез и само за музиката. Отдадени до болка и буквално до смърт.
Три живота, които и до ден днешен продължават да носят индустрията на плещите си. Индустрия, която се самоизяде и е неспособна да създаде икони. Индустрия, за която милионни тиражи от дискове вече са невъзможни, която изкарва еднодневки, които като мухи, докосвайки се до светлината, изгарят. Неспособни да спечелят и глътка от вниманието и обичта на феновете. Няма истерични женски сълзи, няма припаднали девойки при вида на идола си, бълнувания и неизживени сънища. Неочакваната загуба на последния Крал сложи край на една ера, в която нотите можеха да променят съдби, в която музикантите бяха посланици и политици - най-добрите международни оръжия.
Поклон!
Много силно, много. Двама от тях са завинаги в сърцето ми!
Боже, NEZIRUS, страхотно си го написала!!!аз в момента съм като в несвяст,както повечето от вас.какво да кажа-по време на поклонението,преминах през всички възможни емоции-тъга,гняв,успокоение,чувство за безнадеждност...направо сълзи не ми останаха вече.когато жената в бяло връчи посмъртно тази грамота на Майкъл,мислех,че това е момента,в който няма да мога да издържа и ще рухна...но когато стана това с Парис... 
незнаех къде се намирам!и още е така!още не мога да повярвам,че него вече го няма!заклевам се,че очаквах накрая,след като изпяха heal the world,ТОЙ да отвори капака на ковчега и да дари всички с неповторимата си усмивка!!!чаках,чаках,но това така и не стана...
това,което ме подразни изключително много,освен тъпанарите,които се бяха събрали сякаш на очакван концерт и се кефеха неимоверно много,че са там,е държанието на малкото келеме Принс!каква беше тая дъвка,какво беше това грозно и показно дъвчене...?!?момичета,имах чувството,че не му е много зор,че в момента оплакват баща му!че целият свят е притихнал и следи всеки жест,всяка въздишка и всяка думичка на там присъстващите,в опит да попие всичко и никога да не забрави този велик момент!а тоя пикльо?!?поне от семейството толкова ли не можаха да му направят забележка,като той толкова не се интересува?и не казвайте,че е бил на успокоителни,защото си личеше колко му е все тая и колко му е досадно!докато милата Парис...истинска кукличка,личи си,че много обича баща си.за Джанет и останалото семейство просто няма какво да кажа,то се видя колко им е ''мъчно'' за брат им,поне една сълза от куртоазия да бяха проронили!студени хора са тези,какво ли му е било на Майкъл да расте сред тях,с неговата свръх-чувствителна душа...?
незнаех къде се намирам!и още е така!още не мога да повярвам,че него вече го няма!заклевам се,че очаквах накрая,след като изпяха heal the world,ТОЙ да отвори капака на ковчега и да дари всички с неповторимата си усмивка!!!чаках,чаках,но това така и не стана... това,което ме подразни изключително много,освен тъпанарите,които се бяха събрали сякаш на очакван концерт и се кефеха неимоверно много,че са там,е държанието на малкото келеме Принс!каква беше тая дъвка,какво беше това грозно и показно дъвчене...?!?момичета,имах чувството,че не му е много зор,че в момента оплакват баща му!че целият свят е притихнал и следи всеки жест,всяка въздишка и всяка думичка на там присъстващите,в опит да попие всичко и никога да не забрави този велик момент!а тоя пикльо?!?поне от семейството толкова ли не можаха да му направят забележка,като той толкова не се интересува?и не казвайте,че е бил на успокоителни,защото си личеше колко му е все тая и колко му е досадно!докато милата Парис...истинска кукличка,личи си,че много обича баща си.за Джанет и останалото семейство просто няма какво да кажа,то се видя колко им е ''мъчно'' за брат им,поне една сълза от куртоазия да бяха проронили!студени хора са тези,какво ли му е било на Майкъл да расте сред тях,с неговата свръх-чувствителна душа...?
ahinora_ По- важно е да си се научил да обичаш- това не всеки го може. Иначе, всеки е обичан от някой. А Майкъл показа, че умее да обича. Дори, когато омразата на цял свят се е насочила към него. Той си остана едно дете. Това ме натъжава най- много- имам чувството, че е умряло дете, а не 50 годишен възрастен. Откриването на концерта на Мадона ме разстрои много точно заради това- имаше огромна снимка на Майкъл като дете...
Боре Стига си мразил. Тъпо е.
Боре Стига си мразил. Тъпо е.
Горките деца, никак няма да им е лесно от тук нататък
http://images.huffingtonpost.com/gen/91167/original.jpg
http://images.huffingtonpost.com/gen/91168/original.jpg
http://images.huffingtonpost.com/gen/91121/original.jpg
http://images.huffingtonpost.com/gen/91167/original.jpg
http://images.huffingtonpost.com/gen/91168/original.jpg
http://images.huffingtonpost.com/gen/91121/original.jpg
Няма да им е лесно наистина. "Баща" им почина и горките деца са сам сами на тоя свят. Не че нямат майка ама "баща" им не дава и дума да се изговори да ги дадат на майка им да се грижи за тях. Сега за тях ще се грижи възрастна 80 г. жена (майка му) която пък ако случайно умре ще ги прехвърлят на Даяна Рос която също не е първа младост. И така ще си ги прехвърлят като багаж. А децата си имат майка жива и здрава и са кръв и от нейната кръв. Ама с такъв "баща" какво може да се очаква.... Представете си някой мъж да ви отнеме децата и да не ви ги връща - как ли ще се чувствате на мястото на майка им...
Горките деца...
Каква майка, коя майка???? Майка и баща им е бил Майкъл!!! Тези деца нямат майка в истинския смисъл на думата!!!