ЗА ЗАВИСТТА...

Ха, много важно Ти не си ли свикнала Хората са студени
Хич да не ти пука, злоба и завист имаааа мнооооогоооо Просто се абстрахирай от нея. А, то и приятелите са толкова
Аз бих го нарекла злоба, защото може би ти притежаваш, това което те не, а искат. Разбирай, уважаващ те съпруг, хубав дом, юут, хубава си, а накрая като капак на всичко това и едно хубаво сладко бебе с големииии слаааадки бузки. Радвай му се, да ви е живо и здраво на цялото семейство, а с тези "приятелки", колкото по-малко контакти имаш толкова по-добре. Вярно е, че без приятели не може, няма да си кукуваме самички все пак, но отсей плявата.
Говоря ти като човек изпитал и злобата и завистта, съкратих доста връзки и да ти кажа много ми е леко на душата така. Чувствам се направо щастлива
Успех ти желая и се радвай на бузанчо  

Особено ме кефи на снимката дето бърка в манджата    

Да ти е живо и здраво бебчето, наистина е много сладко. Прави да си обидена от отношението на твоите приятели, но имам чуството че с година на година хората все повече се затварят в себе си. Живеем във вълче време. Аз съм малко по-голяма от всички тук, и ми е доста трудно да приема новите условия на живот. Няма ги събиранията, веселите моменти. Преди години, когато родих първата си дъщеря, в къщи беше малък хан, вратата беше винаги отворена, и думът ми гъмжеше от мами и бебета, които щъкаха навсякъде. Но беше весело, весело....... А сега ми се струва, че като родя детето, ще съм затворена в къщи, и ако аз не се обадя, няма кой да се сети да се обади.  Но................................. явно такъв става светът за съжаление  

Голям сладур ви е Алекс . Многооо да ви радва.
На въпросните "приятелки" - ами остави ги да бъдат прекалено заети и бъди щастлива.
П. С. Защо ли тази снимка ми е прекалено позната. Нашата дъщеря е на 1г. и 2м.  и  щом види, че компютъра е включен е голям зор да натисне някое копче. А колко снимки има на него...
Гответе се за отваряне на CD-то, рестартиране и други такива .
Да си ни живи и здрави всичките такива бебоци и още по-големи бебоци!

mila Daniela,
da ti e jivo, zdravo i palavo deteto!!!!
Zloba, zavist i nechoveshko otnoshenie ot strana na ogranicheni hora vinagi shte ima ............. zagarbi gi, ostavi gi da si jiveyat neshtasnia jivot SAMI.
Radvai se na malkoto sakrovishte i na lubovta ot svoite blizki.
Razgledahme saita s moite kolejki /vavlyakla sam gi i tyah v moite problemi/ vsichki sa adski ocharovani.
USPEH

p.s. Afroddita i tvoito detentze e tolkova sladko .....

Да, така е. Времената отключиха най-низки страсти в обществото. Болно ми е, че е така.

Благодаря за поздравленията и пожеланията!
За компютъра - наистина тези деца се раждат с афинитет към тези джаджи. Много е сладък, когато блъска с ръчички по клавишите и поглежда периодично към екрана, сякаш знае, че там трябва да се гледа.  

Благодаря и успех и на теб! Радвай се на бременността си, защото това също е незабравим период. Дори после може малко да ти липсва

А защо???? И аз не мога да си го обясня този феномен...
А снимките са наистина сладурски Много много целувки на малкия Алекс - желая му да стане голям компютърен спец

Забрави ги тези приятелки... Голяма част от хората се интересуват главно от себе си, макар че това не си личи

Аз винаги се мъча да намеря и други основания в подобни случаи: не са имали време, имали са по-важни проблеми... Това също е възможно! Особено ако някой се изгуби от погледа ти за дълго време... Хората минават през различни периоди, никой не остава същият дори в рамките на една година

Радвайте се на хлапето и ти желая много нови познанства

Здравей,
Голям сладурчо е Алекс, да ти е жив и здрав!

Аз ще изкажа малко по-различно мнение - аз съм от хората, които трудно поддържат приятелства, защото съм разсеяна имам много работа, особено от както се роди Дани, и нямам време да се обаждам на приятелките си. А те се сърдят и не ми се обаждат, останаха ми само тези, които разбират, че не звъня не защото не искам да ги чуя, а защото нямам време и ми се обаждат те. Извинявам се, посипвам главата си с пепел  , обещавам, че следващия път ще звънна и после пак забравям    или се сещам все във време, в което не е удобно да обадя. Но верните ми приятелки разбират, и не се сърдят много   .
С горното искам да ти кажа, че не е задължително хората да не са добронамерени спрямо теб, а просто да са разсеяни, ако ти държиш приятелствата да продължат, направи усилие да ги съхраниш като ти се обаждаш, но ако и тогава хората не откликнат с добро ........ е по-добре ги забрави и си намери нови приятели.
Но няма смисъл да се тровиш и сърдиш, защото така причиняваш неприятности само на себе си.

Абсолютно съм съгласна - още повече, че аз също минах през същия етап с една "приятелка", с която се познаваме повече от 20 години. Разбирахме се точно до момента, в който аз се дипломирах, започнах работа, омъжих се и после забременях. Когато й се обаждах, си измисляше какви ли не истории (лъжеше за ученето и за работата си - така и не разбирах защо). Най-обидно ми стана, когато разбрах какви са коментарите й за сватбата ми, която беше "само" 10 месеца след като срещнах съпруга ми (тя самата живее повече от 7 години с приятеля си и иска да се омъжи, но той все още не иска). Когато забременях за първи път, нейният коментарът пред приятели е бил: "Аз от толкова години се опитвам да забременея, а тя пък как така взе, че успя още от първия опит."). Когато загубих бебето обаче, се обади с настояването да научи всичко в подробности. Откакто разбра за сегашната ми бременност спря напълно да се обажда, а, когато й изпратих картичка за рождения ден по и-мейла, отговорът беше: "Мерси за пожеланията, но Интернет отдалечава хората. Откакто забременя, много ти порасна самочувствието и ме забрави. Да не би пак да имаш "проблеми с бременността"?". Това вече преля чашата и реших напълно да я игнорирам (сега по-важно е здравето на бебоците ми, а не да се ядосвам на глупости).
Благодарна съм, че така разбрах кои от приятелите ми наистина държат на мен - идваха да ме виждат, докато лежах в болница; обаждат ми се, питат за бебоците и нямат търпение да се родят.
Радвай се, че и ти имаш тази възможност сега и се наслаждавай на хубавите мигове с малкия сладур (ама наистина е много готин - ако някое от бебите е женско - направо се кандидатирам да му ставам тъщ   ).

Първо- радвай се на страхотното си семейство и детенце!
Второ- не се връзвай на хорската завист и високомерие!
По-добре, че не си обградена с лицемери, които те одумват зад гърба ти.
Имах и аз подобна приятелка, която за цялото ми студентстване от дома не излезе, все двете като гербови марки, мислеха ни за сестри и тн. и какво.....накрая се оказа, че ми завижда и ме попита в прав текст в приятелска компания- ако ти кажем да го зарежеш(мъжа ми- тогава още гадже ми беше) ще го направиш ли? Е, направо се ошашках от това отношение.
Така, че да не ти пука, създай нови контакти, сигурна съм че си весел и общителен човек, изпълнен с оптимизъм и ведро настроение!
На малкото беборанче- щастливо детство му желая, тъща не мога (засега ) да ставам- имам и аз синче, ама ако имам щерка....съм на линия.
А, като каза роден през зимата..ако е декемврийче- заповядайте при нас в декемврийската тема!

Бебчо е много сладък!


Вчера дочух разговор в един магазин и  любопитно се  заслушах     :

"- Скоро виждала ли си Х?
- Не, кани ме на погача, но няма да отида!
- Защо?
- Ами откакто роди страшно се е променила.
- В какъв смисъл?
- Станала е много критична към мен. Откакто роди не съм се чувствала толкова зле. Затова вече я отбягвам."

Изводите си правете сами!  

Хич да не ти пука. Свестните хора ще останат, с другите не си струва да си губиш времето!
И при мен е така - когато разбраха за съпруга ми, за начина ни на живот, за близнаците, които очаквахме, доста хора направо се разболяха и се отдръпнаха. Ела сега да ги видиш като се случи нещастието колко са "загрижени" за нас - да научат  подробности и да ни видят как страдаме.... Игнорирам ги.

Ей, Даниелка, я си живей живота мила. Такова сладичко бебче имаш и ти си толкова хубава, хич не обръщай внимание на това. Гледай си детето и мажа и това е, там е истината. А тези дето са ти истински приятели ще си проличат, няма как да не стане.

Да ти е живо и здраво детенце! И да е по палавичко



Гадно е и на мен се случи , но като погледна дяволитата усмивка и ми каже "Манга !" не ми пука за тези които ме отбягват .

Има една мама с подпис "Който ми е приятел пичели , който не ми е приятел ни пичели !"

Мила Даниела, прекрасни сте с малкия Алекс, както казва една баба от моя блок "Пуу, машалла"
Всички, които ти пишем явно сме изпитали същото по отношение на някои "приятели". Много е тъжно и жалко наистина, но никой не го интересува когато си щастлив, ама когато страдаш си често споменаван...

Еххх, че е сладък Алекс!
Я ги забрави тия "приятели". Моите, истинските, щяха да се изпотрепят да дойдат да видят Александра. Вярно, не са много, но пък са ми истински, поне засега!

Поздрави на малкото адашче!

Да си призная и аз съм от разсеяните  Сега като се замисля една позната  пуска снимки на дъщеричката  си в една приятелска група, аз ги разгледах, радвах се на сладураната, ама нещо се замотах и не и писах колко е сладка  Сега разбирам че това може да я е наранило, то имаше доста отзиви и тъй като с нея не сме чак толкова близки приятелки и се успокоих че моя едва ли е от значение  Взимам си бележка. Същото е и със снимките тук  Ама аз съм си такава-имаще постинг да гласуваме за момченцето на една мама-гласувах за него, но не писах че съм го направила. Та това го пиша не за да се оправдавам аз, а да каже че сигурно има и други като мен. Близките ми приятели ме знаят и не се обиждат, ако нещо пропусна.  Даже мойта съквартирантка от студентските години ми викаше "не ти се сърдя ако нещо пропуснеш, ама се притеснявам да не те блъсне някоя кола-толкова си отвеяна"
 Предполагам, че една част е възможно да са се засегнали, че  си поканила Х като си родила, пък тях-не и да са решили да си го връщат... Ами тяхна воля "сърдитко Петко-празна му торбичка" Да не ти пука, пази си отношенията с хората на които наистина държиш.
 Алекс е голям сладурко, да е жив и здрав но да си призная едва ли бих го писала, ако не беше споделила притесненията си

нямам много време да прочета какво са ти написали другите но мога да ти кажа че не си единствена!знам че това не е успокоение но да си гледат работата!за мен това си е чиста проба злоба!
част от моите приятелки направиха същото!стана ми обидно за момент но после си казах че който се държи по такъв начин не би могъл да е приятел!
а днес ми се случи следното:една такава приятелка ни видя,но вече осми месец няма планове за събота и неделя но не се знае дали няма  да излезе нещо та не можем да се видим!само да спомена че работи на 15 мин пеша от нас!живее на 10 мин.!поне аз го взимам за толкова с количката!

Алекс е ноемврийче  Съни е мноооого сладко бебче. Същият пуханчо като моя Алекс.    И аз се надявам следващият път да е момиче. Тогава ще се разменим

Е, и аз имах същият случай предвид.
Май наистина това е начин да разбереш какъв е точно един човек. Защото ако беше нещо лошо- веднага ще започнат да те успокояват и да се чувстват доволни, че на тях им се е разминало...но...явно такъв е живота.
Все пак ми тежи.

Честно казано и аз съм от този хора, който описваш. Но винаги се стремя, когато става дума за нещо толкова важно- каквото е раждането на едно дете- да бъда точна. Защото спазването и честотат на обикновените срещи не са най-показателни за това, което говоря.

Ох, нямам възможност да отговоря на всички, макар че имам голямо желание, защото във всяко мнение откривам това, което и за си мисля. Честно казано е страхотно да видиш, че някой мисли като теб. Като в брака е .
Алекс пак е гладен и отивам да го нахраня.

Това са то4ните думи. Хората са такива и ти неможеш да ги промениш, но по този на4ин ще ги пресееш и ще видиш кои те уважават и ще бъдеш много по-добре само сред истински приятели, а не сред злобари

Алеск е страхотно дете, радвай му се на него и на семейството си и хи4 да не ти пука за останалите на които не им пука за теб.

Пък хубава мама, чудно бебе!
Такова сладко пухкавелче!
Ами кво да ти кажат хората?!
То е без думи!

Хайде сега пък аз да се оправдая......

Защото виждам и себе си описана тук (в смисъл отговорила не веднага, не писала в клуба и не отишла на гости). И да кажа, че не завиждам, нито съм злобна. В момента нямам време за добри думи дори и към детето и съпруга си, камо ли за някой друг - друг е въпроса как ме търпят.
Аз пък не обичам когато се правят уговорки за срещи и в последния момент все нещо се прецаква, но не при нас. И на мен ми е обидно, но гледам да не се впечатлявам много много.

Е това е. Тошко успя да ми опише Алекс, но друго си е да го видя. Но като гледам как вървят нещата около мен наистина сигурно ще го видя на живо когато порасне съвсем. За това съжалявам, но имайки предвид горчивината в тона Dani, не мисля че моят постинг ще бъде извинение.

Да имах време да напиша този постинг днес, сега, защото приключих с поредния екшън в офиса и живот и здраве утре ще се планцикам в морето.

Интересна тема

ДА НЕ ТИ ПУКА    

О, Ани, нямах предвид теб. Наистина!
А това, че се прецаквало в последния момент- ами да- бях ли аз виновна, че претърпях катастрофа на път за вас?! Или пък, че режимът на Алекс е такъв, че доскоро не можех да изляза спокойно навън за повече от 1 час.
Винаги си добре дошла у нас и ти го знаеш.
Знам колко си заета и .т.н. Имах предвид приятелки, с които се познавам от години и които са били част от моя живот, както сега Алекс и мъжът ми са част.
Както и да е. Не се пъхай насила в този случай.  
Целуни Пепи от мен и весело прекарване на морето. Аз не знам дали ще го видя и това лято

Kat 4eta tozi pocting ce ceshtam za edna prikazka za gardjeto "gledax gledax i ot moito gardje po xybavo ne vidiax" ne 4e ima neshto losho v tova za vciaka maika neinoto dete e nai zna4imo i nai vajno normalno i taka triabva no ne vinagi e vazmojno 4ovek dori i da icka da otdeli vreme za da poceti niakoi malak cladyr i da yvaji negovite roditeli vav podxodiasht za tiax moment. Jiveem vav mnogo dinami4en cviat i poniakoi pat pone c men e taka niamam vreme dori za moite ci deca i capryg. Kogato ce rodi plemenika mi niamax nito vreme nito vazmojnoct da gi pocetia biax izvan bg dori GSM im ne znaex (mrazia tozi vid komunikacii) ta ne mojax da izrazia radocta ci ot poiavata my na tozi cviat. Tova ne me pravi nito zavicliva nito losha lelia nito losha maika, procto 4ovek ne vinagi ima vreme, tii kato ne e po cial den v kashti i po niakoi pat kat ce pribere edinctvenata my cel e da dokopa vazglavnica ane da prashta otgovori na GSM i pro4ee malovajni za nego neshta. Cpored men tova e cadbata na raboteshtite reshili da izgradiat cebe ci kat dobri cpecialicti..

Казват, че от зависта се става кривоглед... явно твоите приятели просто виждат нещата криво, така че прости им като по-щастлива и извисена от тях  
Желая ти всичко най-добро имаш за какво да се радваш

Честно казано аз не мисля, че винаги е завист. Аз примерно не винаги отговарям или поздравявам мами с новородени бебета или ако го правя, правя го само на тези с които по някакъв начин се позвам (индиректно разбира се). Всички бебчета са сладки, но във форума сме толкова много- не можеш да обърнеш внимание на всички. Аз ако съм на теб, няма да се впрягам толкова. Ако гледаме на всички хора неодстатъците ще останем без приятели. А ако си помислим сигурно и ние имаме трески за дялане. Радвай се на живото и здраво бебче и да не ти пука.  

Даниела,
Да ти е жив и здрав Алекс и много да те радва. Не мога да видя снимките, тъпия уебшотс нещо се е....ва. Тъй като бързам за работа не мога и да го чакам.
Това което искам да ти кажа,обаче е следното:
Не си мисли,че си център на вселената. Ти си център на своя си микрокосмос, с мъжа, детето и най-близките си хора от семейството. С всеки човек е така. Всяка майка си мисли че нейното бебе е най-сладкото и най-прекрасното на света и  това е нормално. Не разбирам защо си очаквала след като родиш всички близки и не толкова близки приятелки да се надпреварват да ти се лигавят и да ти обясняват колко ти е прекрасно детето? Има ли нужда да лицемерят, ако не искат да го кажат. :    Аз лично не предпочитам този вариант.
Аз по същия начин разпратих линк със снимките ни в интернет. Да не мислиш, че получих мейл в отговор? Но не съм и очаквала. Достатъчно е, че са го отворили и разгледали. Когато се срещахме след това, се сещаха и казваха по някоя дума, други аз питах най-чистосърдечно дали са ги видяли и те отговаряха с "Да,много са хубави" и толкова. И какво да взема да правя трагедия от това ли?Хайде де, всеки си има своето малко слънце, и както казах смята че то е центъра на неговата си вселена.
Най-близката ми приятелка така и не намери време да дойде "на бебе", 100 пъти я каних. Четири месеца след като аз родих, роди и тя-е, така и не ме покани да видя бебето, а сега когато детето й е на 1г1м се оказа, че аз съм виновна,че не съм се интересувала от нея, че не съм отишла у тях да видя бебето, както и тя да види моето!   Най-културно й казах, че чакам покана, и след като тя на няколко пъти отбиваше номера с някакви свръх странни обяснения, се уговорихме за среща навън с бебетата! Какво, да седна да се сърдя ли? Просто си гледам живота и не обръщам внимание на такива дреболии!
А ако искаш да получаваш похвали за бебето си-ето тези форуми са точно за това-всички се надпреварват да се радват и да възхваляват бебетата!
Аз лично никога не очаквам да ми се превъзнасят за детето-никой не е и длъжен! За мен то е най-хубавото, най-умното и прочие-като всяка майка. А това че някой друг не мисли така-ами негова си работа!
Така че Даниела, свиквай с отношението на хората и обръщай внимание на ценните и непреходни неща като децата и любовта!

Здравей, още вчера видях постинга ти, но не можах да пиша...
Много сте готини!  
Спомних си какви бяхме ние на около 4-5м... Бебо "пишеше " по клавиатурата, а после гледаше какво се е променило на монитора Даже по едно време само windows-кия бутон натискаше  - нали се "променя" там нещо    и голям кеф беше...
А за т.нар. "приятели", не им се връзвай, а си намери нови по-добри  

Целувки на сладура

не успях за изчета всичко, но защо мислиш, че е завист?! аз почти 3 месеца не се бях виждала с няколко приятелки и скоро като излязохме се оказа, че в момента има разминаване в интересите ни - те не са омъжени и си мислят за свалки, а аз по-скоро за памперси
затова компенсирам с нови запознанства именно с майки с деца на моята възраст. след време когато и старите ми приятелки родят ще има да ме търсят (поне така си мисля)........нали ще съм вече с опит!

Мила, хич да не ти пука... Гледай си сладурчето и знай, че поне на мене можеш да ми показваш снимки и да ми се хвалиш защото имаш много добър повод. Толкова сладко, красиво и бузесто момченце имаш, да ти е живо и здраво и само да те радва.

Лично аз загубих всичките си приятелки когато се омъжих... Тези няколко които ми останаха след сватбата ги загубих след като се роди синчето ни... Е пък голяма работа. Пролича си и колко са ми приятелки. Сега, няколко години по- късно, дори и не ми липсват.

Даниела,а помисляла ли си за другия вариант?
Може пък някои от тези твои приятелки да искат много да имат бебе,но да имат някакви проблеми и факта че ти си родила да ги депресира в началото.Трябва да ти кажа,че е много тежко когато бебето не идва,а ти все се надяваш.Аз съм от тези жени дето се надяват вече 4-та година.Може би наистина са депресирани твоите приятелки.Ета аз например не съм такава.Умея да се радвам на чуждото щастие и не бих постъпила така,но имам приятелки които заради този проблем така са се затворили в себе си,че нямам думи.Дай им малко време и ще разбереш кои от тях са ти наистина приятелки и кои го правят от завист.А иначе наистина след сватбата и идването на бебето се губят голяма част от приятелите.Не знам защо става така,но е факт.Но пък на тяхно място идват други.
Радвай се на живота си и на този малък сладуран и не се измъчвай за такива неща.
Да ви е живо и здраво момченцето и голямо да порасне.Имного да радва мама и тати.

Не искам похвали за бебето! Не страдам от липса на внимание нито към себе си, нито към бебето ми. Тъкмо обратното.
Мисълта, която изказах беше друга. Адмирациите и възклицанията не са това, за което говоря. Това е повърхността, която е въобще не ме интересува!
Говоря за отчуждението и непостоянството на човешката природа. За това, че си бил много близък с някого, че дълги години сте били с почти една и съща биография и изведнъж това, което е  уникално за една жена в живота й като събитие, не може да бъде споделено от толкова иначе близък човек!
Сега разбра ли ме?

МОЛЯ, ПРОЧЕТИ БАВНО И ВНИМАТЕЛНО ТОВА, КОЕТО СЪМ НАПИСАЛА!
УСПЕХ!

Dani, както и твоите "приятелки" и тук има такива, които не споделят постинга ти, или не го разбират Не разбират това, което си написала, в смисъла, който си вложила така, че колкото и каруцарски да звучи, еби им майката

Мила Daniella,
Много добре те разбирам!
Но трябва да свикнеш с факта, че света е пълен със зависливи и проклети жени, които по никакъв начин не са способни да споделят нечия радост. Според мен това е продиктувано от факта че те са изключително недоволни от собствения си живот, не са способни да дарят любов и съответно да я получат. Тези хора са нещастни. И тези хора не могат да ти бъдат истински приятели, защото просто не могат да бъдат нито искрени, нито всеотдайни, нито обичащи когото и да е (с изключение на самите себе си).
Имах колежка, която всеки път, когато отивах на работа с нов тоалет и логично в такъв случай има някакъв коментар (от сорта на ауууу и т.н.   ) тя винаги мълчеше и гледаше лошо. От тогава се получи лафа, че "Щом Цвети мълчи, значи изглеждам страхотно! "
В крайна сметка свят широк, хора разни. Единствено от нас самите зависи с какви хора ще се обградим и ще имаме за приятели. Тези истинските, на които може да се разчита и да бъдат с нас в хубави и лоши моменти. А на останалите, които неизбежно съпътстват живота ни, ще се наложи да се научим да не обръщаме внимание на простотиите им и да бъдем над тези дребни, гадни, подли страсти.
Гледй и се радвай на хубавите неща, особено в този най-прекрасен етап от живота ти!!!    

Не смятам, че това е завист. Но пък и не познавам нито теб нито хората за които говориш, та няма как да съм категорична!
Разгледах снимките още в бъдещите и не писах...просто не ми се пише след всеко представяне на албум, а и изхождайки от собствените си потребности не смятам, че всеки погледнал снимките трябва да пише. Хвалбите около моята дъщеря например ме смущават, защото всяко дете е красиво и уникално, моето е най-най само в моите очи. Едва ли има някой който да не е останал очарован от сина ти. Знаеш ли аз какво си помислих...честно? ...я виж каква красива мама с красиво бебе! на една от снимките се вижда картина, взирах се да я разгледам а дом с картини на стената говори много за собствениците им!
Това е. Не се сърди на приятелите си, не е задължително да си покривате интересите на 100%, щом сте били заедно е имало нещо което ви свързва. Отчети и собствената си промяна около и след раждането, промяната в приоритетите ти...
Това е. Поздрави!

Хондичка, за съжаление, аз лично съм на месечен трафик от 100мб и в началото като разглеждах всички албуми, ми свършваше трафика за броени дни и седмици стояхме без И-нет. Сега от време на време се изкушавам и поглеждам избирателно по някоя снимчица от някой албум. Надявам се скоро да се преместим при друг доставчик или просто нещата да станат такива, че да не се замислям за такива неща.

Ne iskam da se povtariam no Alex e naistina, ama naistina hubavo bebe. Dano stane i dobur chovek edin den kato porasne goliam

Ako tova shte te uspokoi pone malko shte spodelia, che az kato rodih zulva mi ( nali takava mi se pada zenata na brata na muza mi?) oshte ne se oabdila da mi chestiti . E, viarno, che ne mi e kruvna rodnina, a kato se ima predvid ,che s tatkoto niamame brak, no tova ne promenia neshtata nali? Tia vse oshte e zena na brat mu. Dori edin mail ne mi napisa. E tova ne e li prostotia a ? Neznam. Niamam dumi  Usmihvam se zashtoto e naistina mnogo smeshno. Kak se izlagat horata a?

Inetesnoto e ,che tia e maika na dve deca i sama znae kolko e chuvstvitelna edna maika na temata"deca". Spokoina sam,che Gospod si znae rabotata.
Ne sum nabozna, no sma sueverna.

Izviniavams e ,che zanimavah auditoriata sas sebe si, no i na men mie  kupnalo ot nespravedlivostta naokolo.

Здравей Даниела,аз също мислех да пускам подобна тема преди няколко дни,но все не ми остава време покрай бебката.Само,че мислех да я озглавя нещо от рода Имате ли истински приятели?Защото честно казано за година и половина така ми се завъртя живота на 360 градуса,че чак се питам това,което е минало дали въобще е било някога?Така се събирахме с наши приятели,но откакто забременях и впоследствие като родих и отношенията ни се промениха много сякаш моето семейство вече има съвсем други проблеми далечни от техните и те незная от какво чувство водени,но вече рядко се обаждат,само по рожденни дни и именни дни иначе ей така да звъннат да питат как съм както преди ....няма .Аз свънях няколко пъти опитвах се да поддържам огъня на приятелството както се казва,но то омръзва когато само едната страна го прави и се започна ама аз звънях ама нямаше никой иили сигурно изключвате телефона заради бебето като спи и разни такива постни лъжи.И в един монемт от много приятели останахме само с познати.Трудно е да наречеш някой приятел,трябвя да се заслужи,а май като съм говорила и с други хора никой не си прави труда да заслужи титлата приятел.Времената станаха такива,едни с пари други без или с по-малко и гледат какво имаш уж казват,че не завиждат а се радват а май не е така.Любимият ми сериял е Приятели,защото ми е така хубаво като гледам как се разбират как си помагат разчитат един на друг,скарат се,но като че ли веднага намират пътя към сърцата си отново.И най-важното не съществуват такива отношения между хората в действителния реалния живот.Но ми харесва и си мечтая за такива приятели и пожелавам на всички вас такива.А иначе да сме живи и здрави всички,и ние  и тези които ни завиждат,пък знае ли се един ден може би ще се променят нещата към по добро.Важното е да не губим надежда  от душите си и усмивките от лицата си   .

А,момичета и наистина нека,когато някоя мама пусне въпрос и ние да всички да и отговяряме поне с 2,3 думички.Нека не бъдем само наблюдатели в този форум,а да бъдем участници да споделяме ,защото тя която и да е чака нашият отговор,а не ни моли да погледнем само какво е написала.

Здравей,
Снимките са много хубави особено ми хареса онази с компютъра.Може ли един въпрос.Може да ти се стори глупав, но...Как качваш снимките в уебшота.Влязох в страницата , регистрирах се но неможах да разбера как да си кача снимките от компютъра.  :

Виж тук, Дебора/модератор в клуба в дир.бг/ го е обяснила много подробно.

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=16&Board=budeshtima … ollapsed&sb=5

Зълва е сестрата на мъжа ти. В твоя случай е етърва. Много е сложно, да се чуди човек защо просто не си ползваме имената, ами се оплитаме като пиле в кълчища в тези сложни роднински титли

Kkato vizdash po-gore pisah za vazimootnosheniata s rodnini.
S priatelite e podobna situaciata. rabiram,che ne ti e priatno da se chivstvash izostavena i zabravena, no povecheto maiki,shte spodeliat sashtoto.
Niama da zashtitavam neobazdashtite se priateli, no naistina horata spirat da zvuniat, kogato bebo e oshte maluk i posle niakak si zabraviat da zapochnat pak da se obazdat. + tova vseki ima problemi v dneshno vreme Bezparichieto ubiva vsichko choveshko v horata. Mnogo e slozen zivota v BG. Viz che niama usmivki po ulicite. gadost napravo.
radvai se che se seshtat za praznicite. I nai-vaznoto dano da sa ot toia tip priateli, koito v nuzda se poznavat.

  zelaia ti poveceh usmivki:)

Афродита, винаги много внимателно ти чета постингите и много ти се радвам как винаги отделяш внимание да помогнеш с каквото можеш:) Ама този път нещо май не съм те доразбрала вероятно. Нима на всички реакцията ни трябва да бъде "ох, колко ужасни хора, ама какъв злобен е станал света напоследък..." и все в този род. Аз изобщо не вярвам че всичките приятелки са "злобарки", е вярно че не ги познавам... По-скоро си мисля че разликата в интересите и приоритетите наистина много променя хората, но това не ги прави по-лоши и гадни. И с мен се е случвало да се поотдалечим с някои близки приятели, просто защото се оказва че започваме да говорим на различни езици. Това обаче не ги прави лоши. Все си мисля, че е по-полезно да се опитаме да се поставим на местото на другия, отколкото да го оплюем моментално. И друго нещо ми стана интересно, много хора се дразнят че когато са в трудни моменти получават повече внимание, отколкото в радостни. Честно казано, аз си мисля че е по-ценно да се отзовеш когато на другия му е трудно, отколото да се възторгваш непрестанно от успехите му. Ама може аз нещо да съм в грешка, то наистина има хора дето си разнообразяват живота, обсъждайки чуждото нещастие, но едва ли всички които се опитват да те успокоят в трудни моменти са такива.

Niamam dymi da izrazia vazmoshtenieto ci ot tozi pocting laxa naictina na proctotia. Vce pak jiveem vav demokrati4en cviat i takav vid izkazvania pone cpored men ca kato min proiava na losho vacpitanie     .

какво общо има демократичния свят с лошото възпитание ? според теб той предполага всички да са с добро възпитание ли ?    
а по това което те е възмутило чак толкова до дъното на душата ти - имам поглед върху цялостното творчество на афродита във форума и най-малко бих казала, че е невъзпитана.
това, че си е позволила в прав текст да напише какво мисли не я прави невъзпитана. прави я откровенна.
или какво - никоя от вас в реалният живот не ругае понякога ли ?
това и да го видя няма да го повярвам.
но за това пък трябва да бликаме от милозливи изрази и фрази тука, защо ? кого заблуждаваме и нужно ли е всъщност?
мисля, че е по-добре да бъдем себе си, тогава и бихме звучали по-естествено и по-човешки, а от там и съветите и обръщенията ни биха били по-близко за хората и биха имали по-голяма полза...

Haide ne se vtaliavai ako moze. Tochno zashtoto e "demokratichen sveta" vseki ima pravo da izkazva mnenie. Kakvo tolkova losho e kazala zenata.
Haide da  vidim takiva "vazpitani" kato teb , kakvи deca shte vazpitat.Te niama li da psuvat. A i + tova ne triabva da vazpriemash vsichko bukvalno mila. Pogledni ot drug ugal postinga na Afrodita. Procheti postinga vnimatelno -moze i da go razberesh.

Bez loshi chuvstva.
Neka vseki si gleda v chiniata i da ne komentira vazpitanieto na hora, koito v kraina smetka moze da se okazat mnogo po-vazpitani, chuvstvitelni i umni...
haide chao vi mili mami . Да му ебеш майката ( това е възпитание)

Браво бе Додо!
Това означава ли, че в стил афродитско откровение трябва след постинг който не ми се връзва с очакваната реакция да пиша еби си майката?
Една да завиди, две...ама всичките ли бе? абсурд е отвсякъде просто, те другите си нямат пркрасни съпруг и къща и дете и за каквото там имаше за завиждане! И как пък ги е събрала толкова познати дето да ги искат тези работи и да ги нямат, един, двама иди-дойди...ама тя визира повечко!Егати каръшката история!
А за псуването - ми да - въпрос на възпитание и отношение към аудиторията е!

изказах се по повод възпитанието и конкретният израз на афродита.
за завистта и всичките приятелки не мога да взема отношение, тъй като не познавам конкретният случай извън написаното.
а и не останах с впечатление, че даниела обобщава, май говореше за конкретни нейни приятелки точно от които е имала очаквания в конкретна посока и мълчанието им я е разочаровало.
за псуването - вярно че е въпрос на уважение. но тук не ставаше въпрос за масови ругатни и псувни на всяко изречение.
аз лично за пръв път чета афродита да псува и затова ми се струва нереално на база единствен път да се прави обобщение, че е невъзпитана.
аз самата също ругая понякога като ми кипне, какво пък човек съм/ може би не дотам възпитан дори/....
вероятно единици са тези които не го правят. и ако веднъж се изпуснеш да го напишеш, това едва ли е причина да ти се лепне етикет за винаги...
знаеш ли колко често ми иде да тегля цветна майна на някой тук, а и на едно друго място?
и понеже не го правя понякога се упреквам, че имам задръжки, които ми пречат да бъда себе си и това позволява на хората да спекулират с търпението ми, а също и с възпитанието...

Логиката не ти е чужда и затова очаквах, че ще дадеш логично обяснение на думите си.
И е така и не е така.
Dani, както и твоите "приятелки" и тук има такива, които не споделят постинга ти, или не го разбират  Не разбират това, което си написала, в смисъла, който си вложила така, че колкото и каруцарски да звучи, еби им майката  

Нали горе пишеш за откровенни отговори. Ми такива са написани, всеки според разбиранията си за живота, вселената и всичко останало:-))), изхождайки от собствения си житейски опит. По обективен никой не може да бъде тук във нета. Пак обаче ще се повторя - Афродита показва отношение към мислещите по различен начин от нея. Няма нужда да и следя творчеството - тук в тази тема тя не беше провокирана и предизвикана по никакъв начин! Да има ситуации в които ти иде да напсуваш, ама прага в случая е много нисък, толкова нисък, че е логично да се свърже с възпитание и нетърпимост към различни мнения. Та и демокрацията може да се вкара в смисъла на толерантност...
приключих с тази тема, каквото имах да кажа на Дани и го казах, момичето ми отговори.

Ами намери съответните думи и се възмути подобаващо  
Както виждам и ти не си разбрала постинга ми, сорииии много съм невъзпитана много, много, посипвам се с пепел...

Додо, благодаря, че си ми станала адвокат, какъв ти е хонорара  :

И на теб благодаря      

Ами и ти не си разбрала, к`во повече да кажа.

Първо като ви прочетох всички дълбоко възмутени , нямах немерение да ви се обяснявам, какво, защо и как, нито да се оправдавам, всеки има право на мнение, и всеки има право да си разбира кой да е постинг както му е угодно на него. Проблема си е абсолютно и изцяло ваш, сори аз нЕмам проблеми  




Flash*, ей това подчертаното имах предвид
Не ме вълува следиш ли ме или не така, че въздържай се от подобни изказвания спрямо моята личност



А, нима ти не го правиш  :
А, нима всички мислят по един и същи начин
Ами, щом съм само аз отивам да горя в

Няма нужда да се оправдаваш, наистина. Каквото си написала, написала си го.

Не съм ничии адвокат, написах мнението си.
А пък и в извън работно време го давам гратис

Между другото видях те в конкурса на сп. Мама
Ако наистина са обективни тези конкурси би трябвало да си фаворитка

То се усеща кои се интересуват от съпричастност и кои само за клюката.
Казват: "човек може да сподели радостта си, но в мъката си е сам". Та приятелите ако не се радват на щастието ти какво остава за трудните моменти и какви приятели са изобщо?

Даниела,
само едно ще ти кажа-имаш разкошно детенце!!! Не успях да разгледам всички снимки, защото влизам във форума за бързо, нито пък да прочета 5-те страници написани до тук. Видях само, че пак са се отплеснали някои майки в сбъркана посока. Нека това не те огорчава!
Имаш чудесно момченце-това е най-важното. Пък хора-всякакви! Надявам се между тези, които те обкръжават, да успееш да отсееш онези, с които ще се чувстваш разбрана и щастлива!

Да така е... Обаче ако аз съм заета и някой ме покани да празнуваме нещо, по е вероятно да откажа, ако при същите условия някой ме търси защото му е трудно.  Мисля си че ако няма с кого да споделиш щастието си поради стечение на обстоятелствата, това едва ли ще е фатално, но ако си абсолютно сам, когато ти е много тежко, не е ясно какво може да се случи...  А, хора които гледат само сеира на другите са ужасно неприятни както и когато страдаш, така и когато намират начин да ти развалят и хубавите моменти.

Току що видях снимките  

ПУ ПУ ПУ да не му и уруки    голям сладур!!

Ти иначе не се отчайвай че така се е получило със приятели и познати, може да има някакво логично обяснение по въпроса  :  

 

Po otnoshenie na decata mi te y4at v y4ilishta kadeto za podobno povedenie deteto ceotctraniava za edin den ot shkolo, a pri po natatashno podobno povedenie ce ctiga do izklu4vane. Cmeia da kaja 4e decata mi ne bixa napcyvali na obshtectveno miacto da negovorim za pcyvnia vav picmen vid, tyk za takova izkazvane opredeleno mojesh da ci vzemesh beliaTA. Ocven vci4ko drygo ce3 ctaraia da podbiram credata na decata ci zashtoto cam na principa 4e kryshkata ne pada pod iabalka. Za cvedenia moia cin y4i vav shkolo cac prepodavane na tri ezika i c na4alen priemen izpit na dva, tova shkolo e na treto miacto v klacaciata na y4ilishtata v Montreal i ce nadiavam cina da poly4i dobro vazpitanie po vremeto prekarano tam i cootvetno da kontaktyva c vazpitani deca. Za shterkata malka e oshte no pak za tova govori dva ezika ne vklu4vam mai4inia i cilno ce nadiavam kato poracne da ne pcyva po forymi i pro4ii mecta kadeto pone za men takova povedenie e nedopyctimo.
Nito gledam v 4yjdata 4inia nito imam golemi pretencii za ym vazpitanie i pro4ie normalem 4ovek cam v obshti linii no ne moga da ce caglacia 4e e proiava na dobar vkyc da ce pcyva procto za men tova e xarakterno za karycarite i nikoi ne moje da me obedi v protivnoto.

Zdravei dodo-dodo,
Pod demokrati4en cviat pone li4no az razbiram cviat ili obshtectvo kadeto moga da izkaja mnenie ili cavet koito da ne bade cvetkavi4no oplut ili ignoriran, vceki ima pravo da micli kakto ci icka ako miclexme ednakvo poviarvai mi jivota ni shteshe da bade opredeleno cky4en. Caglacna cam 4e vazpitanieto i demokraciata ca naictina dve razli4ni i ne pripokrivshti ce neshta, caglacna cam cashto 4e vceki moje da proiavi otkrovenie i dakaje kakvo micli poviarvam mi cenia mnogo tova y xorata tii kato za cajalenie jiveem v obshteshtvo kadeto ce cpazvat kyp etiketi i kogato ce dvijish po pravilata ectectveno ne vinagi ci ickren, no otkrovennoct vav ramkite na prili4ieto taka az razbiram neshtata.
pp pone az cam popadala na takiv rod izkazvania camo v zavoda v koito rabotex kato ximik i to cred rabotnicite i shofiorite drygade tozi fenomen pone za men e nepoznat. Dori vav kashti ne ci pozvoliavam da otkroveni4a po tozi na4in maika cam na dve deca i ne bix ickala da 4yvat ot yctata na maika ci pcyvni niakakci cvarzvam jenata c cvetia nejnoct i drygi podobni zna4itelno po priatni neshta, da yto4nia vav moito cemeictvo dori tatkoto ne pcyva vijda mi ce mnogo grozno takova obshtyvane, ne na tova bix ickala da nay4a decata ci.4oveshko otnoshenie da predi vci4ko triabva da cme 4oveci no kyltyrni i vazpitani zashtoto decata da ne zabraviame kopirat cobctvenite ci roduteli.

Разбрах те още първия път, четейки постинга ти, скъпа Даниела, виждам,обаче, че ти си се вързала на едно единствено изречение от моя постинг, което ме кара да преосмисля твоята "драма"..... Отчуждениеето и непостоянството СА част от човешката природа, и ако искаш да живееш добре в този свят е хубаво да свикваш с тези неща навреме, за да не изпитваш излишни разочарования. Успех!

Вижданията ти за обществото и за подходящото поведение на хората в него са похвални (стига разбира се да не са само думи, защото виждам противоречие в това, което казваш за свободата на мнение в демократичното общество и това, че ти първа оплюваш едно демократично изказано мнение, което не ти хареса).
Но не е ли най-голяма ценност в едно такова общество това да не се опитваш да възпитаваш другите и да сочиш себе си индиректно за пример. Не нарушавай границите не само на този етикет за поведение (който на мен доста  ми намирисва на еснафщина), който визираш, но и на това основно право на всеки човек да бъде себе си и да не пречи на останалите да го правят. Това за съжаление не се учи в училище (дори и за пет езика).
Ако считаш членовете на едно общество, какъвто е и този форум, за невъзпитани или неотговарящи на твоята класа (какавато и да е)- просто не ставай част от него. Елементарно е.
Рядко си позволявам да давам оценки, но тази трайна липса на толерантност ме изкара от линията на ненамеса, която винаги поддържам.
Това е последното мнение, което изказвам в тази тема. Дори няма да чета евентуален отговор от товя страна, защото не мисля, че можеш да ми кажеш нещо повече за самата себе си.

П.П. Поздравления за успехите на децата ти! Дай боже всекиму!

тази тема е станала ужасно дълга и нямх нерви да изчета до край, но исках да споделя и моето мнение.
Не погледнах снимките, но съм сигурна че бебето ти е супер сладко и наистина му се радвай без да се ядосваш на останалия свят   !
Аз честно да си кажа прочетох първите две страници и скъпи мами искам да ви кажа, че не знам вие къде живеете, но в моя свят всичките ми приятелки и близки се държат супер. Наистина още не съм родила, но ми се радват и искат да дойдат и в къщи на пита, и в болницата и непрекъснато ми се обаждата да ме питат как съм, искам ли да ми помогнат с нещо, а приятелките ми по моите стандарти де, не са малко !!!
Аз обаче, като приятелка и близка съм изживяла и обратния вариант - толкова много се радвах на бебчетата на мои близки и исках да отида и в болницата и после в къщи  и на пити и тям подобни и... никой не ми каза че влиза в болница, научих от други съвсем чужди и външни хора за много мои близки че са родили, после не ме поканиха нито на пита, нито в къщи - аз обаче понеже съм си такава им купих подаръчета и се самопоканих. Не стоях дълго, дори не пожелах да ми покажат бебо (макар и да исках да го видя), казах си поздравите, дадох си подаръка и си тръгнах. Но всичките пъти ми е било болно, че не ме искат! А става въпрос за много близки хора!
Сега по-късно една колежка забременя и роди. Отново се зарадвах и отидох да я поздравя в болницата, но имах колежки, които бяпа не по-малко радостни и от мен (не виждам за какво да завиждам аз или те - аз съм бременна и чакам своето дете, а колежките за които говоря за сега не искат бебета), но въпреки това тях ги беше страх точно от това отхвърляне на което съм била свидетел аз!! Да не би на родилката да й стане неприятно че сме отишли да я видим, да го приеме като празно любопитство или не знам какво? Така че напълно е възможно и доста хора около теб просто да са по-срамежливи, и да се притесняват да не си помислиш нещо лошо за тях. Аз по тази причина вече спрях така да ходя при приятелки и друти близки, като родят - очевидно някой не искат да ходиш! Не искат МЕН! Ами като не съм желана - не ходя!
Осевн това има и нещо друго - извинявайте ако засегна някой - но цялото това хвалене с бебетата ми се струва много смешно. Аз по принцип не пиша в темите за рожденни дни на бебетата или честитки за родилки. Не мисля и да пускам такава аз като родя! Нито да се хваля със снимки. Не съм родила още, но знам още от сега че моето бебенце е най-най НО САМО ЗА МЕН. И фалшиви позднрави и честитки не ми трябват! А по принцип смятам, че повечето хора са добри и ти желаят доброто, но да ги насилвам да ми честитят, не е в моя стил - аз знам че се радват за мен и затова че съм щастлива, както очаквам и те да знаят (а вие всички в този форум) че ви обичам и ви желая само най-доброто, както и се радвам когато сте щастливи, но да го пиша всеки път - надали!
Така че скъпа искам да ти пожелая само повече положителна енергия около теб - тя ще ти доведе и желаните приятелки и доброто настроение и добро самочувствие. Но нали знаеш това нещо идва вътре от теб, погледни на света от положителната страна, намали очакванията от околните и си обичай и се радвай много на бебчето! Да ти е живо и здраво!
С най-добри пожелания!  

Честно казано не разбирам защо темата е кръстена така, макар и да смятам, че разбирам каква е точно основната идея.  Не смятам изобщо, че тук става дума за завист, а по-скоро за промяна. На нас, след като се роди детето ни и на отношението на околните - как ще възприемат тази наша промяна. Флаш мисля, че каза - ние не сме центъра на света. Нашето дете също. И колкото по-бързо свикнем с тази мисъл - толкова по-добре. Отлично разбирам за какво говориш и аз самата съм преминала през това. Децата ми за мен са най-ценното и важното нещо, те са супер изключителни, но това съвсем не е така за близките ми и приятелките ми. Как мога да им се сърдя, че те не намират моите приоритети за също толкова значими и за тях? Или да им лепна етикате "злобарка" и да им тегля чертата. Просто приех и се стремя да свикна с факта, че моят свят се е променил значително с раждането на МОИТЕ деца, но за приятелите ми (особено за нераждалите, неспособни да разберат тази трансформация на ценности) света си е същият. Това не е злоба или незаинтересованост. Да не говорим, че аз самата навремето съзнателно се отчуждих от приятелките си, които родиха. Страхувах се, че няма да има за какво да си говорим, че те са вторачени в бебетата си и вече нямаме нищо общо, че те така са се променили, че дори не забелязват света наоколо. Чак след като аз родих разбрах колко много съм грешила.

Едната ми най-най-близка приятелка (кумата ми) просто не иска да ме доближава дори. Тя още не е женена, проблемите са й много по-различни от моите, понякога на мен ми се сруват далечни и дребни... С нея се виждам рядко и съзнателно гледам да не споменавам децата си. Не я поканих за кръстница, както е редно. Прецених, че тези неща все още са много далече от нея. Не съм разбрала да ми се сърди и не усещам отношенията ни да са пострадали от това. Това ми тежи и ме боли от това, но зная, че последното, което би обяснило поведението й е злоба или завист. С другата пък се разбирам идеално. Нищо в отношенията ни не се е променило, макар че тя също няма деца и не е женена. Общите ни теми и сега са безброй, тя обожава децата ми и те нея. С третата пък, която има дечица също се разбираме, но комуникацията ни се промени изцяло и с нея говорим почти само за децата. Изобщо, гледам да приемам приятелите си с техните недостатъци и се стремя да напаснем комуникацията така, че да се чувстваме добре заедно. Но никоя от приятелките си не мога да обвиня в завист или злоба. Никоя не съм канила на бебе или пита. Някои дойдоха да видят бебетата, други не. Който иска и му е приятно да заповяда. Изводи от това не искам да си правя. Не виждам смисъл. Винаги нося снимки на децата си с мен, но никога не ги показвам и вадя без поискване. Не очаквам всеки да се прехласва по децата ми и да ахка възторжено. И албуми в уебшотс-а имам, но не ги поствам по кубовете. Изпращам линковете на хора, които знам, че искат да ги видят и би им било интересно. И не държа да получа после възхитен отговор, пълен със суперлативи. Въпрос на усещане явно.

Просто смятам, че е редно да се гледа малко по-спокойно и трезво на нещата. Тогава няма толкова болезнено да приемаме демонстративната липса на интерес и няма така лесно да поставяме етикети. И може би ще ни е по-леко и по-ведро ще се радваме на децата си.

Даниела, да ти го кажа в прав текст, защото последния ти постинг е пълен с думи, но няма съдържание. Мариане каза, че да кажеш на хората, които не те разбират "да си ебат майката" е проява на невъзпитание, каквото и е. А ти сега се опитваш да защитиш тази проява на Афродита изкарвайки Мариане виновна. Странна логика. Откъде накъде ще и казваш да не става част от това форумно общество, само, защото си е позволила да изрази "недемократичното" становище, че "еби им майката" не е част от етикета на общуване тук. Аз също не съм съгласна с теб, че майките или приятелките, които не са ти отговорили колко е сладко твоето бебе са задължително завистливи. Това означава ли, че и аз  трябва да си" *** ******"?

Blagodaria Teodora Mnogo to4no ci go kazala.

Аз напълно подкрепям мнението на Дара. Все още не съм имала бебенце, но съм абсолютно сигурна, че като всяка майка ще смятам моето за най-велико, прекрасно и ненагледно независимо дали хората около мен потвърждават това или не.

Може и наистина приятелките ти да ти завиждат. То това си е човешко и не трябва да им се сърдиш за това. Не им обръщай внимание и толкова. Така няма да се натоварваш с излишни отрицателни емоции. Имам много добри приятелки, които родиха доста преди мен.  Страшно много им се радвах и продължавам да им се радвам, защото според мен е удивително и невероятно чудо да се роди едно детенце и да гледаш как то расте и става човече. Но колкото и да им се радвах не мога да не призная, че се случи нормалното: темите на разговор се промениха и в повечето не можех да участвам просто защото нямах дете. И това малко ме отдалечи от тях. Не се чувахме през ден, не защото не исках ами най-малкото защото вие сами знаете на какъв хал са родилките особено през първите месеци след раждането. Режима на живот се променя страшно много и не мога да очаквам, че в събота в 2 следобед приятелката ми ще хукне да излиза с мен по магазините вместо да кърми детето си. Нито аз интерпретирам това като сигнал, че приятелките не са ми вече приятелки, нито те си мислят, че съм ги забравила и им завиждам след като срещите ни оредяват.

Така, че подобно на Дара и аз ще напиша да се гледа по-трезво на нещата. Имаме още толкова много години живот. Тепърва ще се срещаш с нови хора и ше оформяш нови приятелства. И ще има много хора, които да ти се радват и на теб и на детето ти. Не позволявай щастието и самочувствието ти да са функция на хорското мнение и отношение и на това дали някой те е похвалил за детенцето ти или не.

Еее, Били, стига бе... как няма да пуснеш тема... защо    :  : . Ще видиш как ще искаш да се похвалиш на целия свят, в това няма нищо лошо. А пък си мисля, че ако някой не иска да те поздрави просто няма да го направи. Не си мисли, че честитките ще са фалшиви. Ами може пък на нас да ни е приятно да ти честитим, не ни лишавай от това  

Хайде пожелавам ти да родиш леко и да пуснеш тема, и да видим бебето. Ми то срамота толоз време тук си говорим пък да не се похвалиш    

Винаги детето на една майка е най. Моето си е най за мен, но пък защо да не му се порадват и другите. Така и твоето ще е най за теб, ама и аз пък искам да го видя и да му се порадвам  

ама аз знам че ще се зарадвате!!  
не че искам да ви лиша от това удоволствие и не че вярвам че всички честитики са фалшиви, но да си призная от време на време на мен ми става досадно да чета хилядата теми от рода на "роди ми се.." или "станах мама" или "вече сме на годинка" или "ето снимки и от мен"! Предполагам, че това е егоистично от моя страна и сигурно не съм права!!! Аз от време на време се чувствам длъжна да поздравя някоя от мамите! Не че не идва от сърце, просто ми става досадно! Дано никой не ми се засегне на откровеността!
Иначе ти благодаря за проявения интерес, но имам чевството че той е породен и твоите егоистични чувства! Все пак похвалих и съм хвалила май само твоето дете?!!

Егати, стига бе... Не ме познаваш, питай другите. Аз хич не съм егоист      

П.С. извън това дето си написала се надявам все пак да се похвалиш. Да не те издирваме или пък  да те питаме "Айде бе Били, роди ли вече", а ти вече прощъпулник да правиш Тук трябва да сме в час  

Ти за средата на август ли беше?

Здравей Daniella!
Следя тази тема с голям интерес, но все не мога да се наканя да пиша. Ти не съжалявай, че си я пуснала колкото хора толкова и мнения ще получиш.
Ето и моето мнение: Момченцето ти е страхотно. Едно такова живичко с игриви очички. И двамата със съпругати сте много мили. А той, малкия-голям мъж се е метнал на татко.   На нас от форума трябваше да се похвалиш. Аз съм една от тези, които с цялото си сърце и душа се радва на всяко ново бебе. Първо проверявам дали се е родило ново бебе. Честитя, а вечер като се върне нашия татко му казвам новината. Много съм щастлива с бебетата и дечицата на мамите.
Чувствам ги като семейство. Имам си и свои любимци. Харесвам Денис и Ерик на Dodo_dodo, Ники на Elsi, Цецко на Afrodita и т. н. Тъй като и аз тайничко се надявам нашето бебе да се роди момченце съм силно пристрасна. Само чакам да прочета нещо за тях и пакостите им.
Абсолютно невярно е, че го правя от лицемерие. Някой не е мислил като е писал или просто той самия е лицемер по природа. Аз не съм, а точно обратното обичам да казвам на хората всичко в очите.
За приятелете: Най-големият ми приятел в живота се оказа моя съпруг. Познаваме се от доста години, а сега вече сме и семейство. Убедена съм, че той е човека които никога няма да ме предаде и изостави. Никога не ме излъга или нарани.
Ти също имаш чудесен съпруг, на снимките се вижда. Вярвай му и го обичай. Той ще замени всичките ти мними приятелки. И ще е най-добрият ти приятел в живота. А другите ги пусни да си вървят по пътя. Приеми истината: ТЕ НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ. Не заслужават да си част от живота им и  от техния сват. Те са обикновени хорица, наричам ги "дребни души".
Четох, че една от тях е постнала тук, за да се извини.
Да, ама не.
Има време за постинг, а няма време за 5 минутен телефонен разговор. Не на мене тия.
И аз съм от тези, които искам в болката и тъгата си да съм сама, а в радостта да имам с кого да споделя. Защото не аз съм го казала: “Това което не ме убива ме прави по силна.”
Моята история: Пристигнахме в Америка за празниците. Разбрахме, че съм бременна и останахме /по медицинско настояване/. Той ми подари годежен пръстен на 14 февруари. Оженихме се на брега на морето. Пазих това в тайна и освен моите родители и родителите на съпругът ми никой не зннаеше. Не исках някой да се намеси и да развали магията. После изпратих снимки на всички уж приятели и познати /снимките са страхотни/. Бях много щастлива булка и то с любимия човек. По-голяма част не върнаха отговор. Един дори ми писа: “Не мога да ти пожелая да бъдеш щастлива”. Същите са като твоите. Най-близките, които са до теб най-бързо те предават. А винаги съм ги мислила за сродни души. Умираха да ме съветват и съжаляват като бях сама и нещастна. А и като плащах сметките. Сега умират от страх, че ще се върна и на всеки ще кажа в очите заслуженото. И с право, те си ме знаят каква съм.
Сега съм щастлива. Промених отношението си много бързо. Имам най-любимия мъж и две всеотдайни семейства /родителите/, които истински питат как съм. Сестра ми, която ми пише всеки ден и си споделяме всичко. Във форума намерих приятелки със сходни съдби и проблеми. Получавам много мили писма. Те се радват с мен и аз с тях.
И накрая искам да завърша с една от любимите ми песни на Емил Димитров:
“Ако си дал .... не си живял напразно.”