Случката: мъж и жена започват връзка на 23 и са заедно 4 години. След първата година и половина, през което живеят заедно и са щастливи на мъжа му се налага д аработи по няколко месеца в чужбина. През останалото време си е в България и си живее с приятелката си. Все по-често започва да говори, че тяе жената на живота му, че иска да има дете от нея, иска да се оженят до 2-3 години и т.н Преди година, в период когато мъжа отново е в чужбина, жената усеща, че се случва нещо. Директно го пита : има ли проблем, има ли някой друг, при което е обвинена, че само си мисли за глупости, че няма друг човек, че сама се вкарва във филми и т.н
Жената обаче продължава да се съмнява. При един последващ разговор и натиск от страна на жената, мъжът признава, че се е запознал "случайно" по скайп с момиче, което никога не е виждал, но изпитва нещо към нея, след малко проучване от страна на жената става ясно, че се познават от година, чуват се редовно по телефона и скайп и възприемат нещата между тях като връзка. Те двамата никога не са се срещали. Мъжът е категоричен, че иска сега и веднага да приключи 4-годишната си връзка, заради новата жена, която никога не е срещал наживо Жената започва да го убеждава поне да помисли докато се върне в България след месец и да си поговорят като разумни големи хора и пак да помислят върху всичко и че въпреки всичко е готова да даде шанс на връзката им, но мъжа е категоричен, че приключват нещата веднага заради новата жена. Последиците за жената е излишно да ги обяснявам.
Нормално ли е това?