Аз съм едно голямо нищо за него!

Разбира се, че си много важен фактор в живота му, но явно той си позволява да не го осъзнава. С тази обща работа някак се лишаваш от лично пространство за себеизява и ми се струва, че отдаваш голяма значение на оценката му, какво казал и как се фръцнал.
Ама той просто така избухва безпричинно и плещи простотии? Агресивен ли е?

Гледай наистина домът и бизнесът да не станат само негови.

Почти идентична ситуация, всекидневни обиди , аз за нищо не ставам, аз съм никоя, не можел бил да ме гледа, търпял ме само заради децата....Слава Богу, нямаме общ бизнес и живеем в моя апартамент, колко ли още ще трябва да го търпя?
Ако не е инцидентно, а е агресивен към теб по принцип го зарежи докато е време!

За мен мъжът ти е комплексар.

Здравей.
И при нас е подобно.
Ако искам да обясня как се чувствам или защо се държи така с мен, казва, че сега не му е времето (още не е дошло). Не знам защо той  си мисли, че аз забравям, или че като не се говори за един проблем и той се забравя. Казвала съм му, че проблемите се разрешават и обсъждат, а не се заобикалят, защото болката се акумулира.
Самотна съм, замислям се какво съм правила винаги сама с детето преди да си купим комп. вкъщи?
При нас го няма проблема с дома - просто сега си купихме жилище - но ще го изплащаме 30 год.
Иначе всичко все едно аз съм го писала.
Можеш да ми пишеш и на лични, ако искаш и си самотна и тъжна понякога.

Благодаря ви за подкрепата   Виждам, че и на други се случва одобно отношение, което е много жалко.
 * Боби * изключително си права, че за да се реши един проблем, трябва да  му се обърне нужното внимание, да се обсъди и да се намерят начини за разрешаването му. А мъжът ми обикновено загърбва проблемите, разногласията и си мисли, че щом не говорим за тях и те  сами са се  разрешили. Но след време същитите тези загърбени проблеми връхлитат върху нас с нова сила. Това, че не му се говори в определен момент го разбирам донякъде. Все пак е изморен, изнервен, има си проблеми, иска да си легне и да не задълбаваме. Но може просто да предложи в друг момент (утре, след седмица, когато детето го няма) да поговорим.
НЯкой попита имал ли е друго семейство преди нас. Да имал е. Има и две деца, които обичам и никога не съм му правила проблеми да се вижда с тях. Дори скоро синът му ни гостува и аз самата предложих да остане да спи вкъщи. Децата са много добри и не ни пречат. Обичат и нашето дете и всичко между тях е добре-поне за сега, надявам се да е така и занапред. Дори мъжът ми е този, който сякаш се опитва да ги държи настрана от нашето семейство.
Проблемите ни идват от там, че още като малък на мъжа ми не му е било обяснено и не му е показано с личен пример, че семейството сме ние, а не аз и той. Че чувствата се изразяват, а не подтискат. Имам усещането, че не умее да се справя със спонтанно връхлетели го емоции. Далеч съм от мисълта, че за всичко е виновна свекърва ми, но като гледам нея, той е пълно копие.
Досега основните доходи в семейния ни бюджет са от него. Аз бях в майчински, а после самият той не беше много съгласен да започна работа. Имахме проблеми с яслата и градината на детето и така се случи , че започнахме да работим заедно. За мен това е страхотно. Работим, градим нещо заедно. НАли това е смисълът на двойката. Помагаме си и нямаме проблем с извънредни часове и празници. НЯкакси се разбираме кой д аостане на работа и кой да вземе детето от градина. Аз се чувствах полезна и заредена с енергия. И аз вече помагам , имам принос в попълването на сем. бюджет.
Относно къщата. Негова е , наистина.Купи я още докато бяхме гаджета, но толкова се радваше и по всичко личеше , че иска да е наш Общ дом. Аз вложих много в този дом. За мен това не  е просто къща, а нашият пристан. И ако той даваше парите, аз се занимавах с майстори, бягах по магазини, сама съм боядисвала, леила тапети, слагах плочки и помагах дори и в копането на градината. Исках да съм полезна. Родителите ми също много ни помагат-и материално и като подкрепа. Той самият казва, че никой не му е помагал така. Защо тогава така ме наранява. Още ми кънтят думите му. "Ами мойта е тази къща, да не е твоя?" А не е ли НАША??????????
Осъзнавам, че хората са различни като темперамент и чувствителност, но не разбирам не усеща ли той колко много ме наранява?

Може и да не усеща. Кажи му го! Кажи, че си наранена, обидена, че до сега си се мислела за равноправна част от това семейство и този дом. Да няма друга жена?

Тук ти е грешката. Не разбрахте ли, момичета - на колкото по-силна се правиш, че всичко можеш и умееш, че си superwoman и правиш всичко без да очакваш нещо в замяна (което признавам е нормално) толкова повече мъжете ви ще се възползват от това (човешко-греховно е да изцеждаш този, който така или иначе ти се предлага). Накрая какво уважение да търсим от тия мъже, как те да се стараят да са по-мъже от нас, които сме се превърнални в по-тях от самите тях? Ако схващаш идеята ми..

И да, той усеща, че те наранява. Но ти щом без усилие прекопаваш градината, защо да не можеш да поемеш някакъв словесен удар?

Замисли се в ежедневието ти каква роля играеш освен, че си 50/50 "съдружник" в общия бизнес. Може и да греша за конкретния случай, но не съм срещала мъж, който да не иска жената до него да е на първо място ЖЕНА.

Може би ще е добре да му дадеш като пример самия него и неговото детство! След като е израсъл с това виждане на нещата, то за него са нормални и това е правилното. Едва ли би искал същото детство и за децата си, ако неговото е било по-трудно?! Трябва да си търпелива, мила и да му дадеш време! Ако го притискаш може още повече да се влошат нещата. Понякога дори разговорите в/у един проблем само го задълбочават и аз ще те посъветвам  да игнорораш колкото можеш това му поведение и да се правиш че няма нищо. Просто не позволявай да ти казва дали това или онова е негово след като сте градили заедно всияко. Той си е купил къща, но ти си я направила дом! Без теб тази къща ще си остане само тухлена сграда. казвай му спокойно, че не е негова а ваша, колкото е негова, толкова е и твоя!И пак ти казвам ще ти е нужно търпение! Брой до десет! Успех

Хмм, а брак с този човек имате ли?
Защото ми се струва, че просто живеете заедно....а ако е така, и като гледам накъде духа вятъра....лошо ще е ако един ден те накара да се махнеш от дома, който ти наричаш общ, а той - негов.
Седнете и поговорете сериозно, изяснете си отношенията и всичко останало.

А някой друг случайно да се е намесил във вашите отношения?

Антонина,  Той си е купил къща, но ти си я направила дом! точно това ми беше отговорът снощи. САмият той призна, че много неща съм направила,но къщата си е негова. Ами добре , аз какво правя тогава в неговата къща????Целият скандал започна от едно куче. Купи го, за да пази един язовир, но пазачът не го гледал както трябва и кучката се разболяла. Взе я в двора ни , докато се закрепи и каза, че ще я върне обратно. Вече трета седмица кучето сере, пикае, разнася пясъци и торбички из двора, за който пак само аз се грижа и подържам. И са да не ви звучи като глупав проблем имаме още едно куче-питбул, което си живее в колибка и има синджир, за да е на вън , извън клеВтката, заължително новото куче трябва да е прибрано в другата клетка. Иначе питбула го напада. Та така, сутрин преди да изляза трябва да сменя кучетата, да ги нахраня, нова вода .... Доядя ме , че той става и заминава на работа, а аз се занимавам с тях и водя детето на градина и после хайде на работа при него, вечер след работа чистя, готвя и обикновено пак аз разменям кучетата. зе да ми идва в повече. Чашата преля, когато две седмици не успявам да се наспя. Това куче лае като лудо през 20 минути и аз се стряскам. Учудващо и слава Бог детето не се буди, а мъжът ми е толкова изморен, че спи като пън и нищо не чува. Помолих го няколко пъти да махне кучето, но той се прави на дръж ми шапката. Попитах го , добре де не те ли интересува какво мисля аз, какво чувствам колко ми е трудно, не е ли нормално да ме попиташ за това куче и да си спазиш обещанието, и последва отговорът0къщата си е моя=ще си правя каквото искам Та, така от един глупав роблем се задълбахме и на повърхността изплуваха много премълчавани и несподелени, необсъждани неща.

Mirama нямаме брак. Заедно сме от 12 години, а живеем в тази прословута къща от близо 9 години. Парадоксалното е, че точно преди няколко дни си говорихме, че  може да направим сватба. Беше леко на майтап, но нито той , нито аз се дръпнахаме като опарени.  И двамата не сме чак такива фенове на сватбата, но няма да е лошо да си озаконим връзката.
vaflichka директно не, но косвено свекърва ми припламва искрата. Винаги си прави уговорки със сина му без да се съобрази с нас и после ни поставя пред свършен факт, или решава, че събота и неделя трябва да се ходи на село и тй и се връзва. НА пръв погледн много тривиални проблемчета, но май е вярна приказката, че малкото камъче преобръща каруцата.