Сутрин се карат, кой да обличам пръв, че и на двамата им се спи и втория си краде още няколко минутки излежаване Алекс казва "първо дамите"(дядо му се опитва да му вменява кавалерски обноски), Вика казва "първо Алекс - той е батко" (с цели 3 минути, но той много си държи на първенството и непрекъснато повтаря,че е батко ). Съответно накрая загубила търпения извличам от леглото, който хвана Надпреварват се кой ще си обуе първи пантофите, независимо,че непрекъснато повтарям,че това не е сътезание Останалия втори плаче и крещи по другия "Докога все ти ще си първи" Винаги, когато единия каже,че иска до тоалетна или да пие чай или каквото и да е и другия си го поисква тутакси, а тоалетната е една и аз имам само две ръце. Гледат ме като гарджета като мажа филийки примерно на кого ще дам първи, все едно втория ще остане гладен Вечер се тича с всичка сила, за да се легне пръв - съответно на вратата почти винаги се сбутват и редовно са в синини и драскотини. Бият се и се скубят за играчки, наричат се с невъобразими имена Абе лудница...честно казано понякога като ги взема от градината и съм особено уморена ми иде да ги сложа да спят още в 18.30 само и само да си осигуря малко тишина - непрекъснато са в гръмогласен спор за "нещо си" И след всяка беля идват да питат дали още ги обичам - големи маймуни са
Що се отнася до седенето по на едно коляно сега сме минали на нов номер. Вечер, когато ми се налага да поработя на компютъра и те няма как да седят в мен,а са в кротко и гушкаво настроение идват и всеки си слага главата на по едно от коленете ми Представям си каква гледка сме от страни - аз разкрачена и пишеща и те надупени и положили главици на краката ми - идилия
Единствената утеха е,че някой ден ще си ги спомняме тези моменти с усмивка А сега да си пожелаем здрави нерви