мога и да оправя заглавийцето, да
Дадоха ни сто квадрата ,
да си сеем зарзавата.
Бамя, магданоз, салати,
краставици и домати,
ряпа, пъпеши, марули,
разни сортове фасули,
моркови и патладжани,
зеле късно, дини ранни,
люти чушки и капия,
чорбаджийски и сиврия,
тикви и различни луци,
и сексен докуз боклуци,
а край тях в два, три реда,
царевици, слънчогледи,
та по всяко Боже време
нещичко да си береме,
че когата дойде зима в
избата храна да има.
Бре, до тука всичко бива.
Хвана всеки свойта нива,
кой с лопата, кой с мотика,
да роботи той чифлика,
а водата беше бол,
та стана една реколта –
сочна, буйна като хала,
майката си е ***ла.
Магданозът ни покълна –
гъсто като пича вълна.
Целината лист покара -
гъз да бършеш – 10 ара.
Бамя като дърти пишки,
моркови като *уй войнишки.
Люти чушки арнаутки,
като кибритлии п*т*и.
Краставицата парчето,
кат на Марко керестето,
туриш ли по два домата
става *уй комплект с м*дата.
Зеле, пъпеши, карпузи –
едри като гъзни бузи.
Тикви като дупе бяло –
нивга слънце не видяло.
Кат на *уй главата стана
син и лъскав патладжана,
ряпата наля теглото,
сякаш е на бик м*дото.
Лукът взема ти акъла –
баш компрес на маясъла,
а фасулът, майтап няма
издава звук в мажорна гама.
Всичко стана бомба значи.
Грамофон свири - майка плаче.
Та това е друго няма.
Взехме си беля голяма!!!
ТЕКСТ;ДЖУЛИАНА
МУЗИКА И АРАНЖИМЕНТ;НМНП