Девил, дано всичко мине по най-добрия начин, но бъди по-настоятелна. Втези отделения лекарите наистина работят под голямо натоварване и едва ли някой специално ще те потърси да те пита какво те интересува. Вече са ти казали, че нямат право да ти отказват информация, както и да ти дадат снимки, копие от епикризи и т.н. Аз даже си четях дневния картон, в който пишат състоянието по часове.
Да не говорим, че е абсурдно да не те пуснат да си видиш детето 49 дена. Просто съм потресена. Аз съм ходила три месеца, абсолютно всеки ден. Да не говорим, че и нощем ходих и стоях с часове до кафе автоматите да дебна някой лекар от отделението да излезе за кафе и да ми даде някаква информация. Накрая ме съжалиха и ми дадоха и мобилен телефон на две от сестрите и графика им, да звъня и по веднъж нощем, че да мога да си стоя вкъщи. В началото им казвах номера на бебето като ходих за информация, тъй като бебетата бяха 40, но след първата седмица, като ме видеха и всички знаеха, че съм на Николай майка му.
А колкото до интервенциите, трябва да те информират и да искат съгласие. Само при животоспасяваща реанимация не се иска, или в случай, че не те открият се подписват други двама лекари.
Моя съвет е направо да отидеш при завеждащия отделението и да седне и да ви разкаже подробно за какво става въпрос, да ви покаже изследвания, снимки, прогнози и т.н. Чети повече по въпросите, които те интересуват, консултирай се с повече лекари и като отидеш питай конкретно. Това май е най-доброто, което можеш да направиш, за да помогнеш на бебето си.
Комикс, страшно много се радвам, че бебето ти вече си е вкъщи. Като съм чела с какво вдъхновение и вяра пишеш и за миг не съм се съмнявала, че и двете сте силни и ще успеете.
Аз откакто почнах работа, даже и да ви чета редовно не успявам. Прегръщам ви и само хубави неща занапред
Да не говорим, че е абсурдно да не те пуснат да си видиш детето 49 дена. Просто съм потресена. Аз съм ходила три месеца, абсолютно всеки ден. Да не говорим, че и нощем ходих и стоях с часове до кафе автоматите да дебна някой лекар от отделението да излезе за кафе и да ми даде някаква информация. Накрая ме съжалиха и ми дадоха и мобилен телефон на две от сестрите и графика им, да звъня и по веднъж нощем, че да мога да си стоя вкъщи. В началото им казвах номера на бебето като ходих за информация, тъй като бебетата бяха 40, но след първата седмица, като ме видеха и всички знаеха, че съм на Николай майка му.
А колкото до интервенциите, трябва да те информират и да искат съгласие. Само при животоспасяваща реанимация не се иска, или в случай, че не те открият се подписват други двама лекари.
Моя съвет е направо да отидеш при завеждащия отделението и да седне и да ви разкаже подробно за какво става въпрос, да ви покаже изследвания, снимки, прогнози и т.н. Чети повече по въпросите, които те интересуват, консултирай се с повече лекари и като отидеш питай конкретно. Това май е най-доброто, което можеш да направиш, за да помогнеш на бебето си.
Комикс, страшно много се радвам, че бебето ти вече си е вкъщи. Като съм чела с какво вдъхновение и вяра пишеш и за миг не съм се съмнявала, че и двете сте силни и ще успеете.
Аз откакто почнах работа, даже и да ви чета редовно не успявам. Прегръщам ви и само хубави неща занапред
). Но, имам чувството, че така пък лекарите ще те вземат на сериозно и ще се отнесат с уважение към вас.
. Имаше "браво" за мама и тате... 