За личното пространство и има ли то почва у дома.......

Японците са царе в пазене на личното си пространство. Дори говорейки един с друг, не е редно да се гледат продължително в очите, за да не влезеш в така нареченото лично пространство. Аз го разбирам така, да не се заразиш с негативността от другия, а и обратното да не прехвърлиш лошите си мисли върху събеседника. Уважение, както към себе си, така и към другия.

Чак пък да воювам - не мисля. Но не допускам да навлизат в моя периметър, аз самата също не го правя никога, т.е. стремя се да не навлизам в чужд.

Телефоните ми стоят на видно място в хола, достъпни са за всички. Никой не ги докосва, освен ако не помоля някое от децата да ми ги подаде. В моята спалня не се влиза, без да се почука и да се чуе "влез", не се рови в кутията ми за бижута, макар да не прелива от ценности, не се пипа в чантата ми по никакъв повод. Елементарни нещица. Децата съм научила и те се съобразяват с лекота и без драми. Не ми се е случвало /все още/ нещо да не си намеря. Нито вкъщи, нито в офиса.

Аз също не пипам в чуждите вещи, не ровя е-мейли, телефони, джобове, чанти. Скоро мъжът ми остави за пране чантата си. Не я беше изпразнил напълно. Оставил е явно не особено важни документи вътре. Един месец го чаках да я изпразни, за да я изпера. Той нещо се замота и не го направи. Извадих всичко и го събрах в един плик. Идея си нямам какво има в този плик. Така и не съм погледнала. Никога не докосвам телефоните нито на децата, нито на баща им.

Другото, което не обичам и приемам е да фамилиарничат с мен познати и непознати. Аз съм консултант, работя с много клиенти и непрекъснато ми се налага да говоря. Обикновено говоря на "вие". Когато те ми говорят на ти, използват малко име, че и в умалителна форма и започнат да ме разпитват откъде си купувам обувките, примерно, ми е изключително неприятно. Това също приемам като неприятна намеса в личното пространство и проява на много лош вкус.

Планетата все повече се пренаселва, свиквайте... 

                               Воювам ежедневно. И май не трябваше да си правя акаунт във фейсбука.

Съгласна съм с Дара! Опитвам се да спазвам дистанция, без да обиждам и бъда обидена.

Вкъщи се уединявам, когато изпитам нужда да бъда сама. Съпругът ми уважава това, както и аз уважавам неговото спокойствие след натоварен ден.
Не отговарям на неговия мобилен, ако не ме е помолил.
Не отварям портмонето му, както и не пребърквам джобове. Преди да сложи нещо в коша за пране, той сам се грижи за това.
Чукам на вратата на банята и тоалетната задължително.
Не следя никакви имейли и друга кореспонденция, която не ме засяга пряко.
Не разпитвам с подробности.

В публичното пространство нещата стоят по съвсем друг начин!
Не искам някой да стои или върви близо до мен, ако пространството позволява дистанция. Показвам го недвусмислено!
Не позволявам да се разговаря с мен на *Ти*, ако аз се обръщам с учтивата форма.
Не отговарям на лични въпроси, когато не го смятам за необходимо.

...

Това като начало  

Не!Не мога да свикна!Мисля,че всеки има право на неговато си "нещичко",каквото и да значи!

не воювам, извоювала съм си го  .
всъщност, пазя си го много стриктно.
относно другите, смятам, че понякога най-добрият отговор е тишината. не ровя, не душа, не дишам във врата на никой.

Лили-Лу,много точно си си се доближила до темата!За мен всяка намеса е намеса в личното пространство.Не бих и помислила да се обадя,когато звъни чужд телефон,да пребърквам джобове и тефтери,да слухтя около полуотворена врата и т.н.Но,за мен намеса е и в навиците,тук може доста да се оспорва.Вечер,лягайки обичам да чета,може да са две страници,но това е навик.Съпругът ми се дразни ,но това са не повече от 15 мин.Този ,мой навик е от детските ми години и не съм го крила.Загасването на лампата  - намеса ли е в личното пространство или съобразяване с навика на друг човек?
Има ли връзка между лично пространство и навик?

Несъобразяването с навици, предпочитания и желания е  липса на уважение в известна степен, но не и навлизане в личното пространство.

Личното пространство е разтегливо понятие!
Как бихме го дефинирали,за да е ясно и да има що годе еднакви критерии?
За някой това е едно чекмедже,за други е една стая,за трети е ...... 

Белла, според мен зависи какво точно визираш с думата навик... Понятията се преплитат!
Да не се подслушват разговори, да не ровиш в чужди неща, да не вдигаш чужд телефон също са навици при мен, изградени от малка. Тези навици са създадени с цел уважаване на личното пространство на дадена личност.
Ако извършваш определено действие по навик и другият не се съобразява с това, е неуважение на нуждите ти. Дали се нарушава личното ти пространство, зависи от намесата на партньора. Ако ти четеш и той седне близо до теб или ти диша във врата- според мен да!

Аз ревностно браня личното си пространство.Не се е случвало някой да ми вземе телефона,когато звъни,но страшно ме изнервят хората,които скъсяват дистанцията,когато разговарят с мен.Аз минавам назад,те се приближават!И това сеслучва много често.Не разбирам защо така се тикат в мен.

Аз също съм ценител на личното си пространство.
Може би трябва да споменем, че границата, която дефинира личното пространство за всеки е различна.
Някои имат нужда от повече, други- почти не изпитват такава необходимост, а напротив, копнеят да се слеят така да се каже.

Аз избирам кого да допусна в личното си пространство и когато този някой се вре в него сам, без никой да го е упълномощил, е дразнещо. Като под "лично пространство" разбирам малко по-широк периметър от общоприетата "една ръка разстояние". Визирам личното си пространство, което ми е необходимо, за да се чувствам комфортно и личното ми време. В този смисъл има хора, с които не бих искала да съм дори и в една стая, на едно и също място, по едно и също време.