Напоследък си мисля, че ме вземат за такси на повикване. Сред приятелите и роднините ми май само аз съм жена дето кара кола, другите дори и да имат книжка, си я имат само на документ. Казват , че не могат да шофират и все по-често ми се случва да ме викат за неотложни нужди. Я да ги закарам с детето до поликлиниката , че има температура, я да отидем до едикъде си с моята кола, вече започнах да се чувствам за приятели и роднини като такси на повикване и взе да ми писва. Аз ли нещо не разбирам границите на приятелството, че не мога да кажа НЕ или близките ми прекаляват като ме викат??? Да си сверя часовника с вас.
- Публикувана: 29 ян. 2010, 13:43 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2010, 23:03 ч.
"Такси" на повикване?
За роднините и аз навъртам доста километри, но все на майка и баба не мога да откажа. Приятелки по-скоро инцидентно са ме молили за услуга. На мен също ми се е случвало да помоля някой да ме закара някъде, ако съм без кола. Стига да не се преминава определена граница, мисля, че това са нормални приятелски отношения.
За роднините и аз навъртам доста километри, но все на майка и баба не мога да откажа. Приятелки по-скоро инцидентно са ме молили за услуга. На мен също ми се е случвало да помоля някой да ме закара някъде, ако съм без кола. Стига да не се преминава определена граница, мисля, че това са нормални приятелски отношения.
Ми точно защото и аз мисля, че това са нормални приятелски отношения аз го правя, но как се определя тази граница която да не се преминава
Явно за всеки е различно, но щом започва да ми писва, значи е наближила границата.
И аз инцидентно понякога съм молила приятели да ме закарат, най-вече заради малката до лекар, но винаги съм оставяла и пари с които да се плати бензина, даже и в повече!
Дано няма такъв, който зад гърба ми да мрънка и недоволства!
Ако не ти е приятно и нямаш възможност просто можеш да откажеш, като измислиш някакво логично обяснение, а не да вършиш безропотно работа и после да недоволстваш зад гърбовете им!
Дано няма такъв, който зад гърба ми да мрънка и недоволства!
Ако не ти е приятно и нямаш възможност просто можеш да откажеш, като измислиш някакво логично обяснение, а не да вършиш безропотно работа и после да недоволстваш зад гърбовете им!
Аз не съм шофьор, но никога не ми е идвало наум да моля приятел/ка да ме разкарва из града. Мъжа ми, да. Той затова ми е мъж. 
Ако не мога да разчитам на него, има истински таксита за тая цел.
Но може би по-малко и от двете. Твоите приятел не знаят граници. А ти не можеш да казваш НЕ. Като си им угодила 2-3 пъти и вече няма отърване.
Ако не мога да разчитам на него, има истински таксита за тая цел.
Но може би по-малко и от двете. Твоите приятел не знаят граници. А ти не можеш да казваш НЕ. Като си им угодила 2-3 пъти и вече няма отърване.
Че е досадно - досадно е.
Но, ако това наистина са твои близки, все пак, трябва да познаваш и характерите им.
Има някои хора, дори роднини, които наистина гледат все да са на аванта, но има и такива, които в нужда искат да разчитат на някой близък.
Аз също, ако ангажирам някого с нещо подобно, което не влиза в служебни задължения, бих се "отплатила" след това - или с услуга в подходящ момент, или ще оставя пари, или ще оставя почерпка и т.н.
Но - сложно е.
Не мисля, че си права толкова да се оплакваш. Можеш да откажеш винаги, ако случаят не е спешен. Дори и с някои от тях да бъдеш откровена и да кажеш, че не си такси.
Но, ако това наистина са твои близки, все пак, трябва да познаваш и характерите им.
Има някои хора, дори роднини, които наистина гледат все да са на аванта, но има и такива, които в нужда искат да разчитат на някой близък.
Аз също, ако ангажирам някого с нещо подобно, което не влиза в служебни задължения, бих се "отплатила" след това - или с услуга в подходящ момент, или ще оставя пари, или ще оставя почерпка и т.н.
Но - сложно е.
Не мисля, че си права толкова да се оплакваш. Можеш да откажеш винаги, ако случаят не е спешен. Дори и с някои от тях да бъдеш откровена и да кажеш, че не си такси.
Ми точно защото и аз мисля, че това са нормални приятелски отношения аз го правя, но как се определя тази граница която да не се преминава
Явно за всеки е различно, но щом започва да ми писва, значи е наближила границата.
Явно за всеки е различно, но щом започва да ми писва, значи е наближила границата.
За мен границата не е премината, когато тези случаи са достатъчно редки и/или съвпадат с моята програма (напр. сме в една посока), желание или нещо подобно. Ако тази ситуация започне да ми носи вътрешен дискомфорт, съм отказвала в прав текст. Ако знам, че някой действително се нуждае от моята помощ, това е в рамките на приятелските ми разбирания. Когато считам някаква молба за глупост, приумица, неправилно, просто отказвам. Например една приятелка ме беше помолила да я обучавам (караше още курсовете) да тръгва с колата на нагорнище, отказах й в прав текст. Знаех, че ще ми се обиди, както и стана, но в крайна сметка в случая бях преценила, че това преминава границата, за която говоря.
Никога през ум не ми е минавало да моля някой да ме кара където и да е
Дори мъжа ми не съм молила, ако сам предложи - добре, но иначе има таксита.
В подобно на твоето положение изпадна сестра ми когато изкара курсовете и си взе кола, почти всеки ден возеше някой за някъде
как се оправяха сами преди, а ?
Дори мъжа ми не съм молила, ако сам предложи - добре, но иначе има таксита.
В подобно на твоето положение изпадна сестра ми когато изкара курсовете и си взе кола, почти всеки ден возеше някой за някъде
как се оправяха сами преди, а ?
Аз не съм шофьор, но никога не ми е идвало наум да моля приятел/ка да ме разкарва из града.
...има истински таксита за тая цел.
...има истински таксита за тая цел.
Аз съм шофьор, но се случва да съм без кола. Никога не ми е хрумвало да накарам някой да ме кара нанякъде. Ще ми отнеме повече време и усилия да му се обадя, да му обясня къде и за какво ще ходя, да уточняваме подробности, отколкото просто да си повикам такси...
Сега в снеговете разчитам на мъжа ми да ме извозва, че не смея да шофирам
И той ми казва, че нито той прилича на таксиджия, нито колата е жълта 
Редовно си ме ползваха за такси преди роднините.И то при положение, че са имали коли. Е, направо недоумявах как е възможно такова нахалство, но го правех. Сега вече 
Последния път ми изръси мой роднина,че нямал пари за бензин за колата си. Малееее, ами мойта да не върви с вода. Режа ги и толкоз. Първо деликатно ги отрежи"Ми, имам работа, нямам застраховка " Ако не разбират-по-грубо.
Последния път ми изръси мой роднина,че нямал пари за бензин за колата си. Малееее, ами мойта да не върви с вода. Режа ги и толкоз. Първо деликатно ги отрежи"Ми, имам работа, нямам застраховка " Ако не разбират-по-грубо.
Еее, вие па се *сра*те направо 
Всеки е различен - има хора, които предпочитат такси, има хора, които предпочитат близък човек, когато имат проблем, има хора, които са авантаджии, а има и такива, които нямат пари за такси в даден момент. Има и много други...
Авторката сама трябва да "отсее" случаите и хората.
Не е станало нищо страшно, че чак да се яодсва и тема да пуска.
Просто е малко досадно, но не си струва нервите.
Всеки е различен - има хора, които предпочитат такси, има хора, които предпочитат близък човек, когато имат проблем, има хора, които са авантаджии, а има и такива, които нямат пари за такси в даден момент. Има и много други...
Авторката сама трябва да "отсее" случаите и хората.
Не е станало нищо страшно, че чак да се яодсва и тема да пуска.
Просто е малко досадно, но не си струва нервите.
И аз не мога да си представя да моля някой, с изключение на мъжа ми и свекър ми,да ме кара някъде и то най-вече заради детето.Ползвам си таксита.Иначе,ако има нещо спешно е човешко.Преди две-три седмици мъжа ми закара съвсем непозната жена до болницата,та какво остава за роднини или приятели.
.Оба4е в този сняг взех да отказвам ,малко ми е неудобно но ми писна да ме занимават с тяхните проблеми . 
Вероятно наистина приличаш на такси.
Аз шофирам откакто се помня и никой не ме е викал,ако съм ходила да закарам някой някъде,то е защото аз съм настояла
Или пък приятелите ти да преосмислят отношенията си с теб, защото ако бяхте приятели в пълния смисъл на думата и за двете страни, тази тема нямаше да съществува!
Ако мой приятел с нещо ме засегне или сгреши с някоя постъпка спрямо мен на секундата ще се опитам да уточним взаимоотношенията си, а не да говоря и недоволствам зад гърба му!
Ако мой приятел с нещо ме засегне или сгреши с някоя постъпка спрямо мен на секундата ще се опитам да уточним взаимоотношенията си, а не да говоря и недоволствам зад гърба му!
