Напоследък си мисля, че ме вземат за такси на повикване. Сред приятелите и роднините ми май само аз съм жена дето кара кола, другите дори и да имат книжка, си я имат само на документ. Казват , че не могат да шофират и все по-често ми се случва да ме викат за неотложни нужди. Я да ги закарам с детето до поликлиниката , че има температура, я да отидем до едикъде си с моята кола, вече започнах да се чувствам за приятели и роднини като такси на повикване и взе да ми писва. Аз ли нещо не разбирам границите на приятелството, че не мога да кажа НЕ или близките ми прекаляват като ме викат??? Да си сверя часовника с вас.
- Публикувана: 29 ян. 2010, 13:43 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2010, 23:03 ч.
"Такси" на повикване?
За роднините и аз навъртам доста километри, но все на майка и баба не мога да откажа. Приятелки по-скоро инцидентно са ме молили за услуга. На мен също ми се е случвало да помоля някой да ме закара някъде, ако съм без кола. Стига да не се преминава определена граница, мисля, че това са нормални приятелски отношения.
За роднините и аз навъртам доста километри, но все на майка и баба не мога да откажа. Приятелки по-скоро инцидентно са ме молили за услуга. На мен също ми се е случвало да помоля някой да ме закара някъде, ако съм без кола. Стига да не се преминава определена граница, мисля, че това са нормални приятелски отношения.
Ми точно защото и аз мисля, че това са нормални приятелски отношения аз го правя, но как се определя тази граница която да не се преминава
Явно за всеки е различно, но щом започва да ми писва, значи е наближила границата.
И аз инцидентно понякога съм молила приятели да ме закарат, най-вече заради малката до лекар, но винаги съм оставяла и пари с които да се плати бензина, даже и в повече!
Дано няма такъв, който зад гърба ми да мрънка и недоволства!
Ако не ти е приятно и нямаш възможност просто можеш да откажеш, като измислиш някакво логично обяснение, а не да вършиш безропотно работа и после да недоволстваш зад гърбовете им!
Дано няма такъв, който зад гърба ми да мрънка и недоволства!
Ако не ти е приятно и нямаш възможност просто можеш да откажеш, като измислиш някакво логично обяснение, а не да вършиш безропотно работа и после да недоволстваш зад гърбовете им!
Аз не съм шофьор, но никога не ми е идвало наум да моля приятел/ка да ме разкарва из града. Мъжа ми, да. Той затова ми е мъж. 
Ако не мога да разчитам на него, има истински таксита за тая цел.
Но може би по-малко и от двете. Твоите приятел не знаят граници. А ти не можеш да казваш НЕ. Като си им угодила 2-3 пъти и вече няма отърване.
Ако не мога да разчитам на него, има истински таксита за тая цел.
Но може би по-малко и от двете. Твоите приятел не знаят граници. А ти не можеш да казваш НЕ. Като си им угодила 2-3 пъти и вече няма отърване.
Че е досадно - досадно е.
Но, ако това наистина са твои близки, все пак, трябва да познаваш и характерите им.
Има някои хора, дори роднини, които наистина гледат все да са на аванта, но има и такива, които в нужда искат да разчитат на някой близък.
Аз също, ако ангажирам някого с нещо подобно, което не влиза в служебни задължения, бих се "отплатила" след това - или с услуга в подходящ момент, или ще оставя пари, или ще оставя почерпка и т.н.
Но - сложно е.
Не мисля, че си права толкова да се оплакваш. Можеш да откажеш винаги, ако случаят не е спешен. Дори и с някои от тях да бъдеш откровена и да кажеш, че не си такси.
Но, ако това наистина са твои близки, все пак, трябва да познаваш и характерите им.
Има някои хора, дори роднини, които наистина гледат все да са на аванта, но има и такива, които в нужда искат да разчитат на някой близък.
Аз също, ако ангажирам някого с нещо подобно, което не влиза в служебни задължения, бих се "отплатила" след това - или с услуга в подходящ момент, или ще оставя пари, или ще оставя почерпка и т.н.
Но - сложно е.
Не мисля, че си права толкова да се оплакваш. Можеш да откажеш винаги, ако случаят не е спешен. Дори и с някои от тях да бъдеш откровена и да кажеш, че не си такси.
Ми точно защото и аз мисля, че това са нормални приятелски отношения аз го правя, но как се определя тази граница която да не се преминава
Явно за всеки е различно, но щом започва да ми писва, значи е наближила границата.
Явно за всеки е различно, но щом започва да ми писва, значи е наближила границата.
За мен границата не е премината, когато тези случаи са достатъчно редки и/или съвпадат с моята програма (напр. сме в една посока), желание или нещо подобно. Ако тази ситуация започне да ми носи вътрешен дискомфорт, съм отказвала в прав текст. Ако знам, че някой действително се нуждае от моята помощ, това е в рамките на приятелските ми разбирания. Когато считам някаква молба за глупост, приумица, неправилно, просто отказвам. Например една приятелка ме беше помолила да я обучавам (караше още курсовете) да тръгва с колата на нагорнище, отказах й в прав текст. Знаех, че ще ми се обиди, както и стана, но в крайна сметка в случая бях преценила, че това преминава границата, за която говоря.
Никога през ум не ми е минавало да моля някой да ме кара където и да е
Дори мъжа ми не съм молила, ако сам предложи - добре, но иначе има таксита.
В подобно на твоето положение изпадна сестра ми когато изкара курсовете и си взе кола, почти всеки ден возеше някой за някъде
как се оправяха сами преди, а ?
Дори мъжа ми не съм молила, ако сам предложи - добре, но иначе има таксита.
В подобно на твоето положение изпадна сестра ми когато изкара курсовете и си взе кола, почти всеки ден возеше някой за някъде
как се оправяха сами преди, а ?
Аз не съм шофьор, но никога не ми е идвало наум да моля приятел/ка да ме разкарва из града.
...има истински таксита за тая цел.
...има истински таксита за тая цел.
Аз съм шофьор, но се случва да съм без кола. Никога не ми е хрумвало да накарам някой да ме кара нанякъде. Ще ми отнеме повече време и усилия да му се обадя, да му обясня къде и за какво ще ходя, да уточняваме подробности, отколкото просто да си повикам такси...
Сега в снеговете разчитам на мъжа ми да ме извозва, че не смея да шофирам
И той ми казва, че нито той прилича на таксиджия, нито колата е жълта 