Rajdaneto v ku6ti

И аз съм фен на епидуралната упойка-така че при второ пак ще съм в болница.Наистина е голямо спокойствие там.Единствената ти грижа е бебето и нищо друго.
Аз не съм противник на раждането вкъщи,но ако се наложи нещо спешно пак трябва да се ходи в болница.Та се чудя къде тогава е смисъла да се усложнява ситуацията допълнително?И то в такъв момент,когато жената и без това е шашната отвсякъде!

Аз съм вече от почитателите на домашното раждане, дано да успея да го осъществя и на практика.
При първото раждане не съм се замисляла сериозно над идеята - може би защото беше първо раждане, доверявах се повече на това което ми казваха и т.н. Сега още от началото започнах да мисля за раждане вкъщи, защото още повече намразих болничната обстановка, започнах и да чета доста други неща,а и тук го има момента че акушерките които правят раждания вкъщи, са доста по-запознати с начините и окуражават родилката да си помага активно за раждането. За разлика от акушерките, работещи само в болниците - те са много по-склонни да предлагат медикаменти и да разчитат на апаратурата - просто така се получава за съжаление.
Аз лично за себе си не искам да премина отново през същия лавинообразен процес като при първото ми раждане - процедури, процедури, всяка от която води до следващата и в крайна сметка се стига до асистирано раждане. А никой не се сети да ми каже, че примерно с определени позиции можех поне да се опитам да променя разположението на бебето (гръб с гръб), а не да се чудя защо спира разкритието, защо не се ангажира главата и т.н. Не ме е страх от болката и от продължителността, защото това се случи и първия път - не беше чак толкова страшно, а в крайна сметка се оказа, че и епидуралната не премахна напълно болката....освен това този път съм се настроила доста по-положително и ще се опитам повече да разчитам на сигналите на собственото си тяло.
Ето и още някои неща които ме карат да искам раждане вкъщи (разбира се ако всичко е наред), а и мъжът ми вече започна все повече да е ЗА, което ме радва, защото в крайна сметка трябва и двамата да сме щастливи от избора:
- статистиките (говоря за Англия) сочат, че при планираните раждания вкъщи смъртността е доста по-ниска от ражданията в болница. Смъртността е по-ниска дори и когато от статистиките се изключат родилите в болници с разни усложнения, защото все пак се знае, че тях ги водят в болницата. Така че едно нормално раждане, е много по-безопасно вкъщи, а не в болницата.
- Психологическия момент е много важен. (има сума ти казуси за това как родилната дейност се забавя и дори може да спре под влиянието на фактори които на пръв поглед за страничния наблюдател може и да не са толквоа стресови - преместване от вкъщи в болницата, непознати хора, непозната обстановка, нещо неочаквано - например жената очаква да я изражда акушерка, а се появява лекар и т.н.) Вкъщи съм на собствена територия, не могат да ми налагат процедури, по-голяма част от раждането ми може да премине в обикновени ежедневни занимания, всред близките ми хора, а не в болница, където колкото и да е хубаво и да се опитват да създадат домашната атмосфера - не е същото. Пълно е с апаратура, чуват се от време на време крясъци и изобщо болница си е....А ако раждането е нормално от нея няма нужда поне за мен
- Ако всичко протече естествено, няма да ми се налага да видя лекари, само акушерки
- Липсва прехода от вкъщи в болница и после обратно, което за мен е стресиращо. Аз лично не успях да си почина в болницата въпреки че бях в стая само с още една жена. Е, мога да платя и за самостоятелна стая, но защо? Като живея на 10на минути с кола от болницата и вкъщи е много по-хубаво. За мен мечтата е да се изкъпя в собствената си баня, да се гушна с новороденото си дете, по-голямата си дъщеря и съпруга си в нашто си легло и да не бъда обезпокоявана от други хора.
- Мисля, че за Анна ще е по-естествено да се запознае с новото бебе вкъщи, а не в болницата.
- От разговорите ми с жени родили вкъщи мога само още повече да се ентусиазирам. На опреснителния ми курс има две жени родили първото си дете вкъщи (едната в  Англия другата в Германия) Първата сигурно вече е родила и второто защото в сряда й бяха изтекли водите, втората също планира да роди второто си дете вкъщи. Възприемат го просто като нещо нормално и естествено, нямат претенции за героизъм или за каквото и да било, просто въпрос на избор - а слава богу избора го имам, и дори и институциите са на моя страна в случая (което не е било така преди 10-15 години)л

ММ
Мога само да те подкрепя в иzбора ти
ИмаШ оЩе 10 седмици гледам по календара долу и да ти кажа огледай се да си намериШ частна акуШерка ако вече не си раzбира се. Говоря zа частна, както е тук при нас, която се zанимава само с родилки които искат в къЩи да родят. Не zнам има ли такива при вас
Гледай оЩе ссега да е zа да имате време да си поговорите ти какви очаквания имаШ zа това раждане и какво очакваШ като помоЩ от нея.
При нас тия акуШерки се водт по твоя акъл и само те напътстват кога точно примерно е добре да станеШ да се раzдвижиШ малко, как да поемеШ въzдух по време на контракця, че е едно на курса като тренираШ на сухо,а друго като оти опре яйцето до Дто
Аz спциялно точно с тая цел си иzбрах акуШерката и бях много доволна от нея.
Въпреки че родих в болницата (zаради преносването) беШе както аz исках (в вода), В стаята с ваната бяхме само аz, мъжа ми и акШерката. Докторката дойде едва ли не подир дъжд качулка.
Толкова беШе спокойно (почти като в къЩи) ама само почти. А самата акуШерка ме остави почти сама да родя, ЗаЩото според нея много добре съм с правяла сама с диШане и напъване.
Друго ЩеШе да си е в къЩи но нейсе.
Много е добре това че и мъжа ти те подкрепя в това ти желание ии да zнаеШ че сокойствието на дома Ще ти помогне много по лесно и кратко да родиШ. По беzболеzнено не бих каzала, но и това го има ( въпреки че няма раждане дето да не боли)
Дано да случиШ на акуШерка и ЛЕКО РАЖДАНЕ

Благодаря ти! Аз все повече започвам да вярвам, че това е начина. КОлкото до това частна или не - няма да е частна. Доста е скъпо, а и тук т.нар. community midwives (те са към нац. здравеопазване) се занимават масово с раждания вкъщи и имат доста опит. Всички с които съм говорила досега ме съветват, че особено за второ дете това е един от най-добрите начини и ме окуражават да действам. Ще запозная скоро и мъжът ми с акушерката която се грижи за мен, защото аз само два пъти съм я виждала досега (преместихме се в нов град преди Коледа) и той гори от желание да задава много въпроси. Има и група за подкрепа на ражданията вкъщи в нашия град, и те ще са много полезни.