С две приятелки като студентки бяхме в Амстердам. Седиме си в един супермаркет на една опашка, и някаква жена идва и ни предрежда най-нахално. Ние възмутени, почваме да я обсъждаме помежду си на висок глас (нали никой не ни разбира!) - каква е патка, колко е проста, я да се погледне само как изглежда и все в тоя дух. А тя като се обърна и вика: Момичета, ама вие българки ли сте? Адски ни стана неудобно, но тя не беше ядосана, а може и да не беше чула с подробности. Покани ни на кафе жената впоследствие.
- Публикувана: 12 окт. 2005, 11:21 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2005, 10:40 ч.
Двуезичието от друг ъгъл...
Обсъждам си на БГ колкото и да е гадно 
Уча и малкия така (лоша майка). Добре че мъж ми е съобразителен, та ме сръчква да внимавам какво говоря, когато сме в Лондон 
Иначе двамата с него си говорим на руски, когато не искаме баткото да ни разбере
Да видим до кога ще минаваме метър така.
Уча и малкия така (лоша майка). Добре че мъж ми е съобразителен, та ме сръчква да внимавам какво говоря, когато сме в Лондон Иначе двамата с него си говорим на руски, когато не искаме баткото да ни разбере
Да видим до кога ще минаваме метър така.
Ооо да, много обичахме с мъжа да си обсъждаме на бг и все забравяхме, че може някой българин да ни чуе, докато веднъж, на израелското летище стана голама срамотия. Аз бременна в 7 месец с корем като барабан тръгам да се качвам към терминалите и точно на сред пътя една камара багашори. Трябва да отворя скобка,че действието се развива седмица преди САЩ да нападнат Садамчо и подюрена родителското тяло да не рескувам живота на децата си трябва да си дойда в БГ докато свърши войната. Никак не беше време да пътувам с близнаци в корема и то с диабет и подозрение, че водите ми са малко, съм държава, в която не знаех кокво ще стане и кой ще ме следи през 2 дена...Та аз изнервена до край, зло като куче, включвам турбото и почвам да обсипвам нещастния човек, дръзнал така да си захвърли нещата, на български с каквото се сетих цветущо пред мъжа. Даже не видях,че има човек до багажа, който смирено се обърна и ми каза на чист български език " моля за извинение госпожо не исках да ви притеснявам, ей сегичка ще преместя нещата..." Мой ред беже да се извиня, но той само каза- няма нужда, виждам положението ви, моя е вината. Умряхме от срам с мъжа - от тогава коментарите на бг, руски , а сега докато съм в БГ на еврит - само на нисък тон, че не се знае кой ще те чуе. Иначе и аз съм била свидетел на български речи, но не съм се издавала, че ги разбирам. Малко дъго стана
