Няма !

МОмичета, аз днес като пореден път позволих бебо да дърпа каквото си иска щото ако му се скарам почва да реве и на всяко мое "не" има една "де" с гневен поглед /щото не говорим все още/, а ако посегна да го перна - и той се опитва 
Та въпроса - все пак не е ли редно да покажеш като разбира се ясно обясниш защо, че ти си този който за момента поставя правилата и взима решенията, защото знаеш кое е правилно? Не е ли това начин детето първоначално да свикне да те слуша, а като порасне да започне чрез обясненията и само да разбира, че си прав?
Не е ли лош начин да му оттвличаш вниманието - щото така просто избягваш конфронтацията която иначе рано или късно ще се състои?
 

Това все едно аз съм го писала. Даже това ме подсеща за два плика с "изхвърлени" играчки, с които трябва да подменя сегашните, за да му е по-интересно. Действаме едно към едно и аз не издържам понякога и пляскам д-то.......

И аз съм се чудила дали не е така, но май има определен брой "не" - та, които едно дете може да понесе на ден. "Сблъскаме ли се" 1 - 2 пъти по-сериозно, при следващите провинения процедирам с отклоняване на вниманието - нито имам сили и търпение да се наложа както трябва /без грубости и бой/, нито дъщеря ми е склонна да прояви разбиране т.к. вече е изнервена от предишната конфронтация.

Освен бебшкия пубертет, струва ми се, че има и нещо друго. Децата се учат много бързо на манипулации, при това именно от родителите си.

Необходимо ли е наистина всяко тяхно "няма" да бъде преодоляно и намачкано...
Хабя се да обяснявам всеки път, когато искам нещо от Ида защо го искам. Питам я съгласна ли е... Понякога е съгласна, понякога не е. Понякога тя е права, понякога аз. Не виждам смисъл да се налагам за дребните неща с идеята някога да имам авторитет, за да се налагам за големите... Пък с големите човек сам си троши главата... на 18 или на 81г.

Лесно отстъпвам на нейното "няма" с "добре", тя лесно се примирява с моето "няма". И доста често ми отговаря с "добре" и подкупваща усмивка, която означава, че много и се иска да изклинчи...  

Слагането на капки не е опция. Просто се слагат. Ако не сега, след малко.

Додо, защо приемаш предварително пораженчески, че това е началото на дълга битка? Сигурно, защото си наплашена от предишното неядене, ревност, удряне на главичката. Поне една трета от проблема е, че ти си наплашена...
Лесно се дават съвети...Всички сме различни. Ти като че ли много емоционално реагираш на всяка проява на Денис, той също е много емоционален. Хубаво ви е заедно, но ви е трудно... Ти опитай да си по-неутрална и да не отразяваш всичките му емоции. Освен опонент, ти си му и пример... Ако ти демонстрираш безразличие към неговите пантофи, елементарно казано, може би и на него няма да му пречат...

Уф, не ми е роля да съветвам, но така ми се струва... отдавна чета твоите мнения и съм си изградила някаква идея... Естествено може и да съм на светлинни години далеч в идете си...

Много хубав коментар, благодаря ти
За доста неща си права. За пораженчеството, както ти се изразяваш -- не е точната дума. По-скоро е страх От  размерите, които ината му би могъл да придобие и от бъдещата несигурност дали ще успея да се справя.
Иначе да - и аз съм много емоционална, децата ми също.
Но не бих казала, че емоционалността ми граничи с патология, каквото впечатление вероятно създавам с темите си .  То идва от там, че винаги се допитвам и търся съвет и коментар с вас, когато имам проблем. Разбира се, че ежедневието ни не е изпъстрено единствено и само с проблеми. Има и много хубави неща и приятни емоции, а също и изненади, които ме радват. Но за тях не пиша, те са даденост, която не искам да променям .....естествено;-)
А може би трябва да споделя и хубавите неща. Едно заради дозата позитивизъм, която ще се внесе тук и същевременно зарад удоволствието да споделиш радост...не знам...
Ето сега може би е мястото да се похваля в такъв случай.
От две седмици някъде Денис сам изяви желание да пишка в тоалетна. Без никой да го е карал или да му е напомнял. Просто един ден в градината свалил гащите, памперса, отишъл в тоалетната и се изпишкал. След което заключил, че е голям мъж !
Научил се е да ходи напълно самостоятелно и не само, ами и винаги вдига капака на чинията / както правят големите мъже!/ и пуска водата, след което гаси лампата.
И акането го прави вече там.
Много съм горда с моето момче. 
Освен това няма и следа от предишната ревност към брат му. Точно обратното. Изведнъж като с магическа пръчка се превърна в едно любящо голямо братче, което винаги, когато взима лакомство или играчка - взима едно за себе си, едно за Ерик. Успокоява го като плаче, целува го за лека нощ, гали, когато е тъжен.....покровителствен е.
Всичко това ме прави неимоверно щастлива майка. Защото виждам как двамата се превръщат в неразделен тандем. А от скоро у дома констатираме и признаци на коалиция срещу родителското тяло
Преди 10 дни бях на първата в живота си родителска среща. Вълнувах се така, все едно аз съм детето и родителите ми ще ходят на моя родителска. Е, много приятно изненадана останах, когато възпитателките споделиха, че Денис има огромен напредък и прогрес. Нещо което забелязваме и в къщи. Самостоятелен е вече - държи сам да се съблича и облича. Започна много да говори изведнъж, да ми помага !
И все хубави неща.
Радвам се, че ги споделих все пак с вас . Изведнъж се почувствах горда майка на едно прекрасно дете
И затова може би е добре по-често да си даваме сметка и за позитивните неща, а не само да виждаме проблемите, които всъщност са нещо нормално и част от естествения ход на развитието през който минават децата ни.

Това, което казваш - за всички тези промени - много прилича на поведението на Ида отпреди два месеца. Буквално за 1 ден - денят преди да се "отприщи" да говори ВСИЧКО, да се съблича сама... Ида стана друг човек.  Изведох я от къщи, защото беше бяс ... за един ден, но бяс... Даже пуснах тема.  Диагноза - скок в развитието, свързан с много голямо емоционално напрежение.  Виж, ако искаш, тук - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=36163.msg686470#msg686470

Съвсем скоро и аз се замислих за това, тук споделяме само лошите неща и проблемите, някакси не сме насторени да се хвалим с децата "Да не чуе Дявола" и т.п.суеверия, пу-пу, да чукам на дърво да е все така и т.н.
Защо няма повече теми "гордея се колко е послушна, умна и добра..."
Сори за офф-а, ама отдавна си го мисля за себе си, не за теб специално.
Постоянно виждам лошите неща, опитвам се да я направя перфектна, забравям, че тя си е дете, не е робот.
Относно яденето на Денис, аз не виждам за какво се притесняваш, щом на градинатат яде, то му стига, ако е гладен вечер ще яде и не солети и др."боклуци", а храна с вас на масата. Аз поне правя така с моята злоядка. Сега пак е в период на неядене, вечер яде с нас по една хапка, пий 1-2 чаши сок и направо десерт-плодове и после бонбони. Стига й, не я насилвам и не се оставям да ме манипулира с яденето.
А за "няма"-то тя знае, че аз съм много по-голям инат от нея, вече ме изпитала много пъти и се отказва преди мен. Вече почти не се тръшка, разбра, че няма смисъл.

В основата на решението на всеки проблем свързан с възпитанието е дисциплината. Чета тонове книги и гледам страхотни предавания които дават тук по ББС. Идеята, която залагат психолозите в повечето случай е, че не бива да оставяш избор на детето. ''Коя блуза искаш да си облечеш? Синята или червената? Искаш ли да ядеш? Искаш ли сега да излезем?''
То трябва да знае, че ти налагаш правилата у дома. Това разбира се не е мое мнение, просто ти давам в резюме основната идея.
Ако имаш възможност си купи книгата ''Супер нани'' или филмите. Тази жена (Джо Фрост) прави чудеса за няколко седмици със мъниците. Ако гледаш филмите ще видиш, че Денис е ангел небесен пред тези деца от които родителите са вдигнали ръце и търсят професионална помощ. Вждала съм какво ли не, от истерични нон-стоп крясъци без паузи и съобразяване кое време е ден или нощ, до бой на родители. Тук родителя няма право да удря детето по закон. Ако нещо подобно се случи могат да дойдат и да ме арестуват, както и да ми отнемат детето. Виждала съм как дъщеричка на 5 години бие шамари на майка си и я нарича ''кучко''... както и съм виждала как буквално за 2-3 седмици тези деца без грам насилие стават като памук в кошница.
 

С всичко съм съгласна, ама с това не . Трябва да му дадеш някакъв избор, но да го сведеш до 2 - 3 възможности. Примерно: "Червената или бялата блузка ще облечеш?". Така хем показваш, че ти си тоя, дето дърпа конците, хем все пак му даваш някаква свобода да изрази свое мнение. Че как иначе се очаква детето да стане самостоятелно и да се развие като личност, ако не го оставиш по метода на пробите и грешките да се научи да взима решения и да си изтърпява последствията.

Тези филми показват ли резултатите в дългосрочен план? В смисъл, какво става с детето Х, променило поведението си след като е извадено от естествената си среда и пред чужд човек и после върнато обратно? След месец, два, година, до колко е дълготраен този ефект? Аз лично не вярвам в него.

Не ща памук в кошница. Ако сме го опрели дотам детето ми да ме бие, със сигурност ще да има защо...

Да показват. Обикновенно дават същото това семейство след 18 месеца, като правят предаване за цял месец както в началото. Аз ги виждам реално тези резултати, откакто имаме ноити степ, спрях да я плескам за щяло и нещяло, да бъда изнервена и да се обвинявам после, детето реагира по съвсем различен начин.

 Ей, браво в такъв случай! Щото 5годишно да каже на майка си кучка си е сериозна работа...
А родителите минават ли някакъв курс...или се учат наблюдавайки детето докато е при въпросната госпожа?
Дисциплината е хубаво нещо, ама да не оставяш на детето никакъв избор...не го ли лишаваш от възможността по този начин да се научи да взема решения и да носи отговорност за тях? Къде отива уважението към личността към детето, независимостта му/в граници зависещи от възрастта и определена от родителите/. Ей такива работи които пише и из книгите.
  какво е това откакто имаме ноити степ?

Здрасти, Флаш
Да кажеш кучка на майка си е сериозна работа, да, съгласна съм напълно!
Всичко това донякъде се дължи на факта, че хората тук имат по много деца. Да имаш две деца в Англия е минимума, обикновено гледат по 3-4 до 5 някъде. Хората тук са различни от България като манталитет. Ако моето дете ми каже кучка, такъв шамар ще изяде през устата, че няма и да помисли друг път да повтори. Но както се казва 'Дифрен кълчър'. Тук не удрят, тук в почечето случеи крещят, викат, ама никой не посяга. Децата си правят каквото си искат. Тръшкат се, лягат по пода в магазините, крясъци се носят и това за тях е нещо нормално. Но има семейства, които наистина не могат да се справят и търсят професионална помощ. Това е например да извикаш супер нани. Пристига жената. Остава около две седмици със семейството, като първите дни само наблюдава и нищо не казва. Сканира ситуацията, като родителите са призовани да се държат по напълно нормален начин. След това тя прави един анализ на положението и написва на едни огромни листи правилата по които семейството трябва да се придържа в следващите две семици. Най-често, да не кажа почти винаги всичко започва с под часово ставане. Закуска. Обичайните задължения. Определя едно място, което аз погрешно ти споменах на английски 'ноити степ'. Това е мястото където детето ще бъде наказвано. Обикновено това са или стълбите, или едно триъгълно парче червен плат поставен в ъгъла. Място изолирано от много забавления и играчки.
На първо място когато детето направи нещо, което не бива да прави или попада в графата лошо поведение, му се обяснява, какво е направило, че така не бива да се прави, защото мама не иска. Важно е да си на нивото на детето, най-често клекнал и да имаш контакт с очите му. Тона ти да бъде строг, но в никакъв случеи гневен или ядосан, камо ли да крещиш. Когато детето отново повтори белята отново му се обяснява защо ще бъде наказано и бива оставено на мястото определено за наказание. То не бива да бъде лябимо място, като стол или дивана... Обикновено ги наказват толкова минути колкото са равни на годините им. 5 години = 5 минути наказание. Когато изтекат (много е важно да не забравиш, че си го наказал) отиваш, обясняваш му отново защо е бил/а наказан/а и я прегръщаш и целуваш.
Трябва да ти кажа, че това действа безотказно.
Ще ти преразкажа една-две случки от последните серии, които гледах.
Дете 3 то по ред от 5 в семейството. Майката домакиня, не ходи на работа, бащата ИТ специалист. Разхвърляно, дрехи, майката не може да се справи с тях. Единия взел кухненски нож, други две се бият, трети яде се маже като прасе на пода, последния номер пък крещи за нещо си. Много трудно беше да ги научат, че са наказани. Едното ставаше от пейката която беше определена, като ноити бенч и си ходеше, все едно на него не му се говори. Колкото пъти то ставаше от пейката, толкова пъти майка му го завеждаше и му обясняваше, че е наказан. На 35-тия път детето каталяса и остана наказано. След 5-6 то наказание не понече да прави повече глупости.
Едно от децата винаги слизаше след вечера и не искаше да заспи. Висеше до 11 часа с родителите си на първия етаж и така ги лишаваше от единственото време през което те бяха заедно и сами със себе си. Нани-то обясни следното. Сега се качваш, казваш й 'време е да лягаме в леглото', поставяш я и й пожелаваш 'лека нощ'. На втория път казваш само 'легло', оставяш я да легне и я погалваш по коремчето, без да търсиш никакъв контакт с очите. На третия път вече без дума да обелваш я качваш и оставяш в леглото. Прекратяваш всички опити за комуникация, защото тя точно това търси.
Резултата беше около 40 пъти оставяне в леглото и накрая детето каталясало заспа. На следващата вечер и от от там насетне, не го повтори това вече никога.
Последната серия беше за едно семейство пр което майката има две деца от предишен брак. Третото беше родено от настоящия й и детето тормозеше с крясъци всички, като пречеше на останалите да учат, да спят (събуждаше се с неистови крясъци посред нощ и тормозеше дори съседите) и всичко останало от нормалния живот. Отказваше да яде. Майката беше стигнала до там да му блъска насила наденичка в устата и да плаче от отчаяние, че не се храни, а то си бъркаше в гърлото и повръщаше всичко хапнато насила.
Супер Нани проучи всичките хранителни навици на семейството, наложи режима които се състоеше в следното.
Всяко хранене цялото семейство сяда на масата заедно. До този момент не го бяха правили. На детето започва да се готви здравословна кухня, като му се дава право да избира между 2 менюта, които задължително включват месо, зеленчуци, картофи или ориз и плодове или кисело мляко. (Ето тук искам да вмъкна, че на детето ТРЯБВА да се дава правото на избор, но за проблемните неща. А не когато то не ти се тръшка за дадена блуза да го питаш коя искаш, синята или лилавата. Много внимателно трябва да се поставя това право, за да не получи обратен ефект.) Тя наложи правото да избира, защото той по принцип не искаше нищо, а така направи нещата, че да бъдат интересни за него и той да се почувства важен. Ще отбележа само, че детето не беше пило (на 5 години) никога до сега портокалов сок, не беше виждало къде растат доматите и как.  Майката не беше готвила от години у тях, поръчваха само храна за вкъщи или ги водиха на МакДоналдс.
Детето започна да се храни след 3 седмици борба нормално. Направиха му от самото начало една подложка за чинията и му цветна и разграфена, дадоха стикери с различен цвят. Когато детето изядеше един зеленчук си лепеше стикер в секцията за зеленчуци, когато изядеше нещо друго на съответното място. Така дойде мига в които трябваше да ги оставят за 2-3 сдмици да се справят сами. На третия ден майката и таткото се скараха и решиха, че всеки е достатъчно натоварен да готви. Казаха, деца, мама и татко решиха тази вечер да не готвят и като награда за доброто поведение да ви вземат МакДоналдс. Това беше най-голямата им грешка, защото това накара детето да почувства, че до този момент е правило нещо адски досадно и наградата която имаше сега е напълно заслужена. Наложи се да минават нов курс на обучение. Проблема почти винаги е в родителите, поне аз до тук така си го обяснявам. За да реагира едно детете по този начин, то има предпоставки и на него му е създадена тази среда да го прави.
Флаш, уморих се малко, и като финал, че май стана доста дълго ще заключа, че целия процес не е никак кратък и съответно резултатите никак не са временни.
Първо Нанито остава няколко седмици със хората у тях, обучава ги и им помага. После ги оставят известно време сами. После пак идва и показва грешките и къде на наблегнат и да работят повече и след 12-18 месеца отново имат курс на обучение. След което показват резултатите.
Ако нещо не ти е ясно, питай, аз държа да отбележа, че прилагам основните неща от тези програми и резултатите са ми на лице. Мария вече заспива сама и на обяд и вечер без рев. Не се буди нощем и се храни сама, ходи на куку, без да я насилвам, просто си казва.. Не е идеална, имаме си изцепки, оня ден си клекна по гол задник и се изпика на мокета, както и понякога ми се тръшка в магазините, но в общи линии не е това диваче, което беше тръгнало да става в незнанието на майка му как да го възпитава. 

Малееееее, брагодаря за поста и извинявай, че заради мен писа толкова ама съм сигурна, че и на другите ще им е интересно да го прочетат.
Така обяснено вече не ми се струва неправилно, всъщност аз правя част от нещата, друга част не ми се налага да правя.